"BG Север" - брой 23 (17 - 23 юни 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

Ани Лозанова:

 

След силиконов бюст може и да се снимам пак за Плейбой

 

Ani Lo.Project взривиха Арт клуба с новия си албум "Чудо"

 

Ани и Коси Ди, сн. АвторътВяра ЦЕНОВА

Ани Лозанова и нейната група Ani Lo.Project промотираха новия си албум "Чудо" (Miracle) пред плевенските си фенове в Арт клуба в плевенския театър. В състава влизат Константин Динев (Коси Ди), Калин Жечев (клавишни), Владо Тодоров (китари) и басистът Страхо Булянски, а стилът е готик, метъл с прог и симфонични елементи. Албумът е издаден не у нас, а в Германия. Помощта, както и 10 от композициите, са на певеца композитор Йън Пери, който подава ръка на музикантите и става техен продуцент. Малко преди концерта говорим с Ани за музика, стил, визия и "Плейбой".

- Ани, разкажи повече за новия си порект.

- Физическият носител на албума "Чудо" беше издаден на 25 март в Германия и сега се разпространява в по-голямата част от Западна Европа, а на 26 юли излиза и в САЩ. В България не е издаден. Който иска да си го купи тук, може да го поръча на http://www.wizard.bg/. И на концерти го продавам.

- Каква е историята на Ani Lo.Project?

- Много е дълга. С барабаниста ми Косьо Ди създадохме групата преди 10 години и оттогава претърпя известни промени. Преди бяхме бенд, но Ani Lo.Project включва освен хората, които са в групата, и много чуждо участие.

- Как реши да смениш стила от поп на твърд рок?

- На мен рокът винаги ми е бил в кръвта. "Не мога да заспя" е алтернативно парче, излезе през 1996 г. Тогава тръгнах с рогата напред да направя революция в българската музика с алтернативен рок. Но нещата се промениха. Подхлъзнах се малко, признавам си, исках да изкарам пари с музика и с пеене в България и затова групата свиреше както рок, така и кавъри на доста солиден поп. Обаче тези времена свършиха. Оттук насетне искам да правя музика, която на мен ми харесва. Няма време за губене.

- А парите?

- Те идват от други източници. Това е най-добрият вариант - да работиш нещо друго да си подсигуриш бита, за да можеш да правиш това, което сърцето ти желае. Всички от групата сме така.

- Замисляла ли си се за второ участие в "Плейбой"?

- Да, даже съм го обсъждала с Мартин Захариев, който не работи вече там. Бих го направила единствено, ако стана поредния продукт на пластичната хирургия, която не отричам. Тя е нещо, което в разумни дози е добре да се направи. След силиконов бюст защо да не се снимам пак за "Плейбой". 7-и брой стана голям хит. Бях с много тренирано тяло, даже с фотошоп ми бяха заличили част от релефа, че не било добре чак толкова за корица.

- Другата ти страст са татуировките.

- Да, седма се появи. Фен съм на нечетните числа и засега спирам. Макар че логото на нашата група, което виждате на тениската, много се вдъхнових да си го татуирам на гърба или на прасеца. Но после ще трябва да има девета. После стигаме до 11 - колкото са песните в албума.

- След Плевен...

- ... Ни очаква светът. Подписах мениджърски договор с чуждестранна агенция - малка, но амбициозна, какъвто е и нашият лейбъл, и се надяваме заедно да реализираме Miracle.

 

 

Тийнейджър гледа Стинг с билет-изненада

 

Михаел Маринов, сн. АвторътМиа ХРИСТОВА

Единайсетокласникът Михаел Маринов беше един от късметлиите, успели да гледат на живо концерта на Стинг в столицата. Това е един от любимите ми изпълнители, признава Мишо. "Бил съм и на други концерти, но тук публиката беше суперинтелигентна. Нямаше друсани паднали на земята, нямаше скандали и побоища. Не мога да кажа, че това е най-якият концерт, на който съм бил, но със сигурност е с изпълнител, който най-много ми харесва. Не съм му най-твърд фен. Зад мен на концерта имаше един, който през цялото време пееше всички песни на Стинг", разказва тийнейджърът.

Самият той свири на китара и е басист в две младежки групи в Плевен. Слуша различни стилове музика, но най-обича да свири рок - старите рокпарчета на Whitesnake, Deep Purple, Manowar. По-интересното е, че на концерта на Стинг отива с подарен билет. Това му е наградата от читалище "Съгласие" за работата му като водещ в тийнейджърската рубрика на тв предаването "Плевен за Плевен" по телевизия "Плевен Спринт". За което е много благодарен на ръководството на културния институт. Освен шанса да се пробва като водещ, Мишо има възможност да се запознае по-отблизо с работата в медия, да овладее тънкостите от практиката, да се срещне с нови хора. Твърдо е решен да кандидатства журналистика или режисура в НАТФИЗ.

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За коня на Оруел, работещи и Работещи

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

В началото на седмицата премиерът ни навърши достолепните петдесет и две години. Вълнение и хаос настъпи сред верните в обкръжението. Какъв подарък да му купят? Оказа се сложен политически въпрос или поне сложен въпрос за политици и дори измести много водещи новини.
Дни преди това премиерът в Етрополе заяви: Заплатите и пенсиите ще се вдигнат, когато започнете да работите по-добре.
Защо така, господин премиер? Не работят ли хората? Погледнете как най-близките до вас се потят. Не е ли работа на политиците да разрешават сложни въпроси като това какъв подарък да ви измислят? Не е ли и работа на медиите да отразят най-сложните и неотложни въпроси? Като подаръка ви например. И работата на работещите по трудната задача, за която може да се пише само: "пот, пот, пот". Едно е да не можеш да измислиш подарък на капризно дете, друго е на петдесет и две годишен мъж, при това цял премиер. Вторият случай е по-сложен и ако някой се опита да прокара паралел между двата, най-вероятно си няма работа. И персонално е виновен, че не се вдигат пенсиите и заплатите. Но като стана въпрос за работа, и други хора, освен търсещите подарък, си гледат своята.
Например нелегално упражняващите "пътна помощ". Оказва се, че добре гледат работата си. Толкова добре, че регистрираните и имащите правото да извършват подобна дейност остават без хляб. Вторите нямат никаква причина да се жалват, че някой по-висшестоящ от тях, който има правомощията да го направи, не си е свършил работата. Остава им да вземат пример от първите и сами да станат нелегални, че да се "вдигнат заплати и пенсии."
Малко по-сложен е въпросът дали е работа на външно министерство да създава секс скандали и да се съдят високопоставени служители за насилие, но поне в това догонихме по-развити от нас страни в ЕС. Току-виж ни приели в Шенген само за това, че си имаме секс скандали и оплаквания за сексуален тормоз и насилие сред висши държавни служители.
Гледат си работата и по митниците и даже създават места за безработни лица от ъндърграунда, че още продават едни стоки на почти достъпни за обикновения гласоподавател цени. Не че разбирам с какво може да помогне това на пенсиите, но да кажа, че не си вършат добре работата, ще е грях.
Но дотук с иронията, твърде тъжно става. Виждам най-типичния ви гласоподавател. Виждам го - много прилича на един кон. На не какъв да е кон, а на героя на Оруел от "Фермата". Онзи мълчалив работар, който все слушаше и изпълняваше решенията на "по-мъдрите и по-големите". Онзи, който не осъждаше никого, а за всички проблеми обвиняваше мързела си, въпреки че работеше повече от всички. Онзи, който ставаше все с половин час по-рано и по-рано, за да работи повече. И вярваше в "славното бъдеще". В книгата то щеше да настъпи "когато се построи мелницата" - отговаря напълно на нашето "когато се построят магистралите".
Накрая конят рухна от изтощение и го предадоха в месокомбината. И това е съдбата на всеки, който се трепе от работа, а слуша някой да му казва, че не работи добре.
А той наистина е най-типичният ви гласоподавател, г-н премиер.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО