ХОБИ


 

Бивш военен кара дървото да оживява

 

Борис Науменко вае животни и птици, колекционира камъни и книги

 

Колаж "BG Север"

 

Вяра ЦЕНОВА

Дървесата в икебаната от песента на Деян Неделчев може и да ги боли от грубата човешка намеса, но когато става дума за направеното от Борис Науменко срещата между човека и природата придобива друго измерение. Защото парчетата дърво оживяват под длетото му и създават радост за окото. Въпреки че не можете да си купите от всякъде, нито да си ги поръчате по интернет.

"Има време, когато като хване човек дървото, знае какво му говори. Същото е като хванете една книга. Всяка една книга е ценност, но за всеки човек тя е различна", сравнява страстта си той. Започва да се занимава с дърворезба по... медицински причини. "Навремето пострадах и един от начините, които ми бяха казали за раздвижване на ръцете, беше да меся тесто или глина. Постепенно, за да облекча ръката си, започнах да се занимавам с дърворезба. Това беше преди около 15 години. Поради особеностите на работата ми нямах право на собствен бизнес и го правех за удоволствие. Всичко съм подарявал. С времето ми се услади и след като се пенсионирах, една година си работех в Плевен в един гараж. Но видях че ми заминават очите. Бях си купил вече къща в Бохот, направих си там работилница и започнах да си работя само там", разказва накратко за прехода към изкуството Борис.

Завършил е Военно-въздушното училище в Долна Митрополия, 31 години е служил в армията, последната му длъжност е заместник-командир по военната част на Военно-въздушна база "Г. Бенковски". Говори с еднаква любов за работата си така, както и за дърворезбата.

"Военните

наистина са

праволинейни

и организирани, но те са хора с много голям интелект. Въпросът е в това какво и къде е работил и към какво се е насочил. Много малко са тези, за които след пенсионирането им се чуват негативи и са се провалили в живота. Има изключения, но повечето от тях са свикнали да се борят. Въпросът е кой колко ще се пречупи и ще започне друг вид работа, която е по-специфична. Тази праволинейност и организираност им помага", разсъждава Борис. Според него през 1989 г. поделенията в армията са се управлявали от хора, които са били верни на България, не толкова на партията. "Познавам хора, които са били на високи командни постове, можели са да направят какво ли не, да стане като в Сърбия например, но това са хората, които предотвратиха подобни събития. Те не тръгнаха сляпо да изпълняват команди", твърди бившият военен. По думите му много от неговите колеги рисуват хубаво, пишат добре и поезия и проза, но по ги е срам, страх ги е да се покажат, защото са живели дълго време в затворено общество и като излязат на показ, им е неловко.

Историята на фамилията Науменко, която неминуемо буди интерес, също е любопитна.

"Не съм заварил дядо си жив, той е починал през 1951 г. - шест години преди аз да се родя. Дошъл е от Русия през 1918 г. с белогвардейците. Освен баща ми е имал още две дъщери. Аз пък съм единствено дете, наследниците ми също са жени - имам две дъщери. Така че името с мен ще изчезне. Гордея се с фамилията си, макар че съм патил заради нея, но не мога да кажа, че кой знае колко негативно се е отразило, защото нямаше да бъда иначе в армията като офицер", споделя Борис Науменко. И продължава да разсъждава за историята, времето и изкуството. "Много е лесно от времето и от годините да съдиш и да даваш оценка за един политик, или за един борец, или каквото и да е. Каквото и да правиш, каквито и оценки д даваш, историческият момент е бил негов, така че и до сега не мога да направя съпоставка между Сталин и Хитлер например.

Все едно е

да сравнявам

Микеланджело

и Леонардо

да Винчи.

Всеки един от тях е бил гений", съпоставя Борис.

Твърди, че къщата му прилича на музей. В преносния смисъл заради неговите дърворезби, които са поставени навсякъде, и в буквалния. "В моя музей в къщата има едни ботушки, които са размер за кукла. С тях имам на снимка дядо си, баща си и себе си. Това са оригинални руски ботуши с налчетата отдолу, с клечките ковани и никой не може да повярва, че са ботуши, носени от хора. Но в крайна сметка това е живата история и понякога някой случаен предмет, на който не е обръщано внимание, за тебе се превръща в безценен", разказва Борис. Друга колекция пък му носи заряда от различни кътчета по света. "Обучавал съм много хора, които обикалят сега света. Не искам никакъв подарък да ми носят, единствено някакво камъче от където са ходили. В момента имам над 500 камъка от цял свят. Цял музей на камъка имам. За мен са безценни", споделя колекционерската си страст бившият военен.

Никога не е учил дърворезба, но не се оставя и само на интуицията. Развиването е на принципа на спортната злоба - защо да не мога да го направя, обяснява Борис. Но и не само това. Първоначално започва да черпи сюжети от другото си хоби - книгите. "Беше ме грабнала митологията - ирландска, шотландска, на англосаксонските нации. И при тях и при нас има таласъми, вещици, троли, гноми, елфове. 70 - 80 са ми книгите с легенди и митове на различните народи, руска литература за видовете изкуства имам доста. Най-голямата покупка, която съм си позволявал да направя навремето, беше за 60 000 лв. - двете големи енциклопедии на изкуството в митовете. Тогава се хванах да правя и да колекционирам тези малки фигурки на тролчета и на гномчета. Но изработката им е страшно трудна, отнема много време", разказва Борис. После се появява желанието да пробваш нещо ново. Когато се хвърлил да прави човешки фигури от дърво, се наложило да отвори съответната литература, която дава информация за човешкото тяло и анатомията. Трябва да се спазват съотношения, форми на лицето, на тялото, не че не ги знам, но искам да са реални, не искам да правя нещо измислено, убеден е Борис.

Следваща, но не по сила и значение страст на Борис, е ловът.

Едно е убиване,

друго -

отстрелване,

разпалено обяснява бившият военен. Убиват бракониерите, защото не прилагат никакви умения, за да приближат животното, няма разчитане на следи, търсене. Още по-лоши са онези бракониери, които залагат капани, защото животното се мъчи. Едното е убийство, другото отстрелване, категоричен е той. Организираните ловци се научават така да отстрелват, че да не попречат на популацията в района. В дружинката на Борис всеки излет започва с люта клетва: На този, който гръмне първото прасе, да му окапят топките. Защото първото прасе е свинята майка. Организираният лов е спорт, но голямата емоция е след ловуването, когато хората се съберат и започнат лакардиите, признава Борис. И се връща отново към дърворезбата. "Докато обикаляме по време на лов все си харесам някое парче дърво, което има вид на нещо, макар че само обработвам дървото, за да придобие вид на човешка фигура, лице, животно. Почти няма животно, което да не мога да направя от дърво. Говоря за фигури на всякакви видове птици, нечифтокопитни, хищници.

Една почивка на море за мен е да отида на възможно най-необитаем плаж, където има изхвърлени дървенца, събирам ги и те в един момент се оказват страшна ценност", разказва Борис. "Може би това, че съм работил в големи градове с много хора, с времето започва да ми прави удоволствие да съм в страни от шумотевицата, да избягам и да се върна към природата. Първата ми пластика е от едно нищо и никакво коренище. Използвах го за тяло, враснало в платка, и отгоре направих една жена с криле. Т. е. от корените не можеш да се откъснеш каквото и да направиш, дори криле да ти поникнат. На някои може да му е изчанчено, но за всяко едно нещо има човек, който го харесва", твърди самоукият резбар. Крайният резултат е, че няма повторяемост, копия няма. Работи и по поръчка. Последната си има предистория. Младо семейство иска оригинален подарък за сватба. "Първото, което ми щукна, когато ги гледах как се джавкат, обърнати един срещу друг и отразени в езерото, беше два профила, обърнати един срещу друг - женски и мъжки. Даже го скицирах и написах: обещано. Но когато отидох и заложих материал да го работя, прецених, че е много плоско - бях предупреден, че на сватбата ще има хора префърцунени, и направих друго. Костваше ми два дни, което е много като време,

но хване ли те

тръпката, няма

спиране,

може да се работи посред нощ, въпросът е да изпиташ удоволствието от това, което излиза. Когато им го занесох, се изненадаха много. Не знам дали е отговорило напълно на очакванията им, но изненадата повлия позитивно", доволен е Борис.

Относно продажбите и рекламата Борис е категоричен - не на интернет. Миналата година предлагал свои работи в магазините. "Елементарният принцип на пазарната икономика е: печели чрез оборота, не чрез надценката. Давам го на цена от 10 - 15 лв., всеки може да си го позволи. Минавам след една седмица, съвсем случайно, и го намирам с 200% по-висока цена, стои. Аз мразя компютрите, ненавиждам ги. Това, което правя, не се предлага в интернет. Има неща с много висока цена, малко хора могат да си го позволят. По мое мнение трябва да си избиеш парите за консумативите и енергията, но трябва да бъде и достъпно за хората, защото на естетичното и на красивото се радва и богатият, и бедният", разсъждава Науменко. От опит знае, че ако види нещо, публикувано в интернет, то те привлича, но колкото пъти притвориш очи и се опиташ да правиш нещо подобно, се връщаш към първоизточника. И съответно малко или много копираш - слага ти рамките и те ограничава. Тогава ти се стремиш да пригодиш дървото към това, което искаш да направиш, а не те води самият материал. А се получава, когато материалът те води. "Понякога започваш едно, после виждаш, че може да стане нещо друго. Понякога хвърляш, трошиш", казва Борис. Материалите му са случайно срещнати в природата, понякога се налага да се компенсира загубата на красотата на даден вид дърво. "Като виждаш, че ти е ценно, започваш да се стискаш, скъпиш го, защото знаеш, че трябва да получиш нещо много красиво. Не оцветявам дърво, всяко дърво си има различен цвят, необходимо е да се монтират отделните части от една фигура така, че да се получи дървопластика - да има плавно преливане, да няма рязък контраст, но в същото време самото дърво, самата окраска са страшно красиви. Понякога се получават и изненади. Но с времето се научаваш кое може да смесваш, кое не", споделя Борис, мислейки за следващото си предизвикателство от дърво.