АРТСЕДМИЦА


 

Найден Зеленогорски отсвири лауреатските дни Катя Попова

 

Кметът еднолично свали от културния афиш престижния международен форум

 Пламена Манчева беше последната лауреатка, която участва във фестивала

Мая ПАСКОВА

Мине се не мине година и пак в Плевен се заговори усилено за лауреатските дни "Катя Попова". За първи път обаче, от далечната 1966-та, такива няма да има. Решението е еднолично, подписано от кмета Найден Зеленогорски. Обосновка - световната икономическа криза засегна и община Плевен (какво прозрение!), пари няма. За "други дейности по културата" бюджетът се свива до 35% съгласно утвърдения културен календар. В тази връзка през 2009 г. няма да се провеждат лауреатски дни "Катя Попова", информират от пресцентъра на общината на 28 юли. Версията по темата е друга часове по-рано. На заседанието на постоянната комисия по култура и вероизповедания към ОбС - Плевен, предния ден следобед, шефът на дирекция "Култура" в общината Ралица Веселинова дава следното обяснение защо е прекратена обществената поръчка за избор на организатор на фестивала: тъй като срокът е изтекъл и кандидати за "Разработване и реализация на културен проект за провеждане на ХХVII Международен музикален фестивал лауреатски дни "Катя Попова" не е имало, на 8 юли процедурата е прекратена и ще се обяви нова. Кое е вярното, пита общинският съветник Ивайло Атанасов, директор на Плевенска филхармония, която до ХХV-ото издание на фестивала е негов организатор. Комисията по култура заседава две минути и половина по натрупалите се цели две точки за два месеца (през юни не се е събирала, защото председателят й е бил зает с избори). Изненадващо този път темите не са били преименуване на улици и даване на почетни звания. Но пък е ставало въпрос за отпускане на средства, което значително облекчило гласуването при положение, че пари, както стана ясно, няма. И тогава Атанасов отправил въпрос: какво правим с лауреатските дни, с което съживил задрямалата обстановка. "Вие сте общински съветник, трябва да съветвате. Отидете при Кавулска (директор на дирекция "Икономическо развитие" в общината, б. а.) да ви обясни, че не може да стане без обществена поръчка", отрязала Веселинова. Аз не питам за кашкавал или сирене, а бюджетът на Варненско лято и Софийски музикални седмици в пъти надвишава този за лауреатските дни, пък обществена поръчка няма, контрирал Атанасов. На другия ден се оповестяват официално утвърдените още през юни антикризисни мерки на община Плевен с важното уточнение, че фестивал няма да има.

"Тя къде работи? Тя директор на дирекция ли е и защо ме вкарва в дебати, които са предрешени. Според мен, ако това нещо е било решено преди два месеца и тя не знае, трябва да си подаде оставката като администратор. Или, след като аз поставям няколко пъти въпроса и твърдя, че тръжната документация е така направена, че да спечели една организация, едно квартално плевенско читалище, дълбоко подозирам, че всичко това е решено късно същата вечер след заседанието на комисията. Нека тогава кметът да отговори защо негови служители ми губят времето", коментира Атанасов.

Следва сесията на общинския съвет, на която се обсъждат антикризисните мерки без право на промени, защото са в правомощията на кмета?! В порцията тюрлу гювеч от административни мерки и нарушаване на закона, по думите на Атанасов, е и точката за съкращаване до 35% от парите за култура. При гласуването на бюджета през февруари те са били 196 хил. лв. От отчета за полугодието става ясно, че са изразходвани 45 хиляди. Ако се намали останалата сума с 35%, остават 90 хил. лв. за харчене. За какво, щом от културния календар падат лауреатските дни с бюджет 42 хиляди? Но пък остава "Златният арлекин" - конкурс за нова българска песен, който стартира като "Емил Димитров", но впоследствие и след борба за надмощие над сина на големия български изпълнител, името беше сменено, а авторските права запазени само за кмета Зеленогорски. "Как решаваш еднолично кое остава, това е самозабравяне. Бюджетът е един и същ и за двете музикални събития. Освен ако не е поредното от хитрите му дребнави номерца - да може да каже: той е против Емил Димитров. Дебело подчертавам - не съм. Но ако се реже нещо от културния календар на Плевен, да го прави общинският съвет, а не той. "Катя Попова" е фестивал, който е регистриран, прави се през две години. Ако се прекъсне - край", категоричен е Ивайло Атанасов.

"Крайно време е Найден Зеленогорски да си изясни политик голям ли ще става, или ще бъде кмет на всички плевенчани, включая и на мен. Непрекъснато говори за дясно управление. Дясно управление е, ако има една работа, която може да се свърши от 10 човека, да не вземаш 12, а 8 - за да спестиш. Като реже 35% от дейностите по култура, да отреже 35% и от щатовете в отдел "Култура", защото очевидно 6 човека нямат работа в момента", категоричен е общинският съветник.

Като типичен пример за недалновидна политика на градоначалника той посочи екшънът около помещението на читалище "Съгласие" на "Скобелев" 22. Полиция, смяна на брави и СОТ, инвентаризация, дай ми ключовете, на ти ключовете - все харчене на пари на данъкоплатеца. А става въпрос за типично читалищна дейност, която не носи никаква печалба - библиотека и школа по рисуване. В същото време на пъпа на града, на ул. "Данаил Попов" в бившата библиотека на читалище "Лик" се предлагат комуникационни услуги срещу заплащане. "Не може общината да е майка за едни, а мащеха за други. След като има криза, нека всички дадем своя дял за преодоляването й", призова Атанасов.

Лауреатски дни "Катя Попова" стартират през 1966 г. Фестивалът винаги е имал за организатор, домакин и акомпанятор Плевенска филхармония. До 2005 г., когато за пръв път не й се позволи да участва. Това беше изключително престижно музикално събитие с домакин Плевен. Че има такъв град в България узна музикантството от Европа до Австралия, от Южна Америка до Азия. Беше уникален фестивал с неконкурсен характер и представяше млади лауреати от най-големите международни музикални конкурси като "Кралица Елизабет", "Маргарита Лонг и Жак Тибо", "Чайковски", "Марк-Нойкирхен"... Концертният подиум в Плевен беше трамплинът, от който младите дарования, току-що спечелили лауреатски звания на световен конкурс, се изтласкваха към голямото изкуство.

 

Предизвестената смърт на един фестивал

 

Смъртта на фестивала беше предизвестена още през 2005 г. - на ХХV-ото юбилейно издание. Лоши пророци - музиканти, културтрегери и ангажирани с културния живот на града си усетиха дъх на халтура в организацията и провеждането му - от читалище "Лик", с участието на студио "Примо" - музикална формация към същото читалище.

Част от материала на дългогодишната плевенска журналистка Ваня Дочева, поместен в септемврийския брой на списание "Арт полемика" от 2005 г., гласи следното:

"Приемаме, че законът е в Принципала (кмета, б. а.), в него ли е и моралът? Можеш да показваш административна мощ всячески, но става дума за най-голямото, най-престижното международно музикално събитие с марка "Плевен"... Какво тук значи всякаква административна мощ?... Свивам финансовите параметри на фестивала, заяви на пресконференция кметът-Принципал. Но когато фактите говорят, и богове, и принципали трябва да мълчат. Кратка справка: 24-ото издание на фестивала струвало 42 хиляди лева, в петте (забележете!) фестивални вечери са участвали лауреати на международни конкурси от 5 държави. Сега за 25-ото издание са предвидени разходи 35 хиляди лева. Фестивалните вечери вече са три, като един от концертите е камерен (все обстоятелства, предопределящи чувствително намаляване на разходите). И само 7 хиляди лева разлика ли?...

Не питаме къде са парите за фестивала, питаме къде са лауреатите. В юбилейното издание участва само един - известният руски виолончелист Кирил Кравцов. И той, и италианският диригент Лучано ди Мартино присъстват в плевенското събитие успоредно с други свои ангажименти в България. Някъде във въздуха витае думата "халтура"... Преди време общината си направи хорова формация и заплаши, че ако трябва, ще си направи и симфоничен оркестър. Е, без съмнение, направи си свой фестивал. Смени му характера, смени му логото... А аз да си посипя главата с пепел, нищо няма да се получи. Всички ние - от действащото музикантство до фенове като мен, допуснахме цялата тази шибана история, а тя беше предизвестена. Но дано не е така до края на света."

 

 

Чудесата на габровската спестовност предлага в разходка  Домът на хумора

 

Паметникът на Рачо Ковача е един от символите на габровската спестовност

Мариана ДИМИТРОВА

Нова любопитна атракция за гостите на Габрово предлага Домът на хумора и сатирата. Веселата къща разработи туристически продукт - чудесата на габровската спестовност, показани в разходка.

Според авторите на разработката Маргарита Стоянова и Стефка Боева целта е българските и чуждестранни туристи да почувстват Габрово като град на спестовни и остроумни хора. За да постигнат това усещане обаче, им предстои двучасова разходка на групи из центъра на Габрово по предварителна заявка. Осигурени са беседи на английски, френски, руски език. Интересният подход с групите носи приятен и развлекателен характер, подкрепен с щипки хумор от габровските вицове. Усилията са и в посока превръщането на габровския хумор от артефакт в емблема на Габрово. Карнавалът, габровските анекдоти и Домът на хумора са "трите кита", върху които се доизгражда "митологията" на Габрово като пестеливата весела столица на България. Доказателство за изобретателността на габровци са редица архитектурни чудесии в града на Рачо Ковача. Сред тях са прокарване на мостове и тематичното им оформление със скулптурни фигури - паметник в реката на основателя на Габрово, сложен там да се пести площ, мост на габровските занаятчии, впрегнали безплатната сила на водата да върти чарковете на съоръженията им, двата моста един до друг над реката - старият е отеснял, но за пешеходци бива, две нови часовникови кули - до общината, символизиращи, че времето е пари. Не е пропуснат и маршрутът на карнавалното шествие. Всичко това е подкрепено с мотото на Дома на хумора "Светът е оцелял, защото се е смял". "Щастлив съм, че се намирам в този великолепен остров на хумора. В този свят пълен с проблеми, Габрово произвежда най-великото човешко благо - хумора", е написал творецът Ажим Сулай от Италия, носител на голямата награда - статуетката "Златен Езоп" на тазгодишното XIX Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата. Интригуващите търсения на специалистите от Дома на хумора за различен подход в представяне на габровския хумор допринася за затвърждаването му като емблема на града, която го отличава и прави уникален. Привлекателен с атрактивния подход към богатото духовно и културно-историческо наследство.

 

 

Царевец отново оживява в Сцена на вековете

 

Звездни солисти ще се изявят на автентичната сцена

Кремена КРУМОВА

Царевец ще се превърне в "Сцена на вековете от 7 до 16 август. Историческият хълм ще оживее отново за почитателите и ценителите на оперното и балетното изкуство. Царствената обстановка ще пренесе всеки зрител в един уникален български оперен фестивал на открито. Царевец е мястото, което преди повече от 20 години се превърна в арена на исторически събития, пресъздадени от незабравимите постановки на Пламен Карталов, сега за втора поредна година отново посреща танцьорите.

В "Сцена на вековете участват звездни солисти, фестивален оркестър, хор и балет на Софийската опера. В седем поредни вечери великотърновци и гостите на старата столица ще се насладят на историческите опери "Княз Игор и "Цар Калоян, както и балетът "Зорба Гъркът. "Княз Игор е на А. П. Бородин. Суперпродукцията е под режисурата на Пламен Карталов, автор на декора е Борис Стойнов, а на костюмите Светла Калайджиева. Диригент е Григор Паликаров. В ролята на Княз Игор са Александър Крунев и Владимир Опенко. Балетът "Зорба Гъркът е един от най-успешните авторски спектакли на хореографа Лорка Масине в световен план по музика на Микис Теодоракис. В ролята на Зорба танцува Росен Канев. Операта "Цар Калоян е на Панчо Владигеров. Режисьор на новата постановка е също Пламен Карталов. Идеята му е максимално да се използва автентичният декор на хълма Царевец, като част от историческите събития, залегнали в либретото на оперния шедьовър. Либретото на операта е на Фани Попова-Мутафова и Николай Лилиев, по романа на Фани Попова-Мутафова "Солунският чудотворец. В ролята на Цар Калоян се превъплъщават Бисер Георгиев и Иван Кабамитов.

През септември 2008 г. Софийската опера откри своя сезон на хълма Царевец във Велико Търново след повече от 20-годишно прекъсване. Тогава именно Пламен Карталов постави за първи път на Царевец операта "Ивайло от Марин Големинов и сложи началото на фестивал на открито под респектиращото наименование "Сцена на вековете. Миналата година Дворецът на царете се огласи от грандиозното произведение на Пучини - операта "Турандот.

От местната туристическа агенция "Царевград - Търнов се надяват фестивалът да бъде част от новите туристически продукти, които ще предлага старата столица. Съорганизатори на грандиозния фестивал са Министерството на културата, Националната опера и балет, сдружение "Сцена на вековете, община Велико Търново и "Царевград Търнов.

 

 

Повече туристи посетили Чипровци

 

Гости разглеждат макет на занаятчийска работилница от миналото в историческия музей в Чипровци

Симеон НИКОЛОВ

От началото на годината расте интересът на туристите към Чипровци, съобщи кметът на общината Захарин Замфиров. През почивните дни на седмицата всичките 70 легла в къщите за гости в Чипровци са заети, а в делничните дни 30 - 40 на сто от тях. Най-често туристите посещават историческия музей в Чипровци, в който са съхранени произведения на някогашната златарска и рударска чипровска школа, могат да се видят също чипровски килими и интересни предмети от бита и занаятите на града в миналото. Интерес сред туристите предизвиква и чипровският манастир "Свети Иван Рилски", който е най-старият в Северозападна България и е строен преди повече от 1 000 години. Част от гостите предпочитат да се разходят из девствената природа в Стара планина над Чипровци и да покорят някой от високите 2 000 метра върхове.

 

Дати и личности

 

Пламен Антов

(12.VIII.1964 г.)

45 г. от рождението на даровития поет, белетрист и литературовед от Монтана. Публикува много стихове, разкази, литературни есета и литературоведски статии в почти всички литературни издания у нас. Първата му книга е издадена през 1993 г. след спечелен конкурс - "Разпадащо се момче" - с поеми и стихотворения.

 

Петър Бобев

(9.VIII.1914 г.)

95 г. от рождението на продуктивния писател-белетрист от Горна Оряховица. Книги: "Свирепият", "Заливът на акулите", "Жрицата на змията", "Галатея", "Опалите на Нефертити" и др. - романи, "Гущерът от ледовете", "Белият лоцман", "Симба" и др. - повести. Издава и много книги с приказки и разкази. Негови повести и разкази са преведени на немски и на руски език.

 

Иван Кършовски

(12.VIII.1839 - 1.III. 1917)

170 г. от рождението на българския книжовник, журналист и виден революционер от град Елена. Преди Освобождението учителства в Румъния и се включва в създаването на Българското книжовно дружество. В Плоещ издава на румънски език "Вултурул" и "Индепенденца национала". След Освобождението е съдия, адвокат, народен представител. Редактор на вестниците "Струма", "Вардар" и "Юнак". Сътрудник на румънския и българския периодичен печат. Издава книгите "Нова българска света гора - Бузлуджа", "Неразбранщина" и др.

Подбрал: Витан БАРАШКИ