ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА


Елена Кирицова, председател на сдружение "Развитие на личността и човешките общности":

 

Община Плевен кани скъпи външни фирми, преди да използва всички местни резерви

 

Веселина ИЛИЕВА

- Г-жо Кирицова, каква е ролята на неправителствените организации (НПО) в обществения и социалния живот?

- НПО-тата допълват дейността на държавата и общините в много аспекти на социалния живот, помагат там, където те не успяват и където не достига ресурс. НПО-тата са много гъвкави, много мобилни, много креативни. Наличието на здрав неправителствен сектор и на здраво гражданско общество дава невероятни възможности на местните общности, които смятам, че българското общество не е разкрило като цяло.

- А кои са тези сектори, в които държавата и общината не успяват да се справят сами, без ваша помощ?

- Ами например новите модели, които се прилагат в рамките на социалните услуги. Защо трябва една община да се натовари с персонал и дейности, когато има ясно създаден законов механизъм, според който дадена социална услуга да се извършва от НПО. Тя е възложител на дейностите, през нея минава държавен ресурс, който се отпуска като държавно делегирана дейност социални услуги и по този начин общината се претоварва от дейности, а ефектът от това се умножава по сто, тъй като се мобилизира голяма част от обществото, работят много хора в полза на много хора. За мен не е реалистично един отдел в общината да движи всичко по оперативни програми. Не е по силите на този отдел независимо от колко човека се състои и колко те са качествени. Само сътрудничеството между НПО-сектора, тези организации, които вече са на полето на европейските програми и общините може да доведе до правилни решения на местно ниво.

- Как работите с община Плевен на местно ниво, успявате ли да постигнете това резултатно сътрудничество, за което говорите?

- Винаги може и по-добре да работим с общината, и то в много отношения. Резервите тук не са относно как ние работим с тях, а как те работят с нас. За наше щастие още през 2002 г. се образува съвет за сътрудничество между местната власт и НПО-тата. Но тепърва предстои тази форма да се развива и да реализира много позитивни неща. За съжаление обаче като цяло проблемът е, че партньорството не е най-силната черта на българската народопсихология. Всички управленски нива страдат от този синдром на индивидуалното бягане. Има някаква форма на криворазбрано лидерство, което няма нищо общо със замисъла на тези големи проекти, които реализираме. Доказано е, че при отдаването на опит, при обмена на ресурс, при въвеждането на иновации работата в екип на местно ниво дава много по-добри резултати.

- А какви слабости може да посочите при работата си с общината?

- Има нещо, което се прави в другите общини, прави се и при нас, към което аз имам резерви. Това е практиката за проектите да се канят скъпоструващи външни консултанти и фирми, преди да са използвани всички резерви, които съществуват на местно ниво. Защо тази работа да не си я свършим ние, защо да наливаме пари в чужди фирми. За тях се плаща невероятно висока цена, те идват отвън, вземат си своята част и си заминават, а никой нас не ни пита имаме ли възможност да участваме в това, с какво можем да помогнем. Ето затова според нас не е нужно да изтича финансов ресурс, нека остане тук на място. Но трябва да се повиши капацитетът ни на местно ниво.

- А как работите с държавата, от нея повече съдействие ли получавате?

- С държавата нещата стоят в известен смисъл по-добре, защото тя е по-голям разпределител на финансови ресурси. И така или иначе на всяка НПО, която реализира проекти, се налага да кореспондира пряко с държавата. Но не мисля, че този начин е ефективен. Според мен всичко това трябва да мине през местните власти, местните стратегии и планове за развитие, на местно ниво да се използва целият потенциал, който има. Всички ние, и общините, и НПО черпим финансови ресурси по оперативните програми. В този смисъл ние трябва да работим добре с държавните институции.

- А тук стои ли пак въпросът дали те работят добре с вас, долколко сте зависими от тях и могат ли да ви попречат за реализирането на даден проект?

- Да, определено стои, защото ние извършваме дейности по оперативни програми и финансирани от държавни институции проекти вече седма година. В предприсъединителните програми бяха формирани вече добре подготвени екипи, които знаеха и разбираха програмите, и въпреки всички недостатъци на администрирането и с тежестта на самата отчетност, нещата някакси вървяха. При старта на оперативните програми обаче се получи един сериозен отлив на хора от държавната администрация, които познаваха този вид дейност. Както каза един министър наскоро - и ние също се учим. Да де, но оперативните програми вървят. За нас, НПО-тата, става изключително трудно, ако има забавяне в процеса на администриране на програмата, тъй като не можем да си направим проектите. Има срокове, има дейности, които не можем да прекъснем. В неправителствения сектор не съществува свободен финансов ресурс, за да може да бъде влаган, а на практика се оказва, че в един проект по оперативна програма например, трябваше да се инвестират собствени средства за над 30 000 лв. Те ще бъдат възстановени от програмата, но не толкова бързо, колкото би трябвало да бъде. Не в едномесечния срок, а понякога минават два, три и повече месеца. И това не е най-бавно възстановената сума.

Например проекти от Министерството на образованието и науката (МОН) се бавят много повече - над 4 - 5 месеца. Това забавяне декапитализира. Ние в един момент трябва да ги спрем проектите, ако нямаме свободни средства, за да вложим в тях.

- Не може ли някаква форма на кредитиране да компенсира временно липсващите средства?

- Няма нормална система за кредитиране в държавата, която да ни позволява да изтеглим безлихвен кредит, защото НПО не формира схема на печалба и по тази причина не може да плаща лихви. Не можем да си позволим скъпоструващи кредити.

- А какво решение предлагате в тази насока?

- Трябва да има фонд на държавно ниво, който да предоставя такива оборотни средства, които да субсидират един спечелил изпълнител или доставчик на проект. Общините например имат възможност да се справят с тази ситуация, защото те могат да вземат решение част от бюджетните средства да се използват за това. Ние не можем да го направим. Ние няма от къде да ги вземем, кредитите са много скъпи. Изпадаме в абсурдната ситуация ние да кредитираме в известен период европейските програми. Не знам точно как е в Европа, но със сигурност административната система там работи много по-гъвкаво и малко по-бързо и това не се случва в такива мащаби. Това забавяне може да ни докара до абсурда да не можем да си изпълним проекта.

- А не трябва ли проблемът с кредитирането да се решава не толкова на държавно колкото на местно ниво?

- Може да се реши и на местно ниво, да. Вече има подобни случаи в страната. Има местни фондове, които са образувани точно за да подпомагат изпълнението на проекти по европейски програми. Ние в Плевен нямаме, но работим усилено по този въпрос. Обсъждаме го и скоро ще го внесем за разглеждане в общината. Без такива фондове просто няма да мръднем напред.

 

 

ГАБРОВО

 

НПО-тата се включват в плана за развитие

 

Мариана ДИМИТРОВА

През тази седмица в Габрово се проведе обучителен семинар-дискусия на тема "Партниране на структурите на гражданското общество с администрацията в процеса на планиране и изпълнение на плановете за местно развитие". Обучението бе в рамките на проект "Изграждане на капацитета на структурите на гражданското общество за партньорство с местните власти в процеса на разработване и изпълнение на плановете и стратегиите за регионално развитие" по Оперативна програма "Административен капацитет".

Основните теми, които бяха разглеждани, обхващат процеса на планиране на общинския план за развитие и инструментите за участие на структурите на гражданското общество в процеса на разработване и изпълнение на местните планове за развитие. В рамките на практическата работа се премина през етапите на планиране: анализ на настоящото състояние, проблемите и предизвикателствата, дефиниране на стратегически цели, формулиране на система от приоритети, мерки и дейности по изпълнението им.

 

 

ВРАЦА

 

Добро партньорство на ТПП с кметствата

 

Илияна Филипова

Христина АНДРЕЕВА

Търговско-промишлената палата (ТПП) е сред най-активно работещите неправителствени организации на територията на Врачанска област. Престижът й е утвърден не само на национално, но и на европейско ниво. Палатата е активен инициатор и изпълнител на проекти не само в сферата на бизнеса, но и в административните и социалните услуги, отчитат от местните администрации. През последните години в региона са осъществени редица съвместни проекти от взаимен интерес като са привлечени крупни инвестиции. Работим като добри партньори, както с областната администрация, така и с местните управи в различни общини, заяви директорът на ТПП Илияна Филипова. Практиката показва, че не винаги има чуваемост между неправителствените организации и различните управленски нива, което понякога носи разочарования и не удовлетворява нуждите на инициаторите за осъществяването на някои проекти. Като цяло обаче резултатите са положителни, особено в работата по европейски програми. Само през м. г. общата стойност на привлечените инвестиции надхвърля 120 хиляди евро.

Един от проектите, който се осъществява в партньорство с областната администрация е по оперативна програма "Административен капацитет", съфинансиран от ЕС чрез Европейския социален фонд. Общите цели са да се подпомогне повишаването квалификацията на служителите в структурите на гражданското общество в партньорство със структурите на държавната администрация от Северозападния регион на планиране, да се стимулира изграждането на дългосрочно сътрудничество между държавната администрация и структурите на гражданското общество чрез подобряване на тяхното взаимодействие. Работи се и по проект на програма Трансгранично сътрудничество на България и Румъния свързан с развитието на област Враца и окръг Долж. Целта е да се подобри инфраструктурата и развитието на туризма в регионите.

Отчита се и добрата резултатност по проекта за повишаване на заетостта в общините Враца, Козлодуй, Мездра, Бяла Слатина и Криводол. Там бяха разкрити консултативни служби, които предлагат услуги за безработни, местни инициативи за повишаване на заетостта, достъп до качествено образование и квалификация, разработване и осъществяване на съвместни програми за заетост.

 

ВИДИН

 

Изземват се функциите на държавата

 

Теменужка ИЛИЕВА

НПО-та разработват и печелят проекти, с които изземват социалните функции на държавата. Преди дни сдружение "Дунавски еврорегионален граждански форум" във Видин спечели проект "Грижи у дома". Изпълнението му предвижда назначаване на домашни помощници на 51 самотноживеещи възрастни хора от 15 села на областта. Целта е те да остават по домовете си и да не постъпват в старчески домове. Финансирането е от Европейския социален фонд и държавния бюджет.

Във Видин голяма популярност има и сдружение "Достоен живот". В него работят хора с увреждания, в инвалидна количка е и председателят му Митко Николов. Но през последните години не минава нито една инициатива на държавата, свързана с хората с увреждания, без това сдружение. Преди дни то постави въпроса защо инвалидите не могат сами да избират лицата, които им помагат да се обслужват. Така започна кампанията "Личната помощ - гарант за правото на хората с увреждания да живеят независим и достоен живот в избраните от тях общности". Ако бъде прието искането на тези хора, то държавата ще спести от услугите, които им осигурява. Защото сега тя определя набора от услуги и осигурява финансирането им. Но хората, за които те са предназначени, остават пасивни бенефициенти, смятат от сдружението.

Мнозина нямат нужда от всички услуги. Това, което държавата плаща за тях, е по-малко от това, което се дава за социалните домове. Това трябва да стане и цел на държавата - така да се осигурява помощта за хората с увреждания, че те да остават по домовете си.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Една неправителствена организация печели и реализира социални проекти

 

Кремена КРУМОВА

Една от най-успешните неправителствени организации, ако не и единствена, която печели и реализира социални проекти на територията на община Велико Търново, е местният Център за социални и здравни грижи. Партньори са им общината и дирекция "Социално подпомагане".

Целта на сдружението е да подпомага институции, учреждения, организации и физически лица, извършващи полезна за развитието на региона дейност в областта на здравеопазването и социалните дейности. Сдружение "Център за социални и здравни грижи" е партньор по проект СЕЙН за община В. Търново от май 2005 г. Проектът "Социални услуги в замяна на нови работни места" (СЕЙН) разработи и въведе в практиката нов механизъм за устойчиво финансиране, управление, предоставяне и наблюдение на услугата социален асистент в домашна среда. Други реализирани проекти на сдружението са "Домашни палиативни грижи 1 и 2, "Партньорство за по-добра грижа финансиран от Британското посолство в България, "Художествени занаяти и социално предприятие, финасиран от МТСП, "Осигуряване на устойчива заетост, финансиран от СИФ. Последният успешен проект по който работи НПО-то, по който е партньор на Сдружение регионален работен клуб "Инициативи и партньорства за хора с увреждания, отново заедно с община В. Търново е по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси, който ще бъде реализиран в старата столица и селата Балван и Беляковец. По него за пръв път хора с увреждания ще се грижат за инвалиди като социални асистенти.

 

 

ЛОВЕЧ

 

Знание обучава граждани как да се борят с корупцията

 

Мира ГАНЧЕВА

Неправителствените организации (НПО) и местната власт често си партнират при реализация на общи проекти в полза на общността, обяснява Анета Маринчева от сдружение "Знание" - Ловеч. По думите й, НПО е своеобразен коректив на местната власт. Отношенията между тях могат да бъдат развивани в посока оказване на експертна помощ от страна на НПО при формиране на местните политики. Неправителственият сектор е медиатор между местната власт и общността и има важна роля за формирането на общественото мнение, счита Маринчева. Според нея, ако централната и местната власт разчитат повече и имат по-голямо доверие на гражданския сектор, това ще донесе само полза за развитието на така желаното от всички гражданско общество.

Два са по-големите проекти, по които работи сдружение "Знание" - Ловеч, в момента. Единият от тях дори се реализира в партньорство с общината. Той е по оперативна програма "Административен капацитет", бюджетът му е близо 144 хил. лв. Изпълнението е започнало през септември 2008 г. и трябва да приключи през август т. г. "Активни граждани - открита местна власт" има за цел утвърждаване на партньорския подход между структурите на гражданското общество и местната власт за повишаване на общественото доверие към администрацията. Чрез реализацията му се цели насърчаване участието на жителите в Ловешка община в процеса на разработване политиките и механизмите за превенция на корупцията, отчетността и гражданския контрол; повишаване доверието към общинската администрация чрез подобрена публичност на административното обслужване и прозрачност на процесите, насърчаващи обратната връзка; повишаване знанията и уменията на представители на неправителствените организации за активност, комуникативност и използване на партньорски подходи.

Другият немалък проект на сдружение "Знание" - "Всички днес за децата ни утре", се реализира съвместно с читалище "Наука". Финансирането е от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с 14 хил. евро.

Проектът е насочен към създаване на предпоставки за пълноценно развитие на децата - подобряване взаимоотношенията дете - родител, изграждане на здравна култура сред подрастващите, избягване на вредните навици.