СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ШАРЕНО

Брой 21 (7 - 13 юни 2013 г.)


 

23-годишен завърши първи клас с пълно 6, вече знае азбуката

 

Половината от съкафезниците му в затвора са напълно неграмотни

 

Половината от дипломираните 52-ма ученици в Плевенския затвор се изявиха на сцената като актьори, певци, музиканти и танцьори, сн. Ангел Атанасов

Кирил МЕТОДИЕВ

Цялата азбука знае вече 23-годишният Даниел Илиев и това е само една от причините той да получи свидетелство за завършен първи клас с оценка пълно 6. Обявен е за отличник на тазгодишните възпитаници на школото в плевенския затвор, защото проявил доста старание в уроците. Даниел е от с. Крета и излежава 2-годишна присъда. Твърди, че попаднал зад решетките, след като полицаите го хванали да кара кола без книжка - за пореден път. В детските си години пропуснал училището, защото родителите му нямали възможност да го изучат. Чак сега разбрал колко е хубаво да си грамотен. Зарича се като излезе на свобода след 6 месеца да продължи образованието си и повече да не отваря работа на полицаите и правосъдието.

Още двама затворници получиха по една голяма шестица в свидетелствата си - Емил Асенов (36 г.) и Мариян Цеков (35 г.), които се "дипломираха" като четвъртокласници. Те дори се канят да преподават уроци на своите деца, когато излязат на свобода. Емил лежи година и 3 месеца за кражба на плазмен телевизор, която не била първата му криминална изява. Мариян пък отсега се гласи да хване на северозапад - към Германия, когато излезе на свобода след месец. Жена му и трите му деца вече са там. Главата на фамилията им проправил пътя преди 5 г., когато заминал в немско на гурбет.

Работил по строежи и като се закрепил финансово, взел при себе си съпругата и децата. В България обаче го осъдили задочно за обсебване - негов приятел го натопил, че му взел колата без да я плати.

"До преди няколко години неграмотността сред лишените от свобода при нас беше 20 - 30 на сто. Сега обаче контингентът ни е основно от поколенията, родени след 1990 г. Затворниците ни в момента са 650. Близо 300 от тях не могат да четат и да пишат, но повечето нямат и желание да се научат", твърди директорът на затвора Иван Петков.


 

 

 В жегите

 

Щипка мащерка в алкохола ще е хитът на коктейлите това лято

 

За плевенчанина Мартин с 9-годишен стаж зад бара модата в коктейлите се мени всяко лято, сн. Инна Стефанова

Инна СТЕФАНОВА

Модата в коктейлите от 20-те години на миналия век се завръща триумфално за предстоящото лято. Домашно приготвеният фреш и напитките, забъркани по рецептите на баба, ще са хит през този сезон, твърдят плевенски бармани. Коктейлите с малко алкохол, букет от билки и домашни продукти ще властват в тукашните заведения. Щипката мащерка например ще придаде съвсем различен вкус на един традиционен коктейл. Тенденцията вече е тръгнала от морето, на чиито плажове от години се създава модата за свежите питиета.

И това лято в заведенията на Плевен сред най-поръчваните ще си остане познатото от предишни години мохито, прогнозират барманите. Новост ще е разновидност на "Блъди Мери" - издълбан домат, който ще се пълни с водка и подправки. Друг популярен коктейл - любимият на мнозина още от миналия век "облак" - смес от мента и мастика, също се очаква да се задържи в челото на класацията. Прогнозите на барманите са отново да се търси "Тропическа наслада" - микс от ликьор от пъпеш, пина колада кокос, прясно изстискан лимонов сок и сок от кактус. Предпочитан ще е и "Синя лагуна", забъркан от водка, сода и няколко капки кюрасо за синия цвят.

 

 


 

 

 Бодливи квартиранти

 

Таралежи се завъдиха в дворовете

 

Ежка БЕЖКОВА

"Както си стояхме с малкия на двора и изведнъж се появи таралеж. Приближи се доста до нас, аз отидох и той веднага се сви. Взех го с една лопата, но той не поиска да си покаже физиономията. Отнесох го до края на двора и той се шмугна в комшиите". Това разказва плевенчанин, който живее в къща на улица "Стоян Михайловски". Оказва се, че не само в техния двор има таралеж. Много хора от същата улица, а и от съседните са видели в имотите си бодливата животинка. "Аз си четях на първия етаж и по едно време чувам - все едно човешки стъпки по плочките навън. Излязох със страх, но не беше човек, а таралеж", обяснява млада жена. Хората дори са започнали да се опитват да хранят бозайниците, като им оставят плодове там, където смятат, че живеят. Фактът, че има толкова таралежи, е добър показател, защото там, където властват те, няма риск от змии, твърдят познавачи. Бодливите животинчета са най-големият враг на влечугите и ги убиват без жал. Имало е години, когато хората с къщи и дворове са си купували таралежи, за да ги пазят от змиите, казват по-възрастни плевенчани и посочват, че цената на един таралеж варира между 15 и 40 лева, в зависимост от големината и възрастта му. Най-ядосани от неочакваните съквартиранти се оказват домашните кучета на хората. Не един пес е бил с разкървавена муцуна и бодли в козината след сблъсък със симпатичните животинчета.


 

 Да почерпИ!

 

Александър Печеняков ще празнува двойно

 

Два повода ще отпразнува на 10 юни бившият кмет на Долна Митрополия Александър Печеняков - 56-тия си рожден ден и 32 години брак. На този ден той и неговата съпруга ще бъдат на почивка във Велинград. Ще празнуват в компанията на своя кум, който ще дойде от Кюстендил специално за случая. Тостовете вероятно ще започнат с "Русская" и ще продължат с кой каквото пожелае.

"Пожелавам си всички в семейството ми - съпругата, децата, внуците, майка ми, да са добре и да са живи и здрави. Другото само ще се нареди", каза пред "BG Север" рожденикът.


 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

И този път за нещо светло

 

Стефан КРЪСТЕВ

Може ли доброто да е топновина, без това да е лош признак? Многократно съм изказвал мнението си по повод разни шумотевици как полицай отказал подкуп, самарянин предал намерена чанта с пари, когато сам едва свързвал двата края, осъден заслужено голям престъпник или е пресечен контрабанден трафик - за да изглеждат подобни неща събития, те не са типични в нашия живот, което е тревожно, защото би трябвало да бъдат съвсем в реда на нещата. Тъй и за магистралите, за отрязаните стотици лентички през изтеклите четири години. Най-тревожен се почувствах на едно наистина много светло събитие - новата библиотека в Плевен. И защо се почувствах така? - ами защото наистина е събитие, след като за четвърт век се затвориха хиляди библиотеки (някои статистики посочват 4 000), а беше открита една единствена - тази. Радваме се като на чудо на неща, които трябва да бъдат ежедневие. Ако наистина сме нормално общество в една по-нормална държава. Да, през този четвърт век непрестанно четох и неща от другата страна - за хора, уморени да научават за поредната далавера по най-високите етажи на властта, за поредното брутално убийство, изнасилване, въоръжен обир, загубили при нелепи обстоятелства живота си, закрити предприятия, безработица, катастрофи, катастрофи, катастрофи, но това, че лошото все още ни прави впечатление, че не го приемаме като част от живота ни, че се набира буца в стомаха ни и не би ни се искало да научаваме това, защото не ни се иска изобщо да се е случило - това все пак е добър признак - значи все още не сме се превърнали в зверове в джунглата.

Уверих се, че и в този ми ред от мисли може да има изключения. Случват се понякога неща, които са добри, но са изключения и в това няма нищо тревожно. Публичното лице на отминалата седмица беше предварително ясно - център на вниманието: абитуриентите. Критично обсъжданите им тоалети, суетата, носталгично въздишане по изгубения вкус. И в този ред, все познатото от предишните години. Тази година имаше и своята пикантна гарнитура като заливка на абитуриентските събития: подновени спорове между пушачи и непушачи, а като за капак - съвсем смехотворните за актуалната българска реалност вълнения около това да бъдат ли забранени по плажовете монокините. Сега се очаква някои да се направят на моралисти и да стане още по-забавно и глупаво, отколкото и без друго е. Така и вниманието ще бъде отклонено от по-тревожните социални и политически проблеми и въпроси. И ще бъде изразходена натрупаната гневна енергия. И докато у нас това бяха и са вълненията, група абитуриенти от Пирот направиха нещо - обществено значимо и радващо душата. Отказаха се от скъпите тоалети, които можеха да си позволят за бала, а парите за тях насочиха като средства за лечение на нуждаещи се деца. Сърбия е извън ЕС с всичките претенции на съюза за цивилизованост, но тези деца показаха морална зрялост, от която наистина се нуждае един цивилизован свят. И че цивилизацията започва от душата, която желае нещо повече от отреденото й за консумация.

 


 

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО