СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                      АРТСЕДМИЦА                                BG Север" - брой 27 (13 - 19 юли)


 

 

Отзвучаха последните акорди на фестивала за маримба

 

Страницата подготви: Вяра Ценова

Още отшумяват последните акорди от Втория международен фестивал за маримба и ударни инструменти. Трима лектори водиха майсторски класове в рамките на фестивала - Свет Стоянов и Василена Серафимова - ударни инструменти, и Тома Енко - джаз пиано. Ето какво споделиха те по време на престоя си в Плевен.

 

Василена Серафимова и Свет Стоянов:

 

Няма нищо срамно в това един музикант да се продава

 

- Свет, Васи, как намирате Плевен в сравнение с последния път, когато сте били тук?

 

Василена Серафимова: - Бях много очарована, че още на първия концерт залата беше почти пълна с хора, радостни да се срещнем отново. Самата енергия в залата беше изключително позитивна...

Свет Стоянов: - Чувството е същото и при мен. В Плевен съм няколко дни преди Васи, като не бях виждал града от дълго време - може би девет години. Зарадва ме и видът, в който се поддържа Музикалното училище, макар да знам, че в криза е изключително трудно това да се случи.

 

- Творческият път и на двама ви е свързан с Америка. Какво е усещането за един човек, отишъл от страна с богата история и култура в такава, която няма тези традиции?

 

С. С.: - Прави сте, че конкретно историята на музиката води началото си от Европа, но заради глобализацията тя се е пренесла по целия свят. Затова никъде в големите градове по земното кълбо не можете да усетите, че има дупка в традициите.

В. С.: - Тръгнах към САЩ със същите предубеждения, но бях много приятно очарована и малко засрамена, че съм разсъждавала по този начин. Противно на очакванията ни в Ню Йорк, например, има много хора, които знаят повече от нас за собствените ни традиции.

 

- Какво може да ви накара да се върнете за постоянно в България?

 

С. С.: - Няма да се върна, но това не означава, че не искам да го правя отвреме навреме. И може би това е по-добрият вариант, тъй като ние черпим опит от различни места по света, който след това идваме да споделим тук.

В. С.: - Смятам, че за професията, която сме си избрали, няма нужда да стоим постоянно в България. Така или иначе ни се налага да пътуваме много, но България винаги си остава нашият дом.

 

- И двамата сте възпитаници на Симеон Серафимов. Какви са спомените ви от времето, прекарано в НУИ "Панайот Пипков"?

 

В. С.: - Много от спомените ми са свързани с преподавателите, които ни бяха и приятели. Разбира се, помня и всички концерти с "Акцент". Те ни подготвиха по някакъв начин за напрежението след това, тъй като живеем в този ритъм още от ученици.

С. С.: - Да, с перкусионния ансамбъл ме свързват незабравими преживявания, а по време на пътуванията имахме възможност да контактуваме помежду си и да станем добри приятели.

Макар че, според мен, някои ученици нямат реална представа за това, което ги очаква, тъй като училището за тях е вид защита, която ги държи настрана от някои истини. Хубаво е, обаче, това нещо да започне да се отваря, защото излиза така, че в един даден момент ти завършваш, а не си подготвен за реалния живот. Донякъде всичко зависи и от самия човек, защото след втората година в университета вече трябва да се замислиш сериозно какво ще правиш. Иначе се оказва, че си доста закъснял и се случва някои хора дори да се откажат от дадена професия. Така че най-трудното е не да завършиш, а да успееш да се реализираш.

В. С.: - А в днешно време, за да се реализира, човек трябва сам да води своята кариера, като едновременно е и изпълнител, и импресарио. Няма нищо срамно в това да се продаваш, като на това ни учиха и в Консерваторията. Това ще се опитаме да предадем и на участниците в майсторските ни класове.

 

 

Тома Енко:

 

Майка ни учеше, че свиренето трябва да ни стане начин на живот

 

- Тома, коя беше силата, която те накара да се занимаваш с музика от 3-годишен?

 

- Майка ми, която е една от водещите оперни певици във Франция. Още от съвсем малки, заедно с брат ми и сестра ми, тя ни караше да се занимаваме с музика, докато достигнем нивото, когато сами решим дали ще продължим да правим това занапред, или не. Винаги ни е казвала да практикуваме свиренето на пиано, цигулка или тромпет, защото това не е просто задължително, а начин на живот.

 

- От малък си започнал и да композираш.

 

- Да, тогава бях на 6 години. Не мога да нарека първите си стъпки композиция, по-скоро импровизации върху отделни парчета. При пианото най-много съм обичал това, че с него можеш да имаш всичко едновременно - и бас, и хармония, и соло, като така можеш да изразиш различни емоции. На 11 години вече започнах да записвам всичко и все още съм много привързан към молива и хартията, както всъщност правех, когато започнах да композирам.

 

- Сега джазът ти предоставя чудесна възможност за импровизации.

 

- Импровизацията, това е като композиция на момента - композираш, но нямаш гума, с която да изтриеш написаното. Процесът е същият, но може би в нея има повече енергия, а общото е, че и в двете аз търся мелодията. При мен е така дори в ритъма и хармонията.

 

- Имаш ли свой любим стил в джаза?

 

- Ако говорим за пиано, предпочитам изпълненията на Кийт Джарет и Брад Мелдоу, които са страхотни импровизатори. Разбира се, обожавам и Майлс Дейвис.

 

- Какво знаеше за България, преди да срещнеш Василена Серафимова?

 

- Не знаех почти нищо, освен киселото мляко. Всъщност, повечето французи не знаят много за България. А първите думи, които научих, бяха "тропане с крак", тъй като то се използва в едно от музикалните произведения, които изпълняваме. За мен това се превърна в нещо като мантра и е първото нещо, за което се сещам щом се събудя сутрин.

 

- С какво би се занимавал, ако не беше станал музикант?

 

- Сигурно щях да стана или астронавт, или археолог. Поне така мечтаех като малък. За мен това са две професии, които биха ми позволили да правя открития и в същото време да пътувам много. И всъщност разбрах, че с музиката също мога да комбинирам тези две неща. А и когато присъствам на някой много хубав концерт, имам чувството, че се рея сред звездите.

 

- Имаш ли други хобита освен музиката?

 

- Обичам да играя тенис и да карам уиндсърф. Също пиша поезия и проза, като се надявам някой ден да имам повече време за това. До 13 - 14 години дори рисувах, но спрях, за да имам повече време за пианото.

 

- Какво ти предстои след гостуването ти в Плевен?

 

- Предстоят ми поредица концерти в Южна Франция заедно с брат ми, който е тромпетист. Веднага след това заминавам на самостоятелно турне в Япония, после ще имам изяви в Нова Каледония, а през август ще имаме съвместни участия заедно с Василена.

 

 

След 15 години Крум Данов събра платната си в изложба

 

Авторът е правил близо 130 картини с римския мост край Българене, сн. авторът

Авторът е правил близо 130 картини с римския мост край Българене, сн. авторът

След 15 години отсъствие от арт средите, Крум Данов откри самостоятелна изложба с 21 живописни платна в Общинска художествена зала "Христо Бояджиев". Рисува в родното си село Българене, може би и затова в творчеството му преобладава спокойният дух на природата, пресътворена в множество пейзажи. Крум Данов следва една силна вътрешна интуиция, на която остава верен през всичките години творчески път - интуиция, подчинена на индивидуалност, дисциплина и последователност, подчерта в представянето му галеристката Светла Тончева.

Авторът признава, че се е родил с любовта към рисуването. Още в първи клас запълвал полетата на тетрадките си с цветя и фигурки. Но никога не си мислел, че с това ще си вади хляба. Разбрал късно, че има художествена гимназия, затова решил да кандидатства направо в Академията. Въпреки че не го приели, в началото рисувал, за да изкара пари да си купи акордеон. Предлагали му различни служби, но той останал твърдо решен да се занимава с рисуване. Свиренето на мечтания акордеон останало за удоволствие. Рисува реалистично, има само опити за фантастични рисунки и някои експерименти с техниката. Напоследък правя опити за триизмерни картини, но трябва да има подходящо осветление, за да се види ефектът, твърди авторът. Учи се от Рембранд, Тициан. Не се влияел от провокации и съвети, а винаги се стараел да постигне собствен стил.

Темите му са като сезоните в природата. "Рисува ми се море, правя само

това. После планински пейзажи. Римският мост край Българене съм рисувал поне 130 пъти. Когато си дойдат родените там, искат да си купят моста като полъх от детските спомени", споделя художникът. А може ли да се изхранва един художник само от изкуство? Изкарвам пари да си платя тока, водата, почти и за кафе ми остават, с ирония и усмивка отговаря Данов. И уточнява, че последните две - три години прогресивно намаляват откупките. "Пенсията ми е 120 лв., принуждавам се да продавам на смешни цени. Трудно е, но рисувам весели пейзажи, цветя, няма да се предам", категоричен е той.

 

 

Оръдията от парк Генерал Лавров временно ще пазят Панорамата

 

Във връзка с предписанието на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерството на културата, свързано с мерките за охрана на оръдията, Дирекция "Военно-исторически музеи" (ВИМ) временно изтегля от парк "Генерал В. Н. Лавров" разположените там оръдия и ги експонира пред Панорама "Плевенска епопея 1877 г.", съобщават от ВИМ - Плевен. За периода, през който ще бъдат пред Панорамата, за тях ще бъде положена професионална грижа и те ще бъдат реставрирани. След уреждането на взаимоотношенията между Военно-историческите музеи, община Долни Дъбник и кметство Горни Дъбник и след подписването на договор за осигуряването на денонощната им охрана, те ще бъдат върнати в парк "Ген. Лавров" и разположени пред музейната сбирка, където ще бъдат взети всички мерки за опазването им, включително ще бъдат монтирани и камери за видео наблюдение, уточняват от ВИМ.

Вече 105 години Военно-историческите музеи поддържат и стопанисват богатото културно-историческо наследство от Руско-турската Освободителна война 1877/78 г. Голяма част от реликвите са получени още през 1907 г. от Комитета "Цар Освободител Александър II" чрез руското и румънското военни министерства, в това число и безценната колекция от оръдия, разположени в парк "Лавров", в парк "Скобелев" и в парка на къща-музей "Цар Освободител Александър II".

Дирекция "Военно-исторически музеи" инициира връщането на бронзовия монумент на генерал Василий Николаевич Лавров в село Горни Дъбник. Генерал Лавров е командир на лейбгвардейски Финландски полк и герой на битката при Горни Дъбник на 12 - 24 октомври 1877 г. Паметникът, чийто автор е Димитър Боневски, е поставен в парка през 1977 г., но главно от съображения за сигурност по-късно е преместен и сега се намира в двора на Регионалния исторически музей - Плевен. ВИМ музеи предлагат да се внесе предложение до общинския съвет в Долни Дъбник за връщането на паметника, но този път в центъра на село Горни Дъбник, като може да бъде открит за отбелязването на 135-ата годишнина от боевете при Горни Дъбник на 24 октомври 2012 г.

Община Плевен и Дирекция "Военно-исторически музеи" предприеха процедура по промяна статута на ВИМ от общински в регионален още при предишното ръководство на общината, припомнят оттам. Надеждата е, че с окончателното решаване на този въпрос всички музейни обекти, включително и парк "Генерал В. Н. Лавров", ще преминат под ръководството на Военно-историческите музеи и ще бъдат надеждно обгрижвани.

 

 

Нови заглавия в книжарница ГРАММА"

 

Селцето

Кир Буличов

Корабът "Полюс" катастрофира на заледено плато, намиращо се високо в планините на отдалечена планета. Оцелелите от екипажа са принудени да напуснат незабавно, тъй като взривеният двигател излъчва смъртоносна радиация. Мнозина загиват, но шепа оцелели се добират до гори, гъмжащи от опасни животни и растения, където създават примитивно селище. За остаряващите корабокрушенци е ясно, че новите поколения са обречени постепенно да се превърнат в диваци, загубили всякаква връзка със земната цивилизация и култура. За да предотвратят това, те трябва на всяка цена да се върнат на кораба и да успеят да се свържат със Земята.

 

Автобус "Енергия"

Джон Гордън 

Животът на Джордж е пълен хаос - изцеден, стресиран и объркан, той има чувството, че целият свят е една конспирация срещу него.

Когато в понеделник сутринта вижда спуканата гума на колата си, Джордж приема това за поредната неприятност. Отчаян и неразбран, той скоро открива, че единственият начин да оцелее е да трансформира негативизма си в положителна енергия.

Целта, визията, ентусиазмът и отборният дух са в основата на личния и колективен успех. Качете се в автобуса и се насладете на пътуването!

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО