АРТСЕДМИЦА


 

 

Балетната школа при Съгласие отбеляза 55-ия си рожден ден с невероятен концерт

 

Дипломите на танцьорките връчи депутатът от "Коалиция за България" Румен Петков

 

Всички 100 балерини от школата танцуваха в Грозното пате

Мая ПАСКОВА

Близо 100 балерини от Балетната школа при читалище "Съгласие" участваха в големия годишен концерт в зала "Емил Димитров", който се състоя на празника на детето 1 юни. Спектакълът "Грозното пате" беше един от акцентите в богатата културна програма, с която се отбелязват 140 години от учредяването на читалището. Празникът е двоен, защото школата по балет през 2009 г. навършва 55 г.

Това е шестият пореден съвместен спектакъл на Балетната школа в партньорство с Плевенската филхармония след "Пепеляшка", "Приказка за балета", "Вълшебният бал", "Куклената фея", а началото на това сътрудничество е поставено през 2000 г. "Грозното пате" е играна на сцена и преди пет години, но по-младите и пораснали вече зрители се потопиха в осъвременена версия на любимата приказка.

Музикалната част е изградена по либретото от популярни музикални миниатюри от европейската класика (Корели, Вивалди, Бетовен, Чайковски и др.), произведения на български композитори (П. Владигеров, П. Хаджиев, А. Текелиев) и композиция на възпитаник от НУИ "Панайот Пипков" - К. Костов. Идеята и либретото са на Виолета Радева, хореографията е на Маня Николова, диригент е Пламен Марков, а художник - Веселин Колев. През пролетта спектакълът беше игран пред най-малката зрителска публика, но в него участваха само половината от възпитаниците на школата. Сега всички - от най-малките - 4-годишни, до най-големите - абитуриентки и студентки, получиха своята роля и изява в приказната постановка. Румен Петков връчи лично дипломите на всяко от момичетата

Народният представител Румен Петков - председател на инициативния комитет за честването, в който влизат личности с изключителен принос в областта на културата и изкуството и тясно свързани с плевенския край - Светлин Русев, Валентин Колев, Калин Донков, Георги Константинов, Максим Горанов, връчи дипломите на балерините. Той им пожела да запазят завинаги детското в себе си, а на тези, които са решили да превърнат танца в своя професия - много успехи на балетната сцена. След официалната част балерините бяха възнаградени за усилията с вкусна торта и сок, които както всяка година осигури депутатът Васил Антонов.

През 1954 г. в читалище "Съгласие" е основана първата в страната балетна школа от балетмайстора Александър Манолов. В нея през годините са се учили над 6 000 деца, съхранили в себе си силата и магията на танца, възпитавани в умението да виждат красивото и стойностното. От тях 70 танцуват професионално, а 14 са балетни педагози. И всичко това е постигнато чрез неуморната всеотдайност и педагогически такт на доайена Виолета Радева и днешния художествено-творчески екип - художествен ръководител Маня Николова, преподавател Валя Козовска и корепетитор Илина Костадинова.

 

 

Наградените от конкурса Гена Димитрова

 

Мая ГЕОРГИЕВА

(Продължение от бр. 20)

При изключително високо ниво и силна конкуренция премина второто издание на Националния конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". Сред 32-мата участници, които се състезаваха в два тура, авторитетното жури отличи имената на Доротея Доротеева - I място при жените, и две втори награди при мъжете - Делян Славов и Марян Йованоски при неприсъдена първа. Подгласничка на Доротея стана Вера Гиргинова, а Гергана Русекова и Диана Василева си поделиха третото място. Трети при мъжете остана Александър Носиков, а наградата за изпълнение на българска песен отиде при Станислава Иванова. Журито се изкуши и раздаде две поощрения извън регламента - на Симона Кодева и Илиян Недев.

