СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА

Брой 22 (14 - 20 юни 2013 г.)


 

Отрязани дървета разбуниха квартала под парк Скобелев

 

Унищожаването на зеленината не е оправдано, смятат хората

 

Жителите на района настояват поголовната сеч да спре, сн. авторът

Ангел АТАНАСОВ

Жители на квартала под парк "Скобелев" готвят протестна подписка с искане да се спре разчистването на два общински терена в техния район, предвидени за изграждането на два детски центъра от типа "Защитено жилище". Хората настояват изпратените на мястото служители на фирма "Паркстрой" веднага да прекратят рязането на дърветата, а общинската управа да потърси по-подходящи места за тези центрове. Според тях унищожаването на съществуващата зеленина е истинско кощунство, дори когато става дума за благородно начинание като създаването на центрове от семеен тип за деца, изведени от социални домове.

"Едно време съм давала доброволен труд, за да построим Панорамата и целия район около нея. Сега не мога да гледам как някой с лека ръка разваля всичко. Толкова ли няма празни места в Плевен, та точно тук решиха да правят тези къщички. Сигурна съм, че плевенчани не знаят какво се прави в нашия район. Иначе не биха го позволили", твърди Илияна Младенова и предлага на съкварталците си да организират подписката сред жителите на целия град.

На площадката, на която трябва да бъде едната от къщичките за деца в риск, репортер на "BG Север" видя дънерите на току-що отрязани пет големи дървета - ясен и софора.

Размерите им показват, че дърветата са били поне на 60 години. Останалата изрязана дървесина е предимно нискостеблена. Планът предвижда да се запазят няколко иглолистни и широколистни дървета, които са в периферията на терена. Работата на обекта върви с бързи темпове, защото центровете, които в Плевен са общо шест, се изграждат по програма "Регионално развитие" и трябва да бъдат готови до края на годината.

"Махаме само дърветата, които или попадат точно на мястото на къщичките, или са така засадени, че нямат възможност да се развиват. Предвидено е да има и нови дървета, които ще бъдат засадени едроразмерно - сребриста липа, клен, бреза и др. Когато започнахме работа, мястото беше непроходимо от храсти, събираха се кучета, имало е и сигнал, че тук са се самонастанявали роми от Ловеч", обясни Петьо Савов от "Паркстрой".

"От общината твърдят, че са ни уведомили преди да започнат разчистването на терените. Няма такова нещо. Бяхме поставени пред свършен факт", категорична е Лазария Иванова. Тя живее на ул. "Гургулят" от 40 години. Помни времето, когато служители на "Паркове и градини" насадили люляк върху почти цялата площадка, която сега се разчиства за една от къщичките. Преди години някой изпратил там работници с моторни резачки, които подкарали да режат люляка. Иванова обаче веднага събрала съседите си и всички заедно успели да спрат унищожаването на красивите храсти. Според нея в квартала има много по-подходящи места за изграждането на тези центрове.

"Защо не се допитаха до нас, когато са решавали къде да бъдат двете къщички. Ей, там горе, например, едно време щяха да строят хотел, сега е буренясало. На 50 метра пък е друга празна площадка, на която по-рано имаше магазини. Тия терени спокойно могат да се използват за защитените жилища, но вместо тях някой е решил да реже хубави здрави дървета, за да строи. Ще садят нови, но докато порастнат, ще минат много години. А на децата в тези центрове ще им трябва зеленина, сред която да живеят", възмущава се Лазария Иванова.

"Когато разбрахме какво ще се прави, цялата махала се подписахме в жалба до прокуратурата. Дойде прокурор, огледа, провери и каза, че всичко е законно. От отдел "Екология" на общината ни отговориха, че има разрешение за премахването само на 22 дървета. А е явно, че ще бъдат отрязани много повече", допълва нейният съпруг Иван Гунчев.

"Съгласно чл.150 от Закона за устройство на територията бяха одобрени проекти за Центрове за настаняване от семеен тип и са издадени разрешения за строеж, влезли в сила на 17 април т. г. Растителността - храстовидна и дървесна, подлежи на премахване след оглед и констатации на експертна комисия, на базата на които е съставен протокол. Издадено е разрешително на основание чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба 23 на ОбС - Плевен, за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Плевен... Съгласно предвижданията на Подробния устройствен план, в който 40% от площта на съответния имот е отредена за озеленяване, и видно от представения проект по част "Паркоустройство и благоустройство" то ще бъде реализирано с акценти от декоративни иглолистни и широколистни дървета и храсти" - пише в отговора на общинската управа, изпратен в редакцията на "BG Север".

Подобна ситуация едва ли е възможна в град Винтертур. Той е с население колкото Плевен. Намира се в Швейцария, страната на референдумите и пряката демокрация. Гражданите на този град знаят, че мнението им по всички важни за обществото въпроси ще бъде зачетено от управляващите. Не трябват нито много средства, нито много усилия, за да могат и плевенчани да коригират решенията на властта към по-добри варианти. Нали уж искаме да сме Швейцария на Балканите...


 

 

Гурбетчия съветва за работа в Испания да се тръгва само с осигурен договор

 

 

Според Ивалин Николов при наемане на работници мамят не испанците, а посредниците, сн. авторът

Поля ТОМОВА

Българското външно министерство препоръча на нашенците, които тръгват за сезонна работа в Испания, да заминават само с осигурени договори. В противен случай може да станат жертва на измама - както за парите, които ще получат, така и за работното време там. Съветът е основателен, твърди Ивалин Николов от плевенското село Градина. Той е един от стотиците наши сънародници, които са потърсили препитание в Испания. По професия е начален учител, но от 12 години гледа прасета и телета на Иберийския полуостров. Работи с трудов договор и има същите права, каквито и испанските работници.

"Има голямо значение как ще те наемат. След като работим с договор, това означава, че имаме право на обезщетение. Ако останем без работа, стажът си ни върви. И осигуровките са включени в този договор, какво повече. По принцип работният ден е 8 часа и това се спазва стриктно, защото има проверяващи, които следят за тези неща", разказва бившият начален учител. Той признава, че много българи се хващат на сезонна работа по полето в Испания без договори.

Те получават малко по-добро заплащане, защото работодателят им си спестява осигуровките и таксите, които влизат в договора.

Ивалин допълва, че не е чувал испанците да мамят при наемането на работници. По-скоро това правят посредниците при сделките, които в повечето случаи са българи, румънци или мароканци.

Мъжът съветва сънародниците си да внимават, когато поемат към чужбина. "Да не тръгват толкова бързо, да не се втурват в несигурни предложения. Има си фирми, които са лицензирани и предлагат договори с посочени всички права, които има работникът, и с изискванията на работодателя към него. Добре е договорът да е преведен на български, за да разбере човекът, който го подписва, какво се иска от него, колко часа ще работи и за какви пари", казва още бившият учител.

Както много други гурбетчии, Ивалин признава, че му е мъчно за България, но не смята да се върне в родината си. "Ние всяка година отлагаме прибирането си за следващата и така вече 12 години. Не ни се стои там, но в Испания нещата са устроени така, че самата държава ти помага, не е като в България", признава Ивалин Николов.


 

 

Болничните училища пред закриване?

 

Поля ТОМОВА

Закриване на четирите болнични училища в страната, едно от които е в плевенската УМБАЛ, предвижда закон на образователното министерство. Причината е, че те можело да обучават само деца, които са в лечебно заведение за не по-малко от 30 дни, а от здравното министерство препоръчвали скъсяване на болничния престой за деца. Алтернативата, предложена от образователното ведомство, е индивидуална форма на обучение в болнични условия или в дома на детето. Засега закриването на училищата в болниците е замразено и няма никаква яснота как и кога промените ще влязат в сила. Родители и учители обаче твърдят, че вариантът "болнично училище" е удачен и добре работи. "Плевенското болнично училище съществува от 1965 година. От 1999-а е като начално училище, преди това е било основно за деца от първи до осми клас, но вече от 1997 година с решение на общинския съвет ние сме специално общинско училище. Децата, които се обучават в болничното училище, са лежащо болни, които са откъснати временно от обучението в общообразователните училища. Нашият екип прави всичко възможно за доброто оздравяване на децата и за доброто им връщане в общообразователните училища, да не се прекъсна тяхната подготовка и да се включат в нормалния учебен процес", казва директорката на училището към детското отделение в Плевен Маринела Маринова. В училището работят две учителки, средствата са като на другите учебни заведения - с делегиран бюджет. Според Маринела Маринова закриването на училището към болницата ще бъде грешка. "Аз смятам, че това е една система, която от доста дълги години работи, която е създала своите кадри, защото тук работата наистина е много по-различна и много по-специфична. Според мен това ще бъде грешка - много лесно се закриват създадените неща, но много трудно се откриват, особено когато става въпрос за такава традиция и опит в сферата на болничните училища. И тук искам само да кажа, че в целия Европейски съюз, във всички държави членки има болнични училища", твърди Маринова. Родителите на малките пациенти също са на мнение, че училището е полезно. "Понеже някой път оставаме повече дни в болницата - не за три - четири дни, става въпрос за 10 дни и повече, когато детето е болно и се налага по-дълготрайно лечение. Стоенето само на леглото и обстановката в стаята не му се отразяват добре. Без училището губи материал и после му е много трудно в клас", споделя майката на второкласника Руслан от село Глогово.

Решението дали да се закрият болничните училища трябва да се вземе от Народното събрание.


 

 

Адвокатите готвят свой проект за промени в закона за дейността им

 

Михаил АНГЕЛОВ

Да се създаде работна група, която да изготви прецизно текстовете на проект за неотложни промени в Закона за адвокатурата. Това решиха на своята Национална конференция в Плевен представители на адвокатските колегии в цялата страна. Работната група ще бъде оглавена от председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова. В нея ще участват още трима членове на този съвет, ще бъдат представени и адвокатските колегии по апелативни райони и академичната общност у нас.

"Основната ни задача сега е да се изяснят принципите и насоките за бъдещите промени и да направим така, че законопроектът, след като бъде обсъден във всички адвокатски колегии, да бъде внесен и приет от Народното събрание без да претърпи съществени промени, какъвто горчив опит вече имаме, каза пред участниците в конференцията Ралица Негенцова. Според нея промените в закона трябва да бъдат направени компетентно и в синхрон с другите относими нормативни актове и с европейското законодателство.

Проектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата трябва да е готов до 30 октомври, като работната група трябва да вземе за основа всички направени предложения на адвокатски съвети и от Националната конференция. След това до 15 ноември адвокатските съвети в страната трябва да обсъдят проекта, за да бъде свикана нова Национална конференция по този проблем.

 

върни се в НАЧАЛО