СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

след 30 години

Брой 29 (5 - 11 септември 2014 г.)


 

 

Първите солисти на Плевенската опера се върнаха отново в бохемските си младини

 

На спонтанната среща се роди идеята пак да се съберат на една сцена

 

"Бохеми" на прегледа в Стара Загора със солистите: Любомир Дяковски, Малина Павлова, Христо Христов, Мила Дюлгерова и съпругът й Румен Кръстников, който вече не е между живите, братя Петър и Емил Имови, сн. архив

 

Среща след повече от 30 години, сн. авторът

 

Мая ПАСКОВА

През 1920 г. в читалище "Съгласие" се поставя първото оперетно представление със самодейни певци и оркестранти. Изграденият по-късно оперетен колектив поставя началото на Плевенския оперетен и оперен театър. През 1971 г., отново там, се поставят основите на Общинска опера с постановките на "Травиата" от Джузепе Верди и "Албена" от Парашкев Хаджиев. Свири Плевенска филхармония под палката на диригента Димитър Карагьозов, режисьорите и солистите са от Софийската опера или от Русе, Варна, Пловдив, но винаги най-добрите за съответната роля по това време в страната. Подборът се прави под зоркото наблюдение на Маестрото - проф. Христо Бръмбаров. Постепенно започват да се създават професионален хор и балет. През 1973 г. главен диригент на Плевенска филхармония става Георги Нотев. С тържествен спектакъл на операта "Риголето" през януари 1975 г. и при личното присъствие на тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев е прочетен указът, с който Плевенска общинска опера става Плевенска държавна опера "Христо Бръмбаров".

Само няколко месеца не достигат Маестрото да доживее да види осъществена своята мечта.

В атмосферата на младежки дух, който могат да върнат само хубавите спомени, след повече от 30 години се срещнаха отново няколко от първите солисти на Плевенската опера - Любомир Дяковски, проф. Мила Дюлгерова, Малина Павлова, семейство Роза Гръчка и Михаил Миланов. Идеята за срещата идва спонтанно след едно обаждане от Германия, с което колегите на Дяковски го поздравяват за новия пост. Поддържат контакти помежду си, но срещата на живо за някои е отлагана повече от 30 години. Повечето са били избрани и изпратени да пеят тук лично от проф. Христо Бръмбаров.

Някои остават завинаги свързани с културния институт, за други той е трамплин в професионалното им развитие. Почти на една възраст и свързани от общите стремежи, проблеми и радости, те не са просто колектив професионалисти, които правят запомнящи се спектакли. На сцената и извън нея те са винаги заедно.

Споделят сценичната треска, аплодисментите, но и любовните трепети, скромната трапеза и времето за забавления. Бохеми в едноименната опера, бохеми и извън светлината на прожекторите.

В началото на 80-те години на миналия век операта "Бохеми" от Джакомо Пучини, спектакъл на Плевенската опера, участва в националния преглед на оперните театри, който се провежда в Стара Загора. На оркестъра е присъдена Първа награда. От немай къде същата се присъжда и на Софийска опера. С най-високото отличие е награден диригентът на нашата постановка, гл. диригент на Плевенската опера Георги Нотев. Втора награда е присъдена на една от солистките - Малина Павлова. Това е първата й голяма роля в кариерата. Идва в Плевенската опера веднага след завършване на консерваторията през 1977 г. и остава до 1990 г. След две прослушвания й е поверена ролята на Мими в "Бохеми". После се подреждат още роли - целия централен сопранов репертоар, още аплодисменти... Спомня си, че на въпросното участие в Стара Загора един от критиците възкликнал: Такава топлина лъха от сцената, че си личи колко много се обичат тези хора. Личните взаимоотношения в изключително младия колектив само помагат на работата. Проф. Мила Дюлгерова - тогава млад солист в "Бохеми", днес декан на Вокалния факултет в Музикалната академия, си спомня:

"По време на репетицията Жоро Нотев не беше убеден как се чува в залата и напусна пулта, за да се отдалечи и да провери. През това време оркестър и солисти като часовник работеха без него".

През 1976 г. Румен Нейков, който току-що е завършил оперна режисура в Берлин, поставя на плевенска сцена "Гергана" на Георги Атанасов. Главната роля е поверена на младата оперна певица Роза Гръчка, родена в Благоевград, която по настояване на проф. Бръмбаров идва да пее в Плевен още преди да завърши следването си в Консерваторията. Партнира й най-възрастният солист -

31-годишният бас Михаил Миланов.

На сцената той е богатият турчин, който в края на постановката изрича: "Изворът чешма да стане!". Романтичният сюжет запалва искрата на истинските чувства между тях. 38 години по-късно те са все още заедно. Кариерата им се развива успоредно. След Плевен те заминават за Германия, където Михаил вече 7 години е пял - първо в Източна, после в Западна. Обикалят световните сцени. Роза става примадоната на Дрезденската опера, но с времето се оказва, че общата професия ги свързва, но повече ги разделя. В името на семейството кариерата си жертва тя. Днес концертира само Михаил. В 45-ия му сезон той участва в постановка на Дюселдорфския театър, в която изпълнява ариите си на турски език. Че в живота няма нищо случайно, доказва тяхната история. За добро или за лошо, Роза се качва на професионалната сцена твърде млада. Съдбата довежда Михаил при нея съвсем случайно. На път за концерт в Русе той се отбива при своя добър приятел - Димитър Димов, който пее в Плевенската опера.

Към компанията се присъединява братът на Михаил, който е женен за плевенчанка. В сладката раздумка на ракийка и скромни мезета се заражда идеята Михаил да се яви на прослушването, което е на следващата сутрин. И краткото гостуване се оказва доста продължително. Тръгва си от Плевен не само с хубавите спомени, но и с жената на живота си. "Годините в Плевен бяха бохемски години, не само заради легендарната постановка. Живеехме заедно, не бяхме само на сцената. Всички бяхме много млади. Изкарвахме доста време в кафенетата. В ония времена в магазините нямаше нищо. Но за спагети и нещо скромно, сготвено с ориз, все се намираше начин да се съберем заедно", спомня си с усмивка за онези времена Миланов. Завръщанията им на българска сцена са кратки.

През 1990 година Роза пее в "Риголето" на софийска сцена. Първата си изява в тази опера в Плевен определя като провал. Тази - като реабилитация. Въпреки полупразния салон в онези мътни години. Преди няколко месеца пък двамата участват в юбилейния концерт на хор "Ален мак" в Благоевград. Там Роза започва израстването си като певица още 11-годишна. Плевенската опера събира и друго музикално

семейство - Любомир и Росица Дяковски. "През 1972 г. Маестрото, срещайки ме в коридорите на Консерваторята, ми предложи с още двама колеги от по-горните курсове - Христо Христов и Димитър Димов, да се включим в постановката на операта "Севилският Бръснар" от Дж. Росини, чиято премиера се стоя месец по-късно. Диригент беше вече новият диригент на Плевенска филхармония Димитър Манолов, а режисьор - директорът на Софийска опера Емил Бошнаков. Ние бяхме хем студенти, хем артисти, прекарващи доста от времето в Плевен", разказва за повода да дойде в Плевен Дяковски. В операта остава до закриването й. Тук среща съпругата си Росица, която идва да свири още като ученичка. "Тази опера е дала много такива семейства. Имаше любовни двойки, терзания... Младост. 20-годишни артисти, за които морето беше до коляно. От тях излязоха много певци, които обикалят международните сцени", спомня си настоящият директор на филхармонията.

През 1994 г. с Постановление 194 на МС се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена "Христо Бръмбаров". Това става по предложение на Явор Димитров, тогава шеф на Националния център за музика и танци. С подписано споразумение от 1.02.1995 г. между общината и Плевенска филхармония се регламентират отношенията между филхармонията (изцяло на държавна издръжка) и специализираните артистични формации - хорова и балетна, финансирани от общината, за осъществяване на съвместна дейност за реализиране на музикално-сценични произведения на територията на община Плевен, страната и чужбина. Фактът среща бурна съпротива. Започват стачки, черни страници, вълнения. В един от случаите филхармонията стачкува по време на представлението на "Севилския бръснар", с което се чества годишнина на Росини. На сцената излизат само диригентът и артистите. Музикалният съпровод е на едно пиано. С времето всичко замира. Оперни спектакли в Плевен има от време на време, и само гостуващи.

"Грандиозният" проект на екскмета Найден Зеленогорски да "възроди" операта успя само да разбуни духовете и да отклони немалко пари от едно перо на общинския бюджет в друго. При прословутата реформа в сценичните изкуства на правителството на ГЕРБ Плевенската филхармония (още с открита оперна сцена), трябваше да се превърне в симфониета. Договорът между общината с кмет Найден Зеленогорски и министерството на Вежди Рашидов за съвместно финансиране съзнателно или не пропуска тази подробност. И в крайна сметка от всичко изброено на Плевен му остава една филхармония на смесено финансиране и общински хор, който по чудо е запазен.

В концепцията на новия директор на филхармонията Любомир Дяковски обаче една от основните цели е връщане на стария статут с открита оперна сцена. Тази година не чествахме 40 години от кончината на Маестро Бръмбаров, но през 2015-а ще честваме 110 г. от рождението му и 40 г. от създаването на Плевенска опера и то с оперен спектакъл, категоричен е Дяковски. Първите разговори вече са проведени, макар и в неформална обстановка. А защо спектакълът да не бъде легендарният "Бохеми" - 30 години по-късно?

 


 

 

върни се в НАЧАЛО