ПРЕДПРИЕМЧИВОСТ


 

Габровка отглежда охлюви по италианска технология

 

От две години Николинка Хинкова се е захванала с бизнеса с рогатковци

 

Габровската фермерка показва продукцията си

Мариана ДИМИТРОВА

От близо две години габровката Николинка Хинкова се е захванала с интересен бизнес - създала е ферма за охлюви. Идеята й хрумнала когато се натъкнала в интернет на обява за среща на хора, които имат желание да отглеждат охлюви. Миналата година през януари тя отишла на тази сбирка във Велико Търново, на която била представена италианска технология за отглеждането на рогатите животни. Веднага се захванала с това и в момента има осигурен пазар за деликатеса в Италия.

"Още през февруари м. г. определихме мястото за фермата за охлюви, изорахме го и през юни докарах от Италия т. нар. репродуктори - това са охлюви, с които се възпроизвежда поколение. В последствие продадох обратно репродукторите в Италия, тъй като те не са никак евтини", разказва Николинка Хинкова. За 24 000 репродуктора тя е платила над 7 хил. лв. без ДДС. За по-сигурно, ги докарала от Италия със самолет, за което е платила още 2 500 лв., но според нея това се оказало излишен разход, тъй като транспортирането на охлювите с товарен автомобил не било проблем.

Най-важно било охлювите да оцелеят през зимата, тъй като са от

породата "Хеликс

Асперса Мюлер"

и са предназначени за отглеждане в средиземноморски тип климат. Според познавачите този вид се продава най-скъпо и цената му е една от най-високите на стоковите борси в Европа - 4,50 евро за килограм.

Месото на тези охлюви е бяло, защото се хранят с определен тип трева, а не със смески и така месото им става по-хубаво, обяснява собственичката на ферма. Доста по-малко струват охлювите, събирани от дивата природа, те се изкупуват за 2 евро.

Николинка е изградила фермата и отглежда охлювите по италианската технология на проф. Джовани Аванина. Повече от 30 години той изучава този бизнес и предлага готова схема за него - от изграждането на фермата и материалите за нея, до сключването на договор за изкупуването на охлювите. "Хубавото е, че съм сключила договор с проф. Аванина, който ми гарантира изкупуването на продукцията. Това не ми пречи, ако намеря купувач за по-добра цена, да ги продам на него", обяснява тя.

Всъщност тази есен ще бъде първата партида продукция, които Николинка е произвела във фермата си и ще пласира на италианския пазар. Тя обаче няма да е достатъчна, за да й възвърне Агрономът Недялко Недялков обяснява тънкостите при отглеждането на охлювипървоначалните инвестиции.

Оказва се, че да създадеш охлювена ферма не е никак лесна работа. Като за начало са необходими вложения минимум от около 20 хил. лева. Хинкова обаче не съветва мераклиите да развиват такъв бизнес да теглят кредити, тъй като началото е доста рисково, а инвестициите се възвръщат чак след третата година, и то при гарантиран пазар. Най-добре било човек да притежава този капитал, ако реши да развива такъв бизнес, и собствена земя за изграждането на ферма. Тя разказва какво всъщност представлява този вид стопанство.

"На 5 декара сме оформили лехи с ширина 3,50 - 4 метра. Вкопали сме на дълбочина 20 - 30 см поцинкована ламарина. Обезпаризитили сме с отрова терена, тъй като

има много

вредители

на охлюви -

мишки, жаби, насекоми. Растителността, с която се хранят охлювите, също е специална. Смеските за нея също по силата на договора купувам от Италия от проф. Аванина. Те са пет вида - детелина, салата, рапица, слънчоглед, специален сорт зеле, който дава само листна маса и не прави сърцевина. Лехите са заградени с мрежи, които също вземам от Италия. Отделно сме направили автоматизирана система за оросяване, която автоматично се включва сутрин. В лехите сме поставили дървени плоскости, тъй като охлювите обичат дърво и се събират по него", разказва габровката. В охлювената й ферма работи агрономът Недялко Недялков и специален работник - охлювъд, който се грижи плевели да не превземат лехите. Вече угоените охлюви се събират през септември - октомври, оставят се за десетина дни да се "запечатат" и са готови за продажба. При събирането им обаче ще се наложи наемането на допълнителна работна ръка. Работата на агронома е да съблюдава дали правилно протича технологията при отглеждането на охлювите.

"Най-важните мероприятия, които трябва да съблюдава начинаещият охлювъд, са няколко. Първо, да поддържа свежа и млада растителност в лехите за угояване. Второ, да поддържа необходимата влага през денонощието чрез инсталацията за оросяване. Трето, трябва да се полагат грижи от вредители, пътеките между лехите трябва да бъдат чисти от плевели. В периодите, когато са активни, охлювите трябва да се наблюдават често, за да не излизат извън огражденията. Голяма част от популацията в момента е в летен летаргичен сън. Малко са екземплярите, които се движат, и то предимно нощно време, когато има роса. По-трудоемко е, когато дойде моментът за беритбата, тъй като охлювите трябва да се сортират - едри родителски двойки, по-среден калибър, има и много дребни. При тях цикълът е непрекъснат и се множат постоянно.

Фермата за охлюви край габровското село ДрагановциЧифтосването е

непрекъснато

през всички месеци на угояване. Излюпването е на 25 - 28-ия ден, този цикъл продължава и през ноември. Със започването на студовете охлювите вече започват да се заравят в почвата", обяснява агрономът на охлювъдната ферма Недялко Недялков. Имало тънкости и при продажбата на охлюва. Освен че трябва да престои около десетина дни, за да се "запечата", което означава месестата част на охлюва да се прибере навътре в черупката и на отверстието да е образувал тънка прозрачна ципа, той не трябва да тежи по-малко от 10 - 12 грама. А отворът на черупката му да е 22 - 24 милиметра. Окраската му трябва да показва завършен цикъл на растеж. При такива белези се приема продукцията за изкупуване, а борсите за охлюви в това отношение са много стриктни - търси се качествена и добре отгледана продукция, допълва агрономът.

Интересен е и начинът, по който може да се разбере дали охлювът е готов за продажба и дали е добре запечатан и достатъчно изсъхнал. Като сложиш охлюва на вестник и вестникът не се овлажни, значи животното е готово за продажба, разкрива тънкостите Николинка.

Всеки може да отиде и да си купи охлюви от фермата в село Драгановци, стига да умее да приготвя този специалитет. Вече има проявен интерес към закупуването на деликатеса от заведение в китното селище Боженци край Габрово. За читателите на "BG Север" Николинка предлага

оригинална

рецепта

за тяхното

приготвяне.

Ястието е качамак с охлюви и спанак. Необходимите продукти са 2 кг охлюви, 1 кг царевично брашно, 1,5 кг спанак, 100 г масло, 2 супени лъжици зехтин, сол на вкус и 100 г настърган пармезан.

Охлювите се сваряват и почистват добре. В отделен съд се приготвя гъст качамак от царевичното брашно. В подходящ съд се забърква зехтина, няколко скилидки чесън и маслото. Щом леко се оцвети мазнината, се изважда чесънът и се прибавят охлювите. Разбъркват се, докато поемат от аромата. След това към тях се прибавя предварително попарения спанак и се разбърква в съда с охлювите. Качамакът се сервира в голям съд, от който всеки на трапезата си отсипва заедно с охлювите и спанака. На трапезата може да се постави и купа с настърган пармезан за допълнително овкусяване на ястието. Начинаещите кулинари обаче трябва да знаят, че преди да се пристъпи към гастрономическата обработка на Рогатите се скупчват под дървените талпи в лехитеохлювите, те трябва да престоят най-малко 24 часа, за да се изчистят от поетите треви.

В Италия охлювите присъстват често на трапезата и се предлагат във всякакви варианти, дори се продавал салам от охлюви, а тяхната черупка служи за оригинална декорация към ястия в изискани ресторанти. Рогатите животни там можело да се купят във всякакъв вид - живи, в консерви, под формата на колбаси, на готови ястия, дори се консервирали с черупките. Това месо било много популярно за консумация там, дори приготвяли шишчета от охлюви и колкото и невероятно да звучи - ликьор от тях.

За да навлезе по-навътре в охлювения бизнес, Николинка Хинкова всяка година ходи на международни форуми, организирани от проф. Аванина в Италия. През миналата година този симпозиум се е провел в град Кераско в Италия с участието на производители на охлюви от цяла Европа.

Любопитно е, че консумацията на охлюви в Италия се е увеличила значително в последните години, а междувременно се наблюдава

прогресивен спад

в количеството

на този деликатесен вид мекотело в районите, в които живеят свободно в природата. На международния пазар до скоро непознатия за гастрономията кулинарен вид навлиза все повече. В миналото само пролетното събиране на открито сред природата е било достатъчно да задоволи нуждите на пазара, като теренът предоставял идеалните условия за естественото им отглеждане. Непрекъснатото замърсяване на почвата заедно с все по-тясно навлизащото специализирано и интензивно земеделие и употребата на азотни торове постепенно унищожило необходимия за свободната репродукция на охлювите в природата хабитат. Съвкупността от тези фактори, наред с интензивната консумация, са наложили нуждата от организирането на ферми за отглеждане на охлюви, а целта е да се осигурят значителни количества от тях за възможно най-кратък период от време. Така в началото на 70-те години на миналия век се е зародило охлювъдството.

Николинка гарантира, че в нейната ферма охлювите се отглеждат по екологично чист начин. Лехите й с рогатковците са далеко от автомобилни пътища и така нямало опасност да поемат олово. Оказва се, че тези животни били силно податливи към вредните вещества - олово, тежки метали, радиация и т. н. Изискванията на италианската технология обаче гарантирали, че отглеждането във ферми е екологично чисто. Това именно било предимството на култивираните рогати за разлика от побратимите им в дивата природа - не се знае те в какви замърсени райони са пасли, обяснява габровката.

"Има огромна разлика в качеството на продукта, роден и израсъл при контролирани условия, и на природния продукт. Първият вид е хомогенен по размер и най-вече прочистен, като по този начин се гарантира и пълна хигиена при консумацията. При свободно събраните в природата охлюви заради това, че

не са подлагани

на постене,

много често храната, която поемат - като например горчиви и дори отровни треви, оказва негативно влияние на аромата и вкусовите качества на месото. Вътрешният и международният пазар на охлюва като продукт за гастрономията нараства непрекъснато. В същото време наличното количество от него в природата става все по-оскъдно. Свободното събиране на охлюви в природата е било поминък на множество държави в света със слабо развита икономика в Източна Европа, Средния Изток и африканските средиземноморски страни. За в бъдеще отглеждането на охлюви единствено при пълен биологичен цикъл може да гарантира наличността на този продукт за гастрономията и за консуматора", обяснява още собственичката на ферма.

Покрай бизнеса, който е подхванала, й се наложило да прочете доста литература за охлювъдството освен ежегодното й участие в международни симпозиуми с охлювъди от цял свят.

"От чисто италиански тип дейност, в последните 10 години охлювъдството е придобило международна популярност. Неговата система за отглеждане на открито и изхранване с растителни видове се е развила и продължава да се развива с бързи темпове не само в цяла Европа, но и в други страни извън нея. Доказано е, че охлювът "Хеликс Аспера", който отглеждам и аз, се произвежда и приспособява успешно при всякакви климатични условия и температури. В източноевропейските страни охлювъдството по т. нар. италианска технология е заинтригувало хиляди фермери с обща производствена площ от 15 000 декара. Любопитно е, че повече от 25 години консумацията на този вид мекотело в Италия подлежи на контрол и наблюдение. През 2005 г. консумацията му там нараства няколко пъти. В продължение на 20 г., като изключим годината, в която избухва Чернобил, се отчита непрекъснат растеж на продажбата както на пресния охлюв, така и на обработения и готов за консумация продукт. Преди 4 г. консумираното количество в Италия е надвишило 37 млн. килограма, от които само 35 процента са произведени във ферми, а 65 на сто съставлява все още количеството събрани в природата охлюви, внос от страни извън Европейския съюз", разказва находчивата габровска охлювъдка.