БИЗНЕС


 

Весела Бахчеванова:

 

Работодателите трудно ще се справят с кризата без квалифицирани кадри

 

В публично-частното партньорство е важно да се знаят правата и задълженията

 

Лекторката е убедена, че жените могат да бъдат добри мениджъриМая ПАСКОВА

Весела Бахчеванова, директор "Браншови организации" в Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), беше една от гостите, лектори в проведения в Плевен семинар на тема "Публично-частно партньорство" и "По-добро ръководене на персонала" по Оперативна програма "Административен капацитет" ОПАК. Тя разясни за читателите на "BG Север" има ли вероятност скоро публично-частното партньорство в България да започне да функционира и какви са основните качества, които трябва да притежава добрият мениджър в условия на икономическа криза.

- Г-жо Бахчеванова, каква е дейността на КРИБ?

- КРИБ е национално представена работодателска организация, която обединява едрия и средния бизнес, дава 2/3 от брутния вътрешен продукт, осигурява заетостта на над 400 хил. души. КРИБ защитава интересите на своите членове пред изпълнителната и законодателната власт. Полагаме неимоверни усилия за решаване на проблемите на бизнеса изобщо. Ние сме за това гласът на българския бизнес да бъде чуван както в страната, така и в Европа. Чрез участието си в различни проекти показахме на Европа, че в България има работеща икономика. Следващата програма ще бъде към изграждане на още по-сериозни структури. Лобирането пред европейските институции ще направи възможно създаването и достъпа до мрежа от такива организации на световно ниво.

- Защо избрахте публично-частното партньорство (ПЧП) за тема на семинара в Плевен?

- Това е много важна тема за България, и то в период на икономическа криза, в какъвто сме в момента, полезна както за бизнеса, така и за представителите на общините и за банките. Това са трите страни в един процес на ПЧП, което за съжаление не е познато в България, но надявам се, ще намери своя път на развитие. Макар че няма специален закон за ПЧП, има достатъчно много нормативни актове, на които да бъде изведено. Но то трябва да има своите първи стъпки - пилотно да бъде обхваната една община, да се покаже практически как е действало ПЧП там съвместно с бизнеса, да се видят резултатите и оттам да се мисли за законодателна база. Това е двустранен процес. Може да бъде изграждане на спортна площадка, зала, клуб и т. н., където да участват бизнесът и общината. Има закони, които ни дават основание за ПЧП, но трябва да има определени правила, ръководство ако щете, които на практика да указват как да бъде приложено. Важно е да се знае кой какви правила и задължения има.

- Кой трябва да го инициира?

- В този случай инициаторите могат да бъдат и двете страни, но най-вече общината. Защото обектът след това остава за нея. Парите могат да дойдат от банка, тя е по средата.

- Сега банките не са щедри към раздаването на кредити...

- Става дума за съвсем други възможности, друга схема. Договарянето по линия на ПЧП е достатъчен гарант за банката. Хубаво е преди това да има ясни правила на играта. Не толкова като закон, колкото като процедурно отношение.

- Подготовката на кадри е не по-малко съществен момент от процедурата...

- Неминуемо е така. Когато говорим за ПЧП, а и за развитието на каквото и да е - на бизнес, на икономика, винаги опираме до човешкия фактор. Без него нищо не е в състояние да задвижи икономиката на една страна. Квалифицираните кадри, които в момента много трудно могат да се намерят в България, са гарант за развитие на една успешна икономика. Да, необходимо е и внедряването на нови технологии, но за тях също е необходим човешки фактор.

- Каква е ролята на мениджъра, за да устои на кризата ръководената от него организация?

- В момент на икономическа криза е много важно работодателите, представителите на фирмите да са наясно, че без квалифицирани кадри, без умелото ръководене на едно предприятие, те много трудно ще се справят с всички препятствия, които в момента възникват в тази ситуация. Намаляване на износа на една фирма в период на световна икономическа криза създава неминуемо големи проблеми. Тук вече говорим и за определени промени, които трябва да направи фирмата, преструктуриране, за да може да бъде запазен персоналът. Дори да премине на половин работен ден, другата половина да се използва за квалификация или преквалификация. Едно по-добро ръководене от страна на мениджъра може да доведе до по-добри резултати за справяне с икономическата криза.

- Жените могат ли да бъдат добри мениджъри?

- Доказано е, че жените могат да се справят най-добре във всякаква ситуация, не само в икономическа криза. Те по принцип са по-гъвкави, могат да излязат от всяка ситуация. Те са се справяли с какво ли не в живота, имайки предвид ролята на жената в обществото - майка, домакиня, общественичка. И считам, че жените мениджъри ще са много полезни в икономиката ни, защото те могат да намерят подхода към собствения си персонал и да изискат от него да бъде по-адаптивен към самата ситуация. В едно предприятие жената ръководител може да даде много по-добри идеи. Мъжът е по-улегнал, не отричам неговата роля, но и ролята на жената в днешната ситуация не бива да се омаловажава.

 

 

Пада качеството на пшеницата, надеждите са дъждовете да спрат

 

В Плевенско ожънатите площи с жито са около 30%, прибирането на ечемика завършва

 

Ралица ПЕТРОВА

Ако дъждовете продължат със същата интензивност, има опасност качеството на зърното да се влоши още повече, алармират зърнопроизводители. Вече тенденцията е факт, на повечето места в Плевенска област вследствие на валежите житото е започнало да почернява. В резултат на влагата от обилните валежи по пшеницата се разпространяват и различни плесени и гъбички. Дни наред в блоковете не можеше да се стъпи. Сега надеждата е в близките дни времето да се оправи, за да може селскостопанските мероприятия да продължат.

В Плевенски регион пшеницата е ожъната едва на около 30%, близо на 100% е прибран ечемикът. Със сравнително добро качество е само онова зърно, което е свалено от класовете преди дъждовете. За останалата, по-голяма част от пшеницата, прогнозите са, че ще премине във фуражна. Най-засегнати от валежите са общините Долни Дъбник и Долна Митрополия, по-малко са пораженията в Кнежа, Гулянци и Червен бряг. В Плевенска област се наблюдава едно много сложно явление, коментира шефът на областната служба "Земеделие и гори" Георги Гетов. На отделни места в региона има сериозни поражения от градушки, на други - от падналите обилни и продължителни дъждове, а в трети общини проблем пък е сушата, допълва той.

С около 20 - 30% ще паднат добивите през 2009 г. в сравнение с миналата година, са очакванията на специалистите. Засега в Плевенско са получени средно по 410 килограма от декар пшеница и около 390 кг/дка ечемик. На фона на ниските проценти ожъната пшеница обаче със сигурност добивите ще паднат, коментира Георги Гетов. По думите му в полето на областта работят 450 комбайна. Сегашната техника, за разлика от тази преди десетина години, е модерна, с висока производителност и жътвата, ако се задържи хубаво време, може да приключи по-бързо и загубите от валежите да се сведат до минимум.

Засега Плевенска област е първенец по добиви, очакванията са обаче в Добруджа качеството на зърното да бъде по-добро. Според арендатори в региона около 60 на сто от пшеницата ще е с добри показатели: протеин - 12,5, мокър глутен - 28 - 30, и 80 хектолитрово тегло. Останалите 40 процента от зърното ще е фуражно, защото не е третирано срещу житна дървеница.

Засега очертаващата се по-слаба реколта и влошеното качество заради валежите обаче няма да доведат до криза в сектора, тъй като няма да се стигне до нарушаване на зърнения баланс на страната, категорични са от националната асоциация на зърнопроизводителите. Доходите на стопаните обаче ще паднат на 60 лева от декар при обичайните 90 - 100 лв. за съществуването на сектора.

 

 

Заложните къщи никнат като гъби, клиенти няма

 

Ниските цени са примамливи, но гаранция за произход нямаВеселина ИЛИЕВА

Въпреки финансовата криза заложните къщи и оказиони в Плевен никнат като гъби. Указателни табели висят на всяка пряка, но по думите на местен собственик на заложна къща, клиенти почти няма. Според него освен на кризата, това се дължи и на летния сезон, защото през лятото месечният харч за сметки на хората значително намалява.

Липсата на наредба за дейността на заложните къщи обаче бил причината за хаоса и роял незаконните оказионери.

"Ако някой реши да отвори такава, е необходимо само да се регистрира в данъчната служба и съда. Ако обаче реши да търгува с благородни метали, трябва да има и документ от Министерството на финансите", твърди плевенски шеф на легална заложна къща. Пропуск в закона според него е и липсата на клауза, която да задължава в заложните къщи да се изисква документ за собственост на стоките от клиентите. "Ние искаме документите на телевизора например, но клиентът казва, че отдавна е закупил техниката и не пази нищо. Дали е така или не, ние нямаме друг избор, освен да се примирим. Да не говорим, че и произходът на златото, което много често се залага, няма как да се докаже." За да им е чиста съвестта, в договорите, които сключвали с клиентите си, те карали заложителите да се подпишат, че залаганата стока е тяхна. Затова често в оказионите се предлагат и крадени стоки, които после се продават на безценица. Ниските цени са много примамливи и стоката бързо намира купувачи. След това истинският й собственик няма шанс да я види повече.

За социалния статус на заложителите шефът на заложната къща каза, че са предимно или останали без работа хора, които се опитват да свържат двата края, продавайки имуществото си, или цигани, които се опитват да пробутат повредени телефони, гръмнали телевизори. Те най-много хитреят и се опитват да ни прецакат, обясни още той. По думите му най-големи виртуози в пласирането и задигнето на вещи били наркоманите. Нуждата от поредната доза ги карала да използват и актьорски умения да преметнат и опитни служители на заложни къщи.

 

 

Продължава строежът на дигата при Лом

 

Симеон НИКОЛОВ

След половингодишно прекъсване фирма "Росилекс" продължи изграждането на защитната стена край Лом, съобщи кметът на града Пенка Пенкова. То започна в късната есен на миналата година, но бе спряно заради високите води на Дунав и липсата на специализирана техника за набиване на шпунтови елементи в основата на дигата. Фирмата достави от Франция мощен виброчук и строежът продължи. Стената трябва да предпазва Лом от наводнения и да спре свлачищните процеси в крайбрежния квартал "Боруна". Дълга е 800 метра и ще пази града от пристанището до сградата на агениця "Морска администрация". Стойността й е 10 млн. лв., отпуснати по програма на МРРБ. Срокът за изграждането беше до края на годината, но ще бъде удължен до средата на 2010 г. Общината в Лом е разработила още един проект, свързан с крайбрежната ивица. Той предвижда оформяне на градски парк. Стойността на този проект е 9 млн. лв. и до края на месеца ще стане ясно дали ще получи финансиране. Ако бъде реализиран, то ще бъдат обновени крайбрежната улица и сегашният парк. В него ще се оформят детски и спортни площадки и дори амфитеатър, обърнат към река Дунав.

 

 

 ловеЧ

 

Фалит на пет фирми иска данъчното

 

Мира ГАНЧЕВА

Публичните изпълнители от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите в Ловеч поискаха обявяване в несъстоятелност на пет фирми от региона, информираха от приходната агенция. Общият размер на просрочените данъчни и осигурителни задължения на петте дружества е над 6,4 млн. лв. Преписките по образуваните изпълнителни дела са предадени на Агенцията за държавни вземания - "Търговска несъстоятелност".

В резултат на друга мярка - изземане на парични средства от каси в търговски обекти на длъжници, през юни са постъпили над 3 000 лв. Общо през последните два месеца вследствие прилагането на различни принудителни административни мерки, включително налагане на забрана за напускане на страната и искания за отнемане на огнестрелно оръжие на собственици или управители на фирми длъжници, постъпленията в ТД на НАП - Ловеч, са 170 хил. лв.

Преди да се пристъпи към тези мерки, дружествата, некоректни към бюджета, са били многократно канени да погасят задълженията си, да представят обезпечение или да поискат разрешение за плащане на части. Във всички тези случаи обаче длъжниците не са предприели нищо за уреждане на дълговете си, за разсрочване или отсрочване на публичните вземания.

Над 40,5 млн. лв. общо са постъпленията от данъци и осигуровки за първата половина на 2009 г., съобщиха още от ТД на НАП в Ловеч. С 2,4 млн. лв. повече са приходите в сравнение със същия период на 2008 г., като ръстът към 30 юни 2009 г. е 6,4 на сто. Очаква се в края на годината той да се задържи около тези стойности.

Постъпленията към централния бюджет от данъци бележат ръст с 29,37 на сто и са 14,5 млн. лв. Увеличението на данъчните приходи е с 3,3 млн. лв. С толкова повече са и приходите от ДДС. Над 1 млн. лв. повече са направените вноски от данъци върху доходите на физически лица през шестте месеца на 2009 г. в сравнение с полугодието на 2008 г. Намалели са постъпленията от корпоративния данък от нефинансови предприятия и от други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и от наложени глоби.

Приходите от осигуровки са почти 26 млн. лв. Най-голямо перо - над 16,4 млн. лв., са вноските за държавно обществено осигуряване (ДОО). Към Националната здравно-осигурителна каса са постъпили над 6,6 млн. лв., които са с 1,5 млн. лв. повече от шестте месеца на миналата година. С 215 хил. лв. повече са и приходите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, каквото плащат родените след 1 януари 1960 г.

Въпреки икономическата криза и последиците от нея, постъпленията от данъци и осигуровки в ТД на НАП в Ловеч са се увеличили, отчитат от приходната администрация. Спрямо обаче годишния план за 2009 г., който е завишен с 24 на сто, или с 18,9 млн. лв. в сравнение с 2008 г., се очаква като цяло неизпълнение на планираните приходи. Най-голям дял неизпълнение се очертава в частта на ДОО, което за полугодието на 2009 г. изостава от плана с 2,4 млн. лв. Тази тенденция се дължи на изменението на икономическата среда в условията на финансова криза.

 

 

 ВРАЦА

 

Изграждат завод на Schneider Electric

 

Христина АНДРЕЕВА

Нов завод за автоматични прекъсвачи на водещата компания Schneider Electric, специализирана в областта на електрооборудването и индустриалния контрол, ще бъде открит във Враца. Повече от половин година местната управа преговаря с представители на престижната френска компания. Общината е поела ангажимент да предостави подходяща база за новото производство. Според кмета Тотю Младенов заводът ще отвори врати до края на годината или най-късно в началото на следващата. Това е единственото предприятие на френската компания по света, в което ще се произвеждат този вид автоматични прекъсвачи. Инвестицията, която Schneider ще направи през първите години, е няколко милиона евро. По-голяма част от продукцията ще бъде предназначена за износ.

Заводът ще е първият изграден на територията на Северна България и вторият в страната. Според инвеститора в началото ще бъдат открити 300 работни места, като 80% от тях ще са за жени. На по-късен етап в производството могат да бъдат заети до 700 - 800 души. Уверенията са, че заплатите ще стартират от 600 лв. месечно.

Вече е постигната договореност с френската компания да се изпратят на обучение специалисти, които ще ръководят завода. Това е една изключителна добра инвестиция в условията на икономическа криза, коментира Тотю Младенов. Заетостта в новото производство значително ще облекчи безработицата в общината, която бележи увеличение през последния месец.

Schneider Electric е мултинационална компания и световен лидер в областта на електроразпределението и индустриалната автоматизация. Компанията притежава богатия опит и традиция на своите глобални търговски марки Merlin Gerin, Telemecanique, Square D, както и на 120 специализирани локални марки. Тя присъства в 190 страни, осигурявайки работа на над 112 000 работници и служители.