СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 21 (7 - 13 юни 2013 г.)


 

 

Назначиха бившата директорка на музея за два дни и пак я уволниха

 

Стефка Григорова спечели делото във ВКС, сега обжалва и новата заповед

 

Факсимиле от новата заповед за уволнение

Страницата подготви: Мая Паскова

На 22 май т. г. със заповед на кмета проф. д-р Димитър Стойков и след решение на Върховния касационен съд (ВКС), директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен Стефка Григорова беше назначена отново на поста, който заемаше до юли миналата година. На следващия ден й беше връчена нова длъжностна характеристика, след което и заповед за уволнение -- втора за по-малко от година.

Григорова беше уволнена на 20 юни м. г. с мотив "липса на квалификация" - не отговаряла на длъжностната характеристика, връчена й седмица преди това. В документа бяха вписани нови изисквания, сред които владеене на 4 чужди езика и авторство на книга. Факт, който кметът проф. Димитър Стойков обяви за административен ход. "Реално мотивите ми са лошото управление и слабите финансови резултати на музея, които пък от своя страна произтичат от липсата на квалификация на неговия директор", поясни тогава той. Стефка Григорова обяви уволнението си за политическо и потърси правата си в съда. На мястото й за временно изпълняващ длъжността беше назначена Нели Дакова.

Районният и Окръжният съд в Плевен се произнесоха в нейна полза, а на 13 май ВКС потвърди решенията им и я възстанови на работа.

Григорова се връща на 22 май. Още на същата дата, заедно със заповедта за възстановяване, й е връчено писмо, в което се разпорежда да представи документи за допълнителни квалификации, медицински и др. След като представя дипломите си по история и музейно дело, й е представена нова длъжностна характеристика, която тя отказва да подпише. В новата заповед за уволнението й, която тя отново ще обжалва, мотивите са: служителят не притежава необходимото образование за заеманата длъжност. "Аз съм специалист, който 34 години работи в музея, а се оказа, че трябва да съм завършила история и етнология или етнография. Етнографията е дисциплина, а етнологията е наука за историята на етносите в света. Направих справка, вероятно непълна, но музей по етнология има в Барселона, в България - не", твърди Григорова. И допълва, че профилът на музея се определя от Закона за културното наследство. Според него Регионалният исторически музей в Плевен има общ профил, тъй като представя историята на региона от най-дълбока древност до съвременността плюс раздел "Природа". Специализираните музеи - етнографски, археологически, природонаучни може да изискват съответните специалисти за ръководители.

В открито писмо до кмета, изпратено до всички медии и внесено с входящ номер до него, тя задава редица въпроси на бившия си работодател, сред които: колко човека са уволнени неправомерно и колко "доброволно" са били принудени да напуснат; колко лева от бюджета на общината са платени като обезщетения при изгубените след това дела, както и конкретни въпроси, свързани с разходването на бюджетни средства на музея с одобрението на финансовия одит на общината.

Официално изнесен резултат от назначения миналата година финансов одит и прокурорско решение по случая все още няма.


 

 

Сашо Златанов намигва към колегите със Саке

 

И този път авторът не изневерява на темите си - лов и риболов, сн. авторът

Единственият анималист в Плевен - Сашо Златанов, и този път не изневери на себе си с темите, които представя в най-новата си изложба. В залите на Общинска изложбена зала "Христо Бояджиев" ловецът и рибар подреди живописните си платна под общото заглавие "Саке". "Не съм почитател на това питие, употребявано от момчетата на божествения вятър - камикадзетата, но съжалявам, че не съм негово рекламно лице. Нашият джинс е известен като Керините, което пък идва от прякора на един от родоначалниците му - Мустакера, популярен със забележителния си мустак. А Саке идва от първите две букви на малкото име и рода", разкри мистерията около високите градуси в името на експозицията художникът. А относно картините, Сашо признава, че закачката му е и към рибарите, и към ловците. Повечето от вас знаят, че аз съм и ловец, и рибар, но трябва да ви призная, че май рибарите са тези, които лъжат повече, обобщи наблюденията си от участието си в двете "дисциплини" Сашо Златанов.

 

 

 

Талантливи плевенски деца на професионалната сцена

 

В гала концерта на Приказна галерия се включиха всички деца от Балетната школа Сцена от Грешката да си жив, сн. авторът

Сцена от Грешката да си жив

Над сто възпитаници на Балетната школа и Балетното студио при читалище "Съгласие" бяха горещо аплодирани от препълнената зала "Емил Димитров" в понеделник вечер по време на финалното представление на спектакъла "Приказна галерия". От премиерата на 26 март до сега постановката беше представена пред стотици плевенски деца. Освен любопитни факти от историята на фотографията, каквато беше темата тази година, те почувстваха магията на танца. Постановката е на актьора Христо Домусчиев - Бебо (в ролята на разказвача), хореографията е дело на Маня Николова, художник е Иван Велчев - Йово, репетитор - Валя Козовска, и корепетитор - Илина Павлова. На балерините партнират момчета от НУИ "П. Пипков" и танцьори от брейк формация "Ефект". В заключителния спектакъл по традиция се включват всички възпитаници на Балетната школа. Най-малките балерини - 3 до 5-годишни, направиха своята първа премиера на голямата сцена. В гала спектакъла своя последен танц представиха и трите абитуриентки на студиото - Емили, Кристин и Симона.

С четири заглавия излиза през този творчески сезон Детската театрална студия при драматично-куклен театър "Иван Радоев" с ръководители Ива Николова и Адриан Филипов. "Грешката да си жив" от Алдо де Бенедети бе представено във вторник на Голямата сцена на театъра.То е първото заглавие за възрастни, върху което Ива работи, като освен актьорската игра в постановката имаше и музикални изпълнения на пиано и кларинет, с които се представиха младите театрали, възпитаници на НУИ "Панайот Пипков".

Следват още три заглавия, които ще бъдат играни по два пъти. "В дъжд и във вятър пак на театър" по текстове на Недялко Йорданов може да бъде видяно на 14 юни от 19 ч. и на 15 юни от 17 ч. Пиесата е своеобразен мюзикъл с авторска музика, дело на Ангел Бешев. В нея пред зрителите ще се изявят по-малките възпитаници на студията - от 7 до 13-годишни.

В "Балкани, вдигайте се в небесата!" по Чудомир ще се изявят малко по-големите актьори от театралната студия. Представленията са на 18 и 19 юни от 19 ч. Финалът на творческия сезон ще поставят най-малките "патенца" от школата на Адриан и Ива със "Златни приказки" по Пушкин на 24 и 25 юни от 17 ч. на Камерна сцена. Музиката в представлението е дело на Робертино Горанов, а сценографията - на Pepsi Rocket. Това е пиеса, която Дария Горанова е правила преди време и сега ние използваме нейните декори и костюми, разказа Ива.


 

 

Силуети от миналото запечатва арх. Стефанов върху белия лист

 

"Силуети" е наречена четвъртата книга на арх. Иван Стефанов, след "Песента на авлигата", "Ескизи с въглен" и една "Рапсодия в черно". След дни на бял свят ще я покаже великотърновското издателство "Фабер". Двайсет и девет разказа, без картинки, без украса, разказват за неща и хора около нас, преди нас и вероятно - и след нас.

"Случва се- вървишнапред, назад, на зиг-заг. Ту по равно, ту по стръмно. Ту пълзиш, ту тичаш. Но се случва и да спреш, и да се загледаш. И сред равното, спокойното, безкрайното - да съзреш нещо, посивяло, избледняло. Малко неясно, но извисено. И подпира небето! И срещаш хора, и слушаш за хора. И едни отминаваш, и забравяш. Други ни отминаваш, ни забравяш. Стърчащи, чепати, ръбати.И не знаеш ни защо си ги срещнал, ни защо не ги забравяш. Силуети! Та за тях разправям", споделя в своя си стил авторът. Според някои това са разкази. Други казват - поезия е. Трети, че това били импресии. Отговорът: "Кои са прави не знам. Но знам, че това де пиша прилича на мен. И че не са ни разкази, ни поезия, ни импресии. А са парчета олово. По около девет грама едното, както пееше един. Та пиша за хора, дето не приличат на другите. Дето приличат и стърчат като силуети. И кръстих книгата на тях!"

 

Кучка

Не пиеше много.

До козирката!

Ни повече, ни по малко!

При него всичко беше точно!

Пиеше само вечер.

Пристигаше в клуба на художниците в шест!

Точно!

Та влиза Хари

Масата е една и съща! В центъра!

Бутилка и чаша. Вино! Хари не пие нищо друго, дори и аванта да е. Никога! Боговете пиели само вино! Да е чул някой, някога, някъде, някой бог да е пил уиски или водка? Никога и никъде!

А Хари си е бог!

Кога се родил

Първо изврещял, но веднага млъкнал, защото над него се надвесили три харпии. Харпии ли, уруспии ли, не запомнил добре, ама женски.

Три! Една от друга по-хубави и една от друга по-цицести.

И чул как една след друга изрекли:

- Мъж!

- Пич!

- Художник!

И изчезнали!

С това Хари започваше, и го разказваше почти всяка вечер и на всеки, който приседне на масата до него.

Следва облизване на джуките, припалване на цигара и поредната история, след обръщане на поредната чаша, но от втората бутилка:

- В петък се запознахме!

- В събота се оженихме!

- В неделя я набих!

- В понеделник я изгоних!

Поредна чаша и процеждане през зъби:

- Кучка!

Всички жени за Хари са кучки.

Изключение няма!

Кога се случи, а се случваше, Хари да се сдобие и с пари, на масата му присядаше и нещо женско. Бъбреше, пиеше, плащаше и го отвеждаше в ателието си. По няколко дни това женско не се вестяваше. Кога дойдеше, по лицето му имаше петънца - и малки, и големички, и сини и зеленикави...

А той пиеше и разправяше коя кучка, как я млатил и как пищяла

- Ще пищи! Кучка! Плащам, ще млатя!

Поредна чаша и мечти

- Пари, пари! Дайте ми пари и всички кучки са мои! Ах, какъв кучкарник ще направя!

Мечтаеше Хари!

Да, ама това, животът, си е много подло нещо!

Промени се и повлече и Хари

Започна все по рядко и по рядко да идва

После изчезна

Разправяха, че закъсал с очите

И скоро за него се говореше в минало време.

Имало нещо...

Няма вече нищо!

И го забравиха!

Мина есен, мина зима, настъпи пролет.

Грейна слънце и улиците се оживиха.

Един ден

Една жена

олисяла, посребряла, поприминала

Хванала под ръка, водеше човек, който с другата си ръка почукваше с бяло бастунче

Водеше един мъж!

Срещнала го беше преди седемнайсет години...

В един петък!

В събота се ожениха!

В неделя я наби.

В понеделник я изгони!

Една "кучка" водеше един слепец!

И мълчеше.

И той мълчеше!

 


 

 

Нови заглавия в книжарницИ ГРАММА"

 

Философия на свободата

 

Томас Джеферсън

Тази книга представя философските тези на Томас Джеферсън, най-гениалния сред бащите основатели на американската нация - държавник, ерудит, полиглот, визионер, изобретател и крупна фигура от епохата на Просвещението. Основните теми, които авторът дискутира, са свободата на личността, деспотичните системи и практики, които я застрашават, и начините и средствата, с които хората разполагат, за да я защитят.

 

 

Преди да кажа сбогом

 

Сюзан Спенсър-Уендъл

През юни 2011 Сюзан научава, че има амиотрофична латерална склероза. Тя е на 44, има три малки деца и й остава само една година. Сюзан решава да я изживее с радост. Напуска работата си като журналист, за да прекарва цялото време със семейството си. И предприема седем пътешествия със седемте най-важни в живота си. "Преди да кажа сбогом" е незабравим подарък за любимите й хора и за нас: напомняне, че всеки ден е по-хубав, ако го изживявате с радост.

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО