СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

АРТСЕДМИЦА

Брой 20 (30 май - 5 юни 2014 г.)


 

Георги Стойков:

 

Сантиментален човек съм - някои ми се радват, други ми завиждат, а трети ми се присмиват

 

Писателят беше награден от СБП за принос в българската литература

 

Писателят с почетния диплом от СБП, сн. авторът

Страницата подготви: Мая Паскова

С диплом за принос в българската литература беше отличен плевенският автор и Почетен председател на Дружеството на писателите в града Георги Стойков. Отличието му бе връчено при раздаването на наградите на Съюза на българските писатели (СБП) по повод Деня на славянската писменост и култура в НДК в София.

Със Златен медал "Иван Вазов" - 100 години СБП, бяха отличени Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Христо Ганев, Борис Крумов, Евстати Бурнарски, Виктор Барух и Ана Александрова, както и тримата живи бивши председатели на СБП Любомир Левчев, Кольо Георгиев и Никола Радев.

За цялостно творчество почетни грамоти на СБП получиха 15 автори.

С Диплом за принос в българската литература освен Георги Стойков бяха наградени още 20 автори.

Георги Стойков е роден на 20.02.1931 г. в с. Дерманци. От 1956 г. живее в Плевен. Работил е в различни културни институти и обществени организации: отдел "Култура" при Окръжния народен съвет, зам.-главен редактор на вестник "Септемврийска победа", директор на Плевенска филхармония, един от създателите на Групата на писателите през 1968 г., послужила като основа за формирането на Дружеството на писателите през 1978 г. - дългогодишен негов секретар и председател, основател на вестниците "Вит", "Нефтохимик" и алманах "Мизия", чийто главен редактор е дълги години. Депутат в 7-ото Велико народно събрание.

Първата му книга с публицистика - "Досовци от Пелово", излиза през 1958 г. Оттогава досега е издал повече от 20 книги с проза, публицистика, драматургия и лирика. Негови творби са преведени в Унгария, Сърбия, Русия и Румъния.

Носител е на литературните награди на името на Георги Кирков, Никола Ракитин, Цветан Спасов, Рена Попова; на медал "Златен век" на Министерство на културата. Почетен гражданин на Плевен.

 

- Г-н Стойков, преди дни получихте поредното признание за труда си и добавихте още един диплом към наградите си. Спомняте ли си коя беше първата?

 

- Още като ученик в Дерманци започнах да пиша, стихове предимно. Като художествено произведение първата ми творба беше свързана с един човек, който почина преди десетина дена, дългогодишен служител в Окръжна библиотека - Иван Цочев. Той ми е първият литературен герой. Бяхме 16-годишни бригадири през 1947 г. при строежа на жп линията Перник - Волуек. С Иван бяхме в едно звено, в една барака спяхме. Първият ми разказ се казваше "Нощен свят". С този разказ участвах през 1948 г. в организирания по повод Първи май литературен конкурс от Околийският комитет на Съюза на народната младеж (СНМ). Директорът на луковитската гимназия - писателят Спас Кралевски, беше председател на журито. Моят разказ поставиха на първо място. Първата ми награда беше книгата на Георги Караславов "Проходът на младежта". След толкова премествания и до днес съм успял да я запазя. Другите ми награди - медалите, които само изглеждат златни, ми ги откраднаха при един обир в дома ми.

 

- Последно върху какво работите?

 

- Преди двайсетина години започнах да събирам материали за един мой земляк - най-големият човек, който Дерманци е раждал, един от македонските войводи Христо Чернопеев. Бил е съратник на Гоце Делчев, пръв приятел на Яне Сандански. По време на вечерните проверки на националните празници го споменават наред с Ботев и Левски. Бях задължен да напиша книга за него. Започнах я на рождения си ден - 20 февруари миналата година, на 14 април тази година я завърших. За Чернопеев има писано много - стотици протоколи съм преровил. Но аз съм направил художествено-документална повест. Доста обемиста стана заради фактологичния материал, който е преразказан от лицето на главния герой. Догодина ми се иска да се отпечата по повод 100 г. от смъртта му. Чернопеев загива през 1915 г. в Първата световна война.

 

- Как се оформяхте като писател през годините, кои бяха вашите учители и кумири в писаното слово?

 

- Аз съм четливо момче още от малък. Моите учители са Каралийчев и Йовков от българските автори и Островски и Шолохов от руските. Редактор на първата ми книга, която излезе през 1961 г., беше Давид Овадия. За един от разказите в нея той ми каза: Ей тоя разказ е шолоховски. Това беше първият комплимент, който съм получил. Превеждаха този разказ после в Унгария и в Ростов на Дон.

 

- Какво е чувството да те признаят и да наградят труда ти дори и с една грамота?

 

- Тази награда ми дойде като гръм от ясно небе. Аз съм един обикновен разказвач. Някои смятат, че имам дадености, може би талант някакъв. Сигурно. Но аз съм по-скоро не талантлив, а работлив. И си мисля, че на това се дължи, ако нещо съм постигнал. Издадох доста книги. 540 души сме в Съюза. На награждаването присъстваха над 150 от тях. И наред с Валери Петров, Антон Дончев, Любомир Левчев и т. н., извикаха и моето име. 21 от 540 творци наградиха. Зачудих се какъв принос имам аз...

 

- Как пишете, какво ви вдъхновява и откъде черпите творческа енергия?

 

- Разчитам на въображението си. За мен то е най-важното от даденостите на един човек. Много неща трябва да знае писателят, да има богата обща култура. Моят живот е в един отрязък от време - Дерманци - Плевен. Това е Витската долина, тук са моите герои, които възпявам с любов. Тези, които произвеждат с ръцете си хляба - това са достойни хора. Опитвам се да ги извися не като хора практици, а тяхната вяра - че това зрънце ще стане клас, ще даде още 50 като него и ще завърши кръговрата на живота, заключен между земята, небето, слънцето и моя роден Вит. Дворът на бащината ми къща опираше в реката. Израснах с Вита, с косовете и дроздовете, с шума на реката, с нощната музика от крякането на жабите. Колко нощи съм замръквал, колко мисли съм измислил, колко мечти измечтал там. Сантиментален човек съм - някои ми се радват, други ми завиждат, а трети ми се присмиват.


 

Славянските тенори пеят без микрофон в Съгласие

 

Миналогодишният концерт на Тримата тенори беше пред Мавзолея, сн. архив

Утре, 31 май, от 18 часа, в зала "Емил Димитров" на читалище "Съгласие" Тримата славянски тенори Любомир Дяковски, Константин Янков и Григорий Палишчук ще изнесат поредния си концерт пред плевенчани. Тази година решихме да го направим така, както го правим в Австрия, Швейцария, Германия, т. е. съвсем на живо и без микрофони, сподели за "BG Север" Дяковски. Той е категоричен, че най-подходящата за тази цел остава залата с най-добра акустика в града - тази в "Съгласие".

Тазгодишният концерт ще бъде забележителен с още нещо - с тенорите на сцената ще се изяви известният баянист Рудик Якхин. Той е роден в Уфа - Башкирия, и е потомък на кримски татари. Завършил е Саратовската консерватория, след което живее в Берлин. Лауреат и носител на две първи награди от националния конкурс за баянисти Roland - Германия, лауреат и носител на втора награда и носител на наградата на пресата от международния конкурс Roland - Рим, Италия. Член е на журита на международни конкурси във Виена, Прага и Берлин.

С Тримата славянски тенори свири от близо 20 години, през които са изнесли стотици концерти по целия свят.

Както наскоро ми каза един австриец, толкова рядко слушаме гласове без усилватели и микрофони, че забравихме как звучат в действителност на живо, допълни плевенският тенор, като обеща едно незабравимо преживяване за публиката.


 

Ще издържи ли чадърът над директора на филхармонията?

 

В началото на тази седмица Министерство на културата обяви конкурс за заемане длъжността директор на Плевенска филхармония. Кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания: да са с висше образование в област "Изкуства", направление "Музикално изкуство" по посочените специалности или арт мениджмънт. Да имат професионален опит в областта на културата минимум 3 години, управленска компетентност, която да включва способност за формиране на цели, пътища за тяхното постигане и очаквани резултати; организационна компетентност и способност за планиране и организиране на дейността на Плевенска филхармония; да познават и прилагат българското законодателство в областта на културата; да познават структурата и функциите на Министерство на културата и неговите подразделения; да имат комуникативна компетентност и умение за работа в екип както и способност да предлагат иновационни решения в рамките на съществуващите указания и процедури.

Конкурсът се провежда чрез разглеждане на представените документи и концепции за развитието на Плевенска филхармония и събеседване.

Срокът за заемане на длъжността е четири години.

Документи за участие в конкурса могат да се подават до 26 юни 2014 г. включително.

 

 

Досегашният директор Евлоги Илиев заяви в публичното пространство намерението си да се кандидатира отново за поста. През 2010 г. от виолончелист в оркестъра и председател на синдикат КНСБ в институцията той беше назначен със заповед на министъра на културата за временно изпълняващ длъжността до обявяването на конкурс. През това време успя да уволни главния си диригент Владимир Бошнаков, който му беше основен претендент за шефското място на обявения по-късно конкурс. Илиев ще остане в историята на Филхармонията като директорът с най-много уволнени диригенти. Съдбата на Бошнаков последва и колегата му Иван Илиев, когото самият шеф си беше избрал. Към досието му като администратор ще припомним собствеността на интернет страницата, която предлагаше работа на български музиканти в изискани хотели и курорти в екзотични дестинации като Япония, ОАЕ, Сингапур, Китай, Малайзия, Индия, Оман, Йордания, Кувейт, Катар, Тайланд, Шри Ланка. На пръв поглед презентираните кандидатки впечатляваха предимно с физически данни. Информацията от сайта беше изтрита часове след публикацията ни. Факт е, че при назначаването си за директор Евлоги Илиев е попълвал декларация за конфликт на интереси. Дали е записан сайтът в нея, не можем да кажем. Очевидно покровителстван отгоре, Евлоги Илиев не помръдна при нито един скандал около името си. Твърдо отказваше да отговаря на неудобни въпроси за участието на музиканти в политически митинги през работно време, както и на тези, свързани със записи с норвежки музиканти, приходите от които, както и използването на общинската зала "Катя Попова" и хонорарите на музикантите, потънаха в мистерия.


 

Нови заглавия в книжарници "Грамма"

 

Изповедите на младия романист

Умберто Еко

Авторът хвърля поглед назад към своята дълга кариера на теоретик и към по-скорошните си романи и разглежда плодоносното им съчетание. Той най-напред изследва границата между художественото и нехудожественото - разхожда се по тази граница, игриво, сериозно, брилянтно. Той вярва, че добрата есеистика е написана като криминале, а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и проучване.

 

Черният призрак

Майкъл Морпурго

Антонио живее с родителите си във ферма за бойни бикове за корида. Щастливият му живот се разпада в мига, в който разбира, че съдбата на неговото любимо теленце Пако е един ден да излезе на арената и да бъде убито там. Какво да направи, за да спаси приятеля си? Антонио има дързък план, но ще му е нужна цялата смелост на света, за да го осъществи...

 

 

върни се в НАЧАЛО