СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 22 (13 - 19 юни 2014 г.)


 

 

Димитър Селенски:

 

Творците не са безучастни към процесите, протичащи около тях

 

Според актьора театрите шмекеруват, за да напълнят салоните си

 

Страницата подготви: Мая Паскова

Димитър Селенски гостува на плевенска сцена със спектакъла "Последната нощ на Апостола", в който освен актьор е и сценарист. Творческият му опит е 33 години на професионална сцена и е свързан с театрите в градовете Добрич, Силистра, Шумен и Русе. От 1998 г. е на свободна практика, а 10 години по-късно създава собствена арт студия "Лабас" в Пловдив.

 

- Г-н Селенски, как се намерихте с Христо Димитров и "Българе"?

 

- Дали сме се намерили? А търсили ли сме се? Нали случайностите и настроенията управляват света или няма случайни неща?! Преди повече от 10 години Христо Димитров сподели идеята си за първия спектакъл на "Българе" - "Това е България". Новото явление вихрено шестваше по сцените из страната, когато получих предложение да се явя на кастинг за втория спектакъл - "България през вековете". Над 8 години общите идеи и работата ни дават възможност да обединим усилията си за запазването на българската духовност.

 

- Какво е да мислиш като Левски? Защо е трудно да го изиграе един актьор?

 

- Едва ли има в днешно време някой, който да мисли като Него. Да не навлизаме в подробности, но нямаше да сме на този хал, като човеци, ако знаехме мислите Му. В повечето случаи Го поменуваме, когато искаме да докажем някому правотата на гледната си точка, а действията ни отпосле са противоположни на мисълта, която цитираме. Еднакво трудно е да играеш на сцената всеки образ. Историческата личност няма нищо общо с литературния герой. Когато тя е идеализирана и превърната в символ, трябва внимателно да се подбират изразните средства - сценичните изкуства позволяват това.

 

- Трудно ли се съчетава драматургия и хореография?

 

- Драматургията, като изкуство на театралната композиция, и хореографията, като изкуство за създаване на танци, се подчиняват на един и същи сценичен закон. В единия случай действа актьор, в другия - актьор-танцьор, но и двамата изпълняват конкретни задачи. Синтезът на тези изкуства представя художествения замисъл на танца, музиката и театъра. Мисля, че успяваме.

 

- Залагате на българската драматургия. С какви похвати я "актуализирате"?

 

- Смятам, че няма нужда да се "актуализира", а повечко да се знае за българската драматургия. Погледнете какво се получава: "Майстори" на плевенска сцена, месеци след това - на русенска, а в началото на следващия сезон и на смолянска. Не е ли това потребност? В бездуховността на времето да припомним ценности отдавна заборавени.

Творците не са безучастни към процесите около тях. Вътрешното им барометърче подсказва вярната посока.

 

- Пълнят ли се наистина вече театралните салони? Кога и на какво?

 

- Къде? Тези административни въпроси винаги ми оплитат мислите. Държавата се отнася с пренебрежение към културата, театрите шмекеруват, като продават на по-ниска цена билета, та да си помогнат от разликата в цената за субсидираните бройки зрители. Зрителите пък чакат общината да им откупи някое представление - ако ще и силиконово, само да е безплатно. Не се допуска трупа от съседен град, защото си вардим публиката за премиерата, а не може да си позволим репертоар, съответстващ на различни вкусове. Май се опетлох в собствените си кълчища!

 

- Коя от ролите, които сте изиграл, усещате най-близка? Имате ли любима роля в живота?

 

- Вие колко роли играете в живота? Една на работа, една сред приятели, друга за пред родители... Не играя в живота! Живея си го както го разбирам. Все нещо ще е останало у мен, но не от характера на героите, пресъздавани във времето, по-скоро от привичките им. Инак си ме топлят всичките, та даже и несполучливите - те са по-свидни, хората ги отминават, а те остават - променяме се взаимно!


 

Василена Серафимова с уникално изпълнение

 

Васи за пореден път впечатли публиката на международен фестивал, сн. архив

Едно от най-запомнящите се изпълнения в Международния фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща" направи талантливата плевенска перкусионистка Василена Серафимова. За първи път пред българска публика тя представи Рапсодия "Призма" от Кейко Абе за маримба и симфоничен оркестър като солистка на Пловдивска филхармония под палката на маестро Йордан Камджалов. Уникалният концерт става възможен благодарение на приятелите на Васи, които й помагат в събирането на средства за откупване на авторските права за изпълнение на пиесата. Публиката е изправена на крака, мусикантите и диригентът са във възторг. Бисът обаче е посветен на най-първите "виновници" младата перкусионистка да тръгне по пътя на големите сцени - родителите й Симеон и Августина Серафимови. Изпълнението й в тяхна чест е "Валсисимо" от Пиацола.

Поканата за участието на Василена във фестивала идва от артистичния му директор Мила Павлова след участието на перкусионен ансамбъл "Акцент" миналата година.

Маестро Камджалов прави всичко възможно лауреатите на неговата фондация да пристигнат на концерта в Пловдив от различни краища на света. В концерта миналата вечер прозвучаха и произведения от Чайковски, Лист и Стравински. Солисти бяха лауреатите на фондация "Йордан Камджалов" - Василена Серафимова - перкусии, лауреат на Международния конкурс ARD в Мюнхен и носител на наградата "Млад музикант на годината"; Елица Десева - пиано, специализант във Ваймар, Германия, както и Пенка Петкова - виолончело, специализант в Лондон.

 


 

Плевенчани - отличници на Северозапада по четене

 

 

Въпреки твърденията, че младите не четат, учениците са най-активните посетители на библиотеката, сн. архив

42 970 са читателите в Плевенска област. За страната сме шести след София, Варна, Бургас, Пловдив и Велико Търново. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) от 2014 г. В България има 3 938 библиотеки, сочи статистиката. Тази бройка включва Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", регионалните, общинските и читалищните библиотеки, библиотеките към висшите училища, училищните и специални библиотеки.

В Северозападния район, към който спада и Плевен, библиотеките са 537: Видин - 74, Враца - 74, Ловеч - 124, Монтана - 110, Плевен - 155. Наличността на книжния фонд в страната към началото на годината е общо 74 849 727 документа, като 2 524 500 са в Плевенския регион. Най-малко е фондът на библиотеките във Видин - 973 675. Това, освен демографските показатели, се отразява и на посещенията в културните институти. Във Видин е регистриран най-малък брой читатели - едва 8 800. Жените в Плевен четат повече от мъжете - 22 832, а децата под 14 г. с читателски карти са 16 292. Библиотеките в плевенско са посетени общо 371 743 пъти през годината.

На фона на цифрите не може да се подмине фактът, че в Плевен се намира една от най-големите регионални библиотеки - "Христо Смирненски", която тази година ще отбележи 60-годишен юбилей. Това е и единствената библиотека в страната, която през последния четвърт век се нанесе в нова, специално построена за нея сграда.

Уютната обстановка и модерното оборудване се отразяват неминуемо и на посещаемостта. През миналата година са регистрирани 3 368 читатели, или със 76 повече сравнени с 2012 г. Добрата практика на провеждане на образователни уроци с ученици от горен курс се оказа печеливша за привличане интереса на потребителите от тази възрастова група, която през последните години драстично бе намаляла, отчитат от библиотеката. Почти двоен е броят на жените, ползващи услугите на библиотеката - 2 272, сравнен с този на мъжете - 1 096. По образование най-активна е групата на учениците с начално образование, следвана от тази на читателите с висше образование и хората със средно образование. Най-често услугите на библиотеката търсят педагози, философи, историци. През 2013 г. посетителите в плевенската регионална библиотека са 63 625. Читателите са привлечени от услугата "резервация на книги", чрез която се уведомяват за желаното заглавие, налично в библиотеката, по e-mail, sms или по телефона. Все по-популярно става и дистанционното обслужване, от което са се възползвали 128 потребители.


 

Държавата години наред пасува за промени в Закона за обществените библиотеки

 

 

Проф. Александър Димчев

Цифрите на статистиката са едно, но зад тях стоят много неизказани неща. Като това, че най-големият брой библиотеки са читалищните, а пари за набавяне на книги в тях от години няма. Що се отнася до обществените библиотеки, там проблемите също тлеят от много време, потушавани с временни обещания и привидни диалози. Обобщава ги проф. Александър Димчев - член на Националния съвет по библиотечно дело (НСБД), в отворено писмо до Петър Стоянович, министър на културата.

"Пиша Ви по повод на това, което се случва с нормативните документи за библиотеките. Или по-точно за това, че нищо не се случва с тях в повереното Ви министерство", започва писмото си професорът. По-нататък той подчертава за намерения и несбъднати обещания до 30.04.2014 г. да бъдат разработени от експертна група и съгласувани с НСБД промени в Закона за обществените библиотеки (ЗОБ) и важни поднормативни документи, произтичащи от ЗОБ - Стандарт за библиотечно-информационно обслужване и Наредба за библиотечните фондове, които не са били утвърдени от 2009 г. Следва "куха" кореспонденция и никакъв резултат.

"Г-н Министър, винаги съм уважавал и уважавам институциите. За мен те са изразител и символ на държавността. На подобно отношение уча и моите студенти. За съжаление случващото се в повереното Ви министерство е пореден жест на нежелание да се решат наболели въпроси, трупани години наред. Не бих приел логиката, че настоящият екип на МК не може да реши въпросите. Като се има предвид, че Българската библиотечно-информационна асоциация

предложи в продължение на няколко години седем варианта на подобни документи", пише още професорът. "Много е неприятно и непонятно когато в една държава институциите не изпълняват законите, приети от Народното събрание. В случая 5 години не се изпълнява ЗОБ от МК. Странно и страшно - за държавността!", категоричен е преподавателят. "България е съществувала и без официални институции - благодарение на всеотдадеността на хора, посветили себе си на каузата за духовността. В съвременна България има такива, сред тях са библиотекарите. Истински просвещенци, независимо от условията, в които работят, мизерните възнаграждения, които са им отредени, липсата на нови издания и на технологии. Те правят и невъзможното, за да могат потребителите на библиотеките и обществото ни да получават онова, от което се нуждаят", категоричен е проф. Димчев.

 


 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

Български психар - книга 2:

Хрониките на Звеното

 

Андрей Велков

"Хрониките на Звеното" е продължение на "Български психар - книга 1" и доразвиват историята на Петър и компания и няма как да не са белязани с кръв. Място на действието е съвременна България, сюжетът прелива от батални сцени, коварство и интриги, а умопомрачителният финал превръща читателя в неволен съучастник на екшъна.

 

Алекс Фъргюсън:

 Моята автобиография

Алекс Фъргюсън

През последните четири години сър Алекс Фъргюсън е размишлявал над върховите моменти от своята изключителна кариера и си е водил бележки. Тук той разкрива своята изумителна история, така както тя се е случила в развитие още от неговата ранна възраст и тежкия живот в корабостроителните квартали на Говън.


 

 

върни се в НАЧАЛО