ТЕМА


Земеделците на бунт преди жътвата

 

По-високи изкупни цени и безакцизно гориво от 1 юли искат производителите

 

Ралица ПЕТРОВА

Земеделските производители от Плевенска област ще започнат ефективни протести, ако правителството не вземе адекватни мерки преди жътвената кампания. Местни арендатори заплашиха, че ако до 1 юли исканията им не бъдат изпълнени, ще блокират с машините си ж. п. линии, магистрали и най-важните пътни артерии. Не бъдат ли чути, селскостопанска техника ще окупира и площада пред Народното събрание. Действията на стопаните от региона ще бъдат съгласувани с колегите им от Добруджа, така че има вероятност вълната от активно недоволство да залее цялата страна.

Само за няколко дни две протесни декларации бяха изготвени в Плевенско - от Националната асоциация на земеделските производители (НАЗП) и от Областния съюз на земеделските кооперации (ОСЗК). Основно искане е за стабилна и по-висока изкупна цена на зърното. Апелът и на двете организации е държавата да се намеси на пазара, като житото да се търгува за не по-малко от 190 лв./т. Ако изкупните цени на пшеницата са 140 - 150 лв./т голяма част от производителите през следващата година, влизайки в ЕС, вече няма да бъдат такива, коментира аграрният ексминистър Венцислав Върбанов.

Изкупуването на зърното на 0,19 лв./кг няма да се отрази на цената на хляба, защото сега насъщният е калкулиран при 250 лв./т, заявиха арендатори.

В искането си от ОСЗК фиксират цени и за останалите култури - ечемик - 0,18 - 0,20 лв./кг, слънчоглед - 0,38 - 0,40 лв./кг плюс ДДС. С тях ще се компенсират до известна степен високите цени на дизеловото гориво, маслата, резервните части, препаратите, торовете, семената и др., е записано в декларацията.

От 1 юли да започне да действа приетият вече Закон за акцизите, съгласно който горивото за селскостопански нужди няма да се облага, поискаха още от НАЗП. Те не бяха и чували за обещанието на председателя на Парламентарната комисия по земеделие Васил Калинов, който само преди дни в Плевен увери друга аудитория от производители, че от началото на следващия месец акцизът на горивото за стопаните ще падне с 380 лв./т. Т. е. вместо 430 лв. те ще плащат 50 лв. От Националната асоциация на производителите подчертаха, че това няма да тушира недоволството им, защото в закона е записано, че горивото няма да се облага.

Да се увеличи субсидията за засят декар пшеница, слънчоглед и царевица, като се сравни с нарастването на разходите за продукцията, настояват още от НАЗП. На среща с Васил Калинов производители изразиха недоволство от ниския размер на субсидията за слънчоглед и царевица - 1,40 лв./дка. Започнахме да прибираме, а още не сме видели парите, роптаеха те. По думите на директора на Държавен фонд "Земеделие" в Плевен Илиян Илиев, причина за забавянето в отпускането на средствата е по-големият брой производители, обслужван през тази година, и повечето време, което изискват проверките. За Плевенско стопаните, които ще получат субсидия, са 485 човека, обещанията са през първата седмица на юли те да вземат парите си.

От ОСЗК смятат още, че не е нужно договорите между арендатор и арендодател, подписани при наемане на земя, да подлежат на нотариална заверка и да се вписват в съда, както и да се иска нотариална заверка при отпускане на субсидия или кредит.

Земеделските производители настояват още парламентът да задължи Министерския съвет, правосъдното министерство и Министерство на финансите да решат проблемите с вземанията на земеделските кооперации и селскостопанските производители за продадена, но незаплатена продукция от нелоялни търговци, тъй като в момента съдия-изпълнители започвали да прекратяват по давност присъдени суми с издадени изпълнителни листове.

Засетите площи с пшеница в Плевенска област, от които ще се чака реколта, са 861 346 дка - със 126 323 дка по-малко от предходната година.

 

 

Монтана

 

Златията си връща старата слава

 

Цвета ИВАНОВА

След студената зима и сухата пролет производителите в Монтанско очакват скромна реколта от пшеницата и ечемика, съобщи директорът на Областната дирекция "Земеделие и гори" Нистор Каменов. След няколко проверки на посевите специалисти прогнозират добиви по 296 кг от дка пшеница и по 242 кг ечемик. Ръжта няма да надхвърли 200 кг от дка, а тритикалето - 300 кг.

Възможностите на региона са по-високи. Преди години в житницата на областта - "Златията", са прибирани по 500 кг зърно от дка, достигани са и по 600 кг. По-ниските от възможните добиви през тази година се дължат на късната сеитба през есента на 2005 г. Времето не позволи на производителите да приберат навреме царевицата и слънчогледа, чийто площи са предшественици на зърнените култури, обясни Нисторов. В агротехническите срокове са били засети само 211 000 дка с пшеница от общо 330 545 дка. С ечемик в областта са засети 61 586 дка. Навреме с азотни минерални торове са подхранени 287 998 дка с пшеница и 50 752 дка с ечемик.

Падналите валежи през юни са подобрили състоянието на посевите. Те ще удължат времето за узряване и ще забавят жътвата, твърдят специалистите. Очаква се тя да започне в началото на юли.

Най-много пролетници са засети в община Вълчедръм, т. е. "Златията" връща славата си като основен производител на зърно в района. Там наливат класове жита на площ от 77 240 дка. Само 6100 са на частни стопани, останалите отглеждат кооперации, сдружения и арендатори. В община Монтана засетите площи са 47 707 дка, като само 1 000 дка са на частни стопани. В района на Лом кооперации и сдружения са засели 40 850 дка. Само за един ден ще завърши жътвата в Берковско, където са засети едва 305 дка. 205 от тях са на малки ниви на частни стопани. В община Чипровци не се отглежда нито един дка с пшеница и ечемик.

Ще продаваме зърното от новата реколта по 180 лв. за тон, ще настояваме и субсидията за дка да стане 10 лв., съобщи председателката на Съюза на зърнопроизводителите в Монтана Валя Колева. "Изкупуването на зърното ще започне от 150 - 160 лв. на тон, но това означава да продаваме на загуба. 160 лв. ни струва тон зърно, но при положение, че получим по 450 кг от дка", обясни Колева. В Монтанско обаче се очакват добиви не по-високи от 300 кг. Ако не се даде по-висока цена, много кооперации ще фалират.

 

 

Ловеч

 

По-малко засети площи, добивът - същият като миналогодишния

 

Адриана ЙОРДАНОВА

По-малко площи с пшеница и ечемик са засети в Ловешка област в сравнение с миналата година, каза директорът на ОД "Земеделие и гори" Николай Трифонов. Поради стесняването на пазара за ечемика в региона площите с него са с близо 12 300 декара по-малко - 27 711 дка, при 40 000 дка през 2005 г. Прогнозите за добива са той да е малко по-висок от предишната година - 280 - 295 килограма от декар при 255 кг/ дка преди.

С пшеница също са засети над 36 300 декара по-малко площи - 165 832 дка. През миналата година са били 202 164. Добивът ще е непроменен - 300 кг/дка. Няма пропаднали площи с нито една от двете култури, заради измръзване или дъждовете, каза още Трифонов. Разорани били само 1 200 декара с ечемик в община Летница заради водите от дъждовете, но те са засети с пролетници. Състоянието на житото е добро, има малко количество площи със заболявания от дъждовете, но те не са съществени.

Очаква се жътвата да започне в края на юни и началото на юли. Готови са 110 комбайна, 60 сламопреси и 230 товарни автомобила за кампанията. Цената на зърното в момента е 160 лв./т, но няма никакви сделки от доста време насам, обясни директорът на ОД "Земеделие и гори". Тъй като миналата година зърнопроизводителите изчаквали повишение на цената, останали непродадени количества. Затова и сега няма никакви сделки, защото се очаква новата изкупвателна кампания да стартира с цени от 120 лв./т, колкото е през последните няколко години, въпреки несъгласието на производителите. Предстои среща на производители и изкупвателни организации в края на юни, за да бъдат договорени общи условия за сделките, каза още Николай Трифонов.

 

 

Велико Търново

 

В Павликени вече прибират зърното, надеждите са за добра реколта

 

Кремена КРУМОВА

Три са основните проблеми пред зърнопроизводите от Великотърновска област, които им пречат да добиват добра продукция и съответно да получават повече доходи. На първо място това са малкото на брой култури, които се редуват в сеитбооборота през последните години. Площите в региона са заети основно със слънчоглед, царевица, пшеница и ечемик. Това води до нарушаване на сеитбообръщението и доходите определено падат, казва Диан Дончев от Областната служба за съвети в земеделието. Добре би било да се разнообразява с други посеви - рапица, ръж или соя, макар че за нея липсва пазар, твърди той.

Другият проблем за доброто зърнопроизводство е небалансираното торене поради липса на средства. През последните години се провежда едностранчиво торене, като повече се влага азот или се извършва листно подхранване. Това води до липса на хранителни елементи. По-добро е подхранването с калий и фосфор, изказват експертното си мнение от областната служба.

Третият голям проблем е вкисляването на почвите, характерно за полупланинската и планинската част на региона. Нарастването на цените на материалите и суровините, необходими за дейносттта, както и на препаратите за растителна защита, торовете, резервните части и увеличението на горивата, са също неизменна част от затрудняващите доброто производство характеристики.

Всички производители се надяват на субсидиране или намаляване на акцизите. По принцип при доста стопани техниката е остаряла, няма средства за нова. Актуален е проблемът при растениевъдите, където приходите не са целогодишни. Така липсват оборотни пари за закупуване на материали.

"Нашите съвети са за диверсифицикация на производството. Т. е. стопаните, ако имат възможност, да развиват дейности, които да им носят целогодишно приходи. Типичен пример за това са смесените стопанства от животновъдстно и растениеводъство, съветва Диан Дончев.

Въпреки трудностите и проблемите от областната дирекция "Земеделие и гори във Велико Търново са обнадеждени, че продукцията през 2006 г. ще бъде добра. Спрямо минали години тази се очаква да бъде плодородна. "Състоянието на есениците е добро. Имаше измръзване на площи с ечемик в Стражица и Свищов. За сметка на тези общини в Павликени и Полски Тръмбеш добивите се очаква да бъдат добри - до 330 кг/дка. Средно за областта се очертава от ечемика по 270 - 290 кг от декар . При пшеницата реколтата ще е от около 350 - 400 кг/дка, прогнозира директоркатата на ОД "Земеделие и гори" Захра Байрактар.

В почивните дни вече започна жътвата на ечемик в Павликени. Там са засети 32 530 декара, от които 500 дка са ожънати. Поради задържалото се студено време жътвата в областта закъснява почти с 2 седмици, уточняват земеделски експерти.

130 000 дка са засети в региона с ечемик, а 520 000 дка площ с пшеница, с ръж около 2 000, а с рапица около 13 000 декара. От тази нова, перспективна култура 9 000 дка са само в Свищовско. Около 350 кг от дка е очакваният добив от рапицата. За запазване на зърното там е пръскано с полимери.

 

 

Враца

 

Стопаните очакват около 330 кг пшеница и 240 кг ечемик от декар

 

Цветана АТАНАСОВА

Жътвата във Врачанска област не може да започне поради лошото и нестабилно време. Въпреки високите температури в края на миналата седмица и началото на тази, посевите не са готови за жътва, а и на места продължават да падат обилни валежи, придружени с гръмотевици, както това стана в неделя срещу понеделник в района на Бяла Слатина, където са най-големите площи с есенници, съобщи началникът на областната служба "Земеделие и гори" във Враца Ивалин Петков.

Според 10-процентното извадково обследване на посевите от Постоянната областна експертна комисия по зърнопроизводство към 15 юни състоянието им е преобладващо "добро". Общо в региона са засети 550 782 дка с пшеница и 63 618 дка с ечемик. Спрямо миналата година засетите площи с пшеница са със 7 000 дка повече, а с ечемик- с 12 290 дка по-малко. Рекорд по най-големи масиви държи община Бяла Слатина - 143 011 дка с пшеница и 14 079 дка с ечемик, а с най-малко - 6 200 дка пшеница и 500 дка ечемик, е община Роман. По-голяма част от площите - над 502 000 дка пшеница и над 56 000 дка ечемик, се отглеждат от кооперации, сдружения и арендатори, а останалите от частни стопани.

Според обследването на комисията има "пропаднали" по различни причини 9 241 дка пшеница и 620 дка ечемик, като най-много са в района на Криводол и Оряхово. С минерални торове са подхранени 98,5% от площите с пшеница и 84,8% - с ечемик, като все още е нисък процентът на площите, третирани срещу гризачи и с хербициди. Според Петков това се дължи на финансовите проблеми, които имат почти всички над 90 земеделски кооперации и сдружения.

В края на миналата година Държавен фонд "Земеделие" отпусна над 600 000 лв. субсидии на 66 земеделски производители за купуване на семена за сеитба на над 175 600 дка с пшеница. Около 195 000 лв. са раздадени на 28 производители за купуване на минерални торове. 72-ма стопани пък са получили общо финансиране от 325 852 лв. за дизелово гориво, достатъчно за сеитба на 163 000 дка.

Очакваният среден добив това лято е 330 кг зърно от декар пшеница и 240 кг ечемик. Това се приближава до стойностите на добива през миналата година, когато врачанските зърнопроизводители получиха по 336 кг пшеница и 252 кг ечемик от декар. В готовност за жътвата са 850 от наличните 942 колесни трактора, 630 от 717 тракторни плугове, 382 от 416 дискови брани и 484 от 517 култиватори. Според Петков тази техника е напълно достатъчна за жътвената кампания, тъй като продължава ремонтът и на останалите машини, които ще се държат като резерв до пълното прибиране на зърното от есенниците.