АРТСЕДМИЦА


 

Асен Блатечки:

 

Подозирам, че това правителство иска да закрие културата изобщо

 

Популярният актьор гостува в ДКТ "Иван Радоев" с еротичната комедия "Бардак"

 

Вяра ЦЕНОВА

Минути преди да се качи на плевенска сцена, един от най-харесваните български актьори Асен Блатечки се съгласи непринудено и с чар на интервю за медиите. В ДКТ "Иван Радоев" той участва в еротичната комедия "Бардак" заедно с Добриела Попова и с аламинутките Милена Маркова - Маца и Невена Бозукова - Неве.

- Асене, често гостуваш в Плевен. Какво ще кажеш за публиката - къде ти харесва повече: в провинцията или в София?

- В Плевен съм идвал поне 10 - 15 пъти и залата винаги е била пълна. Аз не съм на щат и играя навсякъде в България. В София напоследък се наблюдава отлив от постановките, като изключим халтурите. И аз участвам в няколко такива. Те са си фрашкани до дупка. Докато при сериозните представления определено има проблем и дори някои театри пускат за тях билети на цена от 3 лв., което е абсурдно. Публиката избира по-лесно смилаемото, да не казвам чак халтурата, чалгата. Много пиано барове стават чалга пиано барове. Отвсякъде ни залива чалга, няма как това да не стане и в театъра - той си е част от България. Опитваме се да бягаме, но факт е, че каквото се търси, това се предлага. На този етап публиката търси халтурата. Няма как да предложиш някои сериозен текст, "Хамлет" например, и никой да не дойде да го гледа.

Колкото до публиката мисля, че в големите провинциални градове - Пловдив, Бургас, Варна, Русе, е по-стойностна от тази в столицата. Според мен софиянци са малко разглезени заради многото театри.

- Реформата ще ги разреди... Ти какво мислиш за предвижданите промени?

- Не знам какво точно мислят да правят сега управляващите, но аз бях свидетел на първата реформа, при която закриха няколко театъра. Това, в което подозирам сегашното правителство е, че те искат да закрият културата изобщо. А закрият ли културата, ще закрият държавата. Ако няма култура, тогава няма народ, а има сбирщина от хора, които живеят на едно място. Защото ние ядем "Мак Доналдс", караме японски коли, слушаме американска музика, гледаме турски сериали. И ако закрият културата ни - театри, кино, опера, балет - край, с тази държава ще се свърши.

- Не ти ли е идвало да се откажеш?

- Много пъти. И тогава какво правим. Тук ми се живее. Не трябва да се предаваме.

- Би ли си сменил професията?

- Ако не мога да си издържам семейството - веднага. С каквото и да е за достатъчно пари. Бил съм сервитьорка, докато следвах във ВИТИЗ, тапицирал съм табуретки, бил съм хамалин и изкарвах много яки пари. На 12 години отидох за първи път сам на море със собствени пари, със самолет и със самолет се върнах, защото не пиех и не пушех и нямаше за какво да ги изхарча. И това не го разбирам - завършил съм химия и няма да работя нищо друго освен химик. Еми, ходи умирай от глад тогава.

- А актьорството не те ли изморява, не ти ли писва понякога?

- Аз съм на 40 г. и всяка вечер си играя на някакви неща - на любовници, на полицаи, на доктори и хората ми дават пари за това нещо. Нали се сещаш, че все едно са ме взели от пясъчника и са ме сложили на сцената - аз правя същото нещо. Не ми омръзва, защото всяка вечер правя нещо различно. Като дете на теб да ти е писвало да си играеш?

- Имаш ли любима роля? Коя е най-добрата ти роля досега, според теб?

- Мисля, че предстои да я изиграя. Много харесвам ролята си във филма "Отвъд чертата". Това е една от добрите ми роли, но не мога да я определя като връх.

Най-силните години на един актьор са около петдесетака. Тогава хем знаеш, хем можеш, хем го разбираш, хем имаш физическата издръжливост да го направиш. Виж Мел Гибсън, Брус Уилис, Клинт Истууд, Ал Пачино, Робърт де Ниро.

- Телевизията не носи ли по-бърза печалба и популярност?

- Носи бърза популярност, но не и пари. С много бачкане се изкарва достатъчно, колкото да живееш нормално - да си плащаш наем, бензин, храна, дрешки, но не и да спестиш. Според мен актьорът не може да спести и една стотинка. Или поне аз не мога.

 

Прогонен от кмета диригент се завърна на родна сцена

 

Владимир Бошнаков дирижира концерт на Плевенска филхармония, сн. авторътВиктория АЛЕКСАНДРОВА

След три години отново на плевенска сцена се завърна диригентът Владимир Бошнаков. Публиката дълго ще помни концерта, на който под неговата палка арии от известни опери и канцонети пяха Руслан Мъйнов - тенор, и Русалина Мочукова - сопрано, в партньорство с Плевенска филхармония.

Бошнаков е типичен пример от съвсем близкото ни минало как политиката не бива да се меси в културата. Защото в тази битка единственият губещ естествено е изкуството. Преди три години, предизборно, по сталиниския принцип "Който не е с мен е против мен", кандидатът за трети кметски мандат Найден Зеленогорски се постара да се освободи от културтрегери, членове на ГЕРБ, които не фигурират в неговия списък от поддръжници. Това са Лилия Тошева - художествен ръководител на Северняшкия ансамбъл, Владимир Бошнаков - диригент на Общински духов оркестър, по-късно ги последва и диригентът на Общинската хорова формация Диана Русева.

Бошнаков е от музикантско потекло. Дядо му е един от основателите на Плевенска филхармония. Самият Владимир след завършване на Консерваторията се връща в родния си град първо като преподавател в НУИ "П. Пипков", след това като оркестрант във филхармонията, а в последствие и като диригент там. В момента е диригент в Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново.

Сега, отново по покана на Плевенска филхармония, Бошнаков си припомни родната сцена. Където важна е музиката, пълната зала, доволната публика. А политическата принадлежност няма никакво значение.

 

 

Серийният убиец на Цветко Маринов - дисекция на човешката предубеденост

 

Ралица ПЕТРОВА

Специален агент Робърт Деймън от ФБР отново трябва да се захване за работа. Въпреки че, както твърди самият той, не е от най-мързеливите служители на отдел "Издирвания", мечтае за кратка почивка след поредния тежък случай. На пръв поглед баналният сюжет, който вещае бърза развръзка - не прибрал се в базата си американски войник, обаче променя намеренията на агент Деймън. За да се стигне в хода на разследването до три убийства, на пръв поглед извършени от сериен убиец. В последствие обаче се оказва, че това са три различни случая. Но понякога в масовата психоза, че е станало нещо, всички са готови да възприемат, че то е точно така. Начинът на извършване на престъпленията - еднотипно, с кухненски нож, може да подведе дори самите служители на ФБР.

Сюжетът е от книгата на плевенския автор Цветко Маринов "Серийният убиец". Трилърът, представящ с изключителна достоверност американската действителност - животът на федералните, взаимоотношенията им; битовизмът в живота на агента, чийто образ е изграден далеч от представите за супермена, се появява, за да запълни празна ниша на българския книжен пазар. "Първото, което ме провокира да напиша книгата, е, че нашите лавици са залети с еднотипни американски трилъри, които създават малко неистински образ на службите. Представя се един супермен, който е малко изкуствен. А всеки агент, когато лови престъпници, разкрива убийства, е човек - има близки, съпруга, деца, приятели. Това ме предизвика да го кажа по този начин в книгата си", е откровен Цветко Маринов. За да опише максимално достоверно всичко, той е прекарал много време в изследване на фактите. За устройството на Федералното бюро няма проблем, защото е бивш военен. За другото дава следния пример: два месеца се е ровил в книгите, за да намери специфични блатни растения, които растат единствено във Флорида. Но усилията си струват, защото успява чрез разказа си да впечатли читателя, у който се създава усещането, че авторът е бил на мястото, което описва. "Трябва да направиш така, че фактите в книгата да вълнуват читателя, а не теб. Това е сериозна провокация", признава Маринов.

Човешката предубеденост, склонността да се правят прибързани заключения на базата на привидното, без да се изследват фактите в дълбочина е нишката, която преминава през цялата книга. Това явление е особено изявено в американската действителност. Затова и авторът избира нея, а не българската. А и поради още една причина: "Българската действителност в момента е много разлята и нашият читател не е подготвен за нея". Авторът разкрива, че е пред завършване и на френски трилър, където също "нещата са ясни, само трябва да намериш мястото си".

Цветко Маринов се занимава с литература още от началното училище. С криминалния жанр - от 19-годишен. Като курсант обаче не успява да пробие с криминалната си новела "Безкрайно следствие", тъй като военните не могат да допуснат, че едно убийство може да остане неразкрито.

"Серийният убиец" е първият трилър на Цветко Маринов. Той е категоричен, че отдавна е минало времето на Артър Конан Дойл, когато читателят може да бъде впечатлен с киселина. За да се поддържа динамиката в съвременния трилър, авторът трябва да демонстрира ерудиция и сериозни познания в различни области от живота и науката.

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Родени за ченгета"

Дейвид Балдачи

Мейс Пери работи във Вашингтонската полиция. Тя е избрала тази професия още като дете, след убийството на баща й. При една акция срещу наркопласьори Мейс е отвлечена. Престъпниците инсценират участието й във въоръжен грабеж под въздействието на метадон. Никой не може да я спаси от затвора, дори по-голямата й сестра Елизабет, която е началник на полицейския участък.

Надеждата, която крепи Мейс през двете години зад решетките, е, че един ден ще разкрие голямо престъпление, макар и с отнета значка. Тя познава човек, който е успял да изчисти името си по този начин. Мейс излиза на свобода, но мисията й изглежда невъзможна - на пробация е и всяка нейна крачка се наблюдава. И тогава в живота й се появява Рой Кингман, млад адвокат, открил в кантората си трупа на своя колежка. Докато двамата сами разследват убийството, се натъкват на шокиращи тайни от частния и публичния сектор на американската столица.

Сестрите Пери са новите героини на майстора на съспенса Дейвид Балдачи. Те са твърдо решени да прилагат закона. Затова и сблъсъците им с престъпния свят са неизбежни.

 

"Демони на мрака"

Лорън Хейни

Лейтенант Бак - командир на елитна полицейска рота меджаи, съвсем случайно е заловил пратка контрабандни ценности. По волята на военната съдба попада на строежа на огромен мемориален храм на владетелката на Египет Мааткаре Хатшепсут. Съзиждането не върви - една след друга стават злополуки, плъзва зловещ слух за зъл дух, за демон на мрака, надига се бунт сред работниците. И лично братовчедът на всемогъщата царица възлага на лейтенанта да разплете случая. Възелът трябва да бъде разсечен и то много бързо...