 

 

Доротея Доротеева:

 

Стремя се да

покажа най-доброто от себе си

 

Доротея Доротеева започва да пее на 16 години при Иванка Нинова. Завършва Националната музикална академия в нейния клас. Била е солист в "Опера Крайова", Румъния, в "Оперно студио" в Грац, Австрия. "Всеки конкурс е предизвикателство, явявам се често на конкурси, обичам да се състезавам и се стремя да покажа най-доброто от себе си. За конкурса е важно човек да има добра психика", споделя Доротея. Спомня си единствения контакт с Гена Димитрова по време на конкурса "Христо Бръмбаров" през 2001 г. "Тя ми се обади и каза, че ако реша да участвам в конкурса във Виена, апартаментът й е на мое разположение. Това беше единственият ми разговор с нея - по телефона, но ме впечатли изключителното й отношение към младите изпълнители", трогната е Доротея.

 

Делян Славов:

 

Системата ни е ужасна

Делян Славов е на 25 г. от Бургас. Пее от 16-годишен. Дебютира в "Трубадур" на сцената на Бургаска опера на 18 г. Имал е роли в почти всички оперни театри в България, репертоарът му е много богат. За него този конкурс е предизвикателство, защото Гена Димитрова е негова фаворитка. "Много е трудно, системата ни е ужасна, академията всяка година бълва творци и много колеги с не по-малко качества от нашите не могат да си намерят работа, а театрите са пълни с певци, които просто не пеят. Това е истината за съжаление", констатира младият оперен певец.

 

Марян Йовановски:

 

Явих се единствено заради името

 

Марян Йовановски е сърбин с българско гражданство. Завършва академията в София при доц. Иванка Нинова. През 2002 г. дебютира в националната опера в Скопие, след което заминава за Виена, където участва в много концерти с малки роли. Две години е солист на националната опера в Скопие, след което се връща в България и вече трета година работи с Никола Гюзелев. Солист е на Бургаска опера. "Не съм дошъл да се състезавам, защото имам достатъчно много ангажименти. Единственото нещо, което ме накара да се явя на този конкурс, е името на Гена Димитрова. Като чуя това име, целият настръхвам. Аз не съм дошъл за награда. Оценен съм като певец, нямах нужда да се доказвам по някакъв начин, но комисията така реши. Чух невероятно силни гласове, особено при жените, и мисля, че журито се справи много добре в оценяването", смята Йовановски.

 

 

КДК произведе носителя на Икар Ленко Гурков в генерал

 

Актьорът с фотоколажа "Ленко на бял кон пред Драматичния театър в Ловеч"

Мира ГАНЧЕВА

60-годишнината си отбеляза сред приятели и почитатели в Клуба на дейците на културата (КДК) в Ловеч актьорът Ленко Гурков. Обичаният артист е и председател на КДК. За юбилея си тазгодишният носител на театралната награда "Икар" (за главна мъжка роля в постановката "Радост за моето сърце") бе удостоен с плакет от община Ловеч, а КДК го произведе в генерал Ленко Гурков и му връчи фотоколаж "Ленко на бял кон пред Драматичния театър в Ловеч". Актьорът получи още много подаръци и цветя от колеги-приятели и от почитатели. Творчески портрет беше подготвил летописецът на театъра Стоян Георгиев, но поради невъзможност да присъства на честването, го прочете младият артист Цвятко Стоилов.

Ленко Гурков е роден на 2 май 1949 г. във Върбица, Плевенско. Качва се на сцената веднага след училище - през 1968 г. в Толбухинския театър. Режисьорите и артистите там са неговите първи учители. Това са уроци не само за тайните на занаята, които се предават най-живо и най-незабравимо на сцената, това са и уроци по театрална етика, по театрална любов и преданост към професията. "Бай Любо, един заслужил артист от Добруджанския театър, викаше: Ленко, пред режисьорите ще се правиш на много неграмотен, ще се правиш, че не разбираш - да ти приказват, да ти повтарят, да ти изкажат всичко, което е възможно", вмъкна между два реда Ленко Гурков. И продължи: "Хареса ми тая приказка. Започнах на млади години и аз да правя така. И те взеха да не ме разпределят - викат, тоя го няма никакъв... От тоя артист няма да стане. Толкова време му обясняваш... Действително, тая хватка е хубава, обаче човек трябва да си извоюва позицията, за да имат търпението, да знаят, че можеш..."

През есента на 1973 г. Ленко вече е актьор в Ловешкия драматичен театър. Първата му роля тук е в "Преспанските камбани" по Димитър Талев. След това му е поверена главната роля в "Професия за ангели", като с този спектакъл Ловеч се представя на Националния преглед на българската драма и театър във Велико Търново. През есента на 1980 г. Гурков се връща отново в Толбухинския театър, но вече с диплома от ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" и с изградено професионално самочувствие. Вторият ловешки период на Ленко започва шест години по-късно - през 1986 г. Превъплъщава се в редица запомнящи се роли и така до 1990 г., когато стартира експериментът - театър "2 и 200", с Георги Калоянчев. "Направихме едно представление с него, близо две години пътувахме - пояснява Ленко Гурков. - Това е период, в който срещата ми с този велик артист оказа много голямо влияние върху мен. Той спеше вкъщи, разговаряхме постоянно".

Ленко Гурков завършва керамика и стъкло в училище, но се оказва, че освен актьор, друго не работи. Пък и не бил добър ученик... Признава, че професията му доставя удоволствие. Последното удовлетворение е, разбира се, наградата "Икар". "Чудя се как се случи, защото много талантливи колеги има, които го заслужават. Редно е да благодаря и на колегите си в Ловеч. Пожелавам им да им се случи тази голяма признателност за работата. Трябва и талант, и воля, но трябва сякаш и най-вече шанс", коментира високото театрално отличие артистът. След като получава "Икар"-а, журналист го пита: Постигнал си театралния Еверест, а сега накъде? "Сега пак на базовия лагер - връщаш се, подготвяш се за нови неща и, дай Боже, да покорим и друг връх. Не можеш да стоиш на едно място. Сигурна смърт е, ако стоиш там, горе на върха, и мислиш, че си хванал Бога за шлифера. Не съм го качвал тоя връх с маски, не са ми носили шерпи багажа, целия път с мойта раничка съм минал и, разбира се, с колеги, с които съм си партнирал и работил. Те са тези, с които стигаш до базов лагер...", разсъждава Ленко.

Освен с напитки и мезета актьорът "почерпи" най-вярната си публика с откъси от моноспектакъла по Дамян Дамянов "Завръщане" и от "На хубавия син Дунав", където изигра ролята на д-р Шустер. За нея той бе отличен от общината с годишната награда за творчество "Ловешки меч" през 2005 г. Спектакълът бе номиниран за "Икар".

 

 

Златен дукат и пръстен намериха под заведение

 

Иван Църов, директор на РИМ, разглежда експонатите

Кремена КРУМОВА

Много монети и бижута намери археологът Хитко Вачев при последните си проучвателни дейности на aрменската църква във В. Търново, под бившето заведение "Кацата. Сред тях е уникален четвърт златен дукат от 1698 г. и женски сребърен пръстен печат с надпис на арменски език. Монетата е сечена по времето на първия император на Австро-Унгария Леополд I и няма аналог в българската археология до момента. Пръстенът пък е вторият такъв, открит в България. Той е бил притежание на жена, казва археологът. Намерен е в женски гроб. Той е доказателство, че по онова време и жените са се занимавали с търговия, защото смисълът и предназначението на пръстена печат е бил търговецът да подпечатва кореспонденцията си с него. Той е датиран от първата половина на XVII в.

Сред откритията на Хитко Вачев в aрменската църква са още златен пръстен с перла, обеци, пръстени с по-ниско качество, олтарна маса с врязан кръст, над 100 монети от времето на Иван Шишман, керамика и литургични съдове, които арменците са използвали по време на службите. Първите арменци, които идват във В. Търново, са били наистина богати и това личи по златотъкания текстил, на който попаднахме, казва археологът. Той изказа и една теза, че е напълно възможно търговският квартал на Търново - "Френкхисар", да се е намирал именно в района на арменската църква.

Първоначално църквата е била католическа. Тя датира от средата на XVI в., като долната й част е вкопана в земята и е изградена с каменна зидария, а горната е изградена с дървена конструкция. От католическия период на църквата при разкопките са разкрити твърде малко гробове - около 16. Обектът, който специалистите от РИМ - В. Търново, проучваха два месеца, е първата католическа църква в България, притежание на дубровнишките търговци. В последствие към края на XVII в. арменци започнали да използват храма. Така той просъществувал до XIX в. Сега храмът се намира в частен терен. Собственикът Стоян Стоянов позволи разкопки там, дори ги финансира. През юни обаче ще бъде свикана комисия от НИПК, Археологическия институт и представители на oбщината, която ще направи предписания по отношение на експонирането на обекта. Докато те не бъдат изпълнени, няма да се пристъпи към съвременно строителство, категоричен е д-р Вачев. Всички находки, намерени при проучвателните дейности, ще влязат във фондовете на музея.

 

Млада поетеса грабна Славейковата награда

 

Кметът на Трявна Драгомир Николов връчва Славейковата награда на Яница Радева

Мариана ДИМИТРОВА

Млади поети обраха наградите на националния конкурс за лирично стихотворение на името на Пенчо и Петко Славейкови, който се провежда в Трявна под патронажа на президента Георги Първанов.

Голямата Славейкова награда - 2 500 лв. и статуетка на скулптора Людмил Бонев, бе присъдена за стихотворението "Камък" на 32-годишната Яница Радева от София. Тя работи в издателство, има вече една издадена стихосбирка.

Втората награда бе за Даниела Михалева от Плевен за стихотворението й "Обичам да влизам в църквите", която получи грамота и паричната сума от 1 000 лв. Третата награда си поделиха Нели Добрева и Златозар Петров, и двамата от София. Те бяха отличени с грамоти и парични награди от по 500 лв.

Славейковите награди за лирично стихотворение са кулминацията на Националните Славейкови празници в Трявна, които се проведоха за пети порен път в балканското градче. В националния конкурс напълно анонимно за журито участваха съвременни автори от цялата страна с непубликувани лирични стихотворения. Анонимността се пази до последния момент, за да няма нагласени победители. Тази година 262 поети изпратиха свои творби. Най-добрите 30 от тях по традиция ще бъдат издадени в книжка.

 

 

Дати и личности

 

Любен Димитров

(5.VI.1904 - 2000)

105 г. от рождението на заслужилия художник, скулптор от с. Мусина, Великотърновска област. Участва в декоративното оформяне на Министерство на народната отбрана, БНБ, в реконструкцията на Народния театър "Ив. Вазов" и др. Други творби: групата "Българо-руска бойна дружба" от Паметника на свободата на връх Шипка, "На стража" и "След боевете на връх Шипка" - релефи от подхода на "Паметника на свободата", паметник "Хаджи Димитър" на връх Бузлуджа и мн. др.

 

Людмил Ненчев

(8.VI.1964 г.)

45 г. от рождението на даровития цигулар от Севлиево. Свири в Софийска филхармония. От 1992 г. е концертмайстор на Камерен ансамбъл "Софийски солисти", с който концертира в България, Европа, Америка и Азия. Прави много записи на солова и камерна музика.

 

Анета Петровска

(6.VI.1944 г.)

65 г. от рождението на драматичната актриса от Оряхово. Играе на сцените в Хасково, Пазарджик и др. Роли: Вишневска в "Доходно място" от А. Н. Островски, Художничката в "Любов необяснима" от Н. Йорданов, Мисис Пейдж във "Веселите уиндзорки" от У. Шекспир и мн. др. Има участия в радиото, телевизията и киното. Подбрал: Витан БАРАШКИ