СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 23 (20 - 26 юни 2014 г.)


 

 

Мащабна изложба в ХГ Илия Бешков за 130 г. от рождението на Ангел Спасов

 

Скулптурни, графични и живописни произведения проследяват пътя на твореца

 

Автопортрет

 

Триптихът Разпятие - единствената по ред и решение творба в новобългарската скулптура

 

Страницата подготви: Мая ПАСКОВА

Една от най-мащабните си изяви за годината подготвя плевенската художествена галерия "Илия Бешков". На 25 юни от 17 часа в залите й ще бъде открита изложба, посветена на 130 години от рождението на големия български творец, родом от Плевен, Ангел Спасов. От архива на галерията ще бъдат извадени над 200 негови творби - скулптура, живопис и рисунки, чрез които посетителите ще добият представа за огромното наследство, което той е оставил на града, на България и на света, информира главният уредник Антония Караиванова, която детайлно познава творчеството на Спасов и на която е поверена отговорната задача да селектира творбите в изложбата.

Ангел Спасов е роден през 1884 г. в Плевен, в семейството на беден колар. През 1904 г. постъпва в Рисувалното училище в София, където учи живопис при проф. Иван Мърквичка и скулптура при проф. Жеко Спиридонов. През последните две години на обучението си посещава Венеция, Флоренция и Рим.

Творчеството на Ангел Спасов условно би могло да бъде разделено на няколко периода: творби с военна тематика, цикъл "Концерта на разбойника", портрети на приятели, личности свързани с българската история, алегорични фигури.

Първите му творчески стъпки съвпадат с едно изключително тежко време на три последователни войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Скулптурните композиции от този период - малки по размер творби с етюдно-импресионистичен характер, са посветени на военните трагедии и представляват опит за скъсване с характерния за епохата академизъм и лъжекласицизъм. Синтез на преживяното се явява триптиха "Разпятие" - единствена по род и решение творба в новобългарската скулптура. Трийсетте години е време, в което работи и в областта на живописта - портрет, фигурална композиция и пейзаж. След 40-те години интересът на автора е насочен изцяло в областта на портрета - скулптира образите на съвременници, вае бюстове на исторически личности.

Къщата и ателието му след смъртта на Ангел Спасов през 1974 г. стават музей. По времето на кмета Найден Зеленогорски творбите му са изнесени, а имотът е предоставен на читалище "Развитие". Днес цялото художествено наследство и част от личния архив на Ангел Спасов се съхраняват в художествена галерия "Илия Бешков".

"Един дребен на ръст, набит възрастен човек, изискано и малко старомодно облечен, с аристократично достолепие привечер минаваше по главната улица на Плевен. Познати и непознати с респект и уважение го поздравяваха. Бачо Ангел посягаше за поздрав към широкополата си шапка и леко усмихнат продължаваше вечерната си разходка. От тогава много вода изтече, много трайни и конюнктурни бури минаха през българската духовност, но който по някакъв начин се е докоснал до този изключителен творец и пословично скромен човек, завинаги е отнасял със себе си онова трайно усещане за вечност, с което ни даряват само големите артисти." Така започва личните си спомени за големия творец акад. Светлин Русев. Пак от него разбираме, че Ангел Спасов е бил едновременно голям творец и обикновен човек, обаятелен педагог и проницателен мислител и не случайно всяко посещение при него за по-младите творци е било колкото урок по изкуство, толкова и пример по нравственост. "И днес, толкова години от онези юношески посещения в ателието на бачо Ангел, все още е пресен споменът, когато за първи път видях Разпятието в един старинен шкаф, опаковано с кафява, пожълтяла от времето, амбалажна хартия. Самото изваждане от шкафа и свалянето на амбалажната хартия, поне за мен беше истинско свещенодействие, което ми разкри пред очите едно човечество, което е стояло скрито през годините, съществувало като че ли от сътворението на света. Всъщност истинското изкуство като че ли винаги е съществувало - необходимо е било самочувствието на онзи творец, който ще го материализира в пространството и ще го остави на бъдещето като съвременник на всички, които ще дойдат след твореца, след нас - съвременник на тези, които знаят да гледат със сърцето си и да виждат с душата си. Ангел Спасов роди истини за човешката мъка и страдаше за човешките илюзии и надежда, за изпитанието и спасението на човешката душа - истини, които всяко време преосмисля по своему - но единствено изкуството на твореца ни дарява с тяхната вечност. Ангел Спасов - Човечност и Вечност!", обобщава в личната си изповед акад. Русев.


 

Хайдути ще секат глави край Тодорово

 

На 21 юни 2014 г. от 12,00 часа в местността "Горуните" край плевенското село Тодорово ще се пресъздаде жива картина "Създаване на хайдушка чета". Организатори на събитието са кметствата на селата Тодорово и Брестовец и Национално дружество "Традиция" - Плевен. Инициативата е посветена в памет на знайните и незнайни българи, загинали в петвековното турско робство. Представители на "Традиция" ще пресъздадат историческото събитие, като участниците ще са на възраст от 7 до 56 г., облечени в автентични носии. В действията ще се използват и автентични за онова време оръжия - огнестрелни и хладни. Ще се разиграват и хайдушки игри за ловкост, а в по-късните часове ще бъде реализирана още една жива картина - как се приготвя и консумира хайдушко чеверме.

Историята е обща за всички, населеното място е без значение - просто хората в Тодорово откликнаха на идеята ни, споделят организаторите. Целта на възстановката е да съживи парче от историята и да вдъхне малко повече самочувствие и оптимизъм на съвременните българи.

 

 

Дели Марко и Баба Нова спасяват града от турски натрапници

 

Българските хайдути - пише Панайот Хитов, бяха юзда за развилнялата се власт и турското население, те поддържаха нашия народ. Те били юначни българи, които отмъщавали не само на поробителите, но и на българските изедници. Зародило се спонтанно сред народните низини, хайдутството поддържало векове наред буден духа на българина и неговата вяра в бъдещето. За неговото разрастване са действали победоносните войни на Австрия и Русия срещу могъществото на Турската империя. Те в последствие се превръщат в бунтовнически чети, които вземат участие в Освободителната война.

С падането на България под турска власт се влошава и животът на населението в Плевенско. Съдбата на Плевенския край била свързана тясно с михаилбейовин, голям турски род с клонове в Одрин, Ихтиман и др. Както в цялата страна, и тук българите били безправни раи, жестоко експлоатирани. По времето на Султан Мурад III (1574 - 1595) се образувала коалиция срещу Турция начело с трансилванския княз Сигизмунд Батори, когото последвали молдавският войвода Арон и влашкият Михаил Витяз. Те минали Дунав и опустошили много градове. В конницата на Михаил Витяз се сражавали и българи, конто носели името хайдути. Тя се предвождала от далматинеца Дели Марко и българина Баба Новак. С дружина от 1 200 души Дели Марко преминава Дунава под Никопол през 1596 г. Отново били освободени Никопол и селата Крачуновско, Три кладенци, Локвица, Въбел. Дошъл реда и на Плевен, където хайдутите нападнали и пленили семейството на мютевелията, изгорили търговските и бейски домове и се оттеглили. Смелите нападения на Дели Марко и Баби Новак срещу поробителите намерили израз в народното творчество. Името на Дели Марко е свързано с местността "Кайлъка" в създадените легенди и песни.

За Плевенския край през кърджалийско време липсват данни, но преданието говори, че "митризът" - окопът, който заобикалял града, бил създаден за защита от кърджалиите. Още по-добре се пазели от кърджалийските шайки и техните издевателства българите от с. Кунино - с. Койнаре и по-надолу по Искърската долина под предводителството на умния и храбър помак Сирак Али от село Чомаковци, Луковитско, но действал в Плевенско. Няколко години те разбивали кърджалиите и убили един от главатарите им. Славата на Сирак Али се разнесла, а неговото юначество е възпято в много песни.

Руско-турските войни поддържали вярата у народа за освобождение. С войната от 1828 - 1829 г. са свързани имената на двама прославили се български войводи - капитан Петко Найденов от с. Гложене, Тетевенско, и Бойчо Войвода от Тетевенските колиби. Петко Найденов, прогонен от турците в Румъния, се присъединил към руските войски, взел участие в боевете, а след оттеглянето им събрал хайдушка дружина, но бил заловен и бил посечен в Плевен.

В Плевен имало хора, които по примера на Панайот Хитов, дядо Ильо и други войводи организирали чети, за да отмъщават на поробителите и да поддържат непокорната рая. Един от тях е Васил Ганчев. Той образувал малка чета заедно с Пранджийски, Деветаклията и други, скитал цели две години из Плевенско и отмъщавал на поробителите По-късно се прехвърлил във Влашко. През 1867 г. въоръжил на свои разноски чета, с която смятал да мине в България, но бил арестуван.

Никополският край също има своите изявени представители. Смел българин от Никопол, живял през ХVI век, е и Тодор Балина, водач на първото Търновско въстание през 1598 г.

Непокорният дух на българина продължава да се проявява и през XVIII в. В района на града е действал хайдутинът Велико Терзиев. С неговото име е свързано името на хайдушкия мост в Никопол. През 1796 г. в района води боеве легендарният български герой Индже Войвода, известен тогава под името Капитан Стоян. През зимата на 1796 г. отрядьт на Индже разбива Осман паша и завладява града.

Известен хайдутин е бил и Петко Бадаръната от Три кладенци, разположено край Въбел. Този българин бил як и безстрашен. По преданията в легендите можел да носи четири човека - по двама под ръка. Родът на хайдутина Петко Бадаръната остава да живее и след освобождението. Част от този род се разселва в селата Въбел, Любеново, Коиловци и други.

(Използвани са материали на Гена Тодорова, историк, и Кирил Стрелков)

 

 

Момите на Къшин пристанали на разбойници и така създали Бохот

 

Хайдушки легенди се носят покрай имената на две плевенски села - Бохот и Къшин. Според преданието, 9 души хайдути от Троянския Балкан били прогонени в Бохотската гора. От кое село и град са тези хайдути, преданието не може да установи, но Плевен и околните села увековечили подвизите им в народното творчество. Колко години са хайдутствали също не може да се каже, но като им дотегнало, помолили за амнистия от турското правителство и като я получили, се отдали на мирен и уседнал живот. Войводата си взел жена от село Къшин. Другарките й, типично по женски, завидели на пищните накити и невиждания разкош, с който била обсипана тяхната дружка. И да не били главатари, останалите хайдути също имали с какво да спечелят сърцата на девойките. За младите двойки ексхайдути и къшински накичени девойки било тясно да живеят в старо село, пък и били достатъчно да си заформят свое гнездо. Като се установили, нито близо, ни чак толкова далече от Къшин, се повдигнал въпросът как да нарекат селото. Войводата, дето повлякъл крак със сватбата си, казал: "Гдето замръкнем тази нощ, каквото чуем, тъй ще наречем селото си." През нощта самотен бухал се чул откъм Кайлъка. "Бух-Бух-Бу" огласило бивака им и така кръстили селото - Бухот.

 


 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

Смешни любови

Милан Кундера

Изведнъж разбрах илюзорността на мисълта, че ние сами оседлаваме случаите и направляваме техния ход; разбрах, че може би това изобщо не са наши случаи, а по-скоро са ни подхвърлени някъде отвън; че те ни най-малко не ни характеризират; че не ние сме отговорни за техните капризни кривулици; че те ни носят, направлявани издалеч от някакви чужди сили. Не, нямам предвид свръхестествени небесни сили, а силите на самите хора, които, обединени в едно, си остават за нещастие все така чужди небеса.

 

Игра на Изкормвач

Исабел Алиенде

Това е първият криминален роман на авторката. Шестнайсетгодишната Аманда Мартин е увлечена по интернет ролева игра, наречена Изкормвач, в която тя участва всеотдайно в комбина с още четирима затворени в себе си и нестандартни тийнейджъри от различни краища на света. Същевременно Сан Франциско се оказва поле на зловещи престъпления на сериен убиец, който ловко се измъква от ръцете на полицията. Аманда е въвлечена в разследването и заедно със своите приятели трябва да свали маската от лицето на убиеца, за да види отново майка си.


 

 

върни се в НАЧАЛО