АРТСЕДМИЦА


 

Зорба Гъркът и Гето представи трупата на Националния балет

 

Постановките зарадваха жителите на Плевен и Велико Търново

 

Сцена от спектакъла Гето

Мая ГЕОРГИЕВА
Кремена КРУМОВА

В рамките на няколко дни трупата на Националния балет представи две от най-добрите си постановки на сцените на театрите в Плевен и Велико Търново. Невероятният спектакъл "Зорба Гъркът" по музика на Микис Теодоракис и хореография на Лорка Масине гостува в Плевен. Зрителите, които решиха да си подарят това удоволствие по време на криза, имаха възможност да видят истински шедьовър на съвременния балет, и то в момента, когато се навършват точно 20 години от неговата премиера. Солисти бяха Диляна Никифорова - прима балерина на Националния балет от 1996 г., Ясен Вълчанов - явление в българския класически балет, Никола Хаджитанев - една от най-големите млади надежди на Националния балет и Сара-Нора Кръстева - прима балерина, а от настоящия сезона изпълняващ и длъжността директор на Националния балет.

"Зорба Гъркът" е една изключителна творба още от мига на своя замисъл. През 1989 г. световноизвестният театър "Арена ди Верона" предвижда грандиозния успех, който ще се роди от сътрудничеството на музикант от класата на Микис Теодоракис и танцувалия дълги години в Ню Йорк Сити Бале Лорка Масине. И така дирекцията решава да им поръча балет по романа на Казандзакис "Алексис Зорбас". Четиринадесет години след премиерата на Арена ди Верона, "Зорба Гъркът" за пръв път се появява на българска сцена. Лично хореографът пристига у нас, за да следи отблизо подготовката на ансамбъла и солистите за този спектакъл, който по това време вече се е превърнал в балетен хит. И у нас успехът е грандиозен, а това е заглавието, с което Националният балет е осъществил най-многобройни гастроли зад граница. Лорка Масине определя творбата си така: "Зорба" е много повече от класически балет. Този спектакъл е всичко - класика, неокласика, характерен и народен танц. За съжаление балетният свят е доста скован и не можа изведнъж да приеме моя, както го наричам аз, "балет-екшън". За интереса към Алексис Зорбас несъмнено е "виновен" гръцкият мислител, поет, писател и драматург Никос Казандзакис. Много от произведенията на Казандзакис са свързани с историята и културата на неговата страна и с мистичната връзка между бога и човека. Обикновеният критски селянин има много простичко определение за щастието и то се заключава в чаша вино, препечено месо, звукът на морето... Но само човек, осъзнал истинският смисъл на свободата, може да покаже на прекалено изтънчения си цивилизован приятел как се танцува и как се живее.

Казандзакис получава световна известност след филмирането на романа му "Алексис Зорбас" под името "Зорба Гъркът". Тук не може да се пренебрегне и великолепната игра на бележития актьор Антъни Куин в главната роля. Музиката - световно известното сега сиртаки, е написана специално за "Зорба Гъркът" от Микис Теодоракис и дължи световната си слава преди всичко на филма и балета.

На търновска сцена пък Националният балет гостува със спектакъла си Гето, който е по мотиви от традиционната еврейска музика - клезмер, и творби на Горан Брегович. Пред препълнената зала на МДТ "К. Кисимов танцьорите пресъздадоха по неповторим начин с изкуството на танца една изключителна творба, сътворена от италианския хореограф Марио Пиаца преди 6 години специално за трупата на Националния балет.

Идеята на "Гето е, че човек се затваря в различни видове гета - от онова, което е свързано с религия, раса и етническа принадлежност, до гетото на елита, на собствената интелектуалност и емоционалност, а напоследък най-непреодолими са виртуалните самоограничения. Границите им могат да бъдат прекрачени само чрез съзидателната енергия. Гетото е въпрос на душевна нагласа и преодоляването му е свързано със състоянието на духа.

В спектакъла участваха около 30 души, а в главните роли зрителите видяха солистите Дарина Бедева, Диляна Никифорова и Росен Канев.

За първи път след 20-годишно прекъсване Националният балет гостува във Велико Търново. Със спектакала "Гето той има две изключително успешни турнета в Испания и в Белград.

 

 

 Съвременна комедия и класика в театралния афиш

 

Тримата бивши интелектуалци в сцена от пиесата Страсти пред подлеза

Мая ПАСКОВА

В последните предваканционни дни на Плевен му тръгна на гастролиращи трупи. Тази седмица жителите на града имаха възможност да се спасят от летните жеги не в кафенетата с климатик, а в салоните и не с разхлаждащ фреш, а с коктейл от театрални постановки. И то с участието на едни от най-харизматичните български актьори.

На 16 юни на сцената на ДКТ "Иван Радоев" Никола Анастасов, Гинка Станчева и Ангел Георгиев - Ачо, разпънаха сергиите в комедията на Емил Бонев "Страсти пред подлеза". С типичния жаргон на улични търгаши, актьорите се превъплъщават в ролите на бивши приятели интелектуалци, принудени да изкарват прехраната си на улицата. Под повърхността на злободневните теми, които ги принуждават да стигнат до бой за два квадратни метра на Главната обаче се крие дълбоката същност на истинските проблеми.

Друг жанр и по-различни теми грабнаха зрителите ден по-късно на сцената на зала "Емил Димитров" в читалище "Съгласие", където секссимволът на българското кино Асен Блатечки се превърна в митичното за българския фолклор чудовище в постановката на П. Ю. Тодоров "Змейова сватба".

Това е най-популярната драма на Петко Ю. Тодоров от началото на ХХ век, послужила за основа на много спектакли и 2 - 3 филмови екранизации. В сюжета са преплетени елементи от българската народопсихология, с типичния за XIX век патриархален манталитет, и фолклорни мотиви, в които народни обичаи и вярвания се сблъскват с магически ритуали и възвишена поезия. Водена от любопитство и бунтовен дух, най-личната мома в селото Мария (Ива Динчева) пристава на Змея, без да се бои от славата му, че е погубил много млади момичета, и без да се съобрази с желанието на родителите си да й изберат достоен жених. После решението й е разколебано и тя иска да се върне у дома. Но когато опознава душата на "похитителя" си, решава да остане...

Сценичното решение на Крум Филипов - съчетание на фолклор и реалност, създава атмосфера, типична за духа на пиесата. Заедно с актьорската игра, тази комбинация между класически текст и сценографско изпълнение пренася зрителя в едно друго измерение, отвъд реалностите на съвременния свят.

 

 

Кадър на Езиковата с провокативна книга

 

Мира ГАНЧЕВА

Първия си роман представи пред ловешката общественост Васил Митевски, бивш възпитаник на Езиковата гимназия в града. Книгата носи името "ГЗС", а зад абревиатурата се крие популярният интернет-форум "Говорим си за секс". Авторът признава, че е посветил три години труд, за да стигне неговата първа книга до читателя. Завършил e елитното школо в Ловеч преди 22 години. След казармата следва "Международни икономически отношения" в Москва. "След дипломирането ми там като международен търговец се помотах малко из дебрите на новоформиращия се постсоциалистически руски бизнес и после се завърнах на родна земя. Не се задържах много и тук - ударих го на околосветски приключения, което неминуемо доведе до натрупването на огромно количество впечатления. А те впоследствие - до написването на тази книга", сподели Васил Митевски. Според него "за едни романът ще е надникване в атмосферата на порасналите и улегнали вече герои от култовото "Вчера" и на техните по-млади следовници. За други ще е интересен ракурс за личностните преживелици на съвременния жител на глобалното "село" в двата неотменни за ежедневието му паралелни свята - реалния и виртуалния. Трети ще се впечатлят от разнообразието на гледните точки при обсъждането на непреходната за човечеството тема - секса. Четвърти ще видят приключения по огневите точки на планетата. Пети ще намерят друго, а шести - още по-друго. Затова нека в мислите си всеки сам да допише книгата. Така, както би желал да изглежда, ако я пишеше той".

Въпреки че е в заглавието, ГЗС не е основна част от книгата, както не са и поредицата мацки, забивани във всякакви условия. Основното, за което се разказва, е какво е станало с порасналите момчета от Ловешката езикова гимназия и какво е останало от приятелството им. И как заради това приятелство главният герой се озовава чак в Пакистан, където... Е, тази глава вече е в раздела "мъжки мечти за военни игри", но много добре допълва описанието на героя - един наивник/романтик на средна възраст.

 

 

Певци от Лом покориха Москва

 

Симеон НИКОЛОВ

Певците от групата за руски песни и романси "Смуглянка" представиха достойно България на престижния форум на славянската култура "Славянски път", съобщиха от читалище "Постоянство" в Лом. Международният фестивал на славянската песен се е състоял в Сергиев Посад - центърът на руското православие. Публиката посрещала с бурни аплодисменти всяко от изпълненията на "Смуглянка". Освен руски, били изпълнени и български народни песни. От името на руското правителство ръководителят на групата Златан Маринов получил медал и грамота. Наградите връчил Валери Тагански, заместник-председател на Съюза на руските писатели.

След представянето на фестивала групата получила покана да изнесе десет концерта на различни сцени. Тя показала своето изкуство в музея на хармониката, в бибилиотечния колеж на Москва и на откритата сцена на централната градска читалня за юноши пред младежка публика. Руснаците оценили високо певческите възможности, музикалната култура и артистичността на изпълнителите от група "Смуглянка" в Лом. Веднага щом се завърнаха от руската столица, изнесоха концерт и на нашата сцена, допълниха от читалището.

 

 

В Белоградчик снимат нов исторически филм

 

Теменужка ИЛИЕВА

В началото на юли в Белоградчик оператори завъртат камерите за нова лента, съобщи говорителят на общината Любомир Веселинов. Кметът Емил Цанков подписа договор за използване на града и околностите му за декор на новия филм с филмовата компания "Соффилм".

Новата кинопродукция се реализира от екипи на Франция и България. Режисьор е французинът Жак Малатер. Действието връща зрителите 300 000 години назад във времето на неандерталския човек и пресъздава преселението му от Северна към Южна Европа. Създателите на филма са търсели подходящ исторически декор, който са открили в скалите и горите около тях, както и в историческата крепост.

Това е поредният филм, който се снима сред скалите на Белоградчик. Последно през 2006 г. в тях се въртяха камерите за историческата сага "Чифликът на чучулигите", режисирана от братята Паоло и Виторио Тавиани. Италианският филм отдавна излезе по екраните на Европа.

През 1999 г. на същото място бе снимана друга френско-българска продукция - "Версенжеторикс". За снимките на историческия филм, пресъздаващ времето на галските племена, пристигнаха големият актьор Кристоф Ламбер, испанската манекенка Инес Састре, Фон Сюдов, а от българска страна в снимките бяха ангажирани Стефан Данаилов и Цветана Манева. Много жители на града участваха като статисти.

В Белоградчик е снимал кадри от филма си "Пепелища" и легендарният полски режисьор Анджей Вайда. В крепостта са снимани "испанските" серии на "На всеки километър", българо-руските продукции "Децата на капитан Грант" и "Завръщането на Дон Кихот", в който ролята на Санчо Панса изпълни големият актьор Армен Джигарханян.

Още един голям руски актьор се е снимал в Белоградчик - Михаил Улянов. Преди 4 години той участва с ролята си на белогвардеец у нас в снимките на филма "А розите цъфтят при всички режими", който остана незавършен. Общината е поискала средства от културното министерство, за да бъдат завършени снимките.

 

 

Врачанският музей пази реликва от мощите на свети Кирил Философ

 

Частите от плащеницата бяха пренесени с многолюдно шествие

Христина АНДРЕЕВА

Частица от плащеницата, осветена от мощите на свети Кирил Философ, вече е притежание на Врачанския исторически музей. Свещената реликва е поставена в специална витрина и се нарежда сред най-атрактивните и значими експонати на музея.

Светинята е дарение от областния управител на Нитра Милан Белица на врачанския областен управител д-р Антонио Георгиев, който бе на посещение в най-стария град на Словакия. В него през VIII век светите братя Кирил и Методий са развивали своята мисионерска дейност сред славянството. През 1964 г. в местната католическа катедрала "Св. Емеран" съвсем случайно разбират, че в едно от подземията на епископския храм се съхраняват частици от мощите на светеца. Очаква се те да бъдат изложени за поклонение във Враца в началото на следващата година.

Частите от плащениците бяха пренесени до музея с многолюдно шествие от учащи се и граждани от паметника на свети Софроний Врачански до паметника на двамата братя Св. св. Кирил и Методий и експозиционната зала. Първи пред тях се поклониха представители на духовенството в града, на местната власт, дейци на просветата и културата.

Уникално е, че части от плащеницата има само в Нитра и Ватикана, а вече и в града под Околчица. Дарението има личен сертификат от нитренския епископ и от папата. Кметът на общината Тотю Младенов изрази надежда тази ценност да предизвика интереса не само на хората от града, но и на много гости и туристи от страната и чужбина. Според Антонио Георгиев, този дар ни нарежда редом до Рим, където е гробът на свети Кирил Философ и има голямо значение за Враца и превръщането й в духовен център за поклонение. Получаването на дарението е плод на двегодишни преговори между областите Враца и Нитра.

 

 

Дати и личности

 

Михаил Горчев

(20.VI.1929 г.)

80 г. от рождението на художника, дизайнер от с. Одърне, Плевенска област. Работи в областта на художествено-пространственото оформление на витрини, панаири, търговски и промишлени изложби, търговски знаци и марки като проектант и изпълнител. Носител на международни награди от Вилнюс, Литва, Бърно, Чехия и от редица национални конкурси.

 

Иван Григоров

(20.VI.1944 г.)

65 г. от рождението на актьора от с. Комощица, Монтанска област. Играе във Видин, Пазарджик, Държавния сатиричен театър - София и др. Роли: Горилков в "Големанов" от Ст. Л. Костов, Кейтсби в "Ричард III" от У. Шекспир, Потапов в "Протокол от едно заседание" от А. Гелман и др. Има участия в радиото, телевизията и киното. Носител на национални награди.

 

Александрина Игнатова

(22.VI.1949 г.)

60 г. от рождението на известната сценографка от Плевен. От 1976 г. работи в Драматичния театър - Варна. Сценографски решения: "Полет над кукувиче гнездо" от Д. Васерман, "Вражелец" от Ст. Л. Костов, "Сън в лятна нощ" от У. Шекспир и др. Носителка на национални награди.

 

Галилей Симеонов

(22.VI.1929 г.)

80 г. от рождението на графика с международна известност от Гаврил Геново, Монтанска област. Професор по графика във ВИИИ - София. Участва в много изложби у нас и в чужбина: Куба, Румъния, Алжир и др. Творби: "Бразди", "Примерът на прадедите", "Чипровец въстана" и мн. др.  Подбрал: Витан БАРАШКИ