БИЗНЕС


 

Кризата удари и музикалния бранш, търговците се хранят от чалгата

 

В най-пиковия сезон продавачи едва "връзват" по два - три диска на ден

 

Търговци предричат фалити на музикалните магазини до края на годината

Ралица ПЕТРОВА

Световната икономическа криза удари и музикалните магазини. Шоповете от подобен тип, които в Плевен се броят на пръстите на едната ръка, са на ръба на съществуването си, коментират продавачи. Застрашени от фалит са и "уличните" търговци на музика, чиито редовни клиенти отдавна вече са избягали зад граница.

Драстично понижение на продажбите търговци отчитат от преди година. Въпреки че признават, че още със "старта" на свободния достъп до всякаква музика в интернет, пред щандовете им хората започнали да оредяват. Сега обаче положението било повече от трагично.

"Няма клиенти. Тук-там се весне някой. Преди през юли и август беше истински бум, както и преди коледните празници. Правехме страхотен оборот. Всеки купуваше. Лятото народът се запасяваше за отпуската - касетка или диск за колата, за вилата. През зимата пък за подаръци взимаха... От 30 до 50 диска на ден съм продавал. Сега по 2 - 3 я вържа, я не... На този етап музиката е последната дупка на кавала за всеки... Не че не се слуша. Напротив. От всяка кола пак гърми, от под всяка тераса се чува, ама вече и толкова радиа и музикални телевизии навлязоха...", коментира търговец на музика.

Това, което все още крепи занимаващите се с този вид бизнес, е неотминаващата чалга вълна. 90 процента от манималните продажби са именно в тази посока. Предпочитани са сборните компилации на различните музикални компании, от които водеща е "Пайнер", следвана от "Ара музик". От индивидуалните изпълнители в този бранш най-вървежни са Ивана, Преслава и Азис. Проверка на "BG Север" показа, че напоследък се купуват т. нар. Мечо и фолк певецът Илиян. Застрашително се увеличават и феновете на хард-кючека.

Клиентите на българска популярна музика са константна величина, коментират продавачи. Най-търсена и преди, и сега си остава примата на българската естрада Лили Иванова. Търговците обаче са притеснени, че в скоро време и тези продажби ще секнат, тъй като певицата вече ще продава своите албуми и чрез интернет. "Отвреме навреме се спират да питат и за компилации на българска популярна музика, но много рядко. От нашите се търсят най-много стари градски и народни песни. Ама от тия, осъвременените", коментира продавач. От чуждестранните изпълнители предпочитанията са насочени към сръбското, почти никой вече не купува от магазин или сергия диско или ар енд би.

Почти навсякъде се предлагат оригинални CD-та, цената им е около 10 - 15 лв. Все още вървят и аудио касетите - по около 6 лв. Вече е рядкост и търговията с презаписи. Сега всеки може да си свали музика от интернет и да направи услуга на приятел.

 

 

Вещите на Плюшкин лъснаха на кооперативния пазар в Плевен

 

Стоката на битпазара

Мая ПАСКОВА

Грамофонни плочи, телевизор "Юность", трудовете на Маркс и Енгелс, пет стотинки от 1978 г... Става дума не за музейни експонати, а за новопоявилия се битпазар зад супермаркета "Била" на кооперативния пазар. И ако в зората на демокрацията битакът беше единственото място, от което можеше да си купиш турски дънки в цвят "тютюн" и копринена риза с щампи, пак внос от южната ни съседка, то в деветата година от ХХI век, почти в центъра на европейски Плевен, картината на същото място наподобява хибрид между заложна къща и антикварен магазин, отворен на клошарско сборище.

В пространството зад OАПС в близост до кооперативния пазар "Тибор", което така и не стана ясно чие е и кой трябва да го почиства, с години се трупаха камари от боклуци. И сега пейзажът не се е променил, но сред боклуците мургави търговци разпънаха сергии. Първо за авто- и други части - от стари джанти и вериги за велосипеди, до ръждясали пирони и винтчета. После явно бизнесът им потръгна, защото асортиментът се разшири внушително. Демодирани рокли, обувки от времето на Чарли Чаплин, употребявани гримове, счупени часовници и ожулени мънистени гердани очертават ретровизията на евентуалния купувач. По импровизираните сергии лъснаха употребявани вещи, които по презумпция дори най-верните последователи на Плюшкин отдавна трябваше да са изчистили от мазетата си. Според търговците "доставчиците" им са бедни хора, които се чудят как да изкарат някой лев от неизползаваните си вещи, или такива, които си правят ремонт и са решили да поизчистят апартаментите си. Така и не се разбира колко им плащат за "стоката", нито на каква цена я продават. Харесват ли ти плочите, завързва веднага разговор напечен от слънцето мустакат продавач, ще ти подаря една. На въпрос колко струват по принцип, отговорът е - колкото дадеш, по принцип левче. А купува ли някой, остава без отговор. Но тръгва реклама към стоката, която предизвиква интерес: "Ех, аз тия плочи съм слушал като млад, когато свалях гаджетата. На един грамофон, дето се навива отстрани на ръка". И използва момента да прати послание до местното ръководство: "Кажи на Зеленогорски като се върне от София да вземе да поизчисти тука. Гледай колко много боклуци има, пък един гюм не е сложен. И продавачите от пазара си изхвърлят тук изгнилите плодове. Няма и една тоалетна, къде да отидем. И ние искаме някакви условия, по цял ден стоим тук..." Интересно как никой не ги е забелязал до сега - нито санитарен контрол, нито данъчни, нито общински инспекторат. Като във фантастичен филм, в който сцени от далечното минало се пренасят с машина на времето в бъдещето. И остават невидими за властимащите, защото им развалят съвършената картина, която са си нарисували в представите.

 

 

ЛОВЕЧ

 

4,5% от житото прибрано, малините с добър добив

 

Мира ГАНЧЕВА

Заради доскорошните всекидневни валежи жътвата на пшеницата в Ловешка област е в самото си начало и досега са прибрани едва 4,5 на сто от посевите, съобщи инж. Николай Трифонов, директор на Областна дирекция "Земеделие" в Ловеч. От засетите общо около 214 хил. дка са ожънати 9 340 дка. Средният добив засега е 352 кг/дка. Влажността на зърното е висока - 15 - 16%, което предполага по-ниското му качество. Проблемната жътва притеснява арендаторите и заради изплащането на машините, които са купили на лизинг, както и за погасяването на кредитите. Изкупните цени на житото са твърде ниски - 150 - 160 лв./тон, съобщи още шефът на земеделската дирекция. Който има възможност за съхранение, няма да продава, но останалите земеделци рискуват да поразят реколтата, затова ще са принудени да продават и на тези цени. Според Трифонов минималната изкупна цена трябва да бъде около 260 - 270 лв./тон. За осигуряване хлебния баланс за населението в Ловешка област са необходими около 33 хил. тона пшеница, още 5 - 6 хил. тона трябва да бъдат отделени за семена.

Ечемикът е ожънат на 75% - от засетите 36 хил. дка са прибрани 26 хил. дка. В община Летница жътвата на ечемик е приключила на 100%, дори площите вече са изорани. Средният добив е 336 кг/дка и той е добър, имайки предвид предхождащите жътвата суши, коментира инж. Николай Трифонов. От засетите близо 5 000 дка с рапица са ожънати половината, средният добив е 111 кг/дка.

Малцината малинопроизводители в Троянско обаче тази година са доволни, свидетелстват самите те. Между 350 и 550 кг/дка са добивите според управителя на хладилната база край Добродан Божидар Петков. Тревожен е фактът обаче, че в последните години се наблюдава отлив от този вид производство в района. В селата Чифлик, Шипково, Бели Осъм - доскоро считани за водещи в отрасъла, днес са останали малки площи, а по-голяма част от производителите изоставили дейността.

Сега немската фирма "Ленокс Фроузън Фрутс" възнамерява да отгледа демонстрационни насаждения малини върху 350 дка площ в района на селата Калейца, Ломец, Дълбок дол и Добродан. Ще се използват специално подобрени сортове, финансирането ще бъде от еврофондовете.

 

 

Броят на празните помещения расте, наемите остават високи

 

С месеци празните клетки чакат наематели

Веселина ИЛИЕВА

Празни помещения с огромни табели "Дава се под наем" зеят като дупки по плевенските централни булеварди. С всеки ден тяхният брой расте, защото в ситуация на световна финансова криза все повече наематели освобождават наетите помещения, понеже работят на загуба. "Има освободени офиси, които вече месеци стоят незаети, никой не ги иска, хората се страхуват да започнат бизнес, покупателната способност на плевенчани намалява и не купуват", каза продавачка, работеща в близост до три даващи се под наем помещения на булевард "Данаил Попов". Въпреки липсата на търсене собствениците обаче държат цена относно наема на помещенията.

В централната част на града около Дома на книгата помещение от 70 кв. м се отдава срещу 900 евро на месец. С 20 квадрата по-малко от това може да се наеме за 850 евро, а такова с квадратура от 22 кв. м се отдава срещу 350 евро. Почти всички собственици искат при наемането и един наем отгоре, за да може с него да си покрият разходите, ако евентуално попаднат на недобросъвестен наемател, който се изнесе без да си заплати консумативите. Но ако се обади навреме и докаже с касови бележки, че си е платил всичко, аз му връщам тези пари веднага, заяви местен собственик на няколко офиса, отдаващи се под наем. Дали заради липса на кандидати за наемане на помещенията, или защото сам преценява, че тарифата е доста понадута, той намекна, че все пак цените подлежат на договаряне.

С около 250 евро надолу са свалили наемите собственици на празни помещения около кино "Освобождение". В този район може да си отворите магазин от 73,32 кв. м като плащате за помещението 650 евро месечно.

По-непретенциозните за идеален център и големи помещения също могат да си намерят офиси под наем на по-ниски цени. Например стая от 26 кв. м в сградата на профсъюзите на улица "Александър Стамболийски" 1 може да се наеме срещу 210 лв. В интернет пространството също могат да се намерят изгодни оферти. Като например офис от 15 кв. м, след ремонт и обзаведен, суперцентър, срещу шадраваните за 150 лв.

Много празни офиси има и в търговски център "Макси". Там дори могат да се намерят и промоции на офиси - без наем, само срещу заплащане на консумативите. Въпреки изгодната оферта обаче според персонала на центъра и този надпис стои отдавна върху празните магазини и все още не са се появили мераклии да се възползват от предложението. В "Макси" се отдават и огромни помещения, предназначени за банкови офиси "само" срещу 2 500 евро на месец. За тази сума пък е абсурд скоро някой да го наеме, коментират иронично търговци от центъра.

 

 

Над 30 фирми с инвеститорски интерес към тунела под Шипка

 

Мариана ДИМИТРОВА

Над 30 фирми от 6 държави са депозирали до определения срок - 15 юли, в Национална агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ) заявления за инвеститорски интерес към строителството и експлоатацията на тунела под Шипка. В писмата си потенциалните инвеститори са приложили общо представяне, както и описание на опита си в тунелното строителство и използваните за целта технологии и техника. В същото време стана ясно, че заявленията за интереса към стратегическия обект не включват финансови аспекти на проекта, не се оценяват и не ангажират, както заявителите, така и НАПИ с евентуално бъдещо решение, участие в концесионна процедура. По-скоро с инициативата за заявяване на интерес агенцията създава международна публичност на проекта, с което се увеличават шансовете за успешна концесионна процедура. На този етап целта е маркетингово проучване, което да определи обхвата на пазара за проект от такъв мащаб. Сред фирмите, заявили интерес, има гръцки, турски, испански, германски, една чешка, словашка, американска и няколко български. Към края на септември или началото на октомври те ще бъдат поканени на информационна среща, на която ще бъдат запознати детайлно с проекта и ще се организира посещение на място.

Освен обявата за набиране на инвеститорски интерес от НАПИ са направили и някои уточнения. Във връзка с изпълнението на графика за обновяване на пътната мрежа, залегнал в договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, а също и поради значителния обществен интерес към проекта "Тунел Шипка", от дирекция "Концесии" са предложили на шефа на НАПИ да се публикува покана за заявяване на инвеститорски интерес, която да бъде оповестена във всички страни и региони, през които преминава трансевропейски коридор №9, част от който е пътната отсечка Габрово - Шипка. Тези заявления обаче няма да бъдат оценявани за евентуалното бъдещо участие в концесионна процедура. Причината за това е единствената предвидена в действащия Закон за концесиите открита процедура, която е едноетапна и изключва предварителен квалификационен подбор на участниците.

До момента е изготвен пълен технически проект на обходния път на Габрово, а в участъка на тунелно преминаване на връх Шипка - основни технически изисквания за трасето и габарити на тунела.

Очаква се основният трафик север - юг в региона да се поеме от разположения на 20 км източно от проектното трасе участък на преминаване през Стара планина - Прохода на републиката, който в момента се реконструира. При това положение обходът на Габрово може да се приеме като панорамен път за преминаване от Великотърновска област в Старозагорска, отчитат още специалистите.

Въз основа на резултатите от процедурата за заявяване на интерес и от участието в предложената информационна среща за потенциални инвеститори, се очаква агенцията да започне най-късно през второто полугодие на 2009 г. подготовка за концесионна процедура или подготовка на тръжна процедура за възлагане на обществена поръчка. При втория вариант обаче е необходимо да бъдат планирани бюджетни средства за изграждане на обекта най-късно от 2011 г.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Шефовете на таксита вече се замислят за друг бизнес

 

Кремена КРУМОВА

От няколко месеца таксиметровите шофьори във Велико Търново работят на загуба, оплакаха се самите те. Най-слаби месеци винаги са били юли и август, сега обаче кризата е започнала още от март - април. Някои засега се примиряват, защото и без това нямат друга подходяща работа. "Добре, че сега са кандидат-студенските изпити, та да живнем, макар и малко. Но по принцип е така - един ден върви добре, после два - три дни е зле", жалва се водач. "Изкарвам средно по 30 лв. на ден. Като дам 20 лв. за наем на колата, централа и осигуровки и 10 лв. за гориво, за мен не остава нищо. И шефовете не свалят наема, така че не ни е лесно никак", казват още те. Друг пък се оплака, че имало дни, в които работил близо по 11 часа и изкарвал само пет лева. Тази година повечето таксиметрови шофьори няма да успеят да заведат и семействата си на море. Миналата повечето заделили по някой лев за почивка през лятото още от март - април.

Макар че повикването на такси не се таксува - все още работи системата "Позвъни и затвори", цената за километър пробег е 85 стотинки, а престоят 20 ст., услугите на такситата във Велико Търново вече не са търсени. "Богатите си купуват коли, а бедните вървят пеш или ползват автобуси. Само ако някой бърза за някъде, тогава се обажда", тъжно констатира друг таксиджия. Той се жалва, че има дни, в които с часове ценралата мълчи и не дава поръчки. Повечето от шофьорите казват, че една от причините за спада в работата им се дължи на факта, че вече в едно семейство има по две - три коли и великотърновецът не прибягва до услугите на жълтите возила.

Шефовете на фирми с таксита също усещат кризата, макар и не така осезаемо, както наемникът. Приходите им не са такива, каквито са били преди. Има и такива, които връщат новите коли, взети на кредит, защото не могат да го покриват, и вече мислят за друг бизнес.

Водачите се надяват, че поне като се завърнат учениците и студентите след месец - два ще им потръгне, тъй като те са основните им клиенти.