СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

БИЗНЕС

Брой 20 (30 май - 5 юни 2014 г.)


 

Дребните стопани измислят хватки за привличане на повече субсидии

 

Досега 80% от директните плащания отиват при големите фермери

 

 

Даже плододаващи лозя се изкореняват заради европейски плащания, сн. архив

Мая ПАСКОВА

За изкореняване на плододаващо лозе в плевенско село сигнализира наш читател. Според него, стопанинът се е възползвал от субсидиите, предвидени по схемата "