СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

БИЗНЕС

Брой 22 (14 - 20 юни 2013 г.)


 

 

Малките в мебелния бранш загиват, големите се крепят
на износ в Европа

 

Бизнесът иска законодателни промени при обществените поръчки

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Докато преди десетина години мебелният бранш в страната се разширяваше в посока на създаване на нови работни места, търсене на добри специалисти и борба за външни пазари, то в момента малките и средни фирми в него едва оцеляват. Данните показват, че от 2008 г. до 2012 г. потреблението на мебели в страната се е свило с над 70%. От друга страна загубата на вътрешния пазар е съчетана с наместването на чуждестранни вериги, които поставят на местните неизпълними условия, за да ги пуснат под своя покрив. Малките фирми тънат в дългове по кредити, а същевременно разходите им растат ежемесечно. Достъпът им до парите от европейските фондове е ограничен, тъй като се налага съфинансиране. Обявените обществени поръчки пак се падат на големите фирми, а през последните две години се оказа, че и ремонтните работи по обекти са секнали. Предприемачите са принудени да съкращават дейности и персонал, голям процент от хората с дълъг стаж в бранша вече са безработни.

Анализ на вътрешния пазар на мебели показва, че търсенето на качествени стоки се е свило до минимум. В момента на качеството залагат едва 2% от българите, останалите си пазаруват евтини мебели на ниски цени. От друга страна фалитът на големи строителни фирми лиши от работа и част от мебелния бранш. В крайна сметка обаче все още има големи компании, които разчитат на износа, за да печелят в трудната икономическа ситуация.

Според Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост, българските предприятия от бранша работят основно за европейския пазар. Продукцията им се изнася за Франция, Великобритания, Германия и Гърция. Експорт има и в Израел и Русия, разкрити са и нови пазари в бившите съветски републики и арабските страни. Българският продукт е много качествен и конкурентоспособен по отношение на цена, така че на външния пазар се възприема много добре, коментира Елица Ненчева.

Основният проблем на мебелната промишленост у нас е липсата на мерки за защита на българската продукция. Това касае не само този бранш, но и всички останали сектори. Такива мерки биха могли да бъдат предложени от бизнеса и от браншовите организации, които представляват отделните сектори. Според Ненчева крайно необходими са законодателни промени по отношение на обществените поръчки например, а също така и стимулиране на малкия и среден бизнес чрез предоставяне на кредити при облекчени условия. Регистрирана е една много негативна тенденция по отношение на професионалното образование, което по всичко изглежда е изчезващ вид за България. В настоящия момент всички искат да бъдат мениджъри и ръководни кадри и на практика се оказва, че трудно могат да се намерят нужните за бранша специалисти, обясни шефката на браншовата камара.


 

 

Емил Илиев брои 550 лв. за първия сноп ечемик

 

По стара традиция млади момичета в народни носии влязоха в нивите на Коиловци със сърпове, за да открият жътвената кампания, сн. авторът

Ангел АТАНАСОВ

550 лв. брои за първия сноп ечемик председателят на кооперацията в Коиловци Емил Илиев. По традиция за първата ръкойка от нивите се дават толкова пари, колкото килограма зърно от декар се надяват да получат стопаните. Жътвената кампания в селото бе открита в началото на седмицата. Парите за снопа получи комбайнерът Веско Илиев, който пръв подкара машината си в блока с ечемик. Сумата обаче е за цялата бригада. В тържественото откриване на кампанията участваха и млади жетварки от читалището в Коиловци. Те навлязоха в нивата със сърпове, за да вържат по един сноп, и също бяха възнаградени финансово от Илиев.

"Дадох 550 лв. на комбайнерите, но и 500 кг от декар да получим, пак ще е добре. Ечемикът ни е на 1 100 дка. Още в първия ден на кампанията прибрахме почти половината. Засели сме два пивоварни сорта - "Емон" и "Обзор". Заради топлия април и дъждовете през май тази година развитието на посевите при нас се ускори с една седмица", поясни председателят на кооперацията.

Според него засега времето е със стопаните в Коиловци. Падналите дъждове в понеделник и вторник тази седмица не били поройни в землището на селото. Те отлагат с няколко дена прибирането на ечемика, но пък помагат за развитието на останалите култури. През това лято коиловската кооперация ще прибира зърно и от 8 300 дка, засети с пшеница, 2 100 дка - с

рапица, и 100 дка - с овес. Посевите засега са в добро състояние, но преди последните дъждове влагата в почвата е била малко. Ако времето позволи, в края на следващата седмица ще започне и жътвата на пшеницата. Веднага след прибирането на ечемика механизаторите от Коиловци влизат в освободените площи с трактори, орат, култивират и засяват втора култура. Каквото и да излезе от нея, все ще е от полза, смята Емил Илиев.


 

 

Енергийното обновяване на домовете боксува заради бедност и недоверие

 

Божидар Георгиев, сн. авторът

Атанас МИХАЙЛОВ

"Няма начин държавата просто ей така да поеме 75 на сто от разходите за санирането на жилищния ни вход! Тука има някаква уловка!" Това е една от най-честите реплики, които чуват експертите по проекта "Енергийно обновяване на българските домове" по време на информационните кампании в градовете. Чуваха я и в Плевен миналия уикенд. През открития им офис на централния площад в града преминаха стотици плевенчани.

"Оказва се, че на хората от Северозападна България самофинансиране дори от 25 на сто им е скъпо. Сблъскваме се обаче и с други проблеми, като незаконно направени промени в жилищните блокове, неразбирателство между съседите във входа и др. Повечето от посетителите на офиса ни в Плевен дойдоха предимно за да опипат почвата. Най-важното е хората да повярват, че дейностите по енергийното обновяване на домовете наистина ще им намалят значително сметките за отопление през зимата", твърди Божидар Георгиев от екипа на проектния мениджър за Северозападна България.

Той поясни, че първата стъпка на желаещите да кандидатстват по проекта, е да подадат заявление - за него е необходимо да се съберат подписите на над 67 на сто от живеещите в съответната жилищна сграда или жилищен вход.

 "След това ние отиваме да направим оглед и да видим дали е допустимо да продължим със следващите стъпки. По това, което сме установили, подготвяме бюджет за цялата сграда и определяме поотделно средствата за всяко жилище в нея. Следващите етапи са - създаване на сдружение на собствениците, осигуряване на гаранция от 500 лв. за всеки апартамент, и преди финалната стъпка се внасят 25-те процента самофинансиране", допълва Георгиев.

Условията на самата програма позволяват дори на хора, които нямат необходимия финансов ресурс, да участват като вземат евтин кредит. Изплащането му е с месечни вноски от 30 - 40 лв. на апартамент, които ще могат да пестят от намаления разход на енергия за отопление на жилището, твърди енергийният експерт Георги Григоров.

Според него най-голям доказан ефект има при санирането на панелните блокове - при тях икономията може да стигне 60 и повече процента. Тези жилищни сгради обаче са с най-много собственици и при тях най-трудно се постига съгласие за участие в програмата. При тухлените постройки ефектът от санирането зависи от периода, в който са строени. Сградите от края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век са с дебелина на зида от 30 сантиметра. Те сега изискват съвсем малка намеса на външните стени и на покривите, обясни Григоров. Фирмата изпълнител на евентуалното саниране на една одобрена по проекта сграда се избира по Закона за обществените поръчки. Собствениците на жилища в нея имат право да излъчат свой представител, който да участва в работата на комисията за избор на изпълнител с право на глас.

"Най-малко четири звена, сред които са и гражданите от сградата, имат право да проверяват изпълнението на проекта по всяко време и във всичките му етапи. Ако някое от тях изрази несъгласие с това, което се случва, то има право да изиска работата да се спре, докато не се "изчистят" спорните моменти", твърди още енергийният експерт.


 

 

Дишащите ботуши са хит на летния пазар

 

Цените на модерните обувки тръгват от 90 лв. нагоре, сн. авторът

Инна СТЕФАНОВА

Дамските ботуши това лято са хит на пазара в Плевен. Репортерска обиколка в търговската мрежа показа, че този тип обувки, които преди време малко от нас си представяха да носят в летните жеги, сега заемат голяма част от стелажите в магазините. Най-търсени са високите до коляното ботуши и късите, които стигат малко над глезена. Предлагат се "варианти" с висока платформа, тип френски ток, или с равна подметка. Особено предпочитани от дамите са "дишащите" модели с много дупки, повечето са изработени от естествена кожа. Цветовете не са типично летни и крещящи, а са основно в сиво, бяло, бежово, синьо, дори в черно.

Клиентките ни са предимно млади жени, които най-често съчетават летните си ботушки с къси рокли, полички и мини панталонки, твърди продавачка в магазин за обувки на пешеходната зона в Плевен. Тя пояснява още, че напоследък чизмите, които предлагат за горещите месеци, са перфектното допълнение и към актуалните това лято дълги роби. Много дами ги предпочитали и за работна обстановка, защото били удобни и практични, а и се комбинирали идеално с ризи и сака.

Независимо дали е надупчена, с каишки или апликации, този вид обувка за топлите дни задължително скрива глезена. Много са модерни "сандалите" с изрязани пръсти и пети тип боти, които най-често са с декоративна закопчалка или цип, разкриват още плевенските търговци.

Дамите, които са решили да попълнят модния си гардероб с ботуши, ще трябва да се бръкнат доста сериозно. Магазините за обувки в централната градска част, които претендират, че предлагат най-актуалното от модните колекции, продават стоката си на цени от 99 до 115 лева. По-скъпи от тях са ботушите, произведени в българския завод "Пещера" - те са с цени между 100 и 120 лева, ботите от същата марка се търгуват между 90 и 100 лева. В по-непретенциозните търговски обекти боти може да се открият за 30 лева, а летни ботуши - за 50 лева.


 

 

Мобилните оператори свалят цените от юли

 

Лора ГЕНЧЕВА

От 1 юли разговорите по GSM между различните мобилни оператори в страната вече ще се таксуват двойно по-евтино. Сега цената на едро между операторите е 4,6 стотинки за минута разговор, а от другия месец тя пада точно наполовина - 2,3 ст. При фиксираните услуги пък цената ще бъде под 1 стотинка. Това съобщи през седмицата председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) д-р Веселин Божков.

По-ниските цени са поредното поетапно поевтиняване. От 2007 г. това се случва на всеки шест месеца. Така след 1 юли тарифите у нас ще бъдат под средноевропейските. През януари 2014 г. мобилните оператори отново трябва да понижат разговорите извън мрежата си. Очаква се тогава минутата да се таксува само 2 ст.

Според данни на КРС от началото на годината броят на жалбите срещу операторите е намалял. Въпреки това все още има много недоволни клиенти. Най-често потребителите се оплакват от отказване на преносимост при начислени неустойки, високи месечни такси, кредитни лимити, промяна на тарифните планове, пропадане на сигнала в малките населени места, нежелано получаване на услуги при използване на смартфоните и радиосмущения.

Наскоро още два оператора са закупили лицензи и се очаква да навлязат на българския пазар. Така конкуренцията ще се засили още повече, което пък би трябвало да доведе до поредно намаляване на мобилните услуги.

Да отпаднат изцяло таксите за роуминг пък бе предложено също през седмицата в Европарламента от комисаря по цифровите технологии и вицепрезидент на Европейската комисия Нели Крус. Целта на промяната е операторите да таксуват клиентите по основните им тарифи, независимо че са на територията на друга страна в Европейския съюз. Това значително ще облекчи европейските потребители на телекомуникационни услуги, ще подпомогне дигиталната икономика, ще има социален ефект и ще допринесе за политическите връзки, е мнението на Крус.

 

 

 

върни се в НАЧАЛО