СОЦИАЛНО


 

Обитатели на блок 217 в Дружба живеят в адска мизерия и смрад

 

Районът е превърнат в сметище, никой не си мърда пръста да го разчисти

 

Хартии, стъкла и изпражнения са част от пейзажа

Ралица ПЕТРОВА

Мизерните гледки в европейския Плевен са много. Лъсват от всякъде. Изтърбушени и грохнали постройки "берат душа" в криволичещи улички в идеалния център. "Ничии" територии са осеяни със сприцовки на наркомани. Цинични надписи на външни стени на блокове се зъбят на минувачите. Проходи под жилищни кооперации ухаят с аромата на човешката простотия и слабоумие. Кучешки изпражнения се размазват върху детски ръчички на площадки, предназначени за игра на малчуганите. И когато за всичко това е виновна определена институция - добре. Има кого да нахулим и от кого да потърсим отговорност. Но когато смрадта, която ни заобикаля, е дело на собственото ни безхаберие, тогава става страшно. И няма на кого да се сърдим за клоаката, в която живеем, защото тя е наше собствено производство. Зелените площи са превърнати в бунище

Блок 217 в ж. к. "Дружба" в Плевен е само един нищожен пример в това отношение. Тук на хората мръсотията и вонята от задната страна на входовете отдавна не прави впечатление. Те са свикнали с нея, тя е част от ежедневието им. И никой досега - от построяването на блока до този момент, не си е мръднал пръста да направи мястото, в което живее, ако не прекрасно, то поне нормално за пребиваване.

А гледката на гърба на бл. 217 е потресаващa. На циментираната стъпаловидна пътечка хартиите, найлоновите пликове и празните, вече мухлясали пластмасови бирени бутилки са само част от нелицеприятния пейзаж. Натрошени стъкла от намиращите се само на метър височина тераси възпрепятстват преминаването. В чупките на блока честа гледка са животински и човешки фекалии. Оборска тор пък сякаш съвсем съзнателно е струпана под прозорец с алуминиева дограма. В тревната площ отстрани бурените отдавна са превзели мястото. По дърветата висят парцали, изхвърлени директно от някоя тераса.

Може би това своеобразно сметище нямаше да прави впечатление, ако се намираше на километри от обитавани сгради. Потресаващото е, че то расте под носа на живущите в този блок. И няма как кооператорите на първия етаж, чиито тераси "гледат" към гърба на блока, да не виждат всичко това и да не усещат вонята. А факт е, че дори част от апартаментите видимо да са празни, в други живеят хора.

"Никога никой не е минавал от там и не е поддържал това място. Особено откакто дърветата станаха големи. Изкопаха някакъв ров за парно, което така и не тръгна, и всичко така си остана. Има и изпражнения - на кучета, котки, на хора", разказва майка на 4-месечно бебе, живееща в блока. По думите й никой от живущите там досега не е повдигал въпроса да се махне мръсотията. На тия години хората не искат да се съберат и да обсъдят да се даде по едно левче на чистачка, камо ли нещо друго, допълва тя. И заключава: явно мизерията не пречи на никого.

Много малка част от хората, които са се настанили в блока още от построяването му, все още живеят в него. Повечето апартаменти се обитават от наематели. Много жилища са празни - хората или са починали, или са забегнали в чужбина. "И моята тераса е от онази страна, но е нависоко и слава Богу нищо не се вижда. Клоните на дърветата скриват мизерията", казва въздишайки майката. Която сама нищо не може да направи.

 

 

Хирургът Гайдарски загуби клиниката си

 

Клиниката "Гайдарски" вече е "Екзарх Антим първи"

Теменужка ИЛИЕВА

Бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски загуби клиниката си във Видин. Това съобщи самият той на пресконференция. Искам да чуете истината от мен, заяви той пред журналистите. И понеже в някои медии още се пише, че е собственик на модерна болница, докторът обяви: "Нямам клиника. Тази, която аз изградих, вече е на съдружника ми Илия Йорданов". Клиниката обаче съществува, но не с името "Гайдарски", а като "Екзарх Антим Първи". Тя е собственост на съдружника на доктора в дружеството "Роси" Илия Йорданов. Без него той е увеличил капитала и така пропорциите на собственост от 50:50 са променени. Още по време на неговото министерстване дружеството взело нов кредит от 4 млн. евро, които обаче Йорданов сам изтеглил на три транша. Парите са използвани не само за клиниката, а и за другата дейност на съдружника. Шофьорът Илия Йорданов, който има транспортна и спедиторска фирма, станал собственик и на хотел. Медицински фирми, които са продали техниката за лечение на лизинг, вече си я прибират.

В клиниката са настанени само няколко общопрактикуващи лекари. Тя няма акредитация, за да работи и със специалистите си. Операции не се правят, а е била замислена да работи за пациенти от съседните райони на България, Сърбия и Румъния. Вместо да прави операции професорът влиза в съдебна сага. Ще си търся правата, не може един съдружник да постъпва по този начин, зарече се той пред журналистите. Не може да се откаже, след като е вложил за изграждането и всичките си спестявания като лекар хирург и министър.

Съдружникът като разбра, че докторът си търси правата, написа жалба до Яне Янев. В нея се оплаква, че проверката срещу него можела да не бъде честна, тъй като хирургът оперирал зам.-окръжния прокурор, което означавало, че магистратът няма да е обективен. Ако Йорданов търси някой, когото не съм оперирал, няма да намери, пошегува се докторът.

 

 

Спешното отделение вече с платени услуги

 

От РЦЗ скочиха срещу решението на габровската областна болница

 

Мариана ДИМИТРОВА

От дни габровската областна болница е актуализирала регламентираните медицински услуги, които предлага за своите пациенти. Това се налагало заради трайната тенденция за нараснало денонощно търсене на специализирани консултации и медицински услуги чрез спешното отделение на стационара. Това пък затруднявало основната дейност на болницата - активното лечение на пациенти с остри заболявания, обясни шефът на лечебното заведение д-р Божидар Паралчев. "Както и досега обаче всички пациенти, потърсили помощ в спешния портал, се преглеждат безплатно от дежурния лекар, който прави оценка на здравословното им състояние. При условие, че има показания за болнично лечение, пациентът остава в стационара по клинична пътека, която гарантира безплатна комплексна грижа на здравноосигуреното лице. Новото е, че при всички останали случаи, когато прегледаният в спешно отделение амбулаторен пациент не постъпва в болницата, но се налагат допълнителни лабораторни, рентгенови и ехографски изследвания за доуточняване на симптомите и консултации с болнични специалисти или по настояване на самия пациент - услугите стават платени според утвърден норматив", разясни д-р Паралчев.

Така например за преглед от болничен специалист ще се плащат по 10 лв., за венозно вливане на медикамент 20 лв., за превръзка 5 лв. и т. н. Ако пациент отиде в спешното отделение за отстраняването на кърлеж, също трябва да се бръкне за 5 лв.

Освен че пациенти вече нададоха вой срещу подобно решение на болничното ръководство, срещу него реагираха и от Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ) в Габрово. "Във всички останали случаи трябва да е ясно, че пациентите не дължат заплащане в Спешно приемно отделение. Спешните приемни отделения бяха създадени към областните многопрофилни болници през 2007 г., когато бяха извадени от структурата на Центровете за спешна медицинска помощ. В отделенията се приемат спешни пациенти или такива, които сами определят състоянието си като спешно. В тях се осъществява всичко необходимо за уточняване състоянието на пациентите като се предвиждат и легла за диагностично изясняване до 24 часа. При необходимост се хоспитализират по клинични пътеки. При тези случаи на постъпване в болницата не се дължи заплащане.

Всички пациенти, които са били в спешно отделение и за които са извършени допълнителни консултации и изследвания по искане на дежурния екип, но въпреки това не са хоспитализирани, също не дължат заплащане. Според методиката за субсидиране на лечебните заведения за болнична помощ Министерство на здравеопазването заплаща за всеки преминал през спешно отделение, но не хоспитализиран пациент по 20 лв. Ако пациентите искат сами допълнително определени изследвания или консултации, само в този случай трябва да заплатят услугата", разясни шефът на РЦЗ д-р Петър Георгиев.

 

 

Ловеч отказа боклука на София

 

Мира ГАНЧЕВА

Отмяна на решението Ловеч да приеме 50 хил. тона боклук от София гласуваха общинските съветници в люляковия град по предложение на зам.-председателя на местния парламент Димитър Горов (БСП). Първоначалното решение бе прието на 29 април т. г., пак по предложение на червените. "Във времето, изминало от приемане на това решение, стана ясно, че към новото депо за твърди битови отпадъци на Ловеч ще бъдат пренасочени отпадъци от други райони на България, от общини, които нямат необходимите съоръжения, съобразени с изискванията на ЕС. Това изисква едно цялостно преразглеждане на ситуацията относно съхранението, преработката и складирането на твърди битови отпадъци на ловешкото депо и съобразяването на неговия капацитет с потребностите на общините Ловеч, Летница и Угърчин, за които то е проектирано и изградено", мотивира новото си предложение вносителят.

Своето становище по казуса даде и кметът Минчо Казанджиев. По думите му община Ловеч в момента работи по изготвяне на споразумение за партньорство с Летница и Угърчин с цел последващо възлагане на дейностите по управление на депото. Независимо че депото е изградено на територията на община Ловеч, решенията за включване на други общини да депонират тук не могат да се вземат еднолично, без съгласието на останалите участници в сдружението, подчерта Казанджиев.

Предстои въвеждането в експлоатация на новото регионално депо през 2009 г. Съгласно издаденото комплексно разрешително то притежава три клетки с общ капацитет 1 020 000 т. Изцяло е изградена първа с капацитет от близо 400 хил. тона. Максималното количество разрешени за депониране битови отпадъци от общините Ловеч, Летница и Угърчин на регионалното депо, е 40 т дневно, или 12 - 14 хил. т годишно. С оглед минимизиране на количествата на отпадъците, предназначени за депониране, и в съответствие с изискването за предварително третиране на отпадъците преди депониране, общината предвижда паралелно с въвеждането на новото депо в експлоатация да изгради и инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци с цел увеличаване времетраенето на запълване на първа клетка.

Предложението бе прието с 18 гласа "за". "Против" гласуваха съветниците на ГЕРБ, "Отечество" и "Синята коалиция". Бъдещият областен управител да обжалва решението за отмяна приемането на боклука, замислят от ГЕРБ. Очаквало се и намеса от новото правителство по този въпрос.

 

 

Чужденци с кеф зубрят родната граматика

 

Повече от 100 бяха участниците в летния семинар на ВТУКремена КРУМОВА

Над уроците по български език и литература не залягат само българските първокласници. Това доказаха повече от 100-те участника в летния семинар по български език и култура, който се провежда във Великотърновския университет. Сред най-интересните участници, които изучават трудната ни граматика, тази година са полицай от Франция, семейство на полякиня и тайландец и българин, който живее в Сърбия.

Стефан Алтаресе е служител на органите на реда от страната на Краля Слънце. Той идва за четвърта година във В. Търново и показва завидни умения да борави с езика. Студент е по балкански цивилизации в Националния институт за източни езици и цивилизации (ИНАЛКО) в Париж, а магистратурата му е на тема "Българската миграция в Европа. Стефан изследва причините, които карат българите да напуснат родината си и да потърсят начини за оцеляване зад граница. Изучавам езика ви, защото така по-свободно мога да общувам с българските емигранти, казва полицая.

Денко Рангелов от Сърбия е най-възрастният участник в семинара. 60-годишният българин е главен редактор на списанията "Мост и "Другарче, издавани от Съюза на българите в западната ни съседка. Рангелов е ветеран. Той е участвал още в първия семинар по българистика, проведен през 1970 г. в София. Сега, 40 години по-късно, той отново е част от семинара, но този път във В. Търново.

Сред участниците тази година са и семейство Цай. Наталия от Полша и Цай Мин Шин от Тайван се запознали на семинара във В. Търново преди 6 г. Три години по-късно официално се врекли във вечна вярност. Сега те отново се връщат в старата столица заедно с 2-годишната си дъщеричка Юстинаие.

