СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

безобразие

Брой 22 (13 - 19 юни 2014 г.)


 

Седмици ходене по мъките коства на близките репатрирането на починалите им роднини

 

Хората са огорчени от липсата на съдействие от страна на консулствата

 

Мая ПАСКОВА

Седмица ходене по мъките, пълен отказ на съдействие от институциите и всичко това на фона на огромната мъка
по изгубен близък човек. В чужда страна, сами с личната си мъка, без да знаят език и без никаква подкрепа от институциите, стотици българи се чувстват изоставени от собствената си държава. Историите са много. Две от тях, случили се по едно и също време с плевенчани, споделиха пред "BG Север" близките на починалите.

 

 

Румен Димитров получава инфаркт във Франция

Семейството на издъхнал във Франция мъж дни наред се бори с бюрокрацията

 

"На 18 май 2014 г. съпругът ми получава инфаркт близо до френския град Шартр. (денят е неделя). В понеделник неговата фирма забелязва, че камионът не се движи и започват да му звънят по телефона. Всички го познават като изключителен работохолик, много точен и изпълнителен човек - невъзможно е той да не вдигне телефона си. Както те, така и аз наивно смятахме, че ако е в болница, нашето консулство ще ни уведоми", разказва Ваня Димитрова. Настъпва паника и изпращат полиция до камиона, издирват го с полиция, местни хора и български шофьори. Камионът е там, заключен е, а Румен го няма. Започва да витае слух, че може би е убит, докато в един момент към обяд на следващия ден друг френски участък казва, че е в болница. "За наш късмет синът ми също е във Франция, но е на 400 км от Шартр и незабавно тръгва за там. От партньорската датска фирма му казват, че баща

му е с микроинфаркт", продължава разказа си вдовицата. От консулството - нито дума. Отношението към сина в клиниката е резервирано мило и докторите отказват да говорят английски. Преводач няма, от консулството не са си направили труда да се обадят до клиниката и да се поинтересуват, че там лежи българин, твърди Ваня.

Тя започва да търси преводач от България. Чрез свой приятел във фейсбук - Петър Петров от Варна, намират негова близка, която е студентка във Франция. Момичето превежда най-важната информация по телефона. Ваня се обажда във Външно министерство. Отговорът от там е: "Госпожо, вие ли ще се обадите до Франция или аз?". Предоставят й телефон в българското консулство във Франция. Отговорът от там е: "Не можем да ви съдействаме с преводач, ние тук оправяме само лични карти и книжки" и телефонът се затваря.За щастие се оказва, че в клиниката има български доктор и то кардиолог, но в другото отделение. Д-р Ботев е извикан и започва да превежда на сина на болния плевенчанин. Паралелно, пак чрез лични контакти, семейството се свързва с една от най-видните френски адвокатки - Сибил. "Изведнъж докторите проговарят на английски, отношението към сина ми веднага се променя и леко му се намеква, че Сибил е направила това, което е трябвало нашата консулка да свърши", разказва Ваня.

На 22 май Румен умира, през цялото време е бил на апаратно дишане. "На фона на мъката ми се сервира една огромна сметка. Застрахователите не искат да признаят "сърдечен арест" за трудова злополука... Ударите продължават - ако до 3 дни не изкарам съпруга си от клиниката, сметката ще набъбне", продължава разказа си опечалената жена. Сибил преглежда огромната документация и прави и това, което до сега не е правено. За да напусне мъртво тяло пределите на дадена страна, консулът трябва да даде един документ, без който дадената страна и община не може да издаде смъртен акт, допълва Ваня. Синът й заплашва консулството, че ако не му помогнат за тялото на баща му, ще събере всички френски медии пред сградата. Обещават им, че и в неделя ако трябва ще отвори консулството за да издаде този документ. Но в неделя пък не работят французите и уговорката остава за понеделник. "Наивно повярвали отново, че може би някаква съвест имат хората, работещи там, от България тръгва траурната кола, за да може в понеделник да вземе тялото и документа. Тази траурна кола плащаме ние. Но и в понеделник консулството е затворено. Дори и от френската община им звънят, но - няма никого. Французите издават смъртният акт. Сибил пак безплатно свърши работата на нашата консулка, която храним ние, която я е хранил съпругът ми", с огорчение от отношението и с огромна благодарност към френската адвокатка разказва Ваня Димитрова.

Тя е категорична, че ако не са били приятелите, които са й помогнали, тя е щяла да бъде в тези 85% българи, които не могат да си приберат близките, починали в чужбина.

"Не са верни твърденията, че консулът не е съдействал, защото още преди да изключат системите на починалия на 22 май т. г. консулът е разговарял със сина Атанас Димитров, както с български лекар, който е съдействал в самата болница - д-р Ботев, както и с адвокатката на семейството Сибила Начева и е обяснено какво следва да се направи. Цялата информация по случая потърсете чрез Говорителя на Министерството на външните работи" - това е отговорът, който получихме по имейл от консулството в Париж на отправено от нас запитване по повод случая с починалия във Франция плевенчанин Румен Димитров. Подпис или длъжност на подателя няма...

 

 

Агбар Антонов издъхва в унгарска болница

Христина Иванова:

 

От чужбина вече само в ковчези ще ни прибират

 

"Пръснати сме по целия свят. Така ще бъде - вече само в ковчези ще ни прибират от чужбина. Баща ми 40 години работи за тази държава и в отплата нейните представители с нищо не ни помогнаха да приберем мъртвото му тяло, за да го погребем в родината му." Това разказва Христина Иванова - плевенчанка, която от 5 години живее и работи в Испания. В момента има две малки деца. Случаят е почти идентичен с този, разказан от Ваня Димитрова, дори двете семейства се познават. Трагедиите им обаче се развиват в различни държави.

Бащата на Христина - Агбар Антонов, е шофьор в международна фирма. На 14 май, прибирайки се към България, му става лошо на границата с Унгария. Откаран е в болница с линейка. На другия ден консулството се е свързало с фирмата му, а шефът му - с роднините в Плевен. Братът на Христина в момента се намира в Гърция.

От посолството им дават номера на болницата и на неврологичното отделение, в което е настанен българинът.

"Трябва да дойдете - й казват. - За да му хванете ръката". Тези думи ще преследват Христина цял живот. Разпъната е между дълга към баща си и шанса да го види за последно и дълга на майка, която трябва да намери на кого да остави малките си деца, защото съпругът й, също шофьор, по това

време е в Холандия. Купува билет за първия полет, както и такъв за влака, с който ще пристигне до града, в който се намира болницата. Същевременно телефонните разговори с унгарското посолство не спират - моли за някаква информация, защото не разбира езика. Поне някой да я насочи как да стигне до болницата. Отговарят й, че не могат да й осигурят преводач. За щастие лекуващият лекар на баща й говори английски. По път от Валенсия, където живее, към Мадрид, откъдето е полетът за Унгария, Христина разбира от доктора, че баща й е починал. Семейството съобщава на посолството. Цялата информация се събира по собствени пътища. От Външно министерство й дават личния телефон на консула. "В понеделник звъннах в 7,30 часа. Каза ми, че работят от 9,30. След два часа, когато се чухме, ме уведоми, че 10 дена ще минат, докато се оправят всички документи", разказва Христина. Предлагат й унгарска траурна агенция да се заеме с нещата, но тарифите й са непосилни за семейството. В крайна сметка, пръснатото по целия свят семейство се събира в България. Както само смъртта може да събере. "Потърсихме агенция в България. Те имаха готовност да тръгнат, но зависеше от документите. Имаха и преводач, а там наеха още една фирма, за да помогне с подготвянето на документите. Цялото отношение беше: Оправяйте се сами", обобщава Христина. Погребението е на 13-ия ден от смъртта на баща й.


