ШАРЕНО


 

Похотлива клиентка налита на свенлив кабелен техник

 

Колегите му го спукват от майтап заради пропуснатия шанс

 

Колаж "BG Север"Свалка НАХАЛНИКОВА

Похотлива плевенчанка направи неуспешен опит да прелъсти местен кабелен техник, научи "BG Север" лично от потърпевшия. С истеричен глас и с упорита настоятелност тя изревала в слушалката на операторката, че определени телевизионни канали имат смущения и помолила бързо на адреса й да се отзоват техници. За лош неин късмет обаче на повредата изпратили най-срамежливото и хрисимо момче. Засилил се младежът да звъни на звънеца, но едва докоснал устройството и вратата рязко се отворила и зад нея се показала уж възмутената от повредата стопанка. Тя по-скоро беше гола, отколкото облечена, разказа шашардисаният младеж. Така изкусителна, тя го повела към проблемния телевизор. Само с един поглед на професионален техник младежът установил, че "повредата" е умишлено предизвикана, но за да не обиди клиентката, си направил труда да поработи малко по случая. Едва го дочакала да клекне, и тя клекнала до него - пищните й форми започнали да преливат от и без това тесните си ограждения и заплашително да се стичат към него. Младокът загубил ума и дума, почервенял като презрял домат и се дръпнал леко встрани. Аз нали не ти преча така, просто искам да гледам как работиш, заявила с еротичен глас тийнейджърката. Не, не, смотолевил той и продължил с треперещи пръсти да оправя нарочно прекъснатия кабел. С рекордна бързина той си свършил работата и с бързи крачки тръгнал да си ходи. Понечил в движение да каже "чао" на мераклийката, но точно в този момент установил, че вратата е заключена, а ключът не е на нея. Погледнал момичето, а то пак се доближило до него с умолителна усмивка. Момиче, ще може ли ключа, едва се откъснало от вече побелелите му от безсилие устни. Е, толкова ли бързаш, остани още малко, примолила се тя и този път вече плъзнала потна от желание длан по устните му. Да, да, страшно много бързам, трябва да ходя на друг адрес, изстрелял техникът. В този момент страстта и еротиката в очите й били заменени със злоба и яд. Добре, махай се тогава, изсъскала тя и му отворила вратата.

Леко потиснат и омърлушен той се прибрал при колегите си и им разказал за похотливата клиентка. Всички и до днес го спуквали от подмятания и закачки, че кабели може да оправя, но... клиентки мераклийки - не.

 

 

ГолЯм майтап

 

Подредиха имената на колумбийче в съда

 

Родна СМЕШКОВА

Над странен казус умуваха магистрати, когато пред тях се появи 3-годишен малчуган с две различни имена в две държави, както и с две различни самоличности. Лукас, както ще го наричаме условно, се родил през май 2007 г. в Испания от майка българка и баща колумбиец. Тоня Тоткова Долашкова и Лиаскос Наранхо Халет, всеки в тон с националната си традиция, имали различна представа за подредбата на собствено, бащино и фамилно имена. Например, бащата Лиаскос Наранхо Халет, за да се спази колумбийската традиция бил кръстен с лично име Халет, а останалите имена представлявали първо фамилията на баща му и след това фамилното име на майка му.

След като в Палма де Майорка им се родил син, в местните регистри детето било записано като Лукас Наранхо Тотков. В Колумбия пък, за да се спази традицията на родината на бащата, с което майката била съгласна, кръстили синчето си Лиаскос Долашков Лукас. В България младенецът пристигнал като Лукас Наранхо Тотков, но се оказало, че има големи несъответствия с имената на майката и бащата, затова малкият нито можел да се регистрира, нито да се индивидуализира самоличността му, камо ли да получи българско гражданство.

Така нещата стигнали до съд. След като премина през две инстанции, след дълго умуване, неприятности и откази да се образува производство по подобен казус, най-после малкият се сдоби с име и самоличност. Така Окръжният съд в Плевен прекръсти Лукас Наранхо Тотков в Лукас Лиаскос Долашков, за да е в тон с националните традиции. Родителите на момчето са много доволни и обещаха да не допускат повече грешки с имената.

 

 

Вафли, ама Криза, криза, ама вафли...

 

Повече от година ежесекундно и всестранно ни атакуват с една дума - КРИЗА. Оправдание за всяка несполука, гаф или престъпление в световен, национален и местен мащаб, е единствено тя. Даже семейните скандали се заформят не защото мъжът е изпил парите на ракия, а защото заради кризата не са стигнали за хляб и мляко.

По време на криза някои затягат коланите, а други развинтват фантазията. Доказателство за това е най-новият артикул на сладкарския пазар - вафли "Криза" с вкус на лимон и на промоционалната цена от 99 ст. Лимонът в тях не е толкова кисел, колкото се очаква, а пълнежът - оправдано пестелив, ненатрапчив и диетичен. Но криза е, не може да изискваме твърде много и да разхищаваме неоправдано. И ако перифразираме познатата реплика за рибата и цацата, в нашия случай ще звучи: вафли, ама "Криза"; криза, ама вафли... "BG Север

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За сексомнията на един народ

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Сексомнията (нека да не се бърка със сексмания) е болест, от която според канадски учени страдал всеки дванадесети човек. Засегнатият от нея възприемал ласките като сън, който на сутринта забравял. Има изживяване, няма спомен от него. Много неприятно, изключително даже, но като се замислим, за много хора подобна болест е благословия: недоволните от партньора си например - изпълняват съпружеския си дълг, а не се чувстват в последствие изтормозени от това, за разлика от незасегнати от болестта с подобни на техните семейни отношения. За неверните мъже и жени си е истинско божие причастие. Казал е народът - чистата съвест се дължи на лоша памет. Хем си правят каквото си поискат, хем после няма чувство за вина, недомлъвки, лъжи, депресии и т. н. А представяте ли си проститутка с чиста като на девица памет? Май си е точно от този тип болести, за които Уди Алън е казал, че от тях е приятно да се боледува. Защото по-лошо от това да пропилееш живота си без спомен за секс е само това да го пропилееш в спомени за лош секс. Новината, с която канадските учени завладяха световните медии, мен пък ме кара да си изградя и други хипотези. Не страдат ли някои народи от сексомния? Хем ги клатят, хем после не помнят кой и как ги е клатил. Очебийно е, че симптоми на такава болест се забелязват и при нашия. Иначе не би било никаква новина, при това доста шумна и сблъскваща се с гневни реакции, освобождаването на братя Маргини като невинни. Все още си вярваме в правосъдието. Иска ни се да сме граждани, да имаме закони. Да се чувстваме отговорни към тях, но и защитени. Иска ни се да вярваме, че няма човек над законите, че те са над личност и воля на отделната единица, която е жалка като размери в сравнение с мощта им. И в същото време да сме единица, изпълнена с тази мощ, като всички останали, равни на нея. Излъгани, разочаровани. За ден, за два, за пет - помним и спираме да вярваме. Но човешкото съзнание е неспособно да живее дълго без закон. Или поне общочовешкото, иначе не би имало общности, а само враждуващи, разкъсващи се хищници. Отново вярваме, чакаме със затаен дъх тежката дума на възмездието, забравили, че някога пак така сме чакали. Прелъстени от нови идеали, после изоставени. Като болни от сексомния - все с чувството, че ни се случва за пръв път нещо, което отдавна се е превърнало в система. На което би трябвало да сме свикнали и най-малкото да спрем да се възмущаваме. Но способни ли сме? Май не.

Май е време да се събудим и да престанем да приемаме действителността като сън, който бързо се забравя, ако не искаме този сън да се повтаря непрестанно.

Иначе за някои хора няма събуждане. Но тяхната болест е друга и не е необходимо да бъде назована научно от учените - един турцизъм в езика ни идеално обрисува състоянието: тепегьозлък.

След велосипеда и края на кризата, Симеон Дянков за пореден път заговори за успеха с контрабандата с цигари. А ние... на него ли да вярваме, или на това, което виждат очите ни и чуват ушите ни по улиците?

Всъщност, няма лошо: нека си говори. Ние пък ще си пушим.