ТЕМА


 

Археологическото лято е в разгара си

 

 ПЛЕВЕН

 

Животът в Белене тече от праисторическата епоха

 

Разкопките на кастела Димум продължават трета поредна година

 

Много жители на Белене помагат на археолозите

Мая ПАСКОВА

До началото на септември ще продължат археологическите проучвания на античния кастел Димум на територията на съвременния град Белене, които се провеждат вече трето лято под ръководството на ст. н. с. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически музей - София, и колектив Соня Лазарова и Владимир Найденов - уредник в отдел "Археология" към Регионалния исторически музей - Плевен.

"Обектът се намира на самия бряг на река Дунав. Лежи под съвременни дворове и постройки, което затруднява проучването му. Но получаваме голяма помощ и подкрепа от община Белене в лицето на кмета Петър Дулев", подчерта Владимир Найденов. Все още дейността на археолозите е съсредоточена в централната част на обекта и цели локализирането на т. нар. принципия - щабът на частта, която е настанена в крепостта. Затруднява ни фактът, че това са съвременни дворове и сгради, които в момента се отчуждават, не скри Найденов. Културният пласт е на много голяма дълбочина, което допълнително затруднява разкопките, но дава богата информация за живота, който е кипял тук през вековете. Много от архитектурните детайли са разнесени от строителството през годините и трудно се прецизира планировката. Лошото е, че може би една трета от северозападния ъгъл на крепостта е отнесен от реката и това не дава възможност за възстановяване на цялата планировка, констатира археологическият екип.

Обектът е многослоен и сложен за работа, но археолозите се надяват тази година да имат по-голяма яснота за планировката в централната част на крепостта и да довършат западния сектор - западната крепостна стена с южната кула при западната порта, за да се изясни нейната планировка и конструктивните особености на укрепителната система на кастела.

Самото име Димум е дадено на това укрепление от завареното местно тракийско население димензи при римското завоевание на териториите северно от Стара планина и южно от Дунав и образуването на римската провинция Мизия през първата третина на I век сл. Хр. Там е бил настанен и митнически пункт, който е събирал данъци, такси и други налози.

Димум е обявен за паметник с национално значение през 1968 г. Сондажно проучване на терена започва през 1989 г., когато е проучена част от укрепителната система на кастела и е разкрит запазен участък от около 60 метра. В кампанията през 1990 г. е открита южната кула на западната крепостна порта - порта претория. След прекъсване от 17 години през 2007 г. отново започват редовни разкопки. Само за един месец са открити около 56 предмета, между които бронзова статуетка на богинята Деметра (Изида), бронзова коланна тока, обеца, апликации, стъклени гривни, предмети на домашния бит и 20 на брой медни монети. Част от находките са или обгорени, или деформирани поради това, че в средата на III в. започват варварски нашествия на територията на Римската империя и катаклизмите в края на IV в., които водят до окончателното й рухване. Археолозите имат данни за поправки по укрепителната система от средата на IV век, но тогава територията е подложена на силни варварски нашествия и крепостта е разрушена. Все още нямаме точни данни, защото липсват и достатъчно монети, по които да датираме края на съществуване на крепостта, признава Найденов. Открити са следи от жилища, вкопани, типични за ранното средновековие, керамичен материал, характерен за периода на Първата българска държава, т. нар. котли с вътрешни уши, които свидетелстват за едно печенежко нашествие може би в началото на ХI век. Селището е продължило да съществува и през Втората българска държава, през Възраждането чак до наши дни.

 

 

 ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Принцеса впечатли проф. Овчаров и д-р Вачев

 

Проф. Овчаров с част от находките при разкопките на манастирския комплекс

Кремена КРУМОВА

Археологическото лято тази година във В. Търново може да се определи като едно от най-успешните. Археолозите работиха основно при църквите под Царевец, на хълма Трапезица и на Никополис ад Иструм. Те попадаха на злато, уникални монети, на светилища, медальони, огнища, много керамика, дори на принцеси.

Най-сензационният обект, на който попадна екип от специалисти, ръководен от проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев, бе гробът на принцеса в двора на средновековната църква "Св. св. Петър и Павел" под хълма Царевец. Погребението на царската особа е от втората половина на ХIV в. Принцесата е била облечена в разкошни дрехи, обшити със златна сърма, а на главата си е носила красива кърпа, също извезана със злато. Археолозите смятат, че младата жена е от висшите кръгове на българската аристокрация. Тя е положена в гроба с много великолепни накити - златен пръстен с вграден аметист, златни обеци и сребърни позлатени игли, които са прикрепвали кърпата. При двумесечните разкопки в храма "Св. св. Петър и Павел" и съседната църква "Св. Иван Рилски", които са били в общ манастирски комплекс, археолозите откриха още златни и сребърни пръстени, уникална игла за дреха, златосърмени тъкани, монети, керамика, копчета и др. Над сто са находките, като най-ценната бе 25-грамов уникален златен пръстен, изработен от 23-каратово злато, а върху монтирана гема има изображение, вероятно на бог Юпитер с щит и копие.

Два варовикови постамента със старогръцки надписи намериха студенти-археолози, ръководени от н.с. д-р Павлина Владкова от РИМ - В. Търново, при разкопките на античния град Никополис ад Иструм. Установи се, че за основи на някои от стените са използвани именно тези варовикови постаменти. На тях са изписани имената на граждани на Никополис, които вероятно са членове на религиозно сдружение, обслужващо култа към богинята Кибела. Те намериха и оловен медальон на богинята Хера, както и светилище на нимфите. През последните дни от проучванията в Никополис ад Иструм се разкри и т. нар. сива излъскана керамика, характерна за източногерманските племена, най-вече за готите. Ако това се докаже със сигурност, означава, че готи са населявали града след римския период.

Ковашки огнища от началото на ХIII век пък откриха при югоизточната крепостна стена на хълма Трапезица. Там най-вероятно са изковавани оръжия, предполага археологът Мирко Робов. До момента са открити четири такива огнища. Археолозите са попаднали и на гробове, но без инвентар. Иначе са открити още повече от 200 монети, части от оръжие, битови предмети и керамика.

 

 

 ГАБРОВО

 

Няма пари за мащабна дейност

 

Мариана ДИМИТРОВА

В Габровския край не се извършват мащабни археологически изследвания. Не защото регионът е детайлно проучен и че специалистите не могат да се натъкнат на интересни находки. Основната причина е, че няма достатъчно средства. Въпреки това и с по-малко пари се правят нови открития. Поредно доказателство е откритието на неуморния археолог от Трявна Венелин Бараков - римски път на 2 000 години в Тревненско. Той се намира между селата Войниците и Бижевци и е много добре запазен. Той е с прецизен градеж, на някои места достига до 4 м ширина и от двете му страни има бордюри. Не е строен случайно, защото е свързвал някогашните два големи центъра - Никополис ад Иструм в района на В. Търново и Августа Траяна (Стара Загора). Освен това през II век между днешните дряновски села Гостилица и Славейково е възникнало едно много голямо тържище - "Дискодуратера".

Неуморният археолог Венелин Бараков откри край Трявна преди време тракийско светилище от IV век преди новата ера. Пет години той го проучвал и е намерил там много ритуални предмети - над 160 бронзови камбанки, оброчни плочки от II - III век, амулети, железни и бронзови пръстени. Според Венелин Бараков в тревненската община има още няколко тракийски светилища.

Едва ли историците и археолозите ще потвърдят, че основно, детайлно е изследвана и късноантичната крепост "Градище" над Габрово. И причината отново е липсата на средства. Неотдавна в Регионалния исторически музей в града на Рачо Ковача беше открита изложба, в която са показани някои от намерените в крепостта находки, свързани с бита и културата на хората, които са живели там.

За разлика от Габрово и Трявна, в средновековната крепост "Хоталич" край Севлиево се работи. След два месеца ще се навършат 30 г. от началото на археологическите разкопки в крепостта "Хоталич". Възстановителните и консервационните работи там не са прекъсвани три десетилетия, защото общинската администрация винаги е отделяла, макар и не много средства от бюджета си. Сега на групата възрастни работници помагат по-големите ученици от две севлиевски училища.

 

 

 ЛОВЕЧ

 

Состра продължава да посреща туристи

 

Нови разкопки на "Состра" се планират за есента

Мира ГАНЧЕВА

Целта ни за летния сезон е да въведем туристите в обекта, а през есента планираме археологическа работа, обясни на пресконференция в Троян ст. н. с. д-р Иван Христов, който от години ръководи археологическите дейности в римската крепост край Троян "Состра". Д-р Христов, който е и зам.-директор на Националния исторически музей, обясни, че средствата, отпуснати тази година от общината, са по-малко - около 15 хил. лв., но са насочени в правилна посока - 5 хил. лв. за екскурзовод на място и за рекламни материали и 10 хил. лв. за екологичната оценка във връзка с подготвяния общ устройствен план на терена, без който не може да се предприеме нищо по изграждането на туристическата инфраструктура. Ръководителят очерта и свършеното досега за този сезон: поставяне на три указателни табели, изпълнени според евростандартите; осигуряване на човек, който от сряда до неделя да посреща гостите на обекта (този служител работи от 1 юни и ще върши тази работа до края на лятото); двама работници по Програмата за временна заетост, които се грижат за почистването на "Состра" и на съседната Гергьова черква (останки от раннохристиянската базилика "Св. Георги"); празненството на 6 май на Гергьова черква. Д-р Христов бе откровен, че за тази година НИМ няма да отпусне пари за "Состра", както е било досега, тъй като бюджетът е орязан наполовина от Министерството на културата. Оценката на д-р Христов бе, че за разлика от други подобни обекти в страната, превърнали се в иманярски свърталища, тънещи в разруха и недостъпни за посещения, "Состра" е нещо съвършено различно и има потенциала да се превърне в сериозна и търсена туристическа забележителност.

Добрата новина е, че община Троян усилено подготвя проект по оперативна програма "Регионално развитие" за изграждане на туристическа инфраструктура. Кандидатства се за субсидия от 8 млн. лв., като сред включените обекти е и "Состра".

 

 

 ВИДИН

 

Проучват пещерата Магура

 

Теменужка ИЛИЕВА

Археологически проучвания започват в пещерата "Магура", съобщиха от общината в Белоградчик. Кметът Емил Цанков подписа договор за финансиране на проекта "Историческият комплекс "Магура" - древност за поколенията", за който Европейското икономическо пространство отпуска 399 430 евро. Срокът за изпълнение на проекта е 24 месеца.

По стените на пещерата до днес от праисторическо време са останали уникални скални рисунки. Те са около 700, оформени по групи. На тях са изобразени мъжки и женски фигури, животни и знаци от непозната азбука. Галерията с рисунките е била светилището на подземното селище.

Археологически разкопки в пещерата са правени преди години, когато е установено, че най-напред е била заселена вътрешната й част. Под общия свод са правени жилища с размери 5,5 м дължина и 4 м ширина. Във всяко е имало засводена пещ, а огнища има запазени досега. Пещерата ползвали и римляните. От новите проучвания се очаква да станат известни нови факти за живота в пещерата през различните епохи. Рисунките за пръв път ще бъдат консервирани. Предвижда се посетителите да нямат достъп до тях, а да ги разглеждат по копия.

С изпълнението на последния проект ще бъдат създадени по-комфортни условия за разглеждане на пещерата. За пръв път ще бъдат обособени места за отдих в залите, медицински пункт, ще има и телефонни линии.

Входът на пещерата ще бъде благоустроен. Предвидени са нови декоративни настилки, паркови дървета, цветни алеи. Изходът ще бъде превърнат в място за отдих. Там ще има 4 павилиона - за закуски, картички и сувенири и за наемане на велосипеди. От това място ще тръгват 6 туристически маршрута с обща дължина 9 200 м. Ще бъдат оформени и 6 музейни площадки на открито. В тях ще бъдат изложени в оригинал или в копия открити находки при археологическите разкопки. Те ще бъдат подредени по темите "Древно изкуство", "Геология и спелеология", "Археология", "Палеонтология", "Карстова флора" и "Зоология". Общината в Белоградчик планира да поиска историческият комплекс "Магура" да бъде обявен за групов паметник на културата.

 

 

 МОНТАНА

 

Откриха голяма християнска базилика

 

Гергана Кабакчиева показва открития каменен надпис

Симеон НИКОЛОВ

В местността "Калето" край Монтана през това лято са открити основи на голяма християнска базилика, която датира от IV век, съобщи ръководителят на разкопките ст. н. с. Гергана Кабакчиева. Базиликата е с размери 20 на 11 м, тя има характерната за онова време вписана вътрешна абсида. В руините й са открити три гроба, за които се предполага, че датират от края на VI век, когато базиликата е била вече разрушена. По протрития от стъпване праг на черквата и по големите й размери Кабакчиева съди, че през късната римска епоха Монтана е бил град с население между 20 000 и 30 000 души.

В страни от базиликата е открит надгробен каменен надпис с размери 150 на 50 см и тегло над 500 кг. Той е в чест на знатен римски гражданин - Аурелии Лицетий. Кабакчиева предполага, че неговите родители са сред основателите на селището Монтана, което процъфтявало през IV - VI в., а след това западнало поради набезите на готските племена по тези земи. Разкопките край Монтана са организирани и финансирани от исторически музей в града.

 

 

 ВРАЦА

 

Консервират предсрочно селище край Оходен

 

Христина АНДРЕЕВА

Археолозите от врачанския исторически музей спряха принудително разкопките на един от най-атрактивните обекти край с. Оходен заради липса на средства. Преди дни археологът Георги Ганецовски обяви, че предсрочно започва консервация на праисторическото селище от ранния неолит, след като община Враца отряза 2 000 лв. от отпуснатата за обекта субсидия. Най-новото откритие в местността "Валога", където е изграден древният занаятчийски и търговски център от края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие преди Христа, е жилищна сграда с площ над 200 кв. м, разделена на "боксониери" за отделните семейства. Тук се намира и първото наколно жилище от този период, открито в Северна България. Според археолозите заради близостта с реката постройката е била вдигната на подпори, а находките категорично показват, че местната река, която сега едва тече, някога е станала причина за тоталното унищожение на двете древни селища на това място. Предполага се, че те са били пометени от стихийно наводнение. Последните разкрити сечива и предмети са потвърдили и първоначалната хипотеза на археолозите, че тук е бил най-големият център на древните занаяти за изработка на инструменти от кремък, като суровината е доставяна от Североизточна България и от Карпатите. Обработвал се и местен ясписов кремък. Сред любопитните находки е откритият базалтов нож на 8 000 години. Според археолозите обработката на този по-твърд от гранита камък е загадка, която тепърва трябва да се разкрие. Историците са на мнение, че тук може да се развие експериментален център за древни технологии. Георги Ганецовски има и разработен проект за изграждане на музей на открито и център за експериментална археология. Надеждите на археолозите са, че финансирането ще бъде подновено и проучванията ще продължат.

Под ръководството на Георги Ганецовски в началото на август бяха подновени разкопките на крепостта "Калето" край Мездра. Целта е да извлечем максимална информация от откритото преди година праисторическо светилище "Натура", което е единствено по рода си до момента в България и предизвика голям научен интерес, коментира Ганецовски. Той припомни, че в светилището са открити и две глави на турове, които са най-големите в страната. За сега финансирането е осигурено от община Мездра, което ще позволи да се работи до края на месеца и началото на септември.