 

 Послушай лекаря

 

Езичната сливица трудно се диагностицира

 

Видях статията на д-р Юрий Николов за езичната сливица във в. "BG Север" и реших да ви пиша. Моят проблем е следният - през април прекарах много тежка гнойна ангина и след като бях излекуван остана усещане за чуждо тяло в гърлото ми. Отидох при УНГ и ми казаха, че имам гнойни тапи на сливиците. Последва операция. Усещането за чуждо тяло си остана. Отидох отново при УНГ, казаха ми, че имам фарингит и ми беше изписан биопарокс и хексоларетен Н. За едноседмичния период, в който ги приемах, се появи болка в гърлото и сливицата се е уголемила. На контролния преглед обясних на лекаря, той ми прегледа езичната сливица и чак тогава установи, че е уголемена. Каза ми да спазвам диета и че ако не спадне, ще ми се прави операция. Искам да попитам какво представлява тази операция, крие ли рискове, дали има някакво алтернативно лечение. Николай, 16 г., В. Търново

 

Д-р Юрий НИКОЛОВ, УНГ, завеждащ клиника "Св. Параскева"

Лингвалната тонзила или езичната сливица е изключително интересен феномен като част от т. нар. лимфоиден пръстен на Пирогов. Интересното при нея е, че при възпаление няма директна видимост и това затруднява диагностиката. Използват се методи като индиректна ларингоскопия. По-модерните методи са хигроскопия за преглед, ригидна ендоскопия - съвременни подходи, които много ни облекчават с диагностиката и лечението на езичната сливица. Най-общо проблемите биха могли да се разделят на две големи групи - остро възпаление и хронично-възпалителни промени. Острото възпаление е свързано с инвазия на микробни причинители, които предизвикват инфекция в тази сливица, наподобяваща инфекцията, протичаща и в другите сливици. Много често, когато има проблеми с небните сливици, които са в гърлото и се виждат, проблеми има и с езичната, тъй като връзката с тях е много тясна и инфекциозните и възпалителни процеси от небните сливици лесно преминават в езичната. Когато става въпрос за остър възпалителен процес и той се диагностицира, се лекува по правилата за лечение на сливиците - консервативно с помощта на антибиотици, спрей терапия, инхалации, гаргари. Много по-труден за диагностика и респективно за лечение е хронично-възпалителния процес на езичната сливица, тъй като хроничното й възпаление довежда до промени в консистенцията й и в големината й. Тя може да хипертрофира - в отделни участъци или тотално. Когато се появи това нарастване, се стеснява лумена на хипофаринкса или на тръбата в гърлото, през която преминава храната и въздуха. Това води до оплакванията за затруднения и дискомфорт при преглъщане, а когато попаднат микробни причинители и се инфектира сливицата започва и болка, прибавят се и симптомите на възпалението - висока температура, отпадналост и т. н.

Какво правим в случаите на трайно нарастване на езичната сливица? На първо място трябва да се постави точната диагноза с помощта на изброените съвременни методи. Когато с помощта на абразивни средства се опитаме да редуцираме тази сливица, комбинирано с консервативно лечение и лечението не води до желания резултат, а хипертрофията продължава, като краен метод на избор се явява оперативното лечение. Има различни оперативни методи, като последните години се налага със своите качества т. нар. безкръвна хирургия или биполярна радиохирургия. С нейна помощ се извършва една диструкция на хипертрофиралата лимфна тъкан на езичната сливица и се премахват участъците, които пречат на нормалното функциониране на гълтача, като по този начин се елиминират причините за дискомфорта. Нашият съвет е да се направи диагностиката и при условие, че са изчерпани всички консервативни средства на лечение на този процес, да се пристъпи към оперативна интервенция.

 

Уважаеми читатели,

ако имате здравословни проблеми, "BG Север" ви дава възможност да получите безплатни съвети как да се излекувате.

Въпросите си можете да задавате писмено на адреса на редакцията - гр. Плевен, ул. "Борис Шивачев" 15, ет. 2, ап. 5, вестник "BG Север"; по елекронната поща на e-mail: bg_sever@abv.bg; на редакционния телефон 064/806891.

Чрез вестника ще ви отговарят доказани специалисти от плевенската клиника "Света Параскева".

Въпросите си може да задавате и на телефона на клиниката: 064/801-888