БИЗНЕС


 

Още работници от Плама се жалват в Страсбург

 

Хората искат да им бъдат дадени парите за лихви и осигуровки

 

След като си получиха заплатите, някои бивши работници на Плама претендират за лихви и осигуровкиЕмилия КАРАБУЛЕВА

Още осем бивши работници и служители от плевенската рафинерия "Плама" подадоха жалби в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Това съобщи техният адвокат Ивайло Ценкулов. Дългогодишните работници и служители претендират за обезщетение в размер средно по 5 хил. лева, само един от тях иска около 16 хил. лева за лихви.

Основанията на хората за жалбата се опират на това, че рафинерията не изпълнява задълженията си по оздравителния план и не изплаща възнагражденията на своите работници. Освен това, след откриване на производството по несъстоятелност на "Плама" в периода 1998 - 2000 г. трудовите договори на жалбоподателите са прекратени - поради съкращаване на щата, продължително неизплащане на трудовото възнаграждение, навършване на определена възраст, придобиване правото на пенсия и др. Всички жалбоподатели са принудени да водят дела за дължимите им трудови възнаграждения и различни обезщетения поради отказа на рафинерията да ги плати. Исковете им са уважавани още в първоинстанционното производство, но всяко едно решение е обжалвано от "Плама". Така самите съдебни процедури забавят допълнително възможността за предявяване на претенции за неизплатените трудови възнаграждения, е записано в документите по делото в Страсбург.

През периода 2000 - 2002 г. по нито едно от делата жалбоподателите не успяват да съберат вземанията си дори и частично. Постоянно текат обжалвания, в един момент изпълнителното производство е блокирано, а жалбите са оставяни без уважение. Когато общият размер на публичните вземания става повече от 50 на сто от предявените, изпълнителното производство се продължава от Агенцията за държавни вземания в Русе. Тя пък от своя страна не предприема никакви действия за реалното събиране на публичните задължения. Така от събраните документи за делото в Страсбург е установено, че държавата в рамките на 5 години е следвало да предприеме необходимите, предвидени от закона действия, за да осигури удовлетворяване на вземанията си, а не да остава пасивна. Още повече, че данните за състоянието на "Плама" са показвали, че е малко вероятно дружеството да върне дълговете си.

В жалбата на работниците и служителите до съда в Страсбург се казва още, че всеки от тях реално е получил около половината от присъдените му от съда суми, за които има издадени изпълнителни листове, без да се вземат предвид дължимите лихви. Тъй като рафинерията не е изплатила дължимите им осигурителни вноски, техните здравни и осигурителни права са нарушени. В трудовите книжки на работниците, в графата за осигурителен стаж не са били направени отбелязвания, а именно от размера на този стаж зависи и размерът на пенсията. Хората се жалват, че не са им признати средно по 2 години осигурителен стаж, от което следва да загубят по 80 лв. месечно от пенсиите си. Някои от тях сами са внасяли здравно-осигурителните си вноски, дължими от рафинерията, за да могат да ползват медицински услуги и да си купуват лекарства с намаление.

Близо 800 хил. лв. ще трябва да плати държавата на 42-мата работници от "Плама", които спечелиха делото в Страсбург преди няколко месеца. След произнасянето на Европейския съд по жалбите на 8-те работника ще стане ясен общият размер на обезщетението, което България отново ще покрива.

 

 

6,7 млн. лв. усвоени за ремонти на пътища в Ловешко за година

 

Републиканската пътна мрежа в областта е 747,5 км

Мира ГАНЧЕВА

Над 6,7 млн. лв. са изразходвани за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа в Ловешка област през 2008 г., съобщиха от пресцентъра на Областно пътно управление - Ловеч. От тях за зимно поддържане са изразходени над 700 хил. лв.

През 2008 г. са завършени три обекта. В края на годината бе открит новият надлез при пътен възел "Коритна" на автомагистрала "Хемус". Усвоените само през миналата година средства са над 4,7 млн. лв. За мост над река Осъм на пътя Летница - Горско Сливово са вложени 1,5 млн. лв. с 400 хил. лв. е укрепено свлачище в местността "Малините".

Два са преходните обекти в ремонтната и аварийната програма на Областно пътно управление - Ловеч. Единият е път II-35 Ловеч - Плевен. През миналата година са усвоени над 900 хил. лв., остават за изпълнение около 1,5 млн. лв. Вторият обект е укрепване на деформиран насип на пътя Дерманци - Угърчин - Микре. През 2008 г. са усвоени близо 250 хил. лв., остават за изпълнение 540 хил. лв. Изпълнител и на двата обекта е "Пътстрой" - Ловеч.

Национална агенция "Пътна инфраструктура" е в процес на одобряване на програмата за ремонтната и аварийна дейност и програмата по поддържането на републиканската пътна мрежа за 2009 г. Тази година трябва да завършат окончателно участъците по програма "Транзитни пътища" IV, Лот 5. Това са път I-3 "Коритна" - Ябланица (обходен път на град Ябланица). Положен е износващ пласт от сплитмастик асфалтобетон, остават довършителни работи. Изпълнител на обекта е холдинг "Пътища" АД - София. Ремонтира се и път I-3 Луковит - "Коритна". Вече е изпълнена колекторна система за дъждовни води в с. Златна Панега. На път I-4 "Коритна" - Севлиево през 2008 г. са вложени близо 1,8 млн. евро. Изпълнител на обекта е "Пътстрой" - Ловеч.

Републиканската пътна мрежа в област Ловеч обхваща 747,5 км, от които автомагистрали - 7,2 км, пътни връзки при пътни възли и кръстовища - 10,9 км, първокласни пътища - 106 км, второкласни - 77,6 км, третокласни - 545,8 км, от тях 17 км са без настилка.

Заради ремонтни дейности на дясната пътна лента на мостово съоръжение на второкласния път Плевен - Ловеч - Троян движението се регулира със светофар, съобщиха още от Областното пътно управление. След края на ремонта в дясната лента ще се ремонтира и левият участък от пътното платно, както и мостът при ловешкото село Казачево. Според първоначални разчети пусковата дата на обекта е 15 ноември 2009 г.

 

 

Над 1 200 лв. вземат в енергетиката

 

Кера СТОЯНОВА

Средната месечна работна заплата за март в област Велико Търново е била 480 лв., която е с 99 лв. по-ниска от средната заплата в страната - 579 лв. Наетите в обществения сектор са получавали средно по 630 лв., а в частния сектор - по 405 лв. Работещите по трудово и служебно правоотношение жени са получавали средно по 439 лв., а мъжете - по 520 лв. Това сочат данните на Териториалното статистическо бюро във Велико Търново.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-високо увеличение на средната месечна работна заплата, са "Строителство - 16%, "Търговия и ремонт - 11,6% и "Хотелиерство и ресторантьорство - 10.1%. Намаление на трудовото възнаграждение на наетите през март, спрямо декември 2008 г., се наблюдава в секторите "Финансови и застрахователни дейности - 35,3%, "Добивна промишленост - 22,9% и "Селско, горско и рибно стопанство - 10,7%. Най-високо средно месечно трудово възнаграждение са получили работещите в електро, топло- и газовите дружества - 1 234 лв., както и финансистите и застрахователите - 838 лв. Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности "Административни и спомагателни дейности - 266 лв. и "Хотелиерство и ресторантьорство - 308 лв.

Наетите лица в края на март намаляват с 2% спрямо началото на годината и достигат до 80 982. Най-голямо намаление е регистрирано в икономическите дейности като "Далекосъобщения" - 6,2%, "Преработваща промишленост и други дейности - 6%. Увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение има в "Административни и спомагателни дейности - 6,1%, "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 3,6% и "Държавно управление - 2,8%. Най-голям е относителният дял на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Преработваща промишленост - 28,0%, и "Търговия и ремонт - 16,1%. Най-малко работни места осигуряват отраслите "Добивна индустрия и "Операции с недвижими имоти - общо 0.9%. Наетите в обществения сектор през март са 32,3%, а 67,7% са в частния сектор. Работещите на непълно работно време в областта са 4 484.

 

 

Октопод-С получи терминала в Сомовит

 

Еми СТАЛЕВА

"Октопод-С" ООД е новият концесионер на пристанището в Сомовит, Плевенско. Договорът за отдаване на съоръжението бе подписан преди седмица от министъра на транспорта Петър Мутафчиев и управителя на варненското дружество Светлозар Дичовски.

В контракта е посочено, че концесионерът се задължава да изгради и нов терминал за пътници, а срокът му е за 22 години. За този период дружеството е длъжно да инвестира не по-малко от 6 445 000 лв., само за първите две години вложенията трябва да възлизат на 2 435 000 лв. Освен построяването на новия терминал за посрещане на пътници със средствата ще бъдат разширени складовите площи, ще се направи рехабилитация и подобряване на пристанищната инфраструктура, предвижда договорът.

Концесионерът предлага социална програма, където е посочено, че ще запази всички досегашни работни места и ще разкрие нови чрез разширяване на дейността. "Октопод-С" пое и ангажимент да осигури възможности за професионална квалификация и преквалификация на работниците и служителите.

По време на церемонията по подписване на договора министър Петър Мутафчиев каза, че сделката с пристанището в Сомовит е седмата концесия, сключена през този мандат. Той оцени високо намеренията на концесионера да предоставя услугата обработка на пътници. Според него това ще създаде добри възможности за развитието на пътническите превози по р. Дунав.

 

 

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Седем души плащат над 100 бона данък

 

Кремена КРУМОВА

Седем лица от Великотърновска област ще внесат в бюджета над 100 хиляди лева данъци. Трима ще платят от 50 до 100 хил. лв. От 10 000 до 50 000 лв. данък върху доходите за 2008 г. са декларирали 73 лица. Това информираха от ТД на НАП в старата столица. По-малко с 4 500 броя годишни данъчни декларации за облагане на доходите на физическите лица за 2008 г. са подадени до края на данъчна кампания тази година, в сравнение със същия период на миналата. До края на април в офисите на местното данъчно, по пощата и чрез интернет са приети общо 18 200 декларации за доходи на физически лица, като за същия период на 2008 г. те са били 22 700. Намаленият брой формуляри през тази година се дължи най-вече на отпадането на някои облекчения при облагане на доходите на лицата, обясняват от данъчната дирекция. 968 физически лица са избрали да декларират доходите си за 2008 г. по интернет. В сравнение с миналата година техният брой е нараствал значително. Използването на нета е все по-предпочитан начин за деклариране на доходите, тъй като пести време и е предвидена отстъпка в размер на 5% от данъка за довнасяне. От получените в данъчното декларации до 30 април 1 383 са изпратени по пощата.

Декларации за облагане с корпоративни данъци пък са подали 8 000 фирми. От тях 1 900 са чрез интернет, а по пощата са пуснати 1 400 броя. По информация на местното статистическо бюро през май най-високи заплати са получавали работещите в секторите енерго, газификацията и ВиК. В тези браншове средните работни заплати надхвърлят 1 200 лв. Финансисти и застрахователи са взимали средно 838 лв.

 

 

МОНТАНА

 

Събират подписи срещу най-голямата инвестиция

 

Симеон НИКОЛОВ

Инициативен комитет започна събирането на подписка срещу строителството на ветрогенераторен парк в Стара планина над Чипровци, съобщи председателят на комитета Елена Воденичарова. Инициаторите на подписката твърдят, че застрояването на планината ще отблъсне туристите и ще е фатално за 24 растителни и животински вида. Според тях по билото на Стара планина, където трябва да се строи паркът, живеят скални орли, горски костенурки, видри и други редки видове. Инициативният комитет е събрал до момента 250 подписа срещу строителството на ветрогенераторен парк, подготвя се петиция до българския и европейския парламент.

Ветрогенераторният парк трябва да се строи на височина 1 800 - 2 000 метра в територии на общините Георги Дамяново и Чипровци. Проектът му предвижда там да се монтират 80 ветрогенератора, които да произвеждат енергия. През последните две години по билото на планината бяха монтирани специални машини за измерване скоростта на вятъра, установи се, че тя е достатъчна за построяване на енергиен парк. В момента инвеститорът - датската компания "Гринтех", очаква разрешително за строеж.

Паркът е на стойност 150 млн. евро. Ако той се построи, то това би била най-голямата инвестиция в област Монтана за последните няколко десетилетия. Само в община Георги Дамяново ще се открият 250 работни места, ще бъдат построени пътища в планината, общината ще печели от наем на своята земя, обяви кметът Дилян Димитров. Той коментира, че ветрогенераторният парк не би пречил на развитието на туризма в общината.

 

 

Коментарът

 

За пореден път при наличието на голям чужд инвеститор от страна в ЕС и възможността за откриване на много работни места в Монтанско се явяват защитници на птици и костенурки, които да издигнат глас срещу проекта. Подобно нещо стана и преди година, когато мощна фирма заяви готовност да инвестира 150 милиона лева и да построи голям почивен и ски комплекс в Стара планина над Берковица. При обсъждането на проекта се явиха непознати хора от близо и далеч, които обявиха, че ако се построят хотели, писти за ски, то това ще е фатално за ливадния дърдавец, пъстрогушата завирушка, вечерната ветрушка, осояда и други птици, които да сега никой не е виждал в тази част на планината. Обявиха се и за защитници на туризма, макар никой до сега да не ги е виждал с раници в Балкана.

Подобни прояви гонят инвеститорите и обричат на бедност цели области от България. Странно защо, но никой в Швейцария не протестира срещу хотелите и пистите за ски в Алпите, а у нас при всеки шанс нещата да се раздвижат се явяват "еколози" и "птичари", които да милеят за гората и животните повече от всеки друг. Едва ли всичко е въпрос само на добри чувства към природата. По-вероятно става въпрос за някакъв бизнес и вероятно за апетити на местни хора към същите терени?! Така или иначе до сега в Монтанско и цяла Северозападна България няма сериозни инвестиции, а малкото възможности за реализация на подобни проекти се провалят по такъв идиотски начин.