СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ШАРЕНО

Брой 22 (14 - 20 юни 2013 г.)


 

 

Сервитьори спасиха 13-годишен пишман катерач от високо дърво

 

Палавият тийнейджър отърва пердах от родителите си

 

Александър слезе по стълбата пред облек-чените погледи на зяпачите, сн. авторът

Инна СТЕФАНОВА

Съвременен вариант на кадри от комедийния филм с Луи дьо Фюнес "Кацнал на едно дърво" предложи тийнейджър на десетки отдъхващи си в Градската градина плевенчани. Пред стъписаните им погледи той се изкачи до висок клон на едно от дърветата в парка и... остана там. По изплашената му физиономия стана ясно, че не е преценил добре как ще се върне обратно. Подобно на големия френски комик 13-годишният Александър доста време неуспешно търсеше изход от абсурдната ситуация, в която се бе поставил сам. Застанали под дървото, притеснените му родители безпомощно наблюдаваха сина си. Спасителният отряд от филма обаче успешно бе заменен с екип от близкия мексикански ресторант. "Въоръжени" с четириметрова стълба сервитьори и бармани за рекордно време взеха разстоянието през няколко алеи и светкавично се притекоха на помощ.

Извън "сценария", но в типично български стил, възрастни жени, приседнали на околните пейки, разпалено коментираха не как детето ще слезе от високото, а дали родителите му ще го напляскат на финала. "Облозите" завършиха в полза на пострадалото хлапе. След като стъпи на твърда земя с помощта на стълбата и наставленията на ресторантьорите, пишман катерачът попадна в прегръдките на майка си и баща си. Последните дори не му се скараха, а облекчено го разцелуваха, доволни, че инцидентът е приключил благополучно.

 

 


 

 

Постната пица все още е актуална

 

 

Офертата привлича погледите още от входа, сн. авторът

Лора ГЕНЧЕВА

Постната малка пица на Симеон Дянков, с която той сравни бюджета на страната за 2010 г., още тогава провокира много ресторантьори да включат подобно предложение в менюто си. Няколко години по-късно скромната пица продължава да присъства в кухнята на една от плевенските пицарии. Цената й е 1,90 лв., а сиренето, чушките, доматите на шайби и кашкавалът са основните й продукти. От офертата обаче може да се възползвате само до 16 ч., тъй като е част от обедното меню.

За разнообразие собствениците на заведението предлагат и пица на име "Бюджет 2011". Едва ли защото българите тогава се заимаха повече, но тя е с малко по-богата плънка и продукти. Отново за 1,90 лв. и до 16 ч. може да похапнете пица с шунка, гъби, царевица, чушки и кашкавал.

Дали защото постната и скромна пица е вкусна или защото това е единственото, което хората могат да си позволят, те са най-често поръчваното обедно меню в заведението.

 

 

 

 Да почерпЯТ!

 

Бебо няма претенции за подаръците

 

Да не ме болят кокалите и да доживея до 120 години. Това си пожелава за рождения ден с познатата усмивка и неугасващо чувство за хумор известният плевенски актьор Христо Домусчиев - Бебо. Днес, 14 юни, той навършва 71, но въпреки натрупаната мъдрост, не е забравил да се забавлява по детски. Вече е предвидил известни разходи от скромния си пенсионен фонд, защото си е обещал, че ще почерпи всеки от приятелите си, когото срещне в този ден на улицата. И с намигване припомня, че обича всякакви подаръци.

 

 

 

 

Панайот Първанов събира приятели на гръцкото море

 

Собственикът на издателство "Грамма" Панайот Първанов за поредна година ще отпразнува рождения си ден на гръцкото море - на плажа на Пефкохори. Точно на 17 юни ще събере интернационална компания, която ще се забавлява в таверната "При Петро". Плевенският бизнесмен ще заложи на традиционната гръцка кухня - ципуро, риба и плодове, и много бяло вино. Панайот Първанов не иска торта и подаръци, пожелава си само здраве - на себе си, на семейството и всички около тях.

 

 

 

Акад. Светлин Русев отбелязва 80-ия си юбилей с вернисаж

 

Достойно за достойния си юбилей ще отбележи акад. Светлин Русев 14 юни. В деня, в който навършва 80 години, той ще открие внушителна изложба в София. На вернисаж пред Народния театър академикът ще събере най-добрите си творби, рисувани от 1953 г. до днес. 60 години творчество, което говори повече от всички думи.

Ние му пожелаваме още два пъти по 60 години здраве и живот, за да може да даде най-доброто от себе си на изкуството!

 

 

 

 

 

 

 

 Напушени мисли

 

Какво ли ни очаква?

 

Стефан КРЪСТЕВ

Преди загърми ли, зафучи ли, заблъска ли буйно вятър по клони, стъкла, врати, лисне ли се мощно дъжд, чувствах, че ме обзема вдъхновение. Намирах се в друг свят. В приказка, в която се разказва за страховити неща, но по-скоро ме впечатлява, отколкото плаши. Чувствал съм се в безопасност. Предполагам, че така е било и с други. Макар че страховете от бурите - като всички страхове, наследени от зората на човечеството, в цивилизования свят би трябвало да са детски. И колкото повече растем и помъдряваме, по-малко би трябвало да ги изпитваме. Технологичният прогрес е постигнал много в борбата на човек срещу природата. Дори в някои области е попрекалил в тази вечна борба. И е малко странно в една държава, с климат, който никога не е бил особено опасен за живеещите на територията й, държава с претенции да заема, макар и скромно място, в световния елит, какъвто без съмнение е ЕС, страхът от стихиите да е напълно рационален. Имаме си земетресения, но не сме Япония. Имаме си бури, но не сме нито Бангладеш, нито примерно Маями. Падат студове, но къде като онези в Сибир или пък да речем в Канада. Нека си го признаем: галеници сме на природата. И все пак след всеки неин каприз жертви има или в най-добрия случай цели региони дълго не могат да се опомнят. В началото на седмицата като се изви бурята, която тук трая кратко, си се уплаших. При това не от грохота на гръмотевиците, запищелите коли и другите звукови ефекти. Уплаших се от собствените си мисли и въпроси, натрупали се през годините.

Знае ли се собственикът на всеки един язовир в България? Защото след наводненията в предишните години се оказа, че едва ли не никой не стопанисва причинилите разрушения водоеми, макар и някой да печели от тях. Ако, не дай Боже, отново бъдат заляти къщи и стопанства, ще има ли кой да поеме отговорността? Или пак ще е така, както е било до сега? Ако, не дай Боже, останат хора без подслон, а винаги остават такива, които и без друго едва свързват двата края, има ли процедура, която да им гарантира връщане към нормален живот, или пак ще се гримасничи лицемерно-състрадателно по екраните, а десничарски тролове ще ругаят из интернет пострадалите, че не са застраховали имуществото си, че сами са си виновни, понеже са се родили и живеят там, където живеят, а не на някое по-спокойно и тарикатско кътче на вселената? И стига с моето "недай си Боже", къде живеем: в Европа, кога: в двадесет и първи век, стига с тези средновековни архаизми, дразнещи са дори за вярващ човек! Не можем да разчитаме на молитва и вяра за неща, с които трябва да се бори човешкият разум.

Когато бурята отмина и пуснах телевизора, разбрах, че опасенията ми са били основателни, унищожена е от градушка реколтата в най-бедните краища на България. Агроном от потърпевшите спомена за ракетните площадки, за това, че преди години подобни бедствия били предотвратявани, но установките отдавна не работят. Достатъчно показателен е примерът. А това е само началото. Сезонът на бурите едва започва. Какво ли ни очаква?

 

 


 

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО