СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                          ЮБИЛЕЙ                                           "BG Север" - брой 29 (27 юли 2012 г.)


 

Институтът по лозарство и винарство
отбеляза 110 години от създаването си

 

С тържествен концерт в ДКТ "Иван Радоев Институтът по лозарство и винарство (ИЛВ) - Плевен, отбеляза своята 110-годишнина. В сградата на института (построена през 1946 - 1949 г. с отчислени средства от акциза върху вината и спиртните напитки) домакините бяха подготвили пищна трапеза с... грозде, естествено - 37 сорта, селекция на института. Следващите часове бяха посветени на научната конференция, в която специалистите от България и чужбина споделиха последните си научни постижения. Материалите са отпечатани в юбилеен научен сборник "Научните постижения - принос за ефективно лозарство и винарство". В него са включени материали на научни работници от ИЛВ, Аграрен университет - Пловдив, Университет по хранителни технологии - Пловдив, Институт по земеделие - Кюстендил, Институт по земеделие - Образцов чифлик, Опитна станция по земеделие във Видин, една публикация от Македония и пет от Новочеркаск - Русия.

Гостите опитаха от 37 сорта, селекция на ИЛВ, сн. авторът

Институтът по лозарство и винарство е създаден през 1902 г. като Държавна опитна станция по лозарство и винарство с решение на Министерството на земеделието и търговията. Регионът на Плевен е определен като подходящ за основаване на станцията от известния в Европа професор Пиер Виала от Парижкия земеделски институт.

Мисията му в България приключва с изключително много съвети и препоръки не само за "възобновление" на лозарството, но и за онова уникално богатство (някои местни сортове, в съчетание с почвени условия и климат), което е открил в страната и което препоръчва в бъдеще да се развива за успеваемост на българското лозарство.

 

Административната сграда на института

В началния период изследователската работа на станцията изцяло е подчинена на задачата за спасяване на лозарството от филоксерното нашествие чрез въвеждане на технологията за присаждане на лозата и организиране на първите лаборатории у нас за научни изследвания на европейско ниво, което е основа за изграждане на "новото лозарство" на страната. Затова допринасят опитът и научните знания на френския инженер-агроном Изидор Боск, назначен за управител на станцията.

За сериозни постижения в научно-изследователската работа и необходимост от лозарска наука в България с Указ на ХХV-то Народно събрание от 01.01.1944 г. станцията е преобразувана в Лозаро-винарски опитен институт, седалище - Плевен.

Отчетени са и следните особености:

- Плевен е стар лозарски край, има добри условия за развитие на лозарството;

- налични са традиции и култура в отглеждането на лозя - тук всеки чиновник има лозе и ходи след работа да го работи;

- има Лозаро-винарско училище с обучение на специалисти;

- налична винарска изба - най-голямата и най-модерна (създадена през 1892 г. с вместимост 200 тона);

- полиграфическа база за организиране на книгоиздателска и публикационна дейност.

Държавната опитна станция е първото научно-изследователско учреждение в областта на лозарството и винарството у нас и пето в света след Русия (1828), Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898).

За 110-годишната си история институтът "преживява" много възходи в развитието на българското грозде и винопроизводство, но и устоява на многобройни структурни промени и кризи. Само преди две години имаше реална заплаха той да бъде изцяло заличен.

Резултат от научно-изследователската работа тук са 42 сорта - собственост на ИЛВ, разработени технологии за производство на лозов

посадъчен материал, грозде и вино, технологии за борба с болестите, неприятелите и плевелите в лозята, технология и схема за получаване на предбазов, базов и сертифициран лозов посадъчен материал, усъвършенствани технологии и технологични елементи при

производството на грозде и вино, в т. ч. технологична схема за производство на екологично чиста продукция от грозде и вино.

В ИЛВ са включени Производствено-експериментална база с 1 531 дка обработваема площ, в т. ч. 546 дка лозови насаждения, Производствено-експериментална изба за изследователска работа и производство на бели и червени вина и високоалкохолни напитки, учебна база в местността "Кайлъка". Съчетаването на Институт с Експериментална база и Винарска изба дава възможност за провеждане на пълноценна изследователска работа по проекти и задачи при лабораторни и полски условия и получаване на готов продукт за реализация. ИЛВ поддържа генобанката на лозата - единствена в България с около 2 000 сорта. Създадена в периода 1983 - 1986 г., тази ампелографска колекция вече е амортизирана, а средства за поддържането й от страна на държавата няма.

През 1999 г. Институтът по лозарство и винарство е награден с международната награда "Платинена звезда за качество", която е допълнение към получените 250 награди от международни конкурси.

Производствено-експерименталната база е с над 500 дка лозя

 

 

Виолета Димитрова, директор:

 

Удовлетворени сме, че успяхме да съхраним ИЛВ

 

- Г-жо Димитрова, помагат или задължават тези 110 години?

- Удоволствие е да се работи в такава институция. Това е единственият български институт, в който се работи в областта на лозарството и винарството. Щом е извоювал през тези 110 г. авторитет, за да го има и днес, всичко това е постижение на предишните поколения и на хората, които днес работят тук, борят се при тези трудни условия за науката изобщо. Ние посрещаме празника си с една удовлетвореност и с мисълта, че устояхме през 2010 г. да го съхраним. Това беше наш дълг пред историята и сме благодарни на обществеността, на вас журналистите и на плевенските депутати за съпричастността. Ако се върнем назад в историята, благодарение на Плевенския окръжен съвет е създадено и първото училище по лозарство и винарство през 1890 г., и Опитната станция през 1902 г., което показва колко е било прогресивно мисленето тогава на местното управление. Нашата партия е лозата и виното, затова институтът е оцелял 110 г.

- Как оцелява един научен институт днес?

- Европейското подпомагане ползваме дотолкова, доколкото ние сме земеделски производител - за плащане на единица площ и национални доплащания. Но за съжаление по другите проекти не можем да се включим. Имахме желание да провеждаме обучение, но нямаше интерес. Тук ясно проличава основният проблем - липсата на кадри. Лозата е най-интелигентната култура, но изисква много ръчен труд, умения и знания. И докато преди години хората са се раждали на полето и в лозята, днес липсват кадри. Това е обяснимо - не е лесно да се работи на полето. Може би ние трябва да променим технологиите натам, че да изискват по-малко ръчен труд.

- Това вероятно се отнася не само за България?

- В световен мащаб има пренасищане на винения пазар, докато при десертното гроздопроизводство тенденцията е друга. България е била на първо място през 1938 г. и 1965 г. по износ на десертно грозде, а в момента сме обикновени купувачи на вносното. Това не е случайно. Реално има ниши на пазара, но при виненото гроздопроизводство можеш да реализираш продукцията във вино, докато с десертното не е така. То е изключително нежно и фино, иска бърза реализация. Това, което в момента се предлага по европейските програми, е създаването на сдружения. За съжаление българинът е със спомените за соцвремето на ТКЗС-тата, АПК-атата, т. е. колективния труд и няма афинитета да работи в тези сдружения.

- Липсва стимул и мотивация?

- Има сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени само с разработена програма. Институтът се включи в програма за десертното гроздопроизводство, но липсват икономическите лостове, стимулът, за да може един производител да каже: Да, аз мога да издържам семейството си, ако отглеждам 10 или 15 декара десертно грозде. Всичко трябва да бъде подчинено на това какво може да получи производителят срещу инвестициите си. Едно лозово насаждение се създава за 20 - 30 г. напред и трябва да се мисли какви ще бъдат пазарите в бъдеще и съответно реализацията на продукцията. Затова на този етап има отдръпване от десертното гроздопроизводство.

- Тази година е тежка за земеделските производители. Какво е положението в лозарството?

- Както казват старите хора: Каквото Господ даде, после си го взима. 2011-а беше изключително добра лозарска година. През тази ударите започнаха още през зимата - ниски зимни температури не само като стойности, но и като продължителност на въздействие. От направените при нас изследвания процентът на измръзвания на главните пъпки беше от 3% при сорт Сторгозия до 99% при Врачански мискет. Изработили сме проби на други лозарски стопанства и те ни говорят, че има голямо разнообразие в повредите от ниските температури. Някои от сортовете трябваше да се възстановяват, което означава нулева производителност за годината, при други сортове продукцията намаля с 50 и повече процента. Миналата година набрахме 50 - 60 тона Кайлъшки мискет с превъзходни качества, успяхме да го реализираме в нашата база на клиенти от града и околностите. Тази година всичкото бяло грозде приемаме в избата за производство на вино. Очакваме добри добиви при червените сортове - Сторгозия, Каберне совиньон. След студа проливните дъждове попречиха на опрашването и оплождането. Последното унищожително влияние беше от безпощадната суша. Лозата е растение със сравнително добра сухоустойчивост, има дълбока коренова система, но независимо от това продължителната суша й въздейства. Има нападение и от косове, пчели, оси. Като че ли изцяло природата става все по-агресивна, а ние, стремейки се да й противодействаме, все повече я предизвикваме.

 

 

Създаването на един нов сорт може да отнеме десетилетие

 

За да получи новият сорт желаните качества, се правят многократни родителски кръстоски

Едни от най-популярните сортове грозде на нашия пазар са създадени именно в плевенския Лозаро-винарски институт.

Как се създава един нов сорт? Процесът е продължителен и отнема близо 10 години. Дори да бъде създаден един сорт, не получи ли своето признание от практиката след това, той остава затворен между книгите. Интересен факт доказва тази теория. Още през 1944 г. се срещат публикации за селектирането на сорт Рубин. През 1961 г. сортът е одобрен, а хит стана едва през последните 2 - 3 г., защото много рано узрява и бързо захаронатрупва - превъзходни качества в полза на винарите. За изпитване на новосъздадения сорт е необходимо време - как ще реагира на климатичните условия, на дъждове, студ, суша; какви ще бъдат качествата на вината, произведени от него и др. В началото обаче стоят фантазията и преценката на селекционера, който трябва да е много добре запознат с качествата на родителските форми, за да може да получи това, което желае. Правят се неколкократни родителски кръстоски, за да се получат очакваните качества.

През 60-70-те години на миналия век основната задача на селекцията в института е била да се селектират десертни сортове с последователен срок на узряване. Създават се няколко сорта, наложени в практиката и известни и днес - Мечта, Супер ран булгар, Плевен, Брестовица и Булгар, които узряват в последователността на изреждане.

През 60-70-те години на миналия век основната задача на селекцията в института е била да се селектират десертни сортове с последователен срок на узряване. Създават се няколко сорта, наложени в практиката и известни и днес - Мечта, Супер ран булгар, Плевен, Брестовица и Булгар, които узряват в последователността на изреждане. По-късно пред селекционерите стои задачата да създадат сортове с повишена устойчивост на резките климатични колебания. Първите успехи идват със сортове, широко известни както в нашия регион, така и в цялата страна - Сторгозия за червени вина и Кайлъшки мискет за бели, както и Дружба и Наслада - подходящи едновременно за свежа консумация и за производство на вина. Днес се работи основно в направление десертно гроздопроизводство. През 2010 г. са получени сертификати за три нови десертни сорта - Милана, Плевенски фаворит и Гарант. Последните два са с повишена устойчивост към измръзване и мана. Успоредно върви и селекцията на винени сортове, като през същата година са сертифицирани три винени сортa - Кайлъшки рубин, Трапезица и Плевенска роса. При изпитването им се оказва, че през 2005 г., характеризираща се с изключително ниски зимни температури, сериозни измръзвания, а в последствие обилни дъждове и загуби от маната, Кайлъшки рубин е запазил изцяло своята продукция и листна маса.

Освен създаване на нови сортове чрез кръстоска между няколко родителски форми, в института се работи и в направление клонова селекция - в рамките на сорта се търси индивидът, който има най-добри качествени и количествени показатели. С други думи клонът всъщност е съвършенството на сорта. През 2010 г. са получени сертификати на четири клона.

 

върни се в НАЧАЛО