 

Всяка държава има изисквания и държи строго да се спазват

 

При смъртен случай и репатрация в съображение влизат няколко неща - самият покойник и застраховките, които си е правил, фирмата, която извършва репатрацията и държавата, от която се извършва, обясни Асен Анастасов, собственик на траурна агенция "Алфа" в Плевен и зам.-председател на Съюза на погребалните фирми в България. "Посолствата нямат отношение и е въпрос на лично отношение и съпричастност дали ще окажат съдействие на опечалените близки. Някои са отзивчиви, други не толкова. Как ще бъде прибран един покойник, зависи от близките", допълва той. По принцип, за тъжното събитие трябва да се уведомят консулските служби в съответната страна. Консулът е този, който би трябвало най-добре да е запознат с местните закони. От значение е дали местната държава е сключила спогодба с българското Министерство на външните работи (МВнР) за съставянето на смъртен акт. Ако е парафирала документа, както например Германия, тогава смъртният акт се превежда, а подписът на преводача се заверява в МВнР. С държави като Италия обаче нямаме подписано подобно споразумение. Тогава смъртният акт трябва да бъде заверен с т. нар. апостил (издава се от местната власт, оторизирана за целта). След това отново се превежда на български език и се легализира. "Освен това при репатрация е задължително да се спазват местните закони. И то не само формално, както се случва в България", категоричен е Анастасов.

Смея да твърдя, че в Плевен от 15 - 20 фирми една - две са квалифицирани какво и как да направят в различните случаи от всяка част на Европа и не само там, категоричен е Анастасов. Той подчерта, че една от страните, от които става най-трудно репатрацията, е Испания, където са необходими 12 документа. В някои области има ограничителен режим. Например в Мадрид има изискване, че от болницата покойникът може да бъде затворен в ковчег само от фирма, регистрирана в община Мадрид. "Близките на починалите или погребалната фирма - българска или от съответната държава, трябва да задействат процедурите. В различните държави принципите са еднакви, но институциите, които трябва да се посетят, са различни. В Рим трябва да минеш през 7 места, в Плевен ти е необходим половин час", допълва траурният агент. Цените за различните държави почват под 1 000 евро и стигат до 7 000. Това не зависи само от разстоянията, но и от плащанията в съответната държава. Репартирането на покойник от Германия струва на близките около 3 000 евро, от Атина - 1 500 - 2 000, от остров Крит - 2 500, от Италия минимумът е 5 000 евро.


 

Какво НЕ могат да направят за вас  българските служители зад граница:

 

Да ви осигурят визи за други държави.

Да ви осигурят резервация за пътуване и хотел.

Да приемат на съхранение вашия багаж и ценности.

Да платят вашия хотел, медицински разноски или други сметки, включително таксата за връщане на загубен багаж до България.

Да ви осигурят адвокат.

Да ви осигурят преводач и телефонни услуги.

Да обменят валута.

Да извършват пощенски или банкови услуги.

Да платят разноските ви за правни услуги.

Да ви представляват при съдебни процеси.

Да ви освободят от затвора или да издействат специално отношение към вас в затвора.

Да бъдат страна по дела срещу български граждани и да покриват разходи по дела от наказателен, търговски, трудовоправен или граждански характер.

Да ви предоставят правни съвети или консултации.

Да се намесват за разрешаването на търговски спорове в полза на български граждани.

Да покриват разходите за кремиране или погребение на починали в чужбина български граждани, както и за транспортиране на урната с праха или ковчега с тленните останки на починалия до България.

Да предоставят заеми или да се ангажират със заплащането на сметките ви за храна, транспорт, хотел, правна или медицинска помощ и пребиваване в болнично заведение.

Да бъдат гаранти по заеми или други финансови операции.

Да ви осигурят разрешение за работа.

Да ви съдействат за получаване на разрешение за постоянно пребиваване.

Да ви изплащат пенсии или да уреждат плащания на социалните ви осигуровки.

Да разследват престъпления.


 

 

върни се в НАЧАЛО