СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

1 юни

Брой 20 (30 май - 5 юни 2014 г.)


 

Съвременните детски игри - като филми на ужасите

 

Светът на малчуганите ни е населен с чудовища, бакугани и блейдове

 

Веселина ИЛИЕВА

Детските книжки, прашният сандък на баба, пълен с интересни и странни неща, отдавна не вълнуват съвременните деца. Те все повече избягват игрите на открито и се затварят в компютъризирания си свят, населен с всевъзможни чудовища, дракони, извънземни и същества, които за днешния родител са не само труднопроизносими, но и неясни като образ и възпитателна роля. Все по-забързаното ни ежедневие, ангажиментите ни на работното място и вкъщи, ни карат механично да натиснем онова копче от дистанционното, което ни освобождава от ангажимента да поиграем или да почетем с децата си.

А точно това ще се окаже един ден дамоклевият меч, който ще се стовари върху ни с всичката си сила. Ден, в който довчерашният малчуган вече ще е изродена от пошлостта и агресията на съвременните герои личност, лишена от духовността на книгите и близостта на родителите.

Ако ние навремето, уморени от училищните часове, хуквахме навън, където бягахме на воля, улисани от познатите на всички игри на гоненица, народна топка, ластик, "царю, честити" и вечер се прибирахме капнали от умора, то днешните ни отрочета веднага след школото или градината посягат към компютъра или телевизора, където се отдават на електронните забавления. Ние общувахме - карахме се, спорехме, мечтаехме за света на големите заедно, цялата тайфа от квартала. Сега, застанало пред екрана, детето е само с интернет играта си или най-много в он-лайн връзка с друго дете.

И ако преди няколко десетилетия нашите родители се страхуваха от жестокостта, която посява в крехкото детско съзнание кравожадността на страшния вълк от "Червената шапчица", то днес точно този ужас е цялостен сюжет в съвременните детски филмчета. Той ги залива и от екрана, и от игрите, и от играчките им.

Бакугани, блейдове, терминатори, дракони и чудовища-извънземни - за вас може би това са само низ от чуждици или герои от Нешънъл Джиографи. Попитайте децата - те ще ви обяснят, че всичките тези неща са... целият им свят. С тях заспиват, с тях стават, техните действия имитират в игрите си, техните думи наизустяват по собствено желание. Думите им изричат и като заклинания. А всъщност това заклинание има ключова роля в повечето игри. На бакуганът се нарича: "Бакуган, стани!". На блейда се заповядва: "Едно, две, три, освободи силата, силата, силата!" (задължително три пъти).

Сравнен с играчките ни от миналото, бакуганът най-много прилича на пръстена на Арабела. Със същата емоция, с която ние завъртвахме ринга и със затворени очи си пожелавахме всевъзможни неща, които само една детска фантазия може да начертае, и днешните малчугани го въртят из ръцете си, докато намислят с какви думи да го пуснат.

Още от името на играчката става ясно, че тя е продукт на бълващата новости във всички сфери китайска индустрия. Бакуганът е с големина на орех и прилича на свит на кълбо паяк. След като се пусне от високо, той се разтваря и от него изскачат поне 8 страховити пипала. Това обаче не става, без да бъде изречено заклинанието: "Бакуган топче, бакукан стани!".

Друг побратим на бакугана по линия на китайския произход е блейдът. В превод от английски означава острие и за разлика от бакугана той има поне 10 разновидности. Според съвременните родители той е наследник, осъвременена и подобрена версия на едновремешния пумпал. Само че ако ние с почуда и търпение гледахме колко дълго може да се върти пумпалът, с блейда се водят големи космически битки.

В тях се включват и множество извънземни, прииждащи на ята. Според това какво животно е изобразено на него, той може да се казва Пегасъс, Ел Драго, Метъл Фюжън. Задължително към него върви и изстрелвачката, която се промъква в назъбените му ограждения и ролята й е да го направи да се върти с огромна скорост. Като планетата Земя - около себе си и около останалите блейдове. Важен момент в тази игра е блейд арената, която има вид на дълбока пластмасова купа. Ако я нямат в наличност, децата използват подобни домакински съдове. Всеки участник в играта държи своя блейд в очакване тарторът да каже старт. Гордите притежатели на кръглите дискове се нареждат в кръг и всеки изстрелва своя блейд като го пуска на арената. Той започва да се върти с бясна скорост и едновременно с това да удря другите блейдове. Победител е този, който отстрани всички останали и остане сам на арената. Само който е присъствал на такава битка, знае за каква емоция и борбен хъс става дума на подобни детски сблъсъци. Те са напълно сравними с адреналина на средновековните битки на гладиаторите. Понякога завършват и със сълзи, и с кавги, и със строшени бойци. Тези блейдърски двубои вече били разрешени и в детските градини на Плевен. Дори служат като страхотна мотивация за мачугана да иде на забавачка.

Прототип пък на едновремешния Черен Петър сега са картите югийо. Само че на тях вместо примерни момиченца и момченца, които или спортуват, или се трудят, са изобразени различни дракони и чудовища. Броят на картите не е фиксиран. Важното е да са много - на принципа на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Нареждат се децата в кръг и започват да водят пак битки. Който има карта с по-силно чудовище, той е победител и взема картите и на останалите. Интересното обаче е, че точен критерий за най-силно няма. Просто децата го карат на фантазия.

Драконите и терминаторите също са супер актуални и желани играчки.

Колкото по-зловещо изглежда някой от тях, толкова повече "кефи", по думите на днешните малчугани. Драконите се градират според това колко глави имат. Естествено като в прашасялата приказка за тримата братя и златната ябълка, най-много се котират триглавите. Защото са по-страшни, а това е равносилно на по-силни.

И всичките тези ужасии се рекламират нонстоп по детските телевизионни канали. Най-фрапиращи са тези по "Cartoon Network". Като пример само ще цитирам текста на реклама на... вампири. Да, те се предлагат от електронните сайтове и он-лайн магазини като подарък за деца. "Вампири ний сме, сладки мънички вампири, от ковчега извади ни, със кръвчица нахрани ни, колко страшно...". Това е причината на 5 години децата да не знаят с какво се хранят бозайниците, но да са много добре информирани за бита и нравите на вампирите. И ако гледате поредица по същия канал, която е с предупреждение 6+, може не само да сънувате кошмари, но и да ви се доповръща. Те са населени с извънземни същества, които постоянно са в някакви безсмислени битки помежду си и от чиито уста непрекъснато излизат други умалени подобни на тях. Или пък просто си показват вътрешностите. Интересен е и речникът на тези иноземци - помежду си си разменят обиди като "смотаняк", "негодник", "малоумник" и все такива красиви за детското "попиващо" ухо обръщения.

Така омагьосаният кръг да играеш това, което виждаш, и гледаш това, което играеш, се затваря. Ето защо нашите игри се струват на децата ни все по-архаични и странни. И ако ние като малки гледахме "Синьо лято" и "Неочаквана ваканция" и мечтаехме да сме като героите от тези филми - винаги откъм страната на добрите и винаги готови да помагаме на всички, днес децата ни се гордеят, че са "служители на злите сили". По-яко е, твърдят самите те.

В света на момиченцата играта не е така груба, но пък също претърпя голяма еволюция. Деформира се и най-старата игра на малките жени - играта с кукли. Механизираните бебета, които правят всичко и детето трябва просто да стои и да ги гледа,

изместиха обикновената кукла.

Тази, която ние навремето хранехме, къпехме, приспивахме и извеждахме на разходка. Тя вече се изроди в куклата Барби, която обаче води светски начин на живот и няма как да се храни, приспива и вози в количка, защото се вози в лъскава кола, произведена специално за нея, има си гадже - багатият Кен, носи дрехи по последна мода и има огромна триетажна къща. Точно затова и днешното момиченце вече се идентифицира с куклата Барби и не мечтае като майка си да стане учителка, лекарка или художничка, а копнее да бъде дама от хай лайфа.

И ако трансформираме онази изтъркана от цитиране максима, че "битието определя съзнанието", в "играта на децата определя тяхното поведение и бъдеще", няма да сгрешим.

И ако имаше институция, която да наложи на големите, уж детски, филмови индустрии използването на сюжети от книги класики, като "Мечо Пух", "Алиса в огледалния свят", "Малкият принц" и "Питър Пан", кристално чистото детско съзнание щеше да се обогати с мъдрост още преди да се е научило да чете, още от телевизора и щеше да научи, че: "Малко внимание, малко мисъл за другите и всичко би изглеждало иначе!" и " Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш!" ("Мечо Пух", Алън Милн).

Щеше да проумее от рано, че "Животът никога няма да бъде същият, защото никога не е имало някой като теб, където и да било по света." ("В нощта, когато си роден", Нанси Тилман), щеше да се убеди в истината, че невъзможни неща не съществуват ("Човек не може да вярва в невъзможни неща. Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата" ("Алиса в огледалния свят", Луис Карол).

Щеше да разбере, че "Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници." ("Малкият принц", А. С. Екзюпери) и "Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце!" ("Грозното Патенце", Ханс Кристиан Андерсен).

Щеше. Но вече май е късно за това поколение. Дано се случи за следващото.

 

върни се в НАЧАЛО