"BG Север" - брой 24 (24 - 30 юни 2011 г.)

 

АРТСЕДМИЦА


 

Милко Аспарухов, директор на ВИМ - Плевен:

 

Не сме отписали къщата-музей Заимови, трябват ни 200 000 лв.

 

Вече 20 г. сградата стои затворена, непрекъснато е обект на вандалски набези

 

Ралица ПЕТРОВА

Вече 20 години къщата-музей "Заимови" в Скобелев парк не работи. Какви са причините за това и има ли шанс отново плевенчани да видят експозицията, която е била подредена там, разговаряме с директора на Военноисторически музеи (ВИМ) - Плевен, Милко Аспарухов.

- Г-н Аспарухов, защо вече 20 г. къщата-музей "Заимови" стои затворена?

- Ще започна малко по-отдалече. С решение от юли 1997 г. се възстанови структурата на Военноисторическите музеи с Панорама "Плевенска епопея". В протокол от 17 март 1998 г. по приемане-предаване на сградния фонд и физическото състояние на музейните обекти, както и експозициите, парковете и паметниците, свързани с тях, се отбелязва следното за къщата-музей "Заимови": "Състоянието на парка е твърде лошо. Оградата е орязана, щиковете са изкрадени - липсват над 50 броя щикове, цеви, снаряди, шест саби, осем пики, липсват обковите от входната врата, както и паметната бронзова плоча в началото. Гробницата на Владимир и Стоян Заимови е добре запазена". Пише още, че сградата на музея "Заимови" е в много лошо състояние - потрошени са прозорците и вратите. Вътре е в окаяно състояние - дюшемето е изгнило навсякъде. И още - беседката изобщо не съществува, пейките също са потрошени.

- Искате да кажете, че от тогава до сега не са намерени средства за възстановяването на щетите, които изброихте?

- Противно на някои твърдения, ние не сме оставили нещата така, както са. От тогава до сега са правени неколкократни ремонти - главно на сградата. Нашето желание беше да съхраним сградата в автентичния й вид и да върнем всички детайли, които през годините са били унищожени. Ремонтирали сме от покрива до плочите около сградата. къщата отвън изглежда добре, но за вътрешен ремонт няма пари, сн. авторътПостарали сме се да възстановим тези декоративи дървени апликации по покривната конструкция, които са много впечатляващи. Възстановихме чардака, защото дядо Стоян Заимов е седял там и е посрещал гостите си. Защото винаги сме знаели, че ще дойде момент, в който ние ще възстановим там някаква експозиция. И за да не бъда голословен ви показвам и документи. През 2000 г. сме извършили ремонт на къщата-музей - покрив, изкърпване на фасадите, ремонт на улуците, монтиране на нови дървени капаци, подпорен зид и т. н. Документ от март 2001 г. показва, че пак сме ремонтирали - този път козметично, защото с толкова пари сме разполагали. През май с. г. са отпуснати 6 500 лв. пак за там. През 2007 г. поисках оферти от няколко строителни фирми и направих малка обществена поръчка - пак за ремонт на "Заимови" и още 4 паметника. Тогава са сложени нови тръби, улуци, покрив с керемиди и т. н. за общо 10 000 лв.

- Вътре обаче не сте пипали нищо?

- Така е. Но ние сме направили тематико-експозиционния план на музея. Това означава, че не сме го отписали. Основно е отделено внимание на Стоян Заимов, като има и кът на Владимир Заимов. За да се направи тази експозиция обаче трябва пълен вътрешен ремонт на сградата. Ние вече сме в условията на европейска държава и трябва да направим всичко съобразно изискванията - с хубави мебели, интериор. И за по-малко от 200 000 лв. това не може да стане. А тези пари няма откъде да ги вземем, още повече сега, в условията на криза. На този етап, за да оцелеят тези структури, а и цялото общество, трябва да има приоритети. И ако в тези тежки икономически условия не се съхрани това, което имаме, утре какво ще правим? Това, което правим в момента, е да го съхраним, да го опазим.

- Казвате, че сега е криза и няма пари. Но музеят "Заимови" стои затворен вече 20 години...

- Ще се върна пак на 1998 г. Тогава във всички музейни обекти ситуацията е плачевна. Панорамата е в ужасно състояние. Климатичната инсталация не работи. Ние загубихме туристите от френската агенция "Фран" - по 5 - 6 автобуса идваха. Но спряха, защото вътре беше 40 - 50 градуса. И всичко това трябваше по някакъв начин да започне да работи, да има приличен вид. А и ние никога не сме разполагали с много пари и винаги сме преодолявали различни неща в различни посоки.

А да не ви говоря колко често къщата "Заимови" е обект на вандалщина. Само от началото на годината съм изпратил три жалби до РПУ-тата. Положението е трагично. Нямате представа с какво се борим. Имаме един човек охрана на 90 дка. Не можем да отделим повече средства от 50 000 лв. на година. Пари на вятъра са това. Но няма какво да направим. Затова се обръщам с апел към плевенчани: Скъпи съграждани, всичко това е ваше, на вашите деца, внуци, на Плевен. Не го унищожавайте, защото утре нищо няма да остане от историята ни.

 

 

Тазгодишните награди "КДК-арт" - втори опит с резултат deja vu

 

Авторът на статуетката Красимир Рангелов я връчва на художника Николай Дабов, сн. авторътМиа ХРИСТОВА

Не стреляйте по пианиста, той толкова може! Канзаският призив някак естествено ти идва при раздаването на наградите за постижения в областта на изкуството и културата през 2010 г. "КДК-арт". Не че Плевен няма достижения и творци, които заслужават да бъдат отличени, или че номинираните не заслужават да бъдат в списъка. Но самото събитие с претенции за класа и помпозност, а изпълнено с чак умилително неумение, не може да не предизвика критики. Както очакваха организаторите - Кольо Попов, председател на Клуба на културните дейци, Ванко Найденов - композитор и председател на журито, както и представителите на община Плевен. Или сме със самочувствие, че правим нещо на ниво, или оправдания от рода - все пак Плевен не е Холивуд, не са даже смешни.

Техническите гафове и пренасянето на допълнителни столове десет минути след обявения начален час, не си заслужава да се обсъждат. Факт беше обаче, че дори гилдиите, от които са излезли по три номинации в област, не бяха уважили своите представители. И публиката тази година се състоеше от ръководството на общината, журналисти, номинираните и евентуално техни близки и тези, които връчваха наградите.

В категория "Литература" наградата отиде при Петко Спасов, който се съревноваваше със Спаска Гацева и Христина Комаревска. Мариета Калъпова беше отличена в категорията "Театър", изпреварвайки младите си колеги Мариан Стефанов и Елица Анева. В "Изобразително изкуство" наградата отиде при Николай Дабов, който беше номиниран заедно с колегите си Стилиян Атанасов и Господин Цветков. Анелия Дечева, диригент на Общински хор "Гена Димитрова" помете в съревнованието колегата си Пламен Марков в раздела "Музика". Още по-изненадващо беше, че младият композитор Михаил Шишков, който написа музиката за мюзикъла "Стая 304", не можа да се дореди за награда. Меценат тази година стана доц. Емилиана Конова, която изцяло е ремонтирала концертната зала на КДК преди дни. Наградата си получи от миналогодишния меценат Найден Зеленогорски.

Всички победители получиха парична сума и бронзова статуетка, изработена от скулптора Красимир Рангелов. Между награждаването в различните раздели имаше музикални изпълнения.

Паметливите преживяха леко deja vu (вече видяно), защото освен детайли в куцащата организация, пред погледа им преминаха и едни и същи номинации от миналогодишната церемония. Наградените сега в категориите "Литература", "Театър" и "Музика" миналата година също бяха ноиминирани, но не успяха да спечелят. Изключение направи Стилиян Атанасов, който и двата пъти остана само номиниран за награда в своята категория.

Сигурно става въпрос за недоглеждане, не е възможно да е безсилие и неможене. Да оставим пианиста да свири. Колкото може...

 

 

"Бабо, мишки!" на голяма сцена

 

Детската театрална студия излиза с представление

 

Вяра ЦЕНОВА

На 27 юни, понеделник, от 19 часа на голяма сцена в ДКТ "Иван Радоев" ще се състои премиерното и единствено представление на детското театрално студио при театъра. Пиесата, в която ще развихрят артистичния си талант 16 възпитаници на студиото, е "Бабо, мишки!" от Румен Шомов. Постановката е на Ива Николова, а музикалното оформление - на Ангел Бешев.

"Съвсем случайно попаднах на тази пиеса и спонтанно ми хареса, защото имаше много действие, много ярки образи в нея. И понеже има много деца в студиото, а аз държа всяко да има роличка и да може да изрази себе си, избрах точно нея", обяснява за избора на заглавие ръководителката на театралното студио Ива Николова. Над година са продължили репетициите, защото чак на генералната са се събрали за първи път всички. По-важното е, че са работили с много ентусиазъм, сериозност към ролята и артистизъм при представянето й. Така на сцената ще се развихрят седем големи и три малки мишки, две кокошки, котарак, магаре, кон, петле и, разбира се, бабата.

Всяка есен от 15 септември всеки, който желае, може да се запише в студиото, припомня Ива Николова. Репетициите са в събота и в неделя.

Децата, които в момента се учат как да бъдат актьори, са на възраст от 5 до 18 години. Сред тях вече има "ветерани" с опит дори в киното като дъщерята на Ива - Рут. Малката Яна пък ще участва в тв реклама. Какво ще се случи с другите начинаещи актьори, тепърва ще се разбере.

Това е първото и последно заглавие за годината с единствено представление на голяма сцена и ако го изпуснете - край, с усмивка приканва публиката Ива и обещава едно наистина забавно представление.

 

 



 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

"Розовите очила на душата"

 

Любомир Розенщайн

Розовите очила на душата е книга за надеждата, за раждането на промяната и за това как да бъдеш режисьор на своя собствен живот. Не един от мнoгoто наръчници с познати вече техники по невролингвистично програмиране и хипноза, а книга за личните преживявания, за личното търсене и за пътешествието към себе си. Пътеводител, който нито посочва, нито описва твоя собствен път, защото твоят път е твоя задача, твой избор и никой пътеводител не може да бъде достатъчно верен, за да те води по маршрут, известен само на теб.

"Розовите очила на душата" е сборник с есета за духа - за вътрешната ни същност, за това как създаваме собствените си преживявания и как можем да ги променяме.

 

"Алеф"

 

Паулу Коелю

В тази изненадващо откровена история Паулу Коелю разказва как една лична криза го кара да предприеме забележително пътуване за духовно обновление. За да си върне вдъхновението, страстта и радостта от живота, той решава да започне всичко отначало и отново да влезе в контакт с хората и света. По време на пътешествието си през Европа, Африка и Азия среща Хилал и осъзнава, че съдбите им са били преплетени в един друг живот, в друго измерение. Заедно с нея той предприема мистично пътуване през времето и пространството, през миналото и настоящето, за да намери себе си. "Алеф" ни изправя пред собствените ни страхове и грехове, подтиква ни да търсим любовта и прошката и ни вдъхва смелост да поемем неизбежните предизвикателства на живота.



върни се в НАЧАЛО