АРТСЕДМИЦА


 

Историята на дамските гащи и фусти показаха на Етъра

 

Богатите гражданки се кипрели с кринолини, мъжете - със смокинги

 

Ревю на Етъра проследи как се променя дамското бельо през миналия век

Мариана ДИМИТРОВА

Интимното женско облекло отпреди повече от век представиха в АЕК "Етър" край Габрово. Експонатите са от фонда на Регионалния исторически музей в Стара Загора. Според уредничката в Етъра Иванка Лилова в средата на ХIХ в. в българските земи навлиза все по-осезателно европейската мода. Богатите гражданки се обличали в рокли малакови (кринолини - рокли с обръч в долната част), шлейфове (рокли с допълнително удължено парче в задната долна част) и турнюри (рокли с допълнително поставена възглавничка отзад на ханша, за придаване на обем). Богатите мъже пък се стъквали в европейски мъжки костюми фрак (сако с изрязани предници в долната част), редингот (издължено до коленете сако, с широки поли и двуредно закопчаване), смокинг (сако с лъскави копринени ревери и яка) и обикновено сако. Всичките се комбинирали с панталон.

С навлизането и утвърждаването на европейската мода, у нас се налагат и долните дрехи - т. нар. бельо. Мъжете вече носели дълги долни гащи, които се купували готови или се шиели от вносни хасета, а по-бедните граждани - от американ. По време на Освободителната война българите се убедили в добрите качества на трикотажната фланела и я използвали за своето бельо. След Първата световна война мъжкото бельо се шиело от хасе. Мъжете носели и бельо, производство на трикотажната фабрика в Габрово. Появявили се и пижамите за сън, които се шиели от зефир или бархет - едноцветни, раирани или на цветни фигури.

През втората половина на ХIХ в. и в началото на ХХ в. се възприели всички съставки на дамското бельо - корсети, комбинезони, гащи, фусти, нощници. Корсетите били с банели, стягащи жените като в менгеме. Комбинезоните пък били с по-широки или по-тесни презрамки, с украса от фабрични копринени галони в нежни цветове - розово, бяло, резеда. Те са ръчноплетени или фабрични, с украса от бели дантели, нервюри, басти, плисета и др. Гащите били най-често с дълги крачоли до коленете, цепнати или зашити отдолу и също украсени с къдри, дантели и др. Фустите обикновено се правели с един или няколко волана, а нощниците - с къси или дълги ръкави или без ръкави, с различни украси.

Първоначално бельото се набавяло чрез внос и било ушито най-често от хасе, а в някои случаи и от батиста. Към края на века се шиело по поръчка при местни шивачки. Бедните гражданки си го шиели сами от американ.

В периода след Първата световна война женското бельо вече се олекотило. Долната фуста отпаднала. Комбинезонът бил с дължина до коленете и с тесни презрамки по раменете. Гащите пък били под формата на шорти. Бельото се шиело от по-фини платове като опал, батиста, креп де шин, креп сатен и др. То било в светли тонове - бяло, жълто, бледо розово, светло синьо. По това време започнало да се използва и жарсето. Появил се и сутиенът, който изместил корсета.

На специално ревю пък бе показано как се променя бельото през втората половина на ХХ в. Оригиналната изложба проследява и най-ранните експонати - ризи, дълги женски и мъжки гащи, които са от последното десетилетие на ХIХ век. Най-новите са от 50 - 60-те години ватирани мъжки и женски гащи.

 

 

Екзотичният остров Мартиника на гости на Велико Търново

 

Мис Фестивал с подгласничките си

Кремена КРУМОВА

С пищно дефиле по главната си улица Велико Търново посрещна за 12-и пореден път участниците в най-пъстрото и екзотично шоу, наречено международен фолклорен фестивал. Сцената в парк "Марно поле" отново е гостоприемна и в рамките на две седмици е домакин на музикалните и танцови изяви на повече от 400 изпълнители от 13 чуждестранни групи от 6 континента, плюс участието на българските състави. В тазгодишната фестивална програма под наслов "Пътешествие във времето" участват състави от Аржентина, Армения, Египет, Македония, Венецуела, Мексико, Гърция, Южна Корея, Турция и Япония. За пръв път гостуват групите на балет "Расин Креол" от екзотичния остров Мартиника, както и фолклорният танцов ансамбъл "Сардоба" от Узбекистан.

Освен традиционните концертни вечери в парк "Марно поле” в старата столица формациите от цял свят до 1 август ще изнесат още 30 концерта в 10 града в страната, сред които Русе, Белене, Разград, Трявна и др. В рамките на фестивала ще се провежда и пленер по живопис, в който участват студенти от Факултета по изобразително изкуство при ВТУ. В истински пир за ценителите гастрономи се превърнаха пък вечерите на традиционната кухня. Своите кулинарни шедьоври, гарнирани с много музика, песни и танци демонстрираха Мексико, Венецуела, Бразилия, Гърция и Турция. Пиняда - гонене на дявола, игра най-вече за деца, и тортиля с лютив чили сос бяха сред предложените атракции от гостите от Мексико.

23-годишната красавица Мария Лаура Алкора от Аржентина се окичи с титлата "Мис Фестивал 2009”. Нейна подгласничка стана 23-годишната Антиоп Пресилия от остров Мартиника. Трета остана Даниела Руби да Хесос Тамес на 19 г. от Мексико. Специална награда за оригинален костюм получи 18-годишната Лаура Пиера Джиджия от Бразилия. Четирите момичета бяха избрани сред 22 красавици от 8 държави.

 

 

Китайски дизайн, но не “Made in China”

 

Изложба проследява развитието на приложната графика през последните 20 г.

 

Мая ПАСКОВА

Интересна експозиция могат да посетят плевенчани в ХГ "Илия Бешков" до края на август. Темата е "Елементи на съвременния китайски дизайн". Оформена като свитъци в традиционната китайска техника "Го-хуа", експозицията представя 73 творби на китайски дизайнери и проблематиката на последните двадесет години в китайската приложна графика. Тази изложба е част от китайския графичен дизайн, осветил държавните пътеки за развитие през последните две десетилетия. Сред експонатите са постери, логота, опаковки, етикети, корици на книги и дизайн от Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Тук e достатъчен бегъл поглед вместо панорамна гледка, за да се почувства идеята, постиженията и безспорно европейски съизмеримия напредък на китайския графичен дизайн.

Въпреки че ни е трудно да си представим огромната фабрика Китай, която бълва ежеминутно контейнери със стока и в чийто език няма дума за "дизайн", модерността и движението в крак с времето се оказват действителни. В противовес на етикета "Made in China", аналогиите с който са евтина, но некачествена и често пъти опасна за здравето ни стока, впечатленията, с които остава посетителят, са за богатите традиции на древната китайска култура, доразвити и усъвършенствани през последните двайсет години. В модерното общество все повече навлиза разнообразната визия, където графиката илюстрира безспорен напредък. Изложбата разкрива графичния дизайн не само като красива картинка, а като наука със свои философия и история. Внушителният дизайн е комбинация от знание и култура, както и духовното въплъщение на съвременния живот. Забележителната творческа идея за дизайна е с рефлекс върху естетическите стойности, модата и качеството както на живота, така и на времето. Откровеността и толерантността, присъщи за китайската култура, също са проявени в китайския съвременен графичен дизайн. Китайските дизайнери, обединяващи идеите си и достигащи чуждестранните, същевременно не забравят пазените във времето традиции. Чрез изкусно употребените богати и пъстри национални елементи те позволяват работата им да въплъти и модерните и космополитни черти, и мъдростта на хилядолетна история.

Изкуството на китайската национална живопис "Го-хуа" има своите древни традиции, които са се предавали от поколение на поколение през вековете. Произведенията се създавали върху коприна или хартия и се оформяли във вид на хоризонтални или вертикални свитъци. Художникът рисувал с туш, а главното му професионално умение било "способността да държи четката". Жанровете на тази китайска техника са разнообразни - пейзажи, изображения на хора и животни, на цветя и птици, калиграфски знаци.

 

 

Студенти археолози намериха постаменти на богинята Кибела

 

Никополис ад Иструм

 Кера СТОЯНОВА

Два варовикови постамента със старогръцки надписи намериха студенти археолози, ръководени от н. с. д-р Павлина Владкова от РИМ-В. Търново, при разкопките на античния град Никополис ад Иструм. Те попаднаха на тях при сграда, която е разположена на форума на града, в неговата западна част. Установи се, че за основи на някои от стените са използвани именно тези варовикови постаменти. На тях са изписани имената на граждани на Никополис, които вероятно са членове на религиозно сдружение, което обслужва култа към богинята Кибела. Това е фригийска богиня, чийто култ възниква в Мала Азия, а вече през I хилядолетие пр. Хр. е разпространен и в Гърция. Почита се от римляните като покровителка на природата, плодородието и земята. Досега бяха известни няколко надписа от Никополис, посветени на това божество, а двата новооткрити са поредното доказателство за голямата популярност на източната религия сред местното население. Имената на почитателите на Великата богиня издават различната им етническа принадлежност - траки, гърци, италийци или хора със смесен произход, което е поредното доказателство, че в града живее пъстро население. Те също дават категорични данни, че сдружението (колегията) е съществувала към края на II - началото на III в. сл. Хр., по времето на династията на Северите. Сградата вероятно е била разрушена около или малко след средата на III в., по време на големите готски нашествия, а през IV в. върху нейните руини възниква нова постройка, голяма по площ и със сложен план, казва археолога Павлина Владкова. Засега са разкрити части от западния и южния зид на тази сграда, които са с дебелина 2 м, както и нейната подова настилка, изградена от тухли с различен формат, оформящи красиво пано. Намерени са многобройни парчета от профилирани мраморни плочи, използвани за облицовката на стените. Мраморът е внос, вероятно от гръцките острови, много бял и дребнозърнест.

През сезон 2009 г. проучванията в Никополис ад Иструм ще продължат повече от месец. Това се дължи на факта, че ВТУ "Св. св. Кирил и Методий” и РИМ спечелиха проект, финансиран от Европейския социален фонд чрез Министерството на образованието, за провеждането на студентски практики в реална работна среда. В нея участват студенти от университета, различни специалности. Целите на работата в римския град са да бъдат разкрити архитектурните останки от времето на създаването на града - началото на II в., периода на управлението на императорите Траян (98 - 117) и Хадриан (118 - 136), улицата с посока изток-запад, която пресича вече разкритата, като по този начин ще стане възможно установяването на размерите на един цял квартал, ще продължи проучването и на голямата обществена сграда с подово отопление, която също е била изградена в началото на II в.

 

 

Обявиха Рибарица за “Селище - пазител на фолклорните традиции”

 

 Младата ромска формация "Амалипе" от Тетевен се окичи със златен медал

Мира ГАНЧЕВА

IV издание на празника на народния обичай и автентичната носия се проведе в тетевенското курортно селище Рибарица. По традиция ход на фолклорната надпревара даде със свирните си самобитният гайдар от Тимок до Вита - 79-годишният Спас Лазаров от рибарското читалище.

В конкурсната програма участваха около 1 300 самодейци от 70 фолклорни формации от цялата страна. Сценичните изпълнения оценява жури с председател проф. Георг Краев и членове доц. д-р Ирина Бокова, Маргарита Кръстева от Нов български университет и народният певец, майсторът на песенния разказ, Марин Иванов. Празно остана мястото на Митко Иванов, който почина тази пролет.

Тази година голямата награда "Селище - пазител на фолклорните традиции" (купа и грамота) журито присъди на домакините от с. Рибарица. Талантливите самодейци от читалище "Развитие" представиха местни песни, хора и детски игри "На мегдана". Неслучайно журито единодушно оцени изпълнението от с. Рибарица с най-голямата награда. Тази година домакините показаха изключителен скок при усвояване и поднасяне на фолклора, каза Маргарита Кръстева. "И другото - при тях има много млади хора и дечица. Същото мога да кажа и за групата от с. Черни Вит, която се представи много добре", добави още тя.

Бяха връчени няколко награди за цялостно представяне. Министерството на финансите награди сърцатите певици и свирачи от читалище "Светлина" от тетевенското село Галата. Община Тетевен отличи даровитите самодейци от читалище "Йордан Андоново" от ямболското село Веселиново за индивидуалните и ансамблови песенни изпълнения, надигравания, представяне на тракийски всекидневни и празнични мъжки и женски автентични носии, обичая "Бабинден" и оригинални карнавални маски. Отличията на кметство Рибарица спечели читалище "Йордан Йовков" от с. Малък Преславец, Силистренско, с песните на група "Росна китка", народните обичаи "Пеперуда" и "Калоян" и представената автентична носия. Златни медали получиха с. Чомаковци, Плевенско, и с. Ореш, Свищовско.

В категорията "Народни обичаи" златни медали спечелиха 10 формации. От Ловешко това са младата ромска танцова формация "Амалипе" с ръководител Бисер Петков при читалище "Съгласие" в Тетевен за обичая "Калайдисване" и читалище "Пробуда" от ловешкото село Горно Павликени. Останалите отличени са с. Писарево, Горнооряховско - "Бабинден", с. Хотница, Великотърновско - "Хващане на светец за нова къща", с. Желява, Столична община - "Две сваи менка менуват", с. Жълтеш, Габровско, със следсватбен обичай, гр. Мартен, област Русе - за обичая "Вадене на мръвки", с. Горна Росица, Свищовско - "Лазаровден", с. Хан Крум, община Велики Преслав - "Седянка", с. Яна, Столична община, за обичая "Лазаруване".

В категорията "Носии" със златни медали се окичиха самодейците от с. Микре, община Угърчин - за автентичната и съвременна мъжка и женска носии; и още: група "Дълбокодолско ехо" от троянското село Дълбок дол, читалище "Фар" от с. Паволче, Димитровградско, групата от с. Жълтеш, община Габрово, НЧ "Искрица" от с. Скобелево, Димитровградско, НЧ "Отец Паисий" и пенсионерски клуб "Надежда" от с. Завой, община Тунджа, НЧ "Трезвеност - 1870" от Сухиндол, фолклорна група "Зорница" от с. Зимница, община Стралджа, с. Кацелово, община Две могили. При ансамбловото надпяване журито даде 12 златни медала. Сред наградените са дамската вокална група "Незабрава" при клуба на пенсионера в Тетевен с ръководител Евгени Стоянов и мъжката вокална група "Вежен" с ръководител Михаил Сърбинов при читалище "Съгласие" в планинския град.

В категория "Надиграване" журито даде четири златни медал. Два от тях отнесоха танцов състав "Ева" - Тетевен, и местният певец Стефан Стефанов.

 

 

Дати и личности

 

Бистра Атанасова

(29.VII.1944 г.)

 

65 г. от рождението на известната режисьорка и педагожка от Габрово. Преподавателка, по-късно доцентка във ВИТИЗ - София, хоноруван преподавател в Българската държавна консерватория и в Нов български университет. Постановки: "Госпожа министершата" от Бр. Нушич, "Антигона" от Ж. Ануи, "Две хубави очи" от П. Павлов и др.

 

Емил Елмазов

(24.VI.1949 г.)

 

60 г. от рождението на писателя, журналист и икономист от В. Търново. Последователно е редактор в списание "Отечество", във Военно издателство, зам.-главен редактор във вестник "Поглед". От 1991 г. има собствено издателство и издава "Вестник Книга" и вестник "Билкова борса". Съчинения: "Мелодия за обой и китара" - сборник разкази, "Златният град", "Птицо проклета" - исторически романи, "Юнашка дреха" - повести и пародии и др.

 

Петко Карлуковски

(6.VIII.1921 - 29.VII.1974)

 

35 г. от смъртта на талантливия артист от Бяла Слатина. Работи в театрите в Перник, Плевен, Народния театър "Ив. Вазов" - София. Роли: Боримечката в "Под игото" по Ив. Вазов, Болшинцов в "Месец на село" от И. С. Тургенев, Зурла в "Сън в лятна нощ" от У. Шекспир и мн. др. Има участия в киното. Носител на държавни отличия.

Подбрал: Витан БАРАШКИ