"BG Север" - брой 23 (17 - 23 юни 2011 г.)

 

БИЗНЕС 


 

Договорът за АЕЦ Белене готов до края на месец юни

 

Французи, руснаци и американци ще участват в енергийните конкурси

 

Плановете са първият блок на АЕЦ "Белене" да бъде напълно готов за 4 години и 11 месеца, сн. архивЕмилия КАРАБУЛЕВА

Преговорите по договора за строежа на АЕЦ "Белене" трябва да завършат до края на месеца. Това заяви в Москва вицепрезидентът на "Атомстройекспорт" Генадий Тепкян при представянето на проекта в рамките на международния форум "Атомекспо". "Планираме до края на този месец да завършим преговорите по договора за изпълнение, доставка и строеж, като едновременно подпишем поредното допълнение, което ще действа докато бъде създадена проектната компания и бъде решен въпросът за финансирането. Надявам се през март идната година да налеем първия бетон", заяви вицепрезидентът на "Атомстройекспорт".

Според Тепкян, който ръководи от руска страна строежа на централата, проектът за втора атомна централа в България е уникален по своите характеристики и степен на безопасност. За по-малко от месец може да бъде проведен стрес тест, който щял да докаже многото предимства и високата степен на сигурност на бъдещата централа. Окончателният документ за изграждането на АЕЦ "Белене" вече е съгласуван на 90%, изтъкна шефът в държавната руска компания.

В момента български специалисти са в Ижорските заводи, за да приемат част от готовото вече оборудване за централата. Площадката също е готова за началото на строежа, в който се предвижда да бъдат ангажирани 11 хиляди души. Плановете са първият блок на АЕЦ "Белене" да бъде напълно готов за 4 години и 11 месеца, информираха от пресслужбата на централата.

Междувременно стана ясно, че се обсъжда вариант за предоставяне на междуправителствен заем от страна на Русия за изграждането на АЕЦ "Белене". Това се разбра от изявлението на вицепрезидента на "Росатом" Кирил Комаров.

Какъв кредит ще бъде предложен на българската страна зависи от структурата на проектната компания, която ще строи АЕЦ "Белене". Единият вариант е министерствата на финансите на двете страни да договорят междудържавен заем, който ще бъде с по-ниска лихва от обичайните банкови кредити. Известна е обаче позицията на българското правителство, че държавата не бива да дава пари от хазната или държавни гаранции за проекта, припомнят запознати с преговорите.

Другият вариант е Русия да осигури средства за свое акционерно участие в "Белене" по схемата B-O-O (Build (билд) - Own (оун) - Operate (оперейт) или построй - притежавай - оперирай). Това беше обсъждано през ноември 2010 г. Тогава двете страни се разбраха, че НЕК ще притежава поне 51% от новата ядрена мощност, финландската "Фортон" и френската "Алтран" - поне по 1%, а руската страна - до 47%. В различни периоди от работата по проекта руската страна е предлагала финансиране от 2 млрд. евро до 3,8 млрд. долара под различни форми.

В момента преговорите с НЕК по проекта АЕЦ "Белене" се водят много по-добре отпреди, благодарение на новия директор на компанията Михаил Андонов, заяви президентът на "Атомстройекспорт" Александър Глухов. "Все още обаче са блокирани преговорите по цената. Надяваме се българската страна да ни представи своята методика, за да можем да преговаряме", допълни руският експерт.

Само преди дни българското правителство подписа меморандум за удължаване живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", за да продължат да работят поне още десет години, както се изрази премиерът Бойко Борисов. Споразумението за разбирателство бе парафирано между Българския енергиен холдинг и американската компания "Уестингхаус". Документът предвижда американският гигант да участва при удължаването на живота на действащите сега блокове на атомната централа, при демонтирането на четирите спрени реактора, както и при изграждането на нови ядрени мощности.

С подписания документ на практика френската енергийна компания "Арева", руската "Росатом" и американската "Уестингхаус" ще могат на равни начала да участват в конкурси, свързани с ядрената ни енергетика. Според премиера трите енергийни компании след конкурс ще се борят и за изграждането на нов, седми реактор в Козлодуй.

 

 

Ученическа компания удря в земята фирми на възрастни

 

Тийнейджъри реализират производството си на 100% напук на кризата

 

Учениците сами монтират оранжерията за производство на разсад, сн. авторътИнна СТЕФАНОВА

Ученическа компания за производство на разсад за домати удари в земята фирми, ръководени от възрастни както с реализацията на продукцията си, така и с отчетената печалба. На пук на кризата девет единадесетокласници от селскостопанския техникум в Пордим могат да се похвалят с факта, че правилно са проучили пазара, преценили са предварително риска и са се захванали с производство, което да оправдае вложените инвестиции. Фирмата е създадена в началото на учебната година, а целта й е 15 - 16-годишните да се потопят в реалния бизнес - да усетят капаните му, но и да се насладят от добре свършената накрая работа, казва ръководителят на компанията Христо Рогозански. На общо събрание учениците е трябвало да изберат сами дейността си. Предложенията са гравитирали около дейности, свързани със селското стопанство - отглеждане на цветя, на разсади за пипер или за домати. След проучване на пазара в региона учениците се спират на последното. Разчитат на факта, че в Пордимско хората по традиция отглеждат зеленчука и вместо да пътуват до Плевен и да купуват на тъмно от непознати, естествено е да предпочетат произведеното от деца, много от които лично познават.

После дойде по-трудното за единадесетокласниците - да определят номиналната стойност на акцията, да пуснат и облигации, обяснява Христо Рогозански. Още повече, че цялата организация на фирмата е при реални условия и с необходимата документация. Попълнена е харта за учредяване на учебна компания, тя е подадена в софийския офис на "Джуниър Ачийвмънт". После е получено одобрение и фирмата е регистрирана като акционерно дружество с предмет на дейност производство на аграрни стоки. Компанията има управленска структура и отдели - финансов, маркетинг, човешки ресурси и отдел производство.

"Трудното беше при старта на фирмата, също като в реалния живот, казва още Христо Рогозански. - Не разполагахме със собствени пари, финансово тръгнахме от нулата, а разходите за материали и инвентар са големи. Решихме обаче да рискуваме, като вложим средства в закупуването и на оранжерия. Направихме го, макар да нямаше гаранция, че ще върнем после парите."

През февруари започва голямото производство. Всекидневна грижа на учениците е следенето на условията за нормалното развитие на растенията, през март разсадът е пикиран в оранжерията, после цялата продукция е реализирана, и то с много добра печалба. Нещо повече, компанията има средства да направи дарение на училището с необходимата му техника. И го прави. Така училището, което подава ръка при създаването на фирмата, сега е възнаградено.

 

 

Търговията с велосипеди върви трудно

 

Според Ивелин Стоянов българинът няма културата да кара колело, сн. авторътРалица ПЕТРОВА

"Тате ще ми купи колело, ама друг път!". Тази "сентенция" от известния български филм "Куче в чекмедже" е на път да изгуби давност. Защото се оказва, че татковците на съвременните български малчугани не се стискат, когато са решили да зарадват отрочето си с нов велосипед. И го правят все по-често. Проучване на "BG Север" показа, че напоследък най-вървят детските колелета. От такива за три до такива за 13-годишни. Търсени са най-вече българските, но за съжаление за най-малките предложенията са от Китай, Тайланд и т. н. Те се търгуват от 100 до 130 лв. и баби и дядовци, които са най-честите купувачи, не се скъпят и пазарят.

Не така стоят нещата при възрастните обаче. Плевенчанинът е по-склонен да се бръкне за колело на старо. "Ами на хората не им се дават толкова пари. Вярно, старото крие рискове, ама всеки си решава сам. Втората употреба може да се намери за 60, максимум за 80 лв, докато новият, среднохубав велосипед, върви по 180 - 200 лв. Т. е. такъв, който е оборудван с хубави скорости, с хубави джанти, с амортисьори, български", обяснява Ивелин Стоянов, който продава колелета до ОАПСА. "Намаленото търсене от страна на възрастните се дължи на две неща. От една страна, криза е, хората нямат пари и новите велосипеди са им скъпи. От друга, българинът няма културата да кара колело. В останалите страни не е така. Аз съм обиколил много европейски държави и наблюденията ми са, че от малки децата се обучават в любов към велосипеда, имат специални програми в училище. А и градската им среда е различна. Изобщо в България положението от тази гледна точка е трагично", разказва Ивелин. И твърдо заявява, че Плевен не прави изключение. "Тук няма велоалеи. Според мен изобщо не е мислено да бъдат изградени такива. В Кайлъка, където единствено може да се кара колело, алеите са за разходка. А го има и следният парадокс - толкова е опасно да се кара велосипед по плевенските улици, че хората качват колелетата си на колите и ги разтоварват в Кайлъка", казва търговецът.

Той е категоричен, че ако имаше велоалеи в града, хората щяха да купуват повече колелета и бизнесът щеше да е по-добър.

 

 

Правят нова регистрация на хлебопроизводителите

 

Еми СТАЛЕВА

Агенцията по храните започна пререгистрация на фирмите производителки на хляб в страната. В момента инспекторите дават предписания за обектите - какво още трябва да се направи, за да се изпълнят изискванията на закона. "От нас се иска акт 16, санитарни възли, обектът да е пригоден за производство на хляб и хлебни изделия, а това включва подходяща техника, хладилници, помещения за работниците и др. Срокът за изпълнение на тези изисквания е едномесечен", обясни Милко Георгиев, председател на Съюза на хлебопроизводителите в Плевен.

Добрите намерения на представители на Министерството на земеделието и храните чрез пререгистрацията са тези, които са били по някакъв начин покрити в сивия сектор, да излязат на светло. Те ще трябва да изпълнят всички законови изисквания, за да запазят обектите си. Намеренията на инспекторите са да се премахне нелегалното производство на хляб, което освен че ощетява финансово държавата, носи определени рискове за здравето на потребителите.

Хлебопроизводители от Плевен обаче са на мнение, че тоталните проверки са предназначени основно за легалните в бранша, които обикновено имат всички документи и работят качествено. Те също искат затваряне на обектите с нелегално производство, но се съмняват, че настоящата кампания ще помогне особено. Според тях по-скоро напъните на МЗХ са да се попълнят дупки в бюджета чрез постъпленията от средствата за пререгистрация. "Ние знаем кои са в сивата икономика, дано акцията да има желания ефект, защото тези фирми не само правят некачествен хляб, но и подбиват нашите цени на пазара", коментира Милко Георгиев.

Според председателя на федерацията на хлебопроизводителите Марияна Кукушева политиците нямат интерес да се справят със сивия сектор в бранша. Тя също смята, че се проверяват регистрирани предприятия, а сивият сектор обикновено не е регистриран.


 

върни се в НАЧАЛО