Брой 22 (18 - 24 юни 2010 г.)


(виж страницата в PDF-формат)


 

Блогърски конкурс за поезия “Лято, нежност, еротика”

 

На 5 юни в интернет на адреси: www.bgsever.blog.bg и www.cefulesteven.blog.bg обявихме блогърски конкурс за поезия на тема “Лято, нежност, еротика”. Право на участие имаха всички блогъри над 16 години, изпратили ни до две творби по темата. Получихме 74 стихотворения от 58 автори. Наградата - публикуваме част от творбите, които подбрахме със Стефан Кръстев - един от най-четените блогъри в България, за съжаление е невъзможно повече. Благодарим ви, читатели, приятели, творци! С пожелание за много творчески успехи, усмихнато лято и нестихващо вдъхновение! “BG Север”

 

behind the clouds

И ме целуваше,

а стъпалата ми изгаряха

пропадащи behind the clouds в ъглите на

страстта

непоносимо пареща

под дланите ти

под очите

под устните

ти

ти

всъщност

и ме събличаше

а кожата ми пареше

настръхнала и жадна да попие

бавно и

побъркващо безсрамна

потръпването ти и бавният разпад

със всяка своя пора

с всяка клетка

всеки дъх

оставящ отпечатък в коленете ми

под диафрагмата

над слънчевият сплит

стопена като кубче

лед

в ръцете ти

от шемет

от желание

и грях

и ме разтваряше

по свитите ми ръбове

изострена до обли междуметия

от раменe и пръсти

предизвикващи размазване

до глад

до бяс

до болка

да те имам.

Еми Цветкова


Лудият и слънцето

Безименен, рисуваше слънца

по каменния гръб на тротоара.

Във своя свят - невидим за света,

почти дете в обвивката си стара.

 

Подхвърляха по някоя монета,

но пръстите му, възлесто се свили,

все търсеха по прашните павета

усмивки от слънца. И тебешири.

 

Понякога се смееше на глас,

разказваше се сам. Или тъжеше,

когато с мокра длан дъждовен гланц

похлупваше слънцата му. Болеше го.

 

Събуждаше се винаги по тъмно,

но вътре в него вече беше светло.

И слънцето, едва-едва разсънено

изгряваше направо от ръцете му.

Христина Мачикян


Закътани плажове

Ненаситно попивам с очи

твоите малки ръце.

Докосвам ги с устни и в миг

сякаш в телата

пулсира

едничко сърце.

Сливат се

нашите огнени стонове,

страстта грейва лудо в червено.

И по най-съкровените

розови склонове,

хукват струйки

магия неземна.

След първия сладостен взрив,

къпе се пясъкът

в океан от Любов.

Всеки тласък,

е вик по-щастлив,

а предишният –

се преражда във нов.

Ненаситно попивам с очи

твоето стенещо тяло.

Долепям устни и в миг

сякаш времето

в мене, е спряло.

Къпе се пясъкът

в златна вода.

Всеки тласък,

е вик по-щастлив.

Приказно свети

над плажа нощта

и затихва в стон

най-красив...

Кирил Палачоров


Солена съм

Солена съм. От сълзи и от дъжд.

От тъмните ми залези солени.

От щипка радост в килограм тъги,

от бели нощи в непрогледни улици.

Горча на вкус от дяволската жилка

на непокорството, на кротката ми лудост.

Със вино ме преглъщат, но горчи

и предпочитам да ме плюят .

Невярна съм. А и защо ли не?

То всяко вричане е непонятно блудство

със спомени, с любови и дори

със хората, обичащи до лудост.

Сега ме нарисувай във огнището

та пепелта да стане моят дом,

обичай ме, обичай ме на съмване,

а вечерта ме забрави.

Евелина Огнянова Кованджийска


Усещане за лято

лятно е

и жарко

по тялото

морето

е

оставило

солените

си

устни

пясъчност

в очите ми

примамва

гларуси

вълните

се

събуждат

погалени

от

нощен бриз

се любят

и

проникват

в мене

лятно е

и жарко

Надя Стефано


Отвътре

С теб

се пресичаме

отвътре

на очите

в жарки

Зори

и в техните

отливи

се връщат

лъчите

на усмивки

отразени

в сините

вълни

на океани -

потънали

в сънищата

и чувайки

безмилостния

ритъм

на сърцето ти

ехтящ

на дълбоко

в душата ми

се разливам

в леговището

на жарта ти...

Милен Пеев


Близки сме

Споменът сяда на пейката с нас.

В него е палаво слънчево.

Гали липата със сянка от днес

рошаво лято отминало.

Бяха ни шепите пълни с мечти.

Вятър им даде крилете си...

С огнени мисли, радост и смях -

помни поляната дните ни.

Пак си до мене след десет лета,

бъбрим лениво живота си.

Близки сме. Нека сега помълчим

в топлия спомен унесени.

В бляскави, радостни топли сълзи

къпе се нежно приятелство.

Елена Николова - Хел


Лято

Знойно е лятото...

Капките роса

по клонки, по треви и по цветя

да осъмнат не могат.

Още в ранни зори

протяга лъчи слънцето

и те тръгват по тях -

малки цветни дъги,

устремени нагоре.

Ако чувството

е по-знойно от лятото -

не заспивай!

Навън остани!

Изчакай росата

да покрие тревата,

в която си легнал.

Да се плъзне по устните -

цвете разтворено,

жадно за обич...

Не є позволявай

да се превърне

в облак лъжовен!

Слава Ангелова


Вгледан в морето

Морето пени се като шампанско

и нежно в дланите на Вятъра поляга ...

Вълните му - криле на гларуси -

по пясъка със ярост блъскат .

Морето - пристан за удавници -

самотните души примамва ...

Остава чувството безпаметно

уроците на Любовта да срича ...

Димчо Тонев


Косач на детелини

Детелинено нежни 

са ръцете ти,

очите ти

са много детелинени,

сякаш е листче твоя зеленикав ирис.

Пръстите на ръката ти малка,

се свиват като лист 

на детелина.

И ето,

ти си четирилистието ми.

                                                                                                      

Не искаш ли вече

твоите детелинено нежни

ръце и очи         

да са четирилистието ми.

Тогава отрежи

зеленото от очите ми,

което е отразено чрез ирисите ти.

Да видим какво ще остане,

да усетя болката в сърцето си,

когато побелеят очите ми!

Любомир Николов


Фатално привличане

Фатално привличане...

с привкус на аромат ЛаРош.

Уиски с лед,загадъчно събличане

във нажежена,знойна нощ...

Искри прехвърчат архаични

при сблъсъка на четири очи.

Танцуват емоции първични,

а въздуха мълчи.

Изгарят се пръстите търсещи,

в косите прелитат звезди-

и потъват задъхани,бързащи,

а тишината блести!

Румяна Дюлгерова