БИЗНЕС


Кметската коалиция в Плевен хариза общински имоти на банка

 

Сделката е абсурдна и против всякаква логика, смятат от опозицията

  Общинският съветник Пламен Дилов настоява да се създаде комисия, която да следи как се управлява Инжстрой

Емилия КАРАБУЛЕВА

Повече от час продължи разгорещеният дебат на общинските съветници от Плевен по повод предложението да се удължи договорът за кредитна линия между общинската фирма "Инжстрой" и Обединена българска банка (ОББ), клон Плевен, за период от 2 години. Вносителят поиска да се замени като обезпечение по него договор за обществена поръчка на община Плевен, който е приключил, с недвижими имоти, частна общинска собственост. Както стана ясно по време на спора, общината залага 3 имота - търговски обект на 2 етажа с отстъпено право на строеж, намиращ се в четириетажна масивна жилищна сграда на ул. "Сан Стефано" в Плевен, застроен поземлен имот на ул. "Г. М. Димитров" с площ 603 кв. м и построена двуетажна промишлена сграда, както и незастроен поземлен имот от 26 693 кв. м в Западна индустриална зона.

Против подобен залог се обявиха общинските съветници от ГЕРБ. Те отново изразиха опасенията си, че се извършва скрита приватизация и че община Плевен рискува да загуби едни от най-апетитните си имоти. "Дали фирма "Инжстрой" ще може да погасява задълженията си през следващите години? Икономическата ситуация е друга, в условия на криза нещата стават по-трудни", изрази съмненията си Владислав Николов от ГЕРБ. Съпартийците му Стефан Катев и Пламен Георгиев определиха подобна сделка като абсурдна.

Резон за подобни разсъждения дават предварителните данни за финансовото състояние на общинската фирма "Инжстрой". Докато в края на миналата година оттам обявиха печалба от 451 хил. лв. при приходи в размер на 11, 649 млн. лв., то само за първото полугодие на 2009 г. се оказва, че икономическите показатели рязко се влошават. По време на сесията кметът Найден Зеленогорски оповести, че за 6-те месеца на т. г. най-голямата общинска фирма реализира едва 69 хил. лв. печалба при оборот от 4,143 млн. лв. При това положение, като се вземе предвид обезпечението, което искат банките в размер на 120 до 150% върху заложеното имущество, излиза, че общината реално може да се раздели със собствеността си. Това е доста неизгодна сделка, защото заради 1 млн. лв. дълг, ще трябва да се погасяват няколко десетки проценти отгоре, коментират финансисти. Според тях при криза и всеобща стагнация работните обороти намаляват до над 70%. При ниска реализация на приватизационната програма, тя е почти наполовина изпълнена, си задаваме въпроса - как и къде общината ще инвестира, за да осигури нормална дейност на "Инжстрой", пък и на други общински фирми?

От друга страна, ако цифрите за финансовото състояние на "Инжстрой" от предишни години са верни - постоянно увеличение на дълготрайните активи, на приходите и на печалбата, се питаме: защо общинската фирма се нуждае от кредит?

По време на сесията общинският съветник от левицата Пламен Дилов изрази тревогата си, че на старейшините не им се дава информация, а от тях се иска после на сляпо кредит на доверие. "Проблемът на дружеството с най-големи активи, "Инжстрой", има един отговор - да се създаде комисия, каквато от опозицията искаме от миналата година. Говорим за това - как фирмата се управлява", призова Дилов. Той приключи изказването си с апел към общинските съветници от Плевен - да се направи така, че сагата "Инжстрой" да не продължава безкрайно.

Темата за информационното затъмнение бе развита в открит спор между председателя на ОбС Георг Спартански и Любомир Петков от "Коалиция за България". Спартански обвини Петков, че не се е възползвал от правото си като съветник да изисква информация. "Не ми се дава, както и на целия общински съвет информацията, чието своевременно огласяване е задължение на кмета и на администрацията, както е с изпълнението на бюджета за 6-месечието", обяви в залата лидерът на социалистите.

В крайна сметка с гласовете на кметската коалиция "Заедно за община Плевен", "Атака" и "Солидарност" кредитът за "Инжстрой" бе одобрен. Но това май не изненада никого.

Истински шок у старейшините обаче предизвикаха оповестените от кмета Найден Зеленогорски данни - в момента дневният приход на общината е 5 - 10 хил. лв., а дневният разход - 100 хил. лв. Оказва се, че общината е натрупала нови 1,5 млн. лв. дългове към "Инжстрой", а в момента е заборчняла и към други общински фирми.

 

 

Кредитори вземат парите от вилата на Нова Плама

 

800 000 лв. плаща държавата на бивши работници на рафинерията

 

Еми СТАЛЕВА

Сума в размер на 1 034 971 лв. бе получена от продажбата на вилата на плевенската рафинерия "Нова Плама" в парк "Кайлъка". Това стана ясно, след като съдът изготви частичната сметка за разпределение на парите. От тях Агенцията за държавни вземания (АДВ) ще получи 905 600 лв., а 13 950 лв. ще покрият разноските по несъстоятелността. Своите възнаграждения ще вземат 64 служители, които работиха по производството по несъстоятелност на рафинерията. В Националната агенция по приходите (НАП) отиват 12 177 лв., съобщиха от съда в Плевен.

Ако в предвидения от закона 7-дневен срок за обжалване на частичната сметка не постъпят възражения, магистратите трябва да излязат с определение дали одобряват сметката. Ако отговорът е положителен, се пристъпва към изплащане на парите. При наличие на възражения от някои от участниците в разпределението, те трябва да бъдат разгледани и съдът да се произнесе дали са основателни, обясниха процедурата магистрати.

Вилата на "Нова Плама" бе продадена на "Квант Инженеринг" ООД през пролетта на т. г. на втория поред явен търг. Имуществото представлява право на строеж върху поземлен имот с площ от 1 973 кв. м, заедно с построената в него вила.

За да приключи производството по несъстоятелността и "Нова Плама" да бъде заличена от регистъра, остава АДВ да продаде един магазин в Кнежа, собственост на плевенската рафинерия. Процедурата предвижда след като съдът получи информация за сделката, да предаде архива по делото на Националния осигурителен институт и с това да приключи производството.

Междувременно стана ясно, че през октомври парите от обезщетенията си ще получат 42-мата бивши работници от рафинерията, които се жалиха в Съда по правата на човека в Страсбург. Близо 800 000 лв. ще трябва да плати държавата за лихви и осигуровки, заради дългото си бездействие по казуса "Плама". Още 9 новопостъпили жалби на работници гледа в момента съдът в Страсбург.

 

 

Предприемач използва биомаса като гориво

 

Боян Янкулов е един от петимата, спечелили от втория етап по проект "100"

 

Боян ЯнкуловВеселина ИЛИЕВА

Боян Янкулов е един от петимата, спечелили от втория етап по проект "100" на плевенския бизнес център "Джобс". Бил е убеден в одобряването на проекта си, защото неговият бизнес - оползотворяване на възобновяеми енергийни източници - биомаса, като гориво при производството на топлина в парни и водогрейни котли е нещо, което за пръв път се прави в България. Янкулов е инженер топлотехник и над 30 години е практикувал професията си в ТЕЦ - Плевен, и "Промишелна енергетика", докато не основава и собствена фирма "Политехникс".

Имам доста натрупан опит в биомасите като възобновяем енергиен източник, разказва той. "Но за да бъде по-лесно реализирана тази идея, е необходимо да се осигурява и гориво, а то като биомаса има няколко форми, от които може да се използва. Най-удобно е раздробеното дърво, което осигурява напълно автоматичен режим на работа и всички удобства, които предлагат котлите на течно и газообразно гориво. Така може да се осигури топлина, топла вода на 90 градуса, пара, топъл въздух или електричество. Този вид биогориво, което предлагаме - дървеният чипс, до момента не е разпространено у нас. При нас е най-добре развито, защото ние можем да доведем процеса до край - произвеждаме и котлите, и горивото и по този начин осигуряваме затворен цикъл на производство", обясни той.

Първичният материал може да се набави от сеч на горите, понеже тогава остава винаги по един отпадък, който не се събира от нито една фирма и остава неприбран. Другата възможност е с екологични отпадъци от различните дървопреработващи предприятия. Материалът може да се вземе и след почистването на зелените площи във всяка община.

Янкулов каза, че предстои закупуването на машина за дробене на дървото. Подобен вид техника се предлагала в последно време и у нас, но била доста скъпа и не така ефективна както чуждите. Засега сме се насочили към финландска фирма, там машината ще ни струва 16 000 лв., каза още той.

Фирмата на Янкулов е и производител на най-големите котли за биомаса в страната. 11-мегаватов котел за производство на пара са направили за "Свилоза" - Свищов. "Имаме котли на люспи от слънчоглед и на слама. С тази топлина, която ще се получава от това евтино гориво, може да произвеждаме и електричество от мощности от 30 до 500 киловата - самостоятелно, без необходимост от връзване към националната електрическа мрежа, за обекти, които са отдалечени или е необходима евтина енергия. Ние вече имаме такива инсталации, изнесени за Австрия. Пак там през октомври ще изнесем и работеща инсталация за получаване на електричество от топлина, получена от евтини горива", обясни той.

Според Янкулов новото биогориво е най-приложимо в общинските и държавни обекти, където доста масово все още се употребява нафта, мазут и електричество. Той пресмята, че новото гориво ще е с около 30% по-евтино от газта, а от нафтата - с 50 - 60%.

"Многократно съм говорил досега с община Плевен за използването на дървения чипс, но разговорите не доведоха до резултат, защото доста инертен е начинът на мислене на служителите, които би трябвало да се занимават с това. Освен това те нямат и никакви интереси да заменят и да направят някаква икономия. Това са чужди пари и тях не ги интересува, че държавата и ние, които работим, си даваме парите по най-глупавия начин в полза на горива, които са няколко пъти по-скъпи от това, което може да се използва и което го има безплатно. Но това вече е въпрос на начин на мислене, на интелект и на организация", заключава Боян Янкулов.

 

 

Тръгва процедура за продажба на индивидуални млечни квоти

 

Ралица ИВАНОВА

От 1 август стартира разработената и утвърдена от ДФ "Земеделие - Разплащателна агенция (РА) процедура за прехвърляне на индивидуални млечни квоти без стопанството на производител или т. нар. покупко-продажба на индивидуална млечна квота без стопанство или квотна борса. Главната цел е да се осигури на производители, разширяващи своята дейност на пазара на краве мляко допълнително количество квота, като в същото време се освобождават производители, които не реализират и не предлагат мляко и млечни продукти през изминалия квотен период. В Разплащателната агенция ще се натрупва информация за желаещите да закупят индивидуална квота и съответно за тези, които продават. Тя осигурява и уреждането на плащането между двете страни.

Фиксираната цена, утвърдена със заповед на земеделския министър, е 0,10 лв. за л краве мляко с масленост 3,8% за доставки и фиксирана цена от 0,10 лв./л краве мляко за директни продажби за квотната 2009/2010 г.

Процесът за закупуване започва с подаване на заявление от страна на желаещите в Областната разплащателна агенция (ОРА) от 1 до 30 август. След приключване на този срок всички количества ще бъдат обявени на интернет страницата на ДФ Земеделие - РА. Желаещите да продадат индивидуалните си млечни квоти могат да подават заявления за продажба на индивидуална квота от 1 септември до 15 ноември 2009 г. за квотната 2009/2010 г. в ОРА.

След приключване на срока за подаване на заявления за продажба ще бъде установено състоянието на заявените количества за закупуване и тези за продажба. В случай, че количествата за закупуване надвишават количествата за продажба с предимство ще се ползват производители, отговарящи на критериите на Регламент 853/2004, останалото количество ще се разпредели пропорционално на останалите производители.

 

 

Мандри в планината добиват ток от слънцето и вятъра

 

Мариана ДИМИТРОВА

В четири обекта на територията на Националния парк "Централен Балкан" предстои да бъдат монтирани системи за производство на електроенергия от слънцето и вятъра. Проектът на парка и кооперацията на овцевъдите "Бъзов дял" в Априлци е спечелил финансиране от Глобалния екологичен фонд, който за такива малки обекти отпуска до 50 хиляди долара.

Идеята е да се стимулира използването на възобновяеми енергийни източници за производство на електроенергия и топла вода, както и да се докаже тяхната ефективност при голяма надморска височина и при по-сложни атмосферни условия, информира директорът на парка Нела Рачевиц. Соларните системи ще се използват от мандрите в местностите "Бъзов дял" и "Горни Поленци", както и от контролно-информационните пунктове "Сладката вода" и "Смесите" на парка "Централен Балкан". В три от тези обекти сега въобще няма електричество, а в четвъртия има ток и затова край него ще бъде монтиран само колектор за топла вода. Край другите три предстои да бъдат инсталирани слънчеви колектори и малки вятърни перки. Чрез тях ще се осигури електричество за отопление, осветление и топла вода.

Тези възобновяеми енергийни източници вероятно ще могат да захранват и хладилници в мандрите и двата пункта на парк "Централен Балкан".

 

 

ВРАЦА

 

Проблеми за решаване е подготвил на наследника си Антонио Георгиев

 

Христина АНДРЕЕВА

На територията на Врачанска област ще се изгражда част от трасето по проекта "Набуко", който е един от основните обекти за региона, съобщи областният управител Антонио Георгиев на заключителна за мандата си пресконференция. Газопроводът Чирен - Оряхово - Козлодуй е на стойност 27,4 млн. евро. В частност трасето ще мине и през Бяла Слатина и евентуално Мизия. Други 20 млн. евро от международен фонд "Козлодуй" пък ще бъдат вложени за газопровода при Силистра, който също ще се работи тук, допълни Антонио Георгиев. На наследника си той ще остави пакет документи с проблемите, които трябва да бъдат решени до края на 2013 г. Като стратегическа цел номер едно на управлението си областният управител определи подобряването на транспортната и техническа инфраструктура. През последните четири години за целта са вложени над 16 млн. лв. Завършен е обходният път на Враца, изцяло обновена е отсечката Е-79 Враца - Мездра, рехабилитиран е и мостът на р. Искър. С приоритетно значение е и обновеният път Враца - Оряхово, от който са завършени 16,5 км, както и изходът на Враца за Монтана. През миналата година е започнало изграждането на обходния път за Козлодуй, което продължава и в момента. Завършен е и проектът за разширяване на четири лентовия участък Мездра - Ботевград на стойност 85 млн. евро, съобщи Антонио Георгиев. През 2010 г. предстои търгуване и стартиране на изпълнението му по оперативна програма "Транспорт".

Чуждестранните инвестиции за периода 2005 - 2007 г. са в размер на 412 млн. лв., като Враца е на второ място в Северна България по привлечени инвеститори. Най-голям принос имат кметовете на Мездра и Криводол, посочи областният управител. Сред приоритетните обекти са и обновените участъци от ВиК-мрежата, за което са инвестирани 13 млн. лв. Изградените и подменени водопроводи са с дължина 119 км. За подобряване на ВиК инфраструктурата в общините от държавата са осигурени 16 млн. лв. за реконструкция на ВиК-мрежа, главни клонове и подхранващи водопроводи.

С особена гордост Антонио Георгиев отчете приноса на своя екип за популяризиране на културно-историческото наследство на областта и за възстановяването на манастира над Бистрец. Той припомни и създадената от него традиция за провеждане на Коледни благотворителни балове. През последните две години на тях са събрани над 30 хил. лв. за сираците и социалните домове на територията на областта.