СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...                                         ШАРЕНО                  "BG Север" - брой 21 (1 - 7 юни 2012 г.)


 

 

2 десетилетия след абитуриентската си вечер Ивайло стана Мистър Бал

 

Партньорката му Марина пък направи генерална репетиция за зрелостта си

 

Мая ПАСКОВА

Марина Вешкова и Ивайло Георгиев грабнаха титлите Мис и Мистър Бал в оспорвана надпревара миналата сряда на организирания абитуриентски бал от салса клуба на Бимбо Казаков "Street salseros". Марина е ученичка и ще трябва да полага още няколко годинки житейски и училищни изпити преди да се пробва отново сред връстниците си за короната. Ивайло пък си припомни собственото тържество, състояло се преди известен брой години, почти равен на възрастта на сегашните абитуриенти. Двамата, заедно с всички купонясващи в бар "Камелия" танцьори от салса клуба на Бимбо Казаков и техни приятели от Велико Търново и София, за пореден път доказаха, че възрастта няма значение, когато хората са на една вълна. В случая - тематична бална вечер с купон и танци.

 

Мис и Мистър Бал

Мис и Мистър Бал

Обща снимка на випуска на салсеросите, сн. авторът

Обща снимка на випуска на салсеросите, сн. авторът

 След като преди известно време се носеха по дансинга с памперси и пижами, преди това в костюми на приказни и филмови герои, почти легално се настани идеята в сезона на баловете салсеросите да отбележат по подобаващ начин "зрелостта" си. Малко преди 9 вечерта, изчаквайки спортсменски 12-окласниците да изживеят своя звезден миг, луксозни автомобили с официално облечени участници в музикалната задруга се стекоха към паркинга при Часовника. Обща снимка за спомен, както повелява традицията, а после с цветя и балони шествието се отправи към горещата точка на купона. Броенето от 1 до 12 беше пропуснато, поради неразбирателство в разнородното множество относно точната цифра. Във вихъра на танца обаче всякакви различия бяха тотално заличени. Най-трудна беше задачата на тричленното жури, представено от различните градове участници и състоящо се само от дами. Под критичния им поглед, само както могат жени да оценяват стил и поведение, с почетните ленти бяха окичени Марина и Ивайло. Останалото е като на истински бал - с очакване на прегръдка от живота и завършващ по светло с кафе против главоболие.

 

 

48 затворници учиха четмо и писмо зад решетките

48 затворници учиха четмо и писмо зад решетките

25 раирани ученици завършиха с отличен

 

25 раирани ученици в Плевенския затвор завършиха с отличен успех тази учебна година, съобщиха с гордост от поправителното заведение. Освен със съответните грамоти, те са наградени и с правото на удължено свиждане със своите близки. Учениците с по-нисък успех също не останаха валат - усилията им са възнаградени с извънредна хранителна пратка.

Общо 48 обучаеми, лишени от свобода, се дипломираха в учебното звено на затвора в края на май. Те са учили четмо и писмо в паралелки от 1-ви до 4-ти клас. За успешното приключване на обучението им през годината и за връчването на удостоверенията в салона на затвора бе организирано тържество, на което бяха поканени съпругите и децата на учениците. 26 от тях представиха литературно-музикална програма, посветена на събитието. "BG Север"

 

 

 

Токов удар

 

Мечешка услуга от приятел вкара Радослав в болница

 

Томка ПОЛЕВА

Да ти помогне приятел, та да те вкара в болница. Тая болезнена мъдрост изпитаха строителните работници Радослав и Станислав. Двамата били на поредния си обект. В края на деня Радо започнал да сменя работните си дрехи. Обул платнените си мрежести обувки и тръгнал към изхода на строежа. Неочаквано обаче в едната му обувка влязло камъче. Мъжът се подпрял на близкия електрически стълб и започнал да си тръска крака с надеждата, че камъчето ще изпадне. На стълба имало табло, което на всичкото отгоре било открито. Станислав, който също се готвел да си тръгва, погледнал и видял "страшна" гледка - приятелят му Радо, ударен от ток, се тресял в спазми. Така поне му се сторило. Без много да му мисли, Станислав грабнал първата лопата, изпречила се пред погледа му, стигнал за секунди до люлеещия се Радо и здраво го халосал с дървената част на инструмента. По-късно Станислав ще обясни, че това било реакцията му при вида на треснат от ток човек. Нищо неподозиращият Радо, върху който с все сила се стоварила приятелската "помощ", се строполил на земята със счупена ръка и няколко избити зъба. Станислав разбрал, че е направил грешка, едва когато откарал авера си в болницата. След това дни наред той посещавал приятеля си сутрин и вечер, като се опитвал всячески да измоли прошка. След като се възстановил от удара, Радо все пак простил на Станислав, тъй като постъпката му била предизвикана от добри намерения и приятелски чувства. Но и до днес Радо се оглежда внимателно и не допуска Станислав зад гърба си. За всеки случай.

 

 

НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За трусовете и ценностите

 

Стефан КРЪСТЕВ

За пореден път тази година общественото внимание претърпя катарзис. На заден план останаха и политически новини и интриги, и сензациите от престъпния свят, лайф стайл събитията и клюките съвсем избледняха, въпреки поредното ни представяне и малшанс на Евровизия. Земните трусове направиха всичко останало да изглежда дребно. Природната стихия не е звезда, искаща внимание, нито политик, стремящ се да привлече това на потенциалните си избиратели, без да подбира средства. Прояви ли се природната стихия, независимо колко подготвени за нея се смятаме, тя преобръща както къщи, както всичко съградено, така и всичките ни представи, крехките ни ценности, плановете ни за утре... И всичко става за миг. Докато пиша тези редове, от радиото разбирам, че в Италия нови трусове продължават да отнемат животи. Аз пишех, какво ли са правели те? А в този момент не е ли възможно да сте на тяхно място? Не, никога не е подготвен човек, независимо какво казват компетентните. Изпитанията ни казват много. И най-малко би трябвало след тях да се замислим.

Пострадаха главно пак бедните, трупали с пот, с кръв, със сълзи, с много тревоги и компромиси това, което имат. За много животът ще е съсипан. Други ще намерят сили да започнат от начало. Разбира се, ще се намерят и низки същества, които ще се възползват от мъката на хората. Мародери винаги са се намирали. Ще има и такива, които ще поемат нов път в живота си, защото като се преобърне каруцата, посоки много, и може би ще открият щастие, каквото не са очаквали. Повечето обаче ще се простят с много от мечтите си. Постигнатото за десетилетия - разрушено за секунди. Тук е ред да изразя възхитата си от един виртуален приятел. Знам, че е от Перник и съвсем малко още за него. Направил си е собствена електронна медия и е един от запалените блогъри в България. Непосредствено след първите трусове намери начин да пише в сайта си, че в Перник има земетресение. После няколко дни не се беше появявал в интернет. Името на този достоен човек е Даниел Стойнев. Бог да ме пази от подобни изпитания, но ако ме сполетят, бих искал да имам хладнокръвието да действам като него. Но да оставим частния случай, понеже колонката ми е за друго. За общочовешките ценности. Писах вече, че пострадалите са най-вече обикновени хора, но писах също, че за стихията няма подготвен човек. И както те, така и всякакви босове, всякакви политици от висшите ешалони, всякакви суетни и не толкова суетни звезди от ефира могат да пострадат. И да изгубят всичко. Къде отиват целите? Всичко, в което сме инвестирали дните и нощите си, всичките си сили, самочувствието ни? Идва истината, че няма материална власт, която да е в състояние да ни опази. И е време да обърнем внимание и на много други неща, които пропускаме. Защото стихия може да унищожи и прословутите магистрали, но не може стихия да върне щастието на тези, които гладуваха, за да ги има тези магистрали. Второто може само Човек и с това Човек е по-голям от стихията. Не със съграденото, а с доброто, което е направил. И още за ценностите. Когато сградите рухнат, се вижда коя къща е по-скъпа. По страданието на този, които я е въздигал.

 

 

 

реклама

 

върни се в НАЧАЛО