ТЕМА


 

Плевен

 

Масовата незаконна сеч започна по-рано тази година

 
Тенденцията е заради прогнозираното увеличение на цената на дървесината

 

Ралица ПЕТРОВА

По-рано тази година е започнало незаконното добиване на дървесина в Плевенско, съобщават от Държавното лесничейство. Докато в предишни лета мургави сръчковци се впускаха да си набавят дърва за огрев и да пласират къде каквото могат в началото на есента, то сега "дейността" е в разцвета си нелогично в най-големите жеги. Специалисти свързват раздвижването на незаконната сеч и черния пазар с очакваното повишаване на цената на дървесината. Търговци са категорични, че преди нормалния сезон редовните купувачи са се активизирали, а оттам и тези, които добиват. Сега кубик дърва за огрев върви около 40 лв., нелегалната търговия смъква цената наполовина. Само за първите шест месеца на 2006 г. горските са конфискували 732 куб. метра незаконно добита дървесина, което е приблизително два пъти повече от 2005 г. Като превантивна мярка се предвижда да се засили охраната в рисковите райони на територията на плевенското държавно лесничейство, където преобладава малцинственото население. Невралгични точки продължават да бъдат горите на селата Петърница, Дисевица, Търнене.

Близо 100 акта повече са написали плевенските горски стражари от януари до юни т. г. в сравнение с миналата година, показва статистиката. Тенденцията е "нагоре" както по отношение на нарушенията, констатирани по Закона за горите, така и тези по Закона за лова и опазване на дивеча, информира юристът на Държавно лесничейство - Плевен, Иван Моцов. Във връзка със засилване на контрола от Регионалното управление по горите (РУГ) - Ловеч, предвиждат проверки в районите на Червен бряг и с. Беглеж. Инспекциите не са планирани, населените места се посочват от проверяващите избирателно. Обект на контролните органи ще са стражарите, чиито актове, дневници и др. документация ще бъде подложена на старателна ревизия. Ще се вземат под внимание и предприетите от горските превантивни мерки.

В момента усилено се работи и по опазването от пожари в землищата на горските масиви, информира още Моцов. За целта са създадени противопожарни депа, назначени са специални охранители по горите.

Голяма част от ловците не са получили инструктаж как да действат в ситуация на пожар, установяват още проверките на лесничеите.

Обект на засилени проверки през месеците април, май и юни са били дървопреработващите предприятия и складовете за съхранение на дървесина. Констатациите са, че до голяма степен нередностите в тази сфера намаляват предвид засиления контрол. Съгласно правилника за прилагане на Закона за горите, влязъл в сила от началото на 2005 г., в тридневен срок след транспортиране на дървесината от сечището до склада тя трябва да бъде отчетена в съответното лесничейство. В противен случай означава, че дървата могат да бъдат укрити. Все по-малко преработвателни предприятия купуват незаконно добита дървесина, защото са длъжни да я заприходят, а това би довело до разлики с наличната и продадената, казва Иван Моцов.

Липсата на значителен горски фонд в Плевенско до известна степен предопределя и по-ниската активност на нерегламентирани прояви. Но в райони като Ловеч например, където се добива предимно строителна дървесина, интересите и апетитите са огромни, сблъсъците - също, коментират от бранша.

 

 

Монтана

 

Ром посича горски стражар, опитал се да го спре

 

Момчил ИВАНОВ

Циганин от ромския квартал на Монтана "Кошарник" е посякъл с брадва горския стражар Иван Цветанов, който се опитал да го спре да отсече поредното дърво. След удара Цветанов е лекуван дълго в болница, имало е опасност едната му ръка да бъде отрязана, съобщиха от Държавното лесничейство в Монтана.

Саморазправата между цигани и горски стражари станала в местността "Палековото", която се намира до вилната зона на Монтана. Цветанов и негов колега отишли да проверят сигнал за незаконна сеч в гората. Държавните служители били с джип и огнестрелно оръжие, ромите - с каруци и брадви. Въпреки заплахите, горските стражари не стреляли срещу нарушителите. За проявеното хладнокръвие Иван Цветанов бе обявен за горски стражар на годината в Северозападна България на празника на гората, който бе честван на 5 април т. г.

Въпреки че на година горските стражари от Монтанско изземват от бракониери над 120 каруци, десетки коли, камиони, моторни триони, брадви и друга техника, то набезите не секват. Най-пострадали от тях са горите край Монтана, Лом и Берковица, където има най-много ромско население. Горските твърдят, че цели цигански семейства се занимават с незаконна сеч и продажба на дърва. Тяхната цена е 25 - 30 лв. за кубик, докато държавата продава по 45 лв. През последните години районните съдилища в региона са издали няколко присъди срещу бракониери на дърва, но всичките са условни. Така изсичането на цели горски масиви остава ненаказано.

 

 

Велико Търново

 

Старци въртят бартери с циганите

 

Кремена КРУМОВА

Общо 520 са съставените актове за първото полугодие на тази година от Регионалното управление по горите (РУГ) във Велико Търново. О тях 464 са нарушения по Закона за горите - за добив и транспорт на дърва. От общо влезлите в сила наказателни поставновления за 62 144 лв., събрани са едва 8 441 лв. За охраната в района на Великотърновска и Габровска област (територията на РУГ) се грижат 115 горски стражари (още петима са ловните), 15 човека е подвижната горска стража. Това число е крайно недостатъчно, за да се опазят горите в региона от жестоките набези на циганите. Нарушенията са най-често в т. нар. равнинен район, където горските масиви са заобиколени от селскостопански ниви, казва инж. Кирил Георгиев от РУГ - В. Търново. Ромите секат дърва, които не са само за собствени цели, а и за продажба. Намират дори пазари в Сливен. Около селата Царски извор, Асеново, Николаево, Добри дял, Петко Каравелово, Куцина и др. масово се краде с каруци.

В малките масиви на Павликенско - селата Дъскот и Липница, ромите са снабдени с бракувани коли, москвичи, жигули, лади. Така са ги преформили, че не можеш да познаеш какво е МПС-то, споделя инж. Георгиев. Отскоро друг район с нарушения са селата Недан, Павликенско, и Върбовка. Циганите намират пазари в две поскоки - или карат дърва в самото село и ги продават на хората, или като се намери по-крупен купувач за една газка, ходят и пълнят 7 - 8 каруци. После ги "доставят" и изчезват. По принцип пласьорът се договаря с клиента и стоварва незаконно отсечените дърва рано сутрин. Друг вариант на бърза връзка са мобилните телефони. Благодарение на тях веднага се разбира, че идва горският и крадците се покриват. Понякога ни се налага да ходим и с частни коли, за да хванем нарушителите и така да не ни разпознават, казва Кирил Георгиев.

Горските наричат крупните нарушители "отцепници. "Гледаш едно невзрачно циганче, седи си, отминаваме с колата, а то вади телефон от джоба си и предупреждава секачите. Козарите също помагат в операцията. Свирнат един път и резачките спират", обяснява горският инженер. Като трудност в работата си той посочва и фактът, че според закона, за да се отнеме трион, резачка или отрязаните дърва, трябва лицето да се залови на място. Нищо не можело да се направи и ако то влезе в собствения си двор.

Проверки стражарите правят и на закупените дърва. "Възрастните хора предпочитат незаконното, защото им е трудно да извадят по 180 - 200 лв. Дават кокошки, животни, фураж. Така правят бартерни сделки. Ние обаче съставяме актове, защото търсим начин да пресечем пазара", казват от РУГ.

По 35 - 38 лв. върви кубикът, циганите го продават по 20 лв., споделят наблюденията си горските. И допълват, че най-жестоката сеч е на ценните дървестни видове. Те се търсят, имат добро пласиране и са скъпи. От 200 - 250 лв. и нагоре за кубик върви дървесината от дива череша, бук, явор или дъб.

 

 

Ловеч

 

32-ма рецидивисти предадени на Апелативната прокуратура

 

Адрана ЙОРДАНОВА

Списък с 32 имена на системни нарушители на Закона за горите, които имат общо 130 акта, са изпратили от Регионалното управление по горите (РУГ) в Ловеч до Апелативна прокуратура - Велико Търново, и окръжните прокуратури в Ловеч и в Плевен, на чиято територия се намират 12-те държавни лесничейства от състава на управлението. Това съобщи Цветан Петков, специалист по охрана на горите, дивеча и рибата към РУГ - Ловеч. Справката, с копие от която разполага и "BG Север", съдържа имената на лица с три и повече акта, по които има влезли в сила и изпратени за събиране на глобите наказателни постановления за периода от 1 януари 2005 г. до 31 май 2006 г. Прокуратурите ще проверят всяка от преписките и ще се произнесат дали може да бъде образувано наказателно производство за незаконен дърводобив, търговия и транспортиране на незаконно добита дървесина, като според различните алинеи на член 235 от Наказателния кодекс наказанието е от една до пет години лишаване от свобода.

Най-драстични и най-проблемни са районите Плевен, Лесидрен и Угърчинска община, обясни още Цветан Петков. Повечето от многократно хващаните в нарушение лица са роми, които товарят дърва на каруци. Тъй като една каруца не може да побере много, когато я спрат и съставят акт, най-често това е около кубик дърва, а за да се носи наказателна отговорност, щетата трябва да е най-малко за 500 лв. Тъй като ги хващат всеки път с по една каруца и се трупат актове с щета под 500 лв., прокуратурата отказва да образува наказателно производство, обясни Петков. А това е масово явление и никой не може да ги спре да секат.

Друга част от включените в списъка са търговци или собственици на цехове, които нямат документи за дървесината. Например собственик на частна фирма за производство на фасонирани дървени материали има пет акта за това, че не води дневник за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал. Актовете са от 18 януари 2005 г., 14 февруари 2006 г., 5 април 2006 г. - на последната дата са направени цели три акта като общо по всичките частникът е платил средно по около 230 лв. и продължава да работи необозпекояван.

Проблемът в работата на РУГ - Ловеч, не е същият като на повечето от управленията в страната, каза още специалистът по охраната. Тук е най-големият процент възстановени гори на частни стопани - 52% от целия фонд. Когато хората дават генерално пълномощно на някоя фирма, която в повечето случаи дори е фалшива и без съдебна регистрация, няма начин да бъде засечено количеството на незаконно добитата дървесина. Хората дават разрешение да секат около 20 кубика в горите им например, но въпросната фирма излиза от там, след като е овършала 80 на сто от наличната дървесина. Все повече стават оплакавнията и жалбите на "ужилени" по този начин собственици, но РУГ не е в състояние да направи нищо.

 

 

Враца

 

Лесопаркът Агино бранище подложен на безмилостно унищожение от бракониери

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Решението за справяне с "дървената мафия" е незаконната сеч да се криминализира, и то като тежко престъпление, смята служител на врачанското Държавно лесничество. Но да се подвеждат под отговорност не само бракониерите, а техните босове, които ги закрилят. Защото не е тайна постоянният натиск, който се оказва върху лесничеите, за отмяна на наказателните актове. "Дървената мафия" не са циганските махали, които преживяват от незаконния дърводобив, а техните лидери и фирмите, които стоят зад тях и трупат състояние, твърди врачанският лесничей. Той посочи и друга трагична последица от варварското посегателство върху горите - наводненията, които удавиха райони с най-масова сеч. Сред тях са Враца, Роман, Бяла Слатина и Криводол.

От официалната информация, предоставена от Държавно лесничейство - Враца, се вижда, че през първото 6-месечие на годината са извършили 1 040 проверки, за нарушения са съставени 202 акта. Задържани са 45 кубика дърва за огрев, 7 моторни превозни средства, 9 каруци, 7 резачки, 3 брадви, една законно притежавана пушка и 14 боеприпаси, както и 8 коня с амуниции и две магарета. Начислените суми по издадените 187 наказателни постановления са 20 463 лв. От тях са събрани само 410 лв. Най-много случаи на незаконната сеч има в районите с компактно ромско население. На най-безмилостно унищожение от бракониери е подложен лесопаркът "Агино бранище". Според директора на врачанското лесничейство инж. Иван Михайлов нищо не може да спре безработните роми в Бяла Слатина, които са около 4 000 и живеят от търговия с дърва. Паркът-резерват е опитен участък на Института по горите, но нашествието от брадви и моторни резачки е погубило десетки декари с редкия американски червен дъб с много ценна дървесина, сред които вековни и защитени от закона дървета. Досега са съставени над 400 акта за незаконна сеч, които обаче не стъписват бракониерите. Просто защото не ги плащат. В защита на резервата се включи и полицията, но и това не помага. Кервани от десетина каруци с по 40 - 50 роми излизат нощем на сеч, готови да се нахвърлят и върху горския пазач, и върху полицая. Набезите не спряха и след като беше прокопан дълбок ров около цялата кория, за да стане невъзможен достъпът до резервата. Ромите намериха и на това колая, като натрупаха в рова бали слама и пак преминават с каруците, каза инж. Михайлов.

В защита на горския фонд се намеси областният управител на Враца д-р Антонио Георгиев, който прекрати със заповед прочистването на речните корита на територията на областта, тъй като се оказа, че фирми, с които "Напоителни системи" АД е сключило договори за прочистване, изсичат незаконно дървета в частни имоти. За такива случаи са сигнализирали двама жители на с. Нивянин, община Борован.

Д-р Георгиев назначи специална комисия с представители на "Гражданска защита", "Напоителни системи", Басейнова дирекция и общините, която ще контролира сечта на дървета около коритата на реките.

 

 

Габрово

 

Поголовно режат в града на Рачо Ковача

 

Мариана ДИМИТРОВА

Изсичането на гори в Габрово е поголовно. Сече се навсякъде - както в околностите, така и в самия град, заявява шефът на Държавното лесничейство Петко Димитров. Въпреки унищожителното изсичане на горите, досега от лесничейството не са хванали нито един бракониер. Те обикновено действали нощем, когато служителите на Горското не са на работа, обясни шефът им. Ако все пак бъдат заловени незаконните секачи в момент на действие, лесничейството конфискува незаконно придобитата дървесина. Имало цели групи дървосекачи, които само от това живеели. След нощните им набези, служителите на държавния орган констатирали единствено нарушението.

Особено тежко било положението с частните гори. Лесничеите се оказвали безсилни да спрат траперите в частните имоти. Че покрай сухото гори и мокрото, доказвал фактът, че освен маркираните се изсичат и немаркирани дървета. Собственикът на гора обикновено наемал частна фирма, която да се заеме със сечта и от това печелели и двете страни. Обикновено се повалявали най-големите и хубави дървета в стремежа за печеленето на пари. Шефът на лесничейството си обяснява процъфтяването на незаконния бракониерски бизнес с безработицата и тежката орисия на хората. На територията на Габрово има няколко частни фирми за дърводобив. Единствената по-голяма е "Узана 99".

Тъй като сега е сезонът за снабдяването с дърва за зимата, по габровските улици честа гледка са камиони, претъпкани с твърдото гориво. Откъде идват - не се знае. Дърводобивни фирми са плъзнали навсякъде и секат на поразия. Има много сигнали, че в местността Узана край Габрово, която е курортно селище, е сечено поголовно и са оголени цели скални масиви. Околностите на Габрово вече са опоскани и дървосекачите влязоха дори в града. Според специалисти наводненията, които ни сполетяват през последните години, не са случайни и са именно заради изсичането на горите. Причината била, че влагата след обилните дъждове вече няма къде да се задържа, а почвата се свлича и оголва цели скални масиви.