СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 22 (14 - 22 юни 2013 г.)


 

 

 Юбилей

 

Светлин Русев празнува 80-ия си рожден ден с вернисаж пред Народния театър

 

Академикът показва 100 свои картини от целия си творчески път

 

Страницата подготви: Мая Паскова

 

 

Автопортрет в червено

Верен на себе си, и тази година акад. Светлин Русев ще отбележи рождения си ден с изложба. Точно днес, 14 юни, той навършва 80 години. И понеже поводът го заслужава, точно днес на площада пред Народен театър "Иван Вазов" в столицата ще се издигне Изложбен павилион. В него юбилярът ще подреди около 100 свои картини, рисувани от 1953 г. до днес. От 11 до 20 часа на вернисаж той ще посреща гости, приятели и почитатели.

"С тази изложба се връщам в началото, за да измина времето отново, до днес, заедно със студентските си илюзии, заедно с младежката наивност (и невинност), заедно с всичко онова, което бях, което съм и което не успях да бъда и на края - с все още упоритата ми вяра, че има смисъл да бъдеш художник със свое време в безвремието, със свой път в безпътицата, със свое човешко и пластическо пространство. "Живопис 1953 - 2013 избрано", всъщност е едно непълно "събрано". За тези - които знаят да гледат и виждат без предубеждение, и по-малко работи са достатъчни за срещата, към която се стремя. За предубедените - възможното разминаване е естественият път на среща! Но за автора, малко или много, срещата, която събира един ученик с това, което годините, изкушенията, възможностите, доброто и злото са направили от него, е непредвидима и рискова. Трудно ми е да преценя с какви очи ще се гледат! Пристрастен съм!", признава Светлин Русев.

От поканата гледа "Автопортрет в червено". Ако е вярно, че всяка картина в определен смисъл е портрет на своя автор, то автопортретът в най-чист вид е оголената душевност, характер и манталитет на автора.

Искаме или не, авторът не може да избяга от себе си, независимо дали "използва" себе си само като модел, или си поставя и по-специални проблеми, казва Светлин Русев. "Този автопортрет е моят отговор - и като състояние, и като коментар - на всички обвинения и унизителни действия, които се развихриха около участието ми в известния Русенски комитет и които чрез т. нар. "съображения" на Тодор Живков бяха проведени като държавна и партийна политика", разказва художникът.

В навечерието на 80-ата си годишнина днешният академик, известен по целия свят, се връща години назад не само с картините, но и в спомените си, за да направи своята равносметка за изминалото време: "Кандидатствах за втори път в Художествената академия.

Смазан, обиден и огорчен седях, превит на две в двора на Академията. Небето като че ли се беше изсипало върху наивната ми вяра, с цялата сурова тежест и несправедливост, събирани във времето. Едвам сдържах сълзите си, спазми стягаха гърлото ми, а в същото време новоприетите студенти, радостни и шумни, се суетяха около списъците с резултатите. Тогава си мислех, че това е най-черният ден. Днес съм благодарен на съдбата и за изпитанията, и за съмненията, и за огорченията - за всичко онова, с което ме докосна по пътя и предпази от фалшиви надежди."


 

Библиотеката на Съгласие ще си сътрудничи с Център Проф. Иван Дуйчев

 

 

Специалистите от Центъра са впечатлени от уникалните издания, съхранявани в библиотеката, сн. авторът

Уникални по своя вид и съдържание документи се съхраняват в библиотеката при читалище "Съгласие 1869" в Плевен. В това се убедиха специалисти от Центъра за славяно-византийски проучвания (ЦСВП) "Проф. Иван Дуйчев", които посетиха библиотеката и се запознаха със сбирката от редки и ценни издания, която тя притежава. Директорът на библиотеката към Центъра Мария Иванова и ръководителят на лабораторията по консервация и реставрация Румяна Дечева са категорични, че това е само първата крачка към съвместни дейности и работа по общи проекти.

ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев" е създаден през 1986 г. като самостоятелно звено към Ректората на Софийския университет на основание на завещанието на именития български медиевист проф. Иван Дуйчев. Заедно с къщата на професора, Центърът наследява неговата специализирана библиотека по средновековна история, култура и изкуство, сбирката от ръкописи, както и богат научен и личен архив. Благодарение на новите технологии, които успешно се използват от научния екип на Центъра, ръкописната сбирка е почти изцяло дигитализирана.

Фондът на библиотеката при читалище "Съгласие" съдържа 1 153 библиотечни единици - основно книги, 18 ръкописа, 3 пергаментни листа, книги на чужди езици, издадени до 1878 г. За сравнение, на съвременната наука са известни общо около 1 800 старопечатни български издания.

Много от тях се съхраняват единствено от библиотеката на читалище

"Съгласие 1869", а "Основание геометрии" е единствен екземпляр в страната. Семейни реликви, дарени от родолюбиви плевенчани, поставят началото на уникалната сбирка от старопечатна литература на библиотеката при читалище "Съгласие 1869".Заслугата за събирането й е на изтъкнатия читалищен и културен деятел Иван Данов. Учителят Пенчо Шекерджиев поставя началото на колекцията с 20 тома старопечатни книги от личната си библиотека. Неговият жест е последван от десетки плевенчани. Амбицията на Данов е да събере всички известни на науката старопечатни книги и да ги запази за поколенията. За тази цел наред с даренията, читалището изкупува старопечатни книги, разменя дубликати и през 1936 г. библиотеката на читалището вече има най-богатата старопечатна сбирка в страната. Колекцията на "Съгласие 1869" е в основата на класификацията на известния библиограф Маньо Стоянов. Особено ценни експонати в сбирката на читалище "Съгласие 1869" са календар от 1617 г.- печатан в Москва, пергаментен лист от четвероевангелие - "Евангелие от Йоана" (ХIII в.), пергаментен лист от "Апостол" (ХIV в.), "Евангелие на арменски език" (ХIV - ХV в.), "Евангелия" (1759) г., "Вечен календар" (1818 г.), списания и вестници, излизали преди 1877 г. Фондът съдържа и редки семейни спомени, търговски писма, тефтери, портрети и др. От 1987 г. ценната сбирка се съхранява в специални метални каси, в които се поддържат оптимална влага и температура при особен режим на съхранение.

Специалистите от ЦСВП "Проф. Иван Дуйчев" за пореден път констатираха недостатъците на законодателството, които оставят извън закрилата на държавната политика това богатство. Проектите за финансиране, от които могат да се ползват читалищата, са насочени повече към опазване на народния фолклор, но не и към библиотеките. Уникалността на плевенската я изолира още повече от възможността да бъде подпомагана. А според Иванова, целта на тези богатства е да се показват и да се ползват от хората. Тя изяви желание да съдейства с техника от реставрационната лаборатория на Центъра, за да могат ценните издания в "Съгласие" да бъдат дигитализирани. Така първо те се запазват физически, второ - след това могат да се реставрират тези, които имат нужда. И не на последно място - да се ползват. Някои екземпляри биха представлявали интерес не за една дисертация, убедена е Иванова. Според Румяна Дечева, всяка една от книгите носи неподозирано количество информация - в приписките, в бележките, във всяка следа по хартията. Това са книги, свързани с местните хора, които са ги дарили при основаването на сбирката в читалището. Това е и историята и наследството на Плевен. Те припомниха, че при подобни случаи е наложително да се търси помощ най-вече от общината, за да може това богатство да се запази. Участие в съвместен проект с друга институция също би дал резултат, но остава въпросът с финансирането.


 

 

Изобилие от идеи, енергия и красота в поредната изложба на Вяра Савова

 

И в тази изложба Вяра не изневери на себе си, сн. авторът

Вярна на себе си, на емоциите си и на идеите си - все неща, които никога не й изневеряват, Вяра Савова зарадва отново приятелите си с изложба. Мястото - камерна зала на ХГ "Илия Бешков". Както отбеляза главният уредник на галерията Антония Караиванова, това не е точно представяне на изложба, а по-скоро споделяне на нейното хоби, както сама определя изкуството си авторката. Като един истински близнак (по зодия) Вяра никога не работи еднообразно. Въпреки че тя твърди обратното: "Опитах се да изляза от собствената си матрица, в която много от вас са ме виждали и смятат, че това съм аз, но колкото и да се старах - не успях. Затова казвам, че всички ние сме плод на матрицата - в крайна сметка химическите елементи, които носим в себе си, са еднакви". Така че не очаквайте неща от един материал или в една тема и тоналност. В изложбата са включени керамика, червена глина, шамот, малка пластика, декоративни и интимни интериорни пана, бижута, портрети, рисунки, както и причудливи артинсталации и провокации за публиката.


 

 

Кметът на село Победа с изследване за живота на Анастасия Димитрова

 

Бившият полицай, кмет и богослов Валентин Пелов издава дипломната си работа в книга, сн. авторът

През 2011 г. плевенското училище "Анастасия Димитрова" отбеляза 170 години от създаването си, а в историческата летопис пише, че то е създадено през 1840 г. В същото време, надписът на паметната плоча до Регионалната библиотека "Христо Смирненски" сочи, че Анастасия Димитрова е починала през 1894 г., а на паметника пред училището, носещо нейното име, годината е 1898 г. Това са част от въпросите, които намират своя отговор в книгата "Врачански епископ Агапий и монахиня Анна (Анастасия Димитрова) - дейци на църковно-просветното дело в Плевен през ХIХ век", която беше представена в понеделник в хотел "Ростов". Автор на изданието е кметът на село Победа Валентин Пелов. Миналата година бившият полицай придобива магистърска степен по теология в Православния богословски факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Това е първата му книга, която е и темата на дипломната му работа, а за издаването й са го насърчили ръководителят на катедра "Историческо и практическо богословие" архимандрит Авксентий и научният му ръководител доц. Людмил Малев.

Така Пелов започва да издирва различна литература и достоверни източници. Работил е главно чрез съпоставка с научна литература, която е налична в библиотеките в Плевен, София, Враца, за да конкретизира разминаванията в датировките и да сподели мнението си.

През 1894 год. Анастасия Димитрова заминава за Ерусалим и се замонашва в руски манастир. На 10 декември 1896 г. пише писмо до тогавашния кмет на Плевен. На базата на това писмо анонимен автор, подписал се като Ю. И., публикува в пловдивското списание "Илюстрация Светлина" през януари 1897 г. статия за житието на монахиня Анна, заедно с единствената достигнала до нас снимка на Анастасия. Автентичното писмо го няма, но има 2 реконструкции на въпросното списание, уточнява Пелов, но пък това писмо е категорично доказателство, че просветителката е починала през март 1898 год., а не както се среща на някои места - през 1894 г.

Откъде идва разликата в годината, през която Анастасия Димитрова основава първото светско девическо училище - 1840 или 1841 г., открива историкът акад. Иван Снегаров. Той превежда 17 писма от запазената кореспонденция на Райно Попович между Врачанския епископ Агапий, който е благодетел на Анастасия Димитрова, и Райно Попович. В две от писмата пише, че през септември 1841 г. Анастасия се връща от Калоферския манастир и основава училището. Пелов продължава изследванията си с книгата на Марияна Еклесия "Сън срещу събота", също посветена на Анастасия Димитрова. Оттам той се запознава с личността на епископ Агапий.

 

 


 

 

Нови заглавия в книжарницИ ГРАММА"

 

Руският съсед

 

Михаил Вешим

Действието се развива в едно българско село - Ново Плодородно, където обитателите са хем обикновени, хем странни... Те не работят земята си, а гледат да се "изработят" един друг в играта "Монополи" - единственото им делово занимание. Един ден пристига чужденец - Виталий Баранов. Не за да си купи къща, а цялото село... и да го управлява - с твърда ръка и с "мягкий знак". Ще се събуди ли гражданското общество в заспалото село?

 

 

Зимоковецът

 

Тери Пратчет

Тифани Сболки малко кривна от пътя, направи един дребен гаф... И ето, че духът на зимата е хлътнал по нея. Поднася й рози и айсберги и я обсипва със снежинки, което е отврат, когато си на тринайсет, ама е и... така де, тръпка. Ако Тифани не измисли как да се справи с него, никога вече няма да настъпи пролет...

Преливаща от енергия и хумор, "Зимоковецът" е третата новела от поредицата за Тифани Сболки и волния народец - Нак Мак Фигъл, решени да помогнат на Тифани, санким ще или не ще.

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО