ТЕМА


Трагичната участ на българските паметници

 

Монтана

 

Над 100 монумента на септемврийци се рушат

 

Момчил ИВАНОВ

Над 100 паметника на септемврийци в област Монтана се рушат или са вече разрушени. Повечето от тях се намират в района около Лом и по шосето от Монтана към Берковица и старопланинския проход "Петрохан". От близо 20 години е изоставен шлеп-музей, който се намира в дунавския парк в Лом. В момента шлепът, с който през 1923 година са били изхвърлени в Дунав заловени живи въстаници, е превърнат в тоалетна. Експонатите в него са изчезнали.

Още през 1992 година е вдигнат голям монумент на септемврийски въстаници, който стоял на входа на Монтана от Берковица до язовир "Чернила". Веднага започват подписки за и против действията на тогавашната синя управа на общината. Провеждат се и митинги. След като общинарите оповестяват намеренията си да вдигнат и паметника на септемврийците на централния площад "Жеравица" в Монтана, то антифашисти започват денонощни бдения до него, опасват го с живи вериги и т. н. По-късно управата и тогавашният кмет Людмил Сандов се отказват от намеренията си за демонтаж и паметникът остава. Всяка година до избирането си за президент Георги Първанов идва да поднася цветя на този паметник на 23 септември, когато се чества годишнината от въстанието.

Септемврийското въстание избухва през 1923 г. срещу режима, установен след Деветоюнския преврат, свалил от власт законното правителство на Александър Стамболийски. До 1989 година оценката за въстанието е положителна. То е обявено за първото антифашистко въстание в света, а участниците в него са почитани като герои. След това голяма част от историците отричат въстанието като безсмислено кръвопролитие. Днес оценките са противоречиви.

Преди 3 години крадци отрязват с кислородна горелка една от фигурите от монументалната композиция в местността "Балова шума" край село Георги Дамяново, където през 1943 г. местният партизански отряд води тежки сражения с жандармерията и дава много жертви. Фигурата е метална и тежи повече от тон. До сега крадците не са открити.

В най-ново време област Монтана се прочува с първия у нас паметник на НАТО, открит в деня на приемането ни в Алианса - 29 март 2004 г. Паметникът е издигнат от почитател на пакта каменоделец от високопланинското село Превала.

 

 

Плевен

 

Трапове зеят в античното римско селище Утус

 

Ралица ПЕТРОВА

Античното римско селище Утус, което се намира близо до гр. Гулянци, е напълно унищожено, показа проверка на "BG Север". Иманярските набези в продължение на 10 години са превърнали непроученото археологическо находище в къс обрасла с бурени и издълбана с трапове земя. Древното римско селище, датирано от II - IV век, е пострадало най-много от паметниците на древността на територията на Плевенска област, обяснява директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) Михаил Грънчаров. Днес на мястото могат да се видят разхвърляни кости, тухли, цигли и др. Някои от траповете, наподобяващи лунни кратери, са с диаметър над два метра.

Особено трагично е станало състоянието на Утус след наводненията. Обилните валежи са смъкнали земната маса още по-надолу, незаринатите отвори са станали още по-големи. По думите на Грънчаров в предишните години площта е била набраздена от строго очертани и парцелирани от иманярите места и се е работело интензиво. Според директора на РИМ едва ли нещо ценно вече е останало.

Репортер на "BG Север" обаче засече двама иманяри. При появата на хора единият от тях избяга. Другият продължи да копае. Заяви, че търси монети. Опитвал се да си докарва по някой лев, защото бил безработен. "С какво друго да се занимавам? Ако има работа и заплати, няма да ровя в земята. Кой ще дойде тук да блъска за два лева", обясни той. Българинът сподели, че по професия е стругар, но останал без препитание и сега от иманярсвто я си докара по 20 лв. на месец, я не. На въпроса дали знае, че това е древно селище, археологически паметник, той отговори: "Ако има табели и забрана няма да се копае. Било е някога, сега няма нищо".

Римското селище Утус е известно на специалистите. "Освен монети иманярите търсят още скулптури, бронзови и каменни пластики, злато. Фрагментите от материали, които са разпръснати по повърхността, са достатъчно доказателство, че иманярите са попаднали на погребение. Съвсем ясно се виждат костите, които са разпилени по безобразен начин, строителната и фрагментите от битовата керамика. Те са типични за римсакта епоха от II - IV век, когато се датира най-силното развитие на Улпия Ескус", обяснява Грънчаров. Той допълва, че мерките, предприемани от полицията преди време, не са били ефективни.

Наглостта на иманярите стигнала до там, че те започнали да подкопават дори пътното платно. Всеки, навлизащ с автомобил в Утус, ще се изуми от огромните дупки, започнали да разяждат асфалта.

Чак през тази година благодарение на няколкото специализирани полицейски акции и с разпореждането на Плевенската окръжна прокуратура са иззети от иманяри материали от Утус. В изложба в залите на РИМ са наредени погребални керамични съдове, статуетки, бронзова пластика, монети.

 

 

ВРАЦА

 

Средновековни църкви и манастири тънат в забрава

 

Цветана ЕВГЕНИЕВА

Средновековни църкви и манастири, обявени за паметници на културата във Врачанско, устояли столетия на времето и природните стихии, сега се рушат поради липса на средства за възстановяването им. Впрочем, за радост, няколко вече са реновинирани по инициатива на граждански комитети и дарители. Пример за това е реставрацията на неизвестен шедьовър на примитивното изкуство от епохата на българското Възраждане в църквата на с. Тишевица, община Враца. Според изкуствоведа Виктор Борисов със своята старинна архитектура и запазени стенописи и икони храмът е един от най-ценните паметници от началото на XIX в. Стенописът "Страшният съд" е нарисуван преди 160 години от майстор от Тревненската школа. Това е единственото изображение на библейската сцена за второто пришествие, запазена във Врачанско. В малката селска църква само върху 5 квадратни метра в предверието, майсторът е събрал стотици образи на хора, животни и митични същества. Необичаен е и броят на сцените, изобразяващи мъченията на грешниците в ада - те са точно 13. Толкова много сцени на мъчения едва ли се срещат в подобен стенопис от времето на Възраждането, твърди Виктор Борисов.

Но не такава е участта на манастира "Свети Иван Рилски" над с. Бистрец във Врачанския балкан. Светата обител, известна още като Свети Иван Пусти заради постницата, където са живели свещеници и монаси, е датирана от 1540 г. по славянски надписи, които вече са унищожени. Манастирът два пъти е опожаряван от турците и отново възстановяван. През 1922 г. към него е работила щампарница за манастирски и църковни материали. След 1990 г. иманяри прокоповат всичко наоколо в търсене на злато, разрушават олтара, унищожават стенописи и отнасят цялата църковна утвар. Разрушена е и хотелската част към манастира, магерницата и водопровода.

Жителите на околните села са решили със собствен труд и средства да възродят традиционния Богородичен събор в края на август и да възстановят светата обител, но за съжаление те не получават подкрепа от нито една институция. Дори и от Врачанската митрополия, която иначе поддържа редовно своята резиденция под манастира.

Продължава да се руши и църквата "Света Богородица" в с. Тлачене, община Бяла Слатина, обявена за паметник на културата, строена със средства на жителите. Според кмета на селото, общинският съвет в Бяла Слатина е одобрил отпускането на 9 000 лв. за изработване на проект за възстановяване на църквата, с който да се кандидатства за финансиране пред Правителствената комисия по бедствия и аварии. Но се оказва, че църквата не притежава нотариален акт, тъй като собственик е Врачанската митрополия. На писмата до владиката Калиник и до Светия синод засега няма отговор. Свещеникът Сашо Стоянов вече се опасява да прави служба в рушащата се църква. Неговият въпрос е: "Наистина ли трябва да се срути този хубав храм, за да се убедим какво ни чака като безбожници"?

Таза пролет безвъзвратно се срути Гърбавият мост над река Бързина край с. Липница, община Мизия, свързан с преминаването на Ботевата чета преди 130 години. Средновековното съоръжение е обявено за паметник на културата и грижа за неговото опазване е както на община Мизия, така и на Националния институт за паметниците, твърди кметът на селото Румен Шопов. От 25 години вървят сигнали и преписки към тези институции. През 1990 г. Националният институт утвърждава проект за консервация и реставрация на моста, а община Мизия планира 40 000 лв. от своя бюджет за ремонт. Тогавашната временна управа обаче отклонила парите за друго. Тъй като мостът е граден по римска технология, откъртване даже и на един камък може да го срине, каза кметът и допълни, че когато са се откъртили два камъка, той сигнализирал Националния институт. В края на 2005 г. от Министерството на културата изпратили писмо, че ще окаже помощ във финансирането на ремонта, за който трябват към 60 000 лв., след като бъде представен проект за това. Община Мизия обаче все още не е отпуснала необходимите около 4 000 лв. за изработването на проекта, тъй като вече е имало такъв прецедент. Но за съжаление мостът не можа да дочака края на бюрократичните разпри и рухна в реката. А с него рухна и нашата историческа памет и национално достойнство.

 

 

Габрово

 

Спасителите действат по сигнали

 

Мариана ДИМИТРОВА

Няма специална служба в Габрово, която да се грижи за скулптурните композиции и сградите - паметници на културата. Още повече, че Габрово се слави като града на стоте паметника. През последните няколко години обаче монументите в града на Рачо Ковача се увеличиха значително. Сега те наброяват над 150. Тяхната поддръжка е доста трудна задача, тъй като от няколко години опекунство над тях е поел отдел "Култура" към местната община. "Няма възможност за специална работна група, която да прави оглед на паметниците, за да сме в час какво е тяхното състояние. Действаме единствено по сигнал", не крие шефът на отдел "Култура" Стефан Ганев.

Такъв сигнал наскоро подаде и вестник "BG Север". Става въпрос за паметника - символ на Габрово - Рачо Ковача, който е кацнал върху скален масив в река Янтра. Откакто е поставен отпреди 30 години и закрепен с дървени клинове, монументът на основателя на града не е пипван. С годините от влагата клиновете бяха изгнили и всеки момент Рачо Ковача можеше да потъне в реката. Точно преди два дни обаче работна група е махнала изгнилите клинове и е изляла бетон в образувалите се кухини. Така основателят на града бе спасен от позорното падане във водата. Пак по сигнал преди седмица е спасен още един паметник в Габрово. Посред нощ група вандали са се опитали да катурнат скулптурната композиция на Баев мост в Габрово. Този паметник щеше да има същата участ като Рачо Ковача, ако хулиганите бяха успели да го отлепят от каменния постамент. Сега вече скулптурата стои е стабилно укрепена и залепена на мястото си с италианско лепило. Друг емблематичен паметник - този на Васил Априлов пред Националната априловска гимназия, на пръв поглед изглежда добре и стабилен. В постамента му обаче има няколкосантиметрови пукнатини, които се нуждаят от заварка.

Едва 2 000 лева е заделила в бюджета си за тази година община Габрово за ремонтирането на паметници, стана ясно още от началника на "Култура". Колкото до сградите - паметници на културата, нещата стоят доста по-трудно. Габровци и гостите на града с удоволствие се наслаждават на старинната част, известна като "Шести участък", която е с калдъръмени улици и стари дървени къщи, с покриви от речни камъни. Сега уникалните улички са разбити заради преминаващи автомобили, а къщите са в окаяно състояние. Всички те са реституирани и върнати на собствениците им, но те нямат средства да ги реставрират. Общината не може да дава средства за частни имоти, категоричен е Стефан Ганев. Процедурата при тях е още по-сложна тъй като за сграда, обявена за паметник на културата се изисква разрешително от Националния институт за паметниците на културата.

Идеята на габровския градоначалник е за "Шести участък" да се търсят варианти за рехабилитация чрез проекти, подобни на "Красива България".

 

 

Велико Търново

 

Нужен е синхрон между държавната и местната власт

 

Кремена КРУМОВА

Няма национална концепция за паметниците на културата, затова те са в окаяно състояние, смята зам.-кметът на Велико Търново Иван Панайотов, който е и бивш екскурзовод. Според него е необходим синхрон между държавната и местната власт за тяхното опазване. "Законът е стар - на 15 - 20 години, може и повече. Нещо се допълва, нещо се маха. Не е достатъчно. Трябва да се регулират много неща - колекциите - частни и държавни, собствеността на паметниците на културата - държавни и общински", споделя той. И изразява надежда с новия закон много от тези неща да отпаднат.

Въпросът е в това как можем да усвоим европейските пари, за да ги ползваме за паметниците, казва великотърновският зам.-кмет. И допълва, че колкото и министри да са се сменили досега, никой не е направил нищо, за да бъдат съхранени и опазени тези символи на миналото ни.

100 000 лв. е дала община В. Търново за ремонт на покрива на музей Възраждане и учредително събрание. Чрез снимки и оригинален материал в него е проследена историята на региона през ХV - ХIХ в. В сградата е приета първата българска конституция, останала в историята като Търновската. От 1989 г. е започнало писането на писма до председателя на Народното събрание, но никой не е обърнал внимание, твърди Панайотов. Първоначално музеят е бил държавна, а сега е общинска собственост.

Архитектурно-историческият резерват "Царевец е най-голямата забележителност на старата столица. Той е част от 100-те национални туристически обекта. Интерес за посетителите е и църквата "Свети 40 мъченици". Тя била построена, украсена и стенописана no заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII - XIV век е била една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан "Велика лавра".

Други забележителности на В. Търново са музеят "Възраждане и учредително събрание", къщата - музей "Сарафкина къща", където в неповторима атмосфера е представен градският бит на търновци през миналия век, музеят "Нова и най-нова история", където е проследен политическият, икономическият и културен живот на българската държава след Освобождението от турско робство през 1878 г., улица на занаятите "Самоводска чаршия" и др.

В намиращото се само на няколко километра от Велико Търново село Арбанаси са съхранени в автентичния си вид къщи и църкви от времето на българското Възраждане. Строителните традиции и битът на богатите арбанасчани са отразени в Констанцалиевата и Хаджиилиевата къщи. Архитектурата и стенописите на църквите от ХVI - ХVIII век са сред едни от най-добрите образци от това време в съвременните български земи.