"BG Север" - брой 23 (17 - 23 юни 2011 г.)

 

КОНФЛИКТИ


 

Общината пак потроши пари за набързо скалъпен фестивал

Фолклорният форум протече семпло, малцина разбраха, че се провежда

Зад табелката България застанаха два плевенски състава, сн. авторътВяра ЦЕНОВА
Изневиделица и набързо в Плевен беше проведен Първият международен фолклорен фестивал "Плевен 2011". Традиционно организацията остана в тайна, предварителна разгласа нямаше, новината гръмна 10 дни преди да се състои самият фестивал. На пресконференция в общината в началото на месеца, на която Северняшкият ансамбъл се похвали с отличното си представяне на Националния преглед на професионалните фолклорни ансамбли в Пазарджик, стана ясно, че между другото и Плевен ще има фестивал. Нещо като "Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак". Първоначално мотото беше "Европа пее и танцува", но после го преглътнахме. Защото очевадно беше твърде амбициозно. Иначе фестивалът няма конкурсен характер, а амбицията е той да привлича все повече ансамбли от различни страни. Участниците в първото издание бяха танцов състав "Пирихиос" от Гърция, Културно-просветно дружество "Шумадия" от Сърбия и Фолклорен ансамбъл "Тиквеш" от Македония. Градът ни беше представен от Северняшкия ансамбъл, Детско-юношеския фолклорен ансамбъл "Нашенчета" с ръководител Огнян Летов и танцовия състав "Дъга" при СОУ "Стоян Заимов" с ръководител Албена Кръстева. Първият от двата фестивални дни започна с дефиле по Старата главна до площада, където се изявиха всички участници. Втората фестивална вечер беше в театъра, където също се изявиха всички участници. Случайни минувачи снимаха дефилето, но малцина бяха тези, които присъстваха на концертите. Семпло и пораждащо много въпросителни.
На първо място, в културния календар за 2011 г. на Министерство на културата при "Фолклорни фестивали и събори. Празници на народното творчество", този фестивал не фигурира. Единственият анонс беше направен бегло през март от директора на дирекция "Култура и образование" Ралица Веселинова: "Има заложено тази година и едно първо издание на Международен фолклорен фестивал, с шествие по улиците, това се надяваме да стане към юни месец. Ще се използват естествените сцени на Плевен - Водната каскада, Градската градина, площадът, за да може плевенчани, пък и общинските съветници, минавайки, да видят какво правим". И толкова. Няма статут, няма регламент, няма финансов план, няма визия. Има блуждаеща идея, която угасна при реализацията си.
Второ, защо се прави точно сега? Освен ако отговорът не е - предизборно. И най-важното: кой е направил подбора и кой е решил кои състави ще участват? Очевидно, че като няма статут, няма и критерии. Ако е за любителски състави, защо Северняшкият ансамбъл участва наравно с тях? Най-малкото това действа смазващо самочувствието на останалите. А щом може да идва всеки, който пожелае, кой плаща? В същото време България е представена от два състава, без да броим Северняшкия ансамбъл, и двата от Плевен. В града и в региона има десетки фолклорни формации. Но повечето дори не знаеха за провеждането на фестивал. Значи и формата: който иска - участва, не важи.
По неофициални данни тази самодейщина (самодейността е хубава и градивна) струва на данъкоплатците 13 000 лв.
 


Михаил Денев:


Две предложения внесох, за този научих от колеги
 

Един от най-представителните фолклорни ансамбли на Плевен "Мизия" не участваше във форума. Потърсихме художествения ръководител Михаил Денев за коментар.
- Г-н Денев, защо "Мизия" не участва във фолклорния фестивал?
- Аз разбрах два - три дни преди фестивала за него от колеги. Как са определили участниците, не знам. Като човек от бранша съм изумен, че не съм информиран. Можеше поне да ни поканят да гледаме. Как да обясня на децата и родителите им от моята школа защо не участват. Некадърни ли са, не са ли деца на Плевен? Защо се е ограничил Плевен с два състава и няма други национални, също не знам.
- Обиден ли сте?
- Не знам дали покрива тази дума това, което чувствам. Но трябва да отговоря на въпросите на тези деца, с които съм работил цяла година. Имам претенциите моят състав да е един от водещите в града. Нямам нищо против колегите, които участваха. Но има и много други, които също не бяха поканени. Според мен е редно, когато някой състав трябва да представя града, селекцията да бъде на конкурсна основа.
- Вие сте участвали в много фестивали по света. Какви са впечатленията ви оттам и как ги сравнявате с нашия?
- Не искам да давам оценка, но от това, което съм видял по света, нашето бледнее. Колегите също знаят как се прави фестивал - не от 5 състава, а от 50. Впечатление ми е правело и че фестивалът не е сам за себе си, а е съчетан с някакъв празник на града.
- Правили ли сте опити да търсите съдействие от общината за организиране на такъв фестивал в Плевен преди?
- Два пъти внасям предложения в общината за организиране на фолклорен фестивал - с инициативен и организационен комитет, с финансов план. Отговорът беше - не е заложен във финансовия план. Надявах се на следващата година да го заложат, но пари все не се намираха. Сега изведнъж общината е много богата...
 


Осъдиха баща, уморил от глад болния си син


Емилия КАРАБУЛЕВА
80-годишният Цако Готов от с. Девенци, община Червен бряг, получи осемгодишна присъда за убийството на сина си Тодор. Наказанието бе наложено от Окръжния съд в Плевен на 13 юни, след като бащата убиец призна вината си и получи съкратена процедура.
Възрастният мъж беше задържан през август 2010 г. за убийството на 51-годишния си психично болен син Тодор. Трупът на сина беше открит заровен в двора на семейната къща. От разследването стана ясно, че бащата умишлено е причинил смъртта на болния, като системно го оставял недохранен и го заключвал далеч от хорски погледи.
След като Тодор починал, бащата заровил тялото му и лъгал, че го е пратил в психиатрична клиника, за да продължи да получава инвалидната му пенсия. За деянието си Цако ще лежи 8 години в строг затвор и ще трябва да заплати 700 лева деловодни разноски.
Според обвинителния акт престъплението е извършено през периода 10 - 13 август 2010 г. Бащата Цако Готов трябвало да полага грижи за психично болния си син след смъртта на майката. До месец февруари 2010 г. двамата мъже ползвали услугите на "Домашен социален патронаж" за приготвяне и доставяне на храна. След това обаче бащата доброволно се отказал от тази услуга. Медикаментите за лечението на сина си обвиняемият вземал от личния лекар в селото.
От началото на 2010 г. обаче психичноболният Тодор престанал да посещава личния си лекар, а баща му прекратил получаването на медикаментите за поддържащото лечение. По различни поводи в началото на 2010 г. съседи на обвиняемия, разпитани като свидетели по делото, посещавали дома му и от двора чували силните викове на Тодор, който молел баща си да му занесе храна. Цако не се отзовавал на тези викове и умишлено започнал да ограничава достъпа на хора до дома си като заключвал входната врата със синджир.
От началото на 2010 г. никой от съседите не бил виждал болния Тодор в двора на къщата. Свидетел от селото разказал пред органите на реда как бащата Цако го срещнал на улицата и го попитал какви трябва да бъдат размерите на гроб за човешки труп. В средата на юли 2010 г. съседи забелязали, че Цако копае правоъгълен трап в двора си, но решили, че става дума за септична яма. Междувременно обвиняемият продължавал да ограничава храненето на своя син и не полагал никакви грижи за него. Единственото, което му предоставял, били цигари, е записано в обвинителния акт по случая.
През август 2010 г. обвиняемият споделил със свой съсед, че хора от "Социални грижи" отвели сина му Тодор, за да го настанят в болнично заведение в Ловеч. Другият син на Цако, заедно с кмета на селото, посетили къщата и разпитали бащата, който дал доста уклончиви отговори относно местонахождението на психичноболния Тодор. Кметът проверил всички възможни психиатрични болници, където е настаняван преди, но не открил информация за такъв пациент. После се върнал в дома на бащата и отново попитал за сина му.
Тогава обвиняемият обяснил, че болният му син е починал и той го е заровил в двора на къщата си. Трупът е намерен във въпросния изкоп на дълбочина близо метър. Тялото е било силно измършавяло, без меки тъкани на дясното ходило, а пръстите на лявото ходило липсвали. Съдебномедицинска експертиза е установила, че причината за смъртта на Тодор е дихателна недостатъчност в резултат на възпалението на белите дробове - пневмония.
Благоприятстващ настъпването на смъртта фактор е силното измършавяване, последица от системно недохранване и лоши битови условия. Заключението на съдебните медици е, че при своевременно оказана медицинска помощ и осигуряване на прилични условия на живот фаталният изход за Тодор е бил предотвратим.
 


300 лв. за кръв на черно
 

Запасите от кръв са изчерпани, сн. авторътПоля ТОМОВА
Около кръвна банка в Плевен ежедневно се навъртат групи роми. Шляят се с вид на незаети с нищо хора. Само като тръгнеш към входа обаче моментално поне трима се лепват за теб. "Како, за кръв ли си? Ние даваме, аз съм нула, може да става за всеки", обяснява мургав мъж на около 30 години. Казвам, че ми трябва кръв за близък, но рядка крупа - АБ отрицателна. Аз ще ти дам кръв, те ми я взимат мойта и ти дават тая, дето искаш, убеждава ме ромка. Питам за цената. Ами, половинката - 150 лева, ама ако искаш тая - рядката, 300 ще ти стъпи. Ромите са напълно наясно и с процедурата. Обясняват, че трябва аз да ги заведа и да кажа, че дават кръв за мен. Парите ще си получат после - навън от кръвната банка, след като вземат документа. Този документ е от огромно значение за хората, чиито близки чакат вливания.
От години броят на донорите на кръв намалява. Няма ги вече войниците и работниците под строй. Липсват и материални стимули. Кутията русенско варено, марципанът и сокчето рядко привличат дарители. Мнозина се страхуват, че ако дадат кръв, ще се заразят със СПИН. Така донорите се стопяват. Ако през 90-те години са били 10 хиляди годишно за Плевен, сега броят им едва стига 5 000. Всичко това води до все по-увеличаващата се нелегална търговия с кръв у нас. Плаща се не само на ромите. Човек, чийто близък е имал нужда от кръвопреливане, казва, че е платил на двама свои съседи по 150 лева, за да дарят кръв. "Иначе никой няма да ти помогне, само роднините, може би. Не си ли платиш, просто загиваш", обяснява той.
Търговията с кръв е незаконна. Според Закона за кръвта и кръвопреливането продажбата на кръв от частни и юридически лица, регистрирани по търговския закон, е абсолютно забранена, а глобата за такава търговия е до 10 000 лева. Кръвта, кръвните продукти и кръвната плазма не могат да бъдат обект на възмездна сделка, е записано в чл. 4. Няма данни колко точно кръв се търгува всяка година в България. Често обаче, според статистиката, купената от роми кръв е негодна - заразена е с хепатит или други болести. За мургавите това е сериозен бизнес. Нерядко цели семейства са в него. Имат организация и връзка помежду си. На по-високо ниво са хората, които разполагат с няколко дилъри под ръка. В Плевен ромите са прогонени извън сградата и двора на Центъра по трансфузионна хематология. Те обаче причакват хората пред бариерата, на спирката и дори докато пресичат улицата. И много често близки на пациентите прибягват до услугите им. Въпреки че в България държавата е длъжна да осигурява достатъчно кръв за болниците.



 



 

върни се в НАЧАЛО