КОНФЛИКТИ


Войната за хляба

 

Хляб и зрелища. Това са предлагали на плебеите римските императори във времена на кризи. За щастие тези времена отдавна са отминали и днес хлябът е много по-достъпен за обикновените хора. Но дори и днес той е причина за борба. И то зрелищна. Дъмпинг, нелоялна конкуренция и заблуждаваща реклама - това са само част от използваните оръжия.

 

ЛОВЕЧ

 

Конкуренти се заплашват, полицията засипана с жалби

 

Шест автомобила на фирма изгоряха, напрежението ескалира

 

Един от подпалените автомобили

Поля ТОМОВА

Истинска война за насъщния започна в Ловешко. За напрежение между фирми, занимаващи се с производство и дистрибуция на хляб, признават и от дирекцията на полицията в града.

В края на юни умишлено бяха запалени 6 микробуса на фирма "Нанков 932". Собственикът Петко Петков и съдружникът му Николай Капелов обявиха, че палежът е дело на конкурентна фирма, която искала мопонола над производството и дистрибуцията на хляб, както и да се поддържат цените й - 95 ст. Месец след произшествието от полицията заявиха, че има няколко насоки за работа, разпитани са множество свидетели и разследването продължава. Странното е, че на мястото на инцидента е имало жива охрана. Гардът обаче твърдял, че разбрал какво се случва едва когато чул гумите да се пукат от огъня.

След като от фирмата на Петко Петков се оплакаха от натиск, това направиха и други дистрибутори. Благой и Атанас Симеонови са баща и син. Твърдят, че винаги са искали да работят честно. Станали дистрибутори на хляб. Тогава обаче по думите на сина, били заплашени. Аз съм заплашен от един човек - Аделин Дермански, твърди Симеонов-син. Иска да направим неговата висока цена - 95 ст., а ние продаваме на 65 ст., каза още той. Баща му пък заяви, че от години фирма "Мелиса", чийто собственик е Дермански, е монополист на пазара и контролира цените и продажбите. "Стига се дотам, че влиза по магазините, заплаши два - три магазина, счупи стъклата, пали и такива работи, заяви Благой Симеонов за конкуренцията. Симеонови обвиниха полицията и прокуратурата, че не работят по техните сигнали и закрилят Дермански. Атанас Симеонов увери, че миналата седмица е подал нова жалба заради заплахи за убийство. "Сега какво да правим? Сина вика да взимаме пистолетите и да се гърмим като на запад. Викам му - недей", казва бащата.

Човекът, който според Атанас Симеонов, го е заплашил с убийство, има обаче друга версия по въпроса. Аделин Дермански е съдружник във фирмата си с митичния Алайдин Алиев - Алчо. Фирмата им се занимава с производство и дистрибуция на хляб вече 12 години. "Ние работим по всички правила, плащаме осигуровки, данъци, назначили сме 50 човека, докато тези хора - Симеонови, нека да видим на колко фирми са били дистрибутори, към колко фирми имат задължения, неизплатени и некоректни, оттам да видим в данъчното какви обороти са регистрирали, какви печалби са декларирали, какви осигуровки внасят и тогава съм съгласен да седнем на масата и да говорим", обяснява Дермански. Според него хората, които го обвиняват, първи са го заплашили. "Обади ми се Атанас Симеонов и ми каза, че има неписани закони, по които аз ще пострадам. Попитах го това като заплаха ли да го тълкувам, а той ми каза - както искаш го тълкувай", казва Аделин Дермански и показва телефона си, на който се вижда входящо повикване от номера на Симеонов, датата и часа. От своя страна той също е подал жалба в полицията. Подал е и сигнали до РИОКОЗ и данъчната служба. Твърди, че хора от другите фирми продават хляб нерегламентирано - от къща на къща по селата, без касови бележки, както и против всякакви хигиенни норми. Искам правилата да бъдат за всички, не само за едни, а други да си продават без обороти, без касови апарати, без регистрирани търговски обекти, заключи Дермански.

От полицията потвърдиха, че има две жалби, почти еднакви от двамата. Работата по тях продължава. Продължава и разследването на палежите, но то ще трябва да изчака връщането на наблюдаващия прокурор, който е в отпуск до 10 август. От хигиенната инспекция са направили проверка по сигнал за нерегламентирана продажба на хляба, но не са успели да хванат на място нарушителите. При разследването на жалбите полицията ще поиска и информация от РИОКОЗ и от данъчната служба.

 

плевен

 

Пазарът - пренаситен, дъмпинг правят фирми от други градове

 

Милко Георгиев твърди, че продажбите му са паднали с 60%

Ралица ПЕТРОВА

Хлебопроизводители са единодушни, че инсталираните мощности за производство на хляб в страната многократно превишават капацитета на пазара. Това е само една от причините конкуренцията в сектора да е изострена до степен на война. Освен това покрай падащото население и по-диетичния начин на хранене потреблението на хляб в големите градове намалява. И още: в бранша има голям сив сектор, пазарът се изкривява от практиката на зърнопроизводителите да плащат на собствениците на земя рента в жито. Повечето потребители са непретенциозни, не се интересуват от съдържанието на хляба, затварят си очите за качеството и виждат само цената. Може да ги шокира единствено намерена мишка или хлебарка.

Една от причините за сивия сектор в бранша е неплащането на ДДС, твърдят по-едри хлебопроизводители. Според тях има много на брой малки производители, които не са регистрирани по ДДС, защото са с малки обороти. По-дребните пък обвиняват другите, че не представят в агенцията по приходите реалните си обороти и по този начин укриват данъци. Основната им цел била да смачкат дребния бизнес, за да бъдат монополисти на пазара. "Когато дойде демокрацията, всички ядяха хляба на фурните. После започнаха и заводските. Тези големи производства до голяма степен се контролират от не случайни хора - фирмите са мутраджийски. Те са от едно време, но тогава имаше много хляб, който се търсеше, и имаше място за всички. Сега обаче тези фирми се опитват да смачкат малките", коментира плевенски хлебопроизводител.

Като друг голям проблем производители на хляб посочват това, че зърнопроизводителите имат практиката да дават на собствениците на земя натурална рента в зърно или брашно, които не се отчитат никъде.

Така хората получават купони за самун, който струва около 30 ст. Тези фирми си позволяват да търгуват насъщния по-евтино, а конкуренцията в хлебния бизнес не може да издържи на това. Реалната цена на хляб с грамаж 600 г е 80 ст., коментира Милко Георгиев, председател на Регионалния съюз на хлебопроизводителите в Плевен. "Всеки, който продава под нея, означава, че нещо не му е наред. С поддържането на тази цена аз мога да си позволя да плащам на двама работници (другите двама ги съкратих), да бъда изряден откъм осигуровки и консумативи. Около 15-те производители на хляб в Плевен горе-долу поддържаме цена. Дъмпингът идва отвън. Пазарът е адкси пренаситен - щом карат при нас от Велико Търново, Горна Оряховица и чак от Пловдив - бая зор са видяли. То, ако има пазар там, няма да дойдат тук. И продават хляба на абсолютно смешна цена - по 45 ст. за 600 г", допълва той.

За да бъде смъкната допълнително крайната цена на продукта, много производители смесват различни видове брашна, а на етикета не пишат коректно какво е съдържанието. Потребителските вкусове допълнително стимулират подобни практики. Хората избират според цената. Много от тях не се интересуват изобщо от качеството.

Голяма част от предлаганите на пазара самуни са наблъскани с оцветителии, избелители, набухватели. "Може много лесно да се види разликата например, като се разрежат и сложат един до друг два бели хляба - оказва се, че са коренно различни. И друго - този толкова черен типов хляб не е реален. Типовият самун не може да има чак толкова тъмен цвят и отгоре на всичко да е бухнал", коментира хлебопроизводител. По думите на Милко Георгиев в момента мелниците не предлагат брашно тип 700, за т. нар. хляб "Добруджа". Те произвеждат бяло брашно - тип 500, и тип 1150 за типов хляб. На пазара обаче все още може да се види хляб "Добруджа". Според председателя на регионалния съюз никога вече българинът няма да яде оня вкусен хляб с хрупкава коричка от преди години и по друга причина освен търговските трикове. Житото, което се отглежда в България, вече не е толкова качествено. "Сега се спестява от третирането, преди имаше работеща селскостопанска авиация. И друго - когато произведем достатъчно зърно, най-качественото се изнася. Когато пък внасяме заради недостиг, пак внасяме не най-доброто", коментира той.

До края на годината се очакват още фалити на хлебопроизводители. "Първо ни хапе кризата, после безработицата. И това се усеща много силно при нас. Просто е мит това, което говорят, че хлябът всеки, ще - не ще, го купува. Заради безработицата хората бягат в чужбина. И този, който е идвал при мен, сега го няма. Преди от селата тези, които идваха в града нещо да си вземат, си тръгваха и с хляб. Сега нямат пари да излязат от селото", констатира Георгиев. По думите му продажбите на насъщния за година и половина са паднали с 60%. Ако преди съм продавал по 100 хляба на ден, сега са 40, твърди той. И е категоричен, че срещу дъмпинга никой нищо не може да направи, ако не се намеси държава, като въведе защитна цена на хляба.

 

 

Видин

 

Кварталната фурна отиде в небитието

 

Тина ИЛОВА

На фурната, която вадеше най-дъхавия ръчен хляб - "Бобо - 90" в квартал "Калето" на Видин, висна катинар. Собственикът й Витан Петров дълги години се радваше на внимание от възрастните хора, защото произвеждаше най-евтиния хляб в града. Белият му не прескачаше 60 стотинки, типовият - 50. Клиенти му бяха и старци от други квартали, които идваха заради евтинията и заради черния диетичен самун. Никога не съм оцветявал брашното, това е истинският черен хляб, уверяваше той. И хората му вярваха и купуваха.

Но колко хляб може да произведе и да продаде за ден самотният производител? Не повече от 300 бройки. Имаше период, когато това количество ми осигуряваше редовно зареждане със суровини и дори малка печалба. Но от година време това стана невъзможно, оплака се той. Вложил малко пари за подобряване на условията във фурната - плочки, нови подове, месачка. Наел една жена да му помага. Но брашното скъпо, казва той, маята, подобрителите, електричеството. И 300-те хляба престанаха да хранят бизнеса му. Фалира...

Останаха големите фирми, които месят по 3 000 - 4 000 и повече самуна на ден. Конкурират ги и магазините, където пекат готовото тесто пред очите на клиентите. Конкуренция, казва бай Витан Петров, има, но странно, от нея цената на хляба не пада. Сега зърнопроизводителите обявяват, че заради дъждовете добивите са по-ниски, а зърното е с по-лошо качество. Което означава, че му искат по-висока цена. С нея и хлябът поскъпва, а това означава още малки фурни да хлопнат кепенци.

 

 

ГАБРОВО

 

Насъщният излиза скъпо

 

Мария ДИМОВА

Габровци може би ядат един от най-скъпите хлябове в страната. Само за един самун жителите трябва да се бъркат всеки ден по 1 - 1,10 лв. Високата цена е поне от 2 години, когато се заговори за криза в зърнодобива. След като тя отмина обаче и нямаше причина за скъпотията, хлябът не поевтиня. Отделно качеството му не е добро. Самият хляб е с тъмен цвят, независимо дали е типов или се продава за бял. Реална конкуренция отдавна няма. Монополист е местната фирма "Хлебозавод". Помъчилите се да пробият преди време други хлебопроизводители отдавна спуснаха кепенци.

Впрочем преди 11 години продажбата на тогавашната общинска фирма бе най-скандалната сделка в града. Дружеството бе продадено на хора, за които се говореше, че се занимават със сенчест бизнес. Доста от обществениците в града тогава скочиха и предрекоха, че габровци ще ядат най-скъпия хляб и на практика така се получи. В Русе например белият хляб се харчи за 0,60 ст. и наистина е бял и с високо качество. Там конкуренцията е голяма, а хората купуват горещ хляб от многобройните частни фурни, които предлагат голямо разнообразие на ниски цени в битка за клиентите.

 

монтана

 

Кипи ожесточена битка

 

Симеон НИКОЛОВ

Заради стратегическото си място Монтана отдавна е арена на ожесточена хлебарска конкуренция. Местните 13 фирми водят епична битка с производители на хляб от близките села, Ботевград и София. В града се продава дори хляб, произведен в Добрич. От 2 - 3 години сериозна конкуренция на фирмите правят и големите магазини - "Билла", "Кауфланд", СБА.

Неотдавна хлебарите от Монтана се обърнаха към гражданите да купуват само хляб, произведен от местните фирми. Така те съдействат да се развива този бизнес, който плаща данъците си в общината и създава работни места за местното население. Купувайки хляб на софийската фирма "Симид", вие облагодетелствате чужда община и чужди работни места, се казваше в разпространената декларация. Но до особени резултати не се стигна. "Вносният" хляб се оказва по-евтин и по-сладък. Причината за това е, че конкурентите от столицата са големи производители, работят в заводи, а не в малки фурни. Клиентите разбират, че живеят в пазарна икономика и никакви местни интереси не ги интересуват.

В Лом направо се стигна до физическа разправа с конкурентите. Фирмата с най-ниска цена на хляба - "Симерс груп", претърпя огромна загуба. Бяха подпалени и изгоряха всичките й микробуси, с които си разнася хляба из Лом и близките села. Подпалвачът така и не беше открит, но изводите са ясни - това е дело на конкуренцията. "Симерс груп" успя да се съвземе от удара и отново предлага по-евтин хляб.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Разправиите останаха в миналото

 

Кремена КРУМОВА

"На хлебния пазар положението е спокойно. Очакваме новата реколта и когато житото влезе в складовете и се реши какво ще става с него - дали ще е за износ, или за вътрешния пазар, тогава можем да коментираме нещо около цените на насъщния". Това каза Жени Сапунджиева, председател на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите във В. Търново. По думите й е ясно, че през летния сезон потреблението на хляб в града пада, защото повечето хора се насочват към селата и се увеличава, като съответно там се увеличава консумацията на насъщния.

Отминаха и вълненията от февруари, когато русенска хлебопекарна правеше дъмпинг на местните фирми и цената на хляба в старата столица поевтиня и стана 40 - 50 ст., като от тази война на хлебопроизводители спечелиха единствено потребителите. Конкуренцията даже разкарваше с бусове насъщния и го предлагаше на 40 ст. Така и местните фирми намалиха наполовина цените си, като преди това търгуваха хляба на 95 ст. - 1 лев.

Тогава Жени Сапунджиева прогнозира, че това е прецедент, който не е изгоден и няма да продължи дълго и позна. "Трудно е да се поддържа такава ниска цена. Целта е да се завладее пазарен дял, след което русенци ще изравнят цената си с тази на местните производители", коментира тогава тя. После се оказа, че фирма "Фаворит-98" е великотърновска, но пекарната е в Русе. Според управителя й ниската цена на хляба не е резултат от невлагане на определени компоненти в хляба. Себестойността била ниска, защото производството било на 99% автоматизирано, фирмата имала и собствена мелница, което й позволявало да държи ниски цени.

 

 

ВРАЦА

 

Нереални цени убиват бизнеса

 

Христина АНДРЕЕВА

Около 30 са основните хлебопроизводители във Врачанска област, които от години поддържат пазара на хляб и сладкарски изделия в региона. По думите на хора от занаята на гърба си са изнесли какви ли не беди и несгоди - от зърнената криза и калпавите брашна, до сблъсъците с абсурдите в законодателството и ценовите удари на природния газ и тока. Казват, че са се преборили с нелегалните квартални фурни, които не са издържали на голямата конкуренция. Проблемът на местните хлебари са дъмпинговите цени, на които се продава хлябът в хипермаркетите на "Билла" и "Кауфланд". Случвало се е щандовете им да предлагат някои видове от насъщния и под 40 стотинки, което според председателя на регионалната браншова камара на хлебопроизводителите Първан Славчев е недопустимо. Дъмпинговата търговия продължава и до днес и привлича не малко клиенти. Според собственици на пекарни Враца и в момента яде най-евтин хляб в страната, а цената е около1 лев за килограм. Производителите прогнозират, че тази цена ще се запази с тенденция за трайно стабилизиране заради ожесточената конкуренция в бранша. Налагат се и мнения, че масовият тип хляб, какъвто са типов и Добруджа, ще надхвърли 1 лев. Поскъпването ще е не само заради ръста на тока от 1 юли, но и заради изискването да се повиши качеството на хляба, което също ще се калкулира в цената. И сега някои от по-качествените хлябове се продават над 1 лев за килограм. Отражение върху цената ще даде и брашното от новата реколта.

Според експерти тази година хлебното жито във Врачанска област ще е по-малко от миналата. Неблагоприятно ще е отражението и върху качеството на зърното заради проливните дъждове, които се изляха през този месец.