ЛИЧНА ДРАМА


 

Майка жертва собствената си дъщеря заради охолен живот

 

След изнасилване Албена ражда момиченце и любовта й към него я възкресява

 

Поля ТОМОВА

Историята на Албена е нереална, почти свръхестествена. Сега тя е зряла жена, която успява сама да се грижи за дъщеря си Лора, вече на шест години. Целият живот на Албена обаче е белязан от страданието и гнева, които тя успява да овладее трудно. А за това й помога дзен религията. И не само тя.

Аз съм насаме

с туптенето

на моето сърце

(Луей Чжи)

Албена е на осем години, когато родителите й се развеждат. Не след дълго майка й Надежда среща заможен мъж, който след няколко месеца връзка се жени за нея. "От малката квартира се преместихме в голяма, красива къща. Имах собствен гард, имах всичко. Майка ми също. Вече не й се налагаше да работи на две места, за да има просто какво да сложим на масата за ядене", тъжно се усмихва Албена. В началото всичко върви добре. Вторият й баща Симеон е грижовен и изискан мъж, който изпълнява всички желания на Надежда и Албена. Пътуват много, срещат се с различни хора и култури. Три години раят за момичето е на земята. "Мисля, че бях на около 11 години, когато усетих, че нещо не е наред. Симеон ме взимаше непрекъснато в коленете си от малка, играехме на една игра - "Дий, конче". Аз сядах на коленете му с лице към него, той ме навеждаше силно назад, след което ме дръпваше напред. И един ден, когато играехме, той изведнъж почервеня силно, гледаше ме странно, а аз усетих нещо, което тогава не разбирах, но сега знам - ерекцията му", разказва Албена. Играта не спира. Нещо повече - все по-често Симеон взема доведената си дъщеря на коленете си. Влиза в стаята й, за да й пожелае лека нощ, но все повече се задържа, за да я милва и гали. Докато страшното се случва. Един ден двамата са сами. Албена влиза в банята, за да се изкъпе. Пастрокът й я последва. "Отначало ми изглеждаше нормално, че иска да ми измие косата. Поля ме със шампоан и наистина беше нежен. После взе гъбата и започна да ме търка с нея", смомня си тя. Симеон не само къпе доведената си дъщеря, но и я изнасилва. Албена никога няма да забрави болката, която я изпълва. После обаче пастрокът й е изключително добър и нежен с нея. Казва й, че това е тайна, която е само между тях, че го прави, защото много я обича и... никой никога няма да я обича така, както той. Въпреки всичко момичето изпада в шок. "Като че ли срамът дойде по-късно, тогава просто бях ужасена от това, че тази болка ще се повтори", едва говори за случилото се Албена. И е права, защото в следващите месеци Симеон отново и отново се възползва от нея. "Исках да кажа на майка, но не смеех, страхувах се, че тя ще ме намрази, че ще ме изкара мен виновна", спомня си жената.

Мекото и слабото

побеждават

твърдото

и силното

(Лао Дзъ)

"Връзката" между Симеон и Албена продължава три години. Месеци наред момичето търси начин да спре това и най-накрая стига до извода, че е най-добре майка й да ги завари и така да разбере сама, без да се налага да й казва. И го прави. Праща Надежда на измислена среща в училище, за да остане насаме със Симеон, сигурна, че той няма да се сдържи. И се оказва права. С хлопването на вратата пастрокът се появява в стаята й. "Прилошаваше ми само като го видя, а особено мразех начина, по който си отваряше ципа - с такова отвратително изражение на похот и самодоволство", разказва Албена. Планът й се осъществява, но не в пълна сила. "Той беше върху мен, когато в рамката на вратата видях майка...Тя просто стоеше и гледаше. Погледите ни се срещнаха. После тя се обърна и излезе". Напразно Албена чака след това майка й да се разкрещи, да иска обяснение, да си тръгне, или просто да реагира. Нищо. Надежда не прави ни най-малък намек, че се е случило нещо необичайно. Животът продължава, сякаш са най-нормално семейство. Албена решава да поеме инициативата. "Тя беше в дневната, четеше книга. Седнах до нея и й казах - не съм виновна, той го направи и го прави от години. Не си вдигна погледа от страниците, само каза - не разбирам за какво ми говориш. Скочих и се разкрещях - да знаеш, че ще се самоубия. Тогава си вдигна очите и ме погледна. Прави каквото искаш, ми каза", разказва жертвата. Това е един от последните разговори на момичето с майка й. След не много години Албена ще разбере, че майка й е предпочела сигурния и богат живот пред нея, че просто я е пожертвала, за да живее така, както смята, че е добре.

Съзнание, което е

в покой, покорява

цялата вселена

(Чжуан Дзъ)

От този ден в продължение на дълги години покоят ще е последното нещо, случило се на Албена. След отказа на майка й да й помогне, тя решава, че така й е писано, че така трябва да й се случва и край. Тръгва с компании, в които се взима дрога, ходи по дискотеки по цяла нощ, не посещава училище. "Най-вбесен от всичко това се оказа Симеон. Тръгваше да ме търси по кръчмите... и ме намираше. Ако пък ме видеше с момче, просто откачаше", спомня си тя. Така момичето разбира как може да отмъсти поне малко на мъчителя си. "Започнах да каня момчета вкъщи - от съученици до такива, които съм забърсала в дискотеката. Той не смееше да прави сцени пред тях, но виждах как лицето му просто се изкривява". След това обаче Симеон си връща на доведената си дъщеря. Въпреки взаимната им ненавист той продължава да я посещава, дори по-често, отколкото преди. Албена обаче е потресена, когато разбира, че въпреки всичко, което е видяла и знае, майка й продължава да се люби с мъжа си. "Една нощ се събудих и слязох до хладилника да си взема нещо за ядене. Минах покрай спалнята им и я чух - виеше като кучка". Това като че прелива търпенението на момичето. Албена вече е на 16 години, в 10-и клас. След тази случка събира малко дрехи, взима достатъчно пари, за да преживее известно време и напуска къщата. Скита се в различни градове, докато попада във Варна. Наема си хотел. Вечерта слиза в бара. Там съдбата я среща с Иво - човекът, който след Симеон ще и донесе най-много беди. Запознават се и тя го кани в стаята си. Той приема. "Така, по този банален начин, започна един период от живота ми, който, ако можех да върна времето, няма да изживея отново", спомня си Албена. Оказва се, че Иво е най-обикновен сводник, който изкарва момичета в Холандия и Германия. Не след дълго Албена разбира същността му, но продължава да е с него. Сега знае, че тогава се е самонаказвала за това, което се е случило с втория й баща, внушавала си е, че само такъв живот заслужава и само такава може да бъде самата тя. Дори доброволно се съгласява да проституира в Холандия за Иво. И се случва. "Не ме питай с колко мъже съм била, по едно време спрях да ги броя. Да кажа, че ми е било приятно, ще излъжа. Но не се и отвращавах толкова", признава жената. От Холандия Албена има малко приятни спомени, но един от тях е свързан с клиент, който й предлага брак. За подобна възможност и сбъдната мечта на Пепеляшка мечтаят всички момичета, но Албена отказва. "От тези години в Холандия имам може би едни от най-верните си приятелства. Между момичетата там става нещо странно, станахме с някои по-близки, отколкото съм била изобщо с някого през живота си". На едно от тези момичета - Моника, Албена разказва историята си - как е стигнала до тук и защо. Именно Моника е тази, която й напомня, че човек е това, което сам направи от себе си. "И в училище ми казваха, че съм умна, но Моника бе човекът, който ми заяви, че имам акъл и мога да направя нещо за себе си, по-добро от това", признава Албена. Разговорите с Моника оставят следа в нея и тя все повече се замисля за живота си. "В един момент реших, че ще се върна в България и ще започна наново, от начало. Имах събрани пари, които щяха да ми стигнат поне за няколко месеца".

"Не се налага

да излизаш

от дома си,

за да опознаеш

света.

Нито да гледаш през прозореца. По-скоро обитавай центъра на своята същност, защото колкото повече ходиш, толкова по-малко узнаваш." (Лао Дзъ)

Оказва се, че връщането в България е по-трудно, отколкото Албена си е представяла. "Отидох при Иво и директно му казах, че искам да спра и да се прибера в България. Онова, което той ми каза, ме смрази: или се откупваш, или продължаваш". За да си тръгне, младата жена трябва да "внесе" определена сума, която, според Иво, той ще загуби от нейното отсъствие и докато я замести. "Опитах се да работя двойно, но просто силите ми не стигаха. В един момент започнах да се отчайвам и ми се струваше невъзможно да се прибера", спомня си Албена. Точно тогава Моника прави нещо, което Албена никога няма да забрави. "Появи се една вечер в квартирата ми. Носеше плик. Остави го на масата и ми каза - събрахме ги с момичетата. Всяка от нас има запаси - за всеки случай. Някои дадоха всичко, други по-малко. Ако ти успееш за се откопчиш, значи има надежда за всяка една от нас". В плика има достатъчно пари, за да може Албена да плати откупа си. Това е най-милият жест, който някой е правил за младата жена. "Въпреки че всички момичета, които познавах, бяха там доброволно, те искаха да се спасят. Сред тях имаше момичета с образование, с професия...". Събраните пари Албена дава на Иво и той й разрешава да си тръгне. Прощаването с момичетата не е от най-лесните. Младата жена се разделя с тази част от живота си и заминава за България. Варна е градът, в който се установява. Намерих си работа в един ресторант и започвах да си връщам живота обратно, казва тя. Тъй като Албена не е завършила средното си образование, се записва и във вечерно училище, което посещава стриктно. В класа й са хора с близка до нейната съдба - деца без родители, изгонени от къщи, такива, които са имали провинения... "Бяхме хора без детство, без приятели от училище, без абитуриентски трепети... Като че ли бяхме прескочили един важен и хубав етап от живота". Откакто е излязла от къщата на майка си, Албена не я е потърсила нито за миг. Майка й също обаче не я търси. "Сега не мога да си представя как е възможно да не знаеш къде е детето ти, да нямаш никаква представа какво се е случило с него и да не се трогнеш. Явно тя ме беше отписала съвсем от живота си".

Затварянето

в себе си

ме проветрява

(Блага Димитрова)

Във Варна животът на Албена е простичък, но на нея й харесва - работа, училище и така всеки ден. "Най-много обичах да седя вечер на брега. Морето ме изпълваше със странни чувства - едновременно ме успокояваше и ме плашеше. Понякога имах странното усещане, че е живо същество, което всеки миг ще ме сграбчи. Друг път го оприличавах на мъж, който копнее да се слее с мен..." През този период младата жена не се вижда с мъж, дори отбягва всеки намек за среща или за връзка. Не иска да си усложнява живота с ненужни според нея неща. Мъжете обаче я харесват, дори понякога й досаждат. Собственикът на заведението, в което работи - също. "От самото начало ми правеше намеци, докато в един момент директно ми предложи връзка, срещу определени условия. Отказах му, но това като че ли го насърчи още повече. Не знам откъде беше изровил някои неща за мен, но се опита и да ме изнудва". Въпреки натиска жената не се поддава и успява да отклони мераците на шефа си. Животът си върви, Албена завършва вечерното и решава да учи още. Кандидатства и я приемат във варненския университет. "Записах икономика, задочно, защото това ме влечеше открай време. Пък и вярвах, че мога да имам реализация", споделя тя. Младата жена не крие, че й е трудно да работи и да учи. Не си доспива и това й личи. Въпреки това Албена твърди, че това е един от най-хубавите периоди в живота й. Докато съдбата й не я връхлита отново.

Който познава

хората

е просветен,

който познава

себе си,

е мъдър (Лао Дзъ)

Албена е на любимото си място край морето. Не усеща как нощта настъпва. На плажа се появяват групи младежи - с китари, двойки, други, които само се разхождат..."Видях ги чак когато стигнаха до мен. Четирима мъже, сега мисля, че бяха или пияни, или дрогирани... Седнаха да мен и започнаха да подмятат реплики..." Жената става и понечва да си тръгне. Единият мъж буквално я сграбчва за крака и успява да я събори на земята. Завличат я зад една скала и я изнасилват брутално и жестоко. "Когато най-сетне ме оставиха и си тръгнаха, просветляваше. Лежах на пясъка, всичко ме болеше и наистина тогава исках просто да затворя очи и морето да ме погълне, да ме приюти и нищо повече да не ми се случва... Сигурно си мислиш, че като съм била проститутка, не ми пука дали са ме насилвали. Не е така. Чувството е същото, както и при другите жени". Албена дълго лежи на плажа. Намират я двама работници, които почистват ивицата. Те са потресени от гледката, която виждат. Викат линейка и Албена се озовава в болницата. След няколко часа идват и полицаи, но жената посреща с пълно мълчание всичките им въпроси. "Не знам точно защо - нито исках да ги описвам, нито да подавам жалби... Може би просто не вярвах, че нещо ще се случи". Албена излиза от болницата и се прибира. Десет дни не излиза от квартирата си. Тогава една от нейните колежки в университета буквално избива вратата, за да я изведе навън. "Когато Ани и другите влязоха, не са могли да ме познаят. Насила ме изкараха от леглото и ме сложиха под душа". Сядат около масичката в дневната. Колегите на Албена се опитват да я накарат да говори, но тя отказва. "След това ми казаха, че като че ли вече съм била мъртва. И в един момент Ани скочи срещу мен и се развика - радвай се, че си жива, знаеш ли, Валери умря, нямо го вече, умря преди да е навършил 30 години. Това ме стресна. Валери беше наш колега, много умно момче, имаше обаче рак. Знаехме, че е болен, но не съм очаквала, че така бързо може да си отиде. Тогава като че ли реших, че отново ще живея".

Истинското

откритие е

не да изнамериш

нови пейзажи,

а да придобиеш

нови очи

(Марсел Пруст)

Албена се връща към живота си. Работи, учи, среща се с приятелите си. Като че ли е изтрила от паметта си случилото се. След няколко месеца обаче разбира, че е бременна. "Не че не ми ставаше зле, но просто съм имала т. нар. цветна бременност, когато разбрах, вече беше късно за аборт". И бебето, плод на брутално изнасилване, трябва да се роди. Още тогава тя прояви волята си за живот, при нея това е много силно чувство, казва с усмивка жената. Тогава обаче Албена решава, че щом това дете трябва да се роди, ще го направи, но няма да го гледа. "Наистина се опитах да я убия - носех тежко, скачах, дори си удрях корема, но тя не се поддаде. Когато родих, казах, че не искам бебето. Роди се хубаво, едро и здраво момиченце. Не исках да я виждам и те я отнесоха". На втория ден обаче млякото на Албена тръгва. "Дойде една от сестрите и ми каза, че бебето непрекъсно плаче и не иска да поеме мляко от друга жена. Не ме интересува, отговорих". Въпреки това инстинктът проработва. Албена решава, че ще отиде да види бебето. "Исках само да я погледна веднъж. Стигнах до стаята и познах плача й. Видях малкото сърдито лице, а докато бях на вратата, тя ме погледна. Спря да плаче и може би така ми се е сторило, но някак си ме позна". Като лъч преминава през спомените на жената миг от миналото - майка й на вратата, докато вторият й баща я обладава. "Тогава пристъпих напред и си казах - детето не е виновно." Албена взима дъщеря си на ръце и я притиска до сърцето си. "Не знам дали си усещала как си част от някой друг или той от тебе. Това почувствах тогава. Обещах й, че никога няма да я оставя сама, няма да я предам"...

Живот без мисъл

е наистина

порочен

(Дзен мъдрост)

Днес Албена работи в банка, гледа дъщеря си и смята, че има смисъл във всеки миг от живота й. Никога не е търсила майка си. Нито пък мъжете от плажа.