СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                            АРТСЕДМИЦА                                        "BG Север" - брой 24 (22 - 28 юни)


 

 ОТЗВУК

 

Кармина Бурана мина, останаха емоциите

 

Четирима танцьори представляваха балета на Русенска опера, сн. авторът

Четирима танцьори представляваха балета на Русенска опера, сн. авторът

Страницата подготви: Вяра Ценова

Миналия петък в парка на Регионалния исторически музей - Плевен, беше представена сценичната кантата "Кармина Бурана" на немския композитор Карл Орф. Спектакълът беше подготвен от Плевенската филхармония и Общински хор "Гена Димитрова". В него участваха четирима танцьори от балета на Русенската опера и нейните солисти Мария Цветкова - сопран, Александър Крунев - баритон, и Георгиос Филаделфефс - тенор. Диригент беше Григор Паликаров.

 

Григор Паликаров, диригент:

 

При този ресурс резултатът беше оптимален

"Първата ми работа беше да поискам на хормайсторката още 20 души попълнение на хора. По традиция тази кантата се изпълнява от 60 до 100 човека хор там, където има възможност. По-малкият състав може да се компенсира с добро озвучаване. В България има много хорови формации, които изпълняват "Кармина Бурана" и нямаше да е проблем с осигуряването на допълнителни хористи. Имахме желание да го направим, но липсата на достатъчен бюджет ни попречи. На фона на ресурса, с който разполагахме, мисля, че резултатът е оптимален. Като цяло културата е доведена до това състояние - да се правят компромиси заради недостига

на пари. Хубаво е да се говори за едно събитие и то не само с похвали, защото иначе ми напомня за едни други времена. Радвам се на различните мнения, които бяха изразени, и се надявам на тази сцена да прозвучат по-интересни и по-добре финансирани проекти".

 

 

Ивайло Атанасов:

 

Харчат се бюджетни пари за самодейна халтура

 

"Бях на концерта и ако си замълча, означава че приемам това, което беше поднесено, без забележки. Истината обаче е, че нивото беше недопустимо ниско. Трябва да се разбере, че по този начин не може да се продължава". Това беше мотивът на известния с непримиримостта си към случващото се в културата в Плевен Ивайло Атанасов да ни потърси, за да сподели своето мнение и критики за "Кармина Бурана".

 

- Г-н Атанасов, кое според вас беше най-фрапиращото в изпълнението на кантата от Карл Орф?

 

- Ако трябва да бъда най-кратък, ще перифразирам известната рецензия на Бърнард Шоу: "На 15 юни се състоя "Кармина Бурана" в музея. Защо?" Карл Орф, пък и който и да е композитор, не може да бъде дописван, без неговото лично съгласие. По обективни причини Орф не е дал такова. Всяко произведение си има партитура (нотен запис на музикално произведение - б. а.). Всъщност, партитура има във всяка сфера на живота. Един архитект конструира сграда по "партитура" и ако заложените от него изисквания не се изпълнят, сградата може да падне. Или да речем, че една операция по "партитура" трябва да се извърши с екип от пет човека. Сигурно би могла да се извърши и от двама, но с далеч по-малък шанс за пациента.

Но понеже след концерт никой не умира и не падат сгради, значи е позволено да се правят всякакви своеволия и компромиси? И кой каза, че сме много добри, освен нас? Имаше ли музикални критици, национални медии? Къде ще ни видят, освен в Червен бряг и Гулянци, евентуално. В никакъв случай не искам да обидя жителите на тези два града. Готов съм да се извиня на всички, ако това нещо в този си вид бъде представено в София, Бургас, Велико Търново или Варна и мине метър.

 

- Какво визирате конкретно?

 

- Мястото в музея е много хубаво. Озвучаването обаче беше абсурдно. "Кармина Бурана" е мащабно произведение, в него има един саунд, който е задължителен. От задните редове, където бях аз, щрайх въобще не се чуваше - гледаш едни хора махат лъци, звук няма. Такова озвучаване се прави от професионален тонрежисьор, който ако не перфектно, то достатъчно добре трябва да познава партитурата. Озвучаването е не по-малко важно от това, което се прави на сцената. Но в известен смисъл то помогна да не се чуят някои от недостатъците на изпълнителите. Оркестърът беше сбутан като на сватба - в единия край. Сцената стоеше празна в случаите, когато няма солисти, или "част" от балета на Русенска опера. Тези две двойки ни бяха представени като балет!? Явно някой си мисли, че може би сме в някакво западнало село и можем да бъдем манипулирани по всякакъв начин. Обидно е. Не мислите ли? Най-малко 20 попълнения трябваше да има в хора, който беше от 40 човека. Надали някой може да обясни защо при толкова малко хористи трябваше да бъдат разделени на две? Какъв беше проблемът да се извика за консултация режисьор, който да обясни елементарни неща, като това, че не е професионално подобна постройка и празна сцена? Хорът има водеща роля в това произведение. С тези 40 човека покрихме рекордите на Гинес. Тяхната ръководителка, директорка, диригентка, менажерка, солист и т. н. е готова за голям началник. Нищо чудно ако след такова изпълнение се вземе решение, че за подобен род произведение няма нужда повече от 40 хористи. И току виж започнали пак съкращения. Защо нямаше детски хор - сега ли разбрахме, че ще правим "Кармина Бурана" и никой не можа да отреагира навреме? Не може да се слиза под определен санитарен минимум, защото става халтура и то самодейна - в най-лошия смисъл на думата "самодейност". И ако парите за това "уникално" събитие бяха частни или от външен продуцент щяхме поне да кажем "това е готова продукция, която не струва нищо на бюджета". Но... не е така.

 

- По времето, когато сте бил директор на филхармонията (1999 г.), сте правили концертно изпълнение на "Кармина Бурана" в театъра.

 

- Така е. Георги Нотев, лека му пръст, беше диригент, голям диригент и един от най-добрите ми приятели. Уверявам ви, че той като главен диригент никога не би допуснал на никаква цена да се случи онова, което гледахме в двора на музея. Когато реализирахме "Кармина Бурана" с него, участваше, доколкото си спомням, целият хор на Старозагорската опера плюс нашият хор и, разбира се, голям оркестър. А в сегашното изпълнение, доколкото видях, имаше 9 първи цигулки, 7 втори, само 3 контрабаса! Тъжна работа. Има и нещо друго, получава се рецидив. В "Дон Паскуале" бяха орязани по неясни причини голямата ария и прочутата серенада на Ернесто, както и дуетът на Ернесто и Норина. Преди това щяхме да правим "Травиата" с 10 малки роли. Горкият Верди! След това направихме някакъв полуфабрикат на площада с името "Кармен" без режисьор. Горкият Бизе! След това ударихме и Доницети с един "Любовен еликсир". Резултатът - пародия на мюзикъл. Става ясно, че някои хора не се спират пред нищо и нямат никакви скрупули. Това са недопустими компромиси и аз няма да се уморя да го повтарям.

 

- Вашето обяснение?

 

- Под миловидната форма, че се създава култура, се източват бюджетни средства.

 

- В публичното пространство непрекъснато се прехвърлят твърдения, че стремежът ви е да закриете филхармонията.

 

- Много добре разбирам въпроса ви и накъде биете. Приказката за гроздето и лисицата е показателна за случая с оркестър "Симфоника" при читалище "Съгласие". Аз не коментирам лични отношения. Където и да работи един човек, той отива там с контактите си, личните си познанства, приятелите си и т. н. Дали ще се казва "Оркестра симфоника" или по друг начин, дали ще е в това или в друго читалище, надали е толкова важно. Всъщност, каква е разликата като структура между известното до скоро "Студио Примо", което е оркестър към едно друго плевенско читалище, и "Оркестра Симфоника" към читалище "Съгласие"? Има едно различие, че през годините едните усвоиха не малко средства от бюджета на общината, а ние не получаваме и лев за тази дейност. В случая с реализирането на концертно изпълнение на "Бохеми", например, ние доведохме в Плевен изключително добри изпълнители, без това да струва каквото и да е на бюджета. Залата беше пълна, а след финала солистите бяха извикани чрез аплодисментите на публиката три пъти на сцената. Аз не държа някой да ни казва браво, а да има ясна принципна позиция - подкрепя ли се такава политика и ако не, защо. Проблемът е, че може би все още ядем плодовете от модела "Зеленогорски" в областта на културата.

 

- И все пак, иска ли Ивайло Атанасов да "съсипе" плевенската култура?

 

- Дайте ми поне един аргумент в тази посока. Нямаше да се обадя, ако не се харчеха бюджетни средства. Всички трябва да разберем, че когато се харчат такива средства, тези, които ги усвояват, подлежат на контрол. Още повече, че сме в условията на тежка финансова криза. Отново повтарям: огромна е разликата, когато създаваш културен продукт с пари на данъкоплатците или с небюджетни средства. Продължаваме ли политиката на щатове, или ще даваме пари за културен продукт? Мисля, че всеки вижда разликата и е наясно дали подобни разсъждения и настояването за дебат съсипват плевенската култура. Или по-скоро в някои хора живее само страхът да не останат без щатна длъжност и без гарантирана заплата в края на месеца. Независимо от крайния резултат.

 

 

Вторият международен фестивал за маримба предстои в Плевен

 

От 5 до 12 юли 2012 г. в Плевен ще се проведе Втори международен фестивал за маримба и ударни инструменти. Организатор е Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков". Фестивалът е финансиран по проект от Фондация "Америка за България" на стойност 62 000 лв. С по-голямата част от средствата ще бъдат закупени нови ударни музикални инструменти за нуждите на училището. Финансова подкрепа е оказана и от холандската фирма "Адамс", община Плевен, Ротари клуб Плевен Центрум, Браншова бизнес камара, частни дарители и родители на ученици със специалност "ударни инструменти", съобщават организаторите. И обещават, че за една седмица Плевен ще се превърне в музикален център, наситен с концерти и майсторски класове. Млади инструменталисти от България, Франция и Румъния, както и плевенската публика, ще се срещнат с музикантите Свет Стоянов и Василена Серафимова - ударни инструменти, и Тома Енко - джаз пиано.

Международният фестивал за маримба и ударни инструменти е единствен по рода си в България. Чрез него се осъществява национален културен обмен, способстващ развитието на музикалните способности на млади инструменталисти от НУИ "П. Пипков" и от страната.

Чудесната идея на Августина и Симеон Серафимови за създаване на международен фестивал за маримба и ударни инструменти в Плевен през 2009 г. и настоящото второ издание е поредно доказателство, че проф. д-р Добри Палиев има своите последователи и българската школа по ударни инструменти е неделима част от световното перкусионно изкуство.

  

Нови заглавия в книжарница ГРАММА"

 

Ден нула

 

Дейвид Балдачи

Джон е най-добрият специален агент в Отдела за криминални разследвания към американската армия. За бойните подвизи на баща му, генерал Пулър, се разказват легенди. Брат му, известен ядрен физик, излежава доживотна присъда за държавна измяна. По време на посещение при него във военния затвор Джон получава спешна задача да поеме секретното разследване на шокиращо престъпление.

Докато разкрива измама след измама, Джон осъзнава, че смъртта им е свързана с някаква голяма конспирация. Но той дори не подозира, че тя засяга бъдещето на милиони хора.

 

Изгубените момичета

 

Дженифър Багит, Холи К. Корбит, Аманда Преснър

Джен, Холи и Аманда са на кръстопът. Различни предизвикателства ги принуждават да преосмислят живота си и те решават, че сега или никога трябва да направят нещо дръзко. Напускат мечтаните си работни места в медии и оставят зад гърба си приятели, гаджета, семейства и всичко познато, за да обикалят света. Наричайки себе си "Изгубените момичета", предприемат едногодишно епично търсене на вдъхновение и посока. По пътя Изгубените момичета намират не само себе си, но и приятелство за цял живот.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО