АРТСЕДМИЦА


 

Летният културен отдих - поредната недомислица на община Плевен

 

Писмото от местната администрация ошашави читалищните дейци

 

Факсимиле от писмото до всички читалищаВяра ЦЕНОВА

"Да строим социализма с подръчни средства!", гласи емблематичен лозунг от не толкова далечното ни минало. Да спасим културния афиш с читалищна самодейност, звучи в съвременен плевенски демократичен вариант със същия смисъл.

В този дух е писмото от отдел "Култура" на община Плевен до всички читалища на територията й. Във връзка с ежегодното провеждане на Летния културен отдих, те са поканени да участват в периода от 15 юни до 30 юли или от 1 до 30 септември със своя програма. Резервации за дата се приемат до последния момент - 14 юни. Общината осигурява озвучаването, а транспортът е за сметка на читалищата. До тук приключва демократичната част от съдържанието на писмото. Неясно за получателите остава с колко дълъг репертоар могат да се включат, при положение, че за селските читалища началният час е 17,00 а за градските - 19,00. Освен това сцената е "Водна каскада", а при лошо време може да настъпи промяна в предварително заявената от тях дата. За лошо време считат ли се рекордно високи температури, които не са неочаквано явление през най-горещите месеци в Плевен? Или се разчита на непосредствената близост на шадраваните, в които запъхтяната от маранята евентуална публика ще се потопи? И какво ще стане, ако половината дати се отменят и в графика се струпат по 5 читалищни състава за час? Или участниците с бодрата подкрепа на общината изпълнят друг комунистически лозунг - "С всички сили - пет за четири!" (в оригинал се отнася за изпълнението на петилетката за 4 години). И що за дискриминация и разделение на селски и градски читалища. Да не се намеква за ниво и участниците от селата да бъдат като подгряващи групи на елита от Плевен?

Най-стресиращата част от писмото обаче се съдържа в последния абзац от изсипания очевидно набързо текст. Там вече няма и следа от любезната покана, а направо лъха на заплаха. "Вашето участие ще е доказателство за активна работа през изминалия творчески сезон и ще се смята за предимство при разпределение на годишната субсидия". Ха, сега! Който не слушка, няма да получи десерт.

Тук въпросите са два, но много съществени. Първо как едно участие на открита сцена почти без публика може да бъде оценено по достойнство за добре свършена целогодишна работа или самото подчинение вече е доказателство за това? И второ - как така ще се смята за предимство при разпределение на субсидиите? Ако си припомним факти и изречения от още по-близкото минало, когато съдебни дела спираха парите за читалищата, ще видим, че според кмета и всички негови подчинени в отдел "Култура" общината няма никакво влияние върху разпределението на субсидиите. Има една определена сума и комисията, която се състои от представители на всяко читалище, трябва да стигне до консенсус за разпределянето й.

Освен да се отмятат по списък и после да си го размахват под носа за доказателство и крехкият мир отново да бъде разрушен.

 

 

Управниците не почетоха паметта на оперната прима Гена Димитрова

 

Младите солисти обраха овациите на публиката, сн. авторътВиктория АЛЕКСАНДРОВА

Четирима талантливи млади оперни певци, добър оркестър и диригент и споменът за Гена Димитрова са достатъчен аргумент един концерт да се превърне в културно събитие. За местните управници явно това правило не важи, защото въпреки официалните покани на концерта в памет на великата ни съгражданка не присъстваше нито един представител на общината. Независимо от това плевенчани, ценящи изкуството и уважаващи хората, които са допринесли за славата на родния им град, без покана дойдоха да се насладят на концерта. Препълнената зала "Емил Димитров" дълго аплодира изпълненията на монголката Баясгалан Дашням, Елена Баръмова, Александър Носиков и Стефан Владимиров в партньорство с Плевенска филхармония и под диригентството на маестро Йордан Дафов. Програмата на концерта включваше арията на Манон из операта "Манон Леско" от Дж. Пучини, арията на Сантуца из операта "Селска чест" на П. Маскани, ария на клеветата из операта "Сивилският бръснар" от Дж. Росини, ария на Банко из операта "Макбет" на Дж. Верди, ария на Тоска от едноименната опера на Дж. Пучини, ария на Аида от едноименната опера на Дж. Верди, арията на Алеко от едноименната опера на С. Рахманинов и ария на Мефистофел из "Фауст" от Ш. Гуно.

"Аз не мога да правя оценка сам на себе си, но се радвам, че музикантите с такова увлечение участваха и то се видя на сцената. С такава съпричастност, всеотдайност, емоция свириха и това запалва и публиката. А солистите - радост е да де се работи с тях. Съжалявам, че пяха само по две пиеси по 3 - 4 минути, бих искал с тях по-големи неща да направя", сподели след концерта диригентът Йордан Дафов. Всеки от участниците излезе на сцената със спомена за Гена Димитрова - достатъчно ярък дори пет години след нейната загуба.

Йордан Дафов е бил състудент на оперната легенда. "Тя започна много бърза и хубава кариера, но за съжаление си отиде рано. Можеше още много време да работи с младите, да им покаже наученото, да ги посъветва, да им даде хубава чисто занаятчийска техника в ръцете. Добре че младите по същите пътища вървят, амбициозно като нея - умна, с желание, с много хъс в работата си и същевременно великолепен човек".

Почти едновременно и на един дъх разказваха за учителката си Баясгалан Дашням и Елена Баръмова. Ние сме имали късмета да се срещнем с великата Гена Димитрова на неин майсторски клас и се чувстваме наистина избрани от Господа, защото 250 човека се явиха на прослушването, а тя избра нас, казва емоционалната Байса, която в момента гради завидна кариера. Елена Баръмова има дълга предистория от познанството си с Гена Димитрова. "През 1998 г. бях отишла на прослушване у тях. Тя ме хареса и каза да й се обадя май месец, защото имаше майсторски клас. Но в деня на прослушването имах концерт, който не можах да отложа. Отложи се и срещата през следващия месец. Така до 2001 г., когато от афиши на "Тоска" разбрах, че предната вечер е имала концерт и реших да й се обадя", разказва развълнувано Елена. Заедно с Байса освен че стават ученички на световноизвестната оперна певица, живеят в продължение на една година в нейния дом. "Тя беше за нас майка, сестра, приятелка, всичко. Хранеше ни, грижеше се за нас. Костюми за концерти ни раздаваше. Не се ражда такъв човек. Всички знаят певицата Гена Димитрова, малцина - човека. Няма певица или певец, който така да се е грижел за учениците си като за собствени деца. Никъде по света", твърдят в един глас те.

 

 

Оператор нищи името на с. Коиловци

 

Цветан Колев събира версиите в книга, подчертава най-достоверната според него

 

Авторът с първата си книга, сн. авторътРалица ПЕТРОВА

"Кои ловци убиха мечката? Този въпрос ме е преследвал винаги, когато кажа, че съм роден в това село. Отговорът ми е бил един - не знам. Във времето двете думи са се вплели в една - Коиловци. Но наистина ли е така?". Това е началото на книгата "Кои л овци. За името", дело на родения в това населено място известен фотограф, оператор и председател на киноклуба в Плевен Цветан Колев. За да хвърли яснота, за да провокира земляците си да се върнат към историята, за да даде "старт" на друг, който иска да се порови още, и не на последно място - да удовлетвори собствената си страст към историята, той се впуска в това начинание.

Без претенции да е историческа, но построена на базата на известни публикации и авторския коментар, книжката разнищва теориите за произхода на името на селото. Преданията и легендите, както и известни факти се тълкуват от Колев, който прави изводи, използвайки собствените си спомени, както и тези на най-възрастните жители на плевенското село Коиловци. "През 2007 г. започнах да се ровя в нещата, които съм събирал през годините - от вестници, от книги. И реших да разгледам различните версии, за да видя коя е най-достоверна", обяснява авторът.

Дали наистина Коиловци идва от въпроса "Кои ловци?" и кои са те в действителност? Или произходът на наименованието на селището се крие, както сочат други източници, в растението коило. Среща ли се то в околностите и виждал ли го е някой? Не е ли най-логична съвсем различната версия, свързана с двете села Мечка в района - едното мюсюлманско, а другото християнско и отглежданите в първото традиционно овце? Каква е връзката с възпоменателната плоча от бял варовик, която се намира в Регионалния исторически музей - Плевен, и на която има надпис "Село Куйловце - 11 май 1873 г."? Авторът се опитва да даде изчерпателни отговори на всички тези въпроси. И да заеме позиция, като подчертае една от версиите за най-достоверна - тази за овцете. "Взискателният и добросъвестен читател винаги може да има своето предположение и нека го докаже. Горните редове бяха написани честно от мен според известни публикации. Тази книжка не претендира да е историческа. Съзнателно бягах от преразказа. Исках да се получи по-достоверно писание", откровено заявява Цветан Колев.

Който вече подготвя втора книжка, посветена на родното си село, съвместно с археолозите Соня Лазарова и Венцислав Гергов. По думите му не е възможно един човек да проучи и опише в детайли цялата история на дадено населено място, затова той е решил в отделни книжки да проучва различни сфери от живота на с. Коиловци.

 

 

Нови заглавия в книжарници ГРАММА"

 

"Има ли щастлива любов?"

Ги Корно

Няма нищо по-трудно от любовта и нищо по-сложно от живота по двама. Изхождайки от психоаналитичната си практика, Ги Корно ни разкрива скритите механизми, които направляват поведението ни и предопределят живота в двойката. Взаимоотношенията родителидеца обуславят непосредствено любовния ни избор и отекват върху терена на любовта. Така мълчанието на бащата може да роди "прекалено обичащата жена" или излишъкът на майчини грижи "мъжа, който се страхува да обича". Когато двамата се срещнат, резултатът е невъзможната двойка.

Съществува ли тогава щастлива любов? Да, отговаря Ги Корно, но само при условие, че конфликтите се превърнат в повод да осъзнаем раните, преживени в детството, и да се излекуваме от тях. Любовта е сложна алхимия, която "става" само когато сме завоювали истинска близост със себе си. Преди всичко трябва да се научим да обичаме себе си, за да овладеем нелекото изкуство да обичаме другия.

 

"Да се обичаме с отворени очи"

Хорхе Букай

Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.

Очакват двойката да запълни празнотата в тях.

Каква ужасна грешка!

Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени. Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите. Аз с теб. Ти с мен. Аз със себе си. Ти със себе си. Ние със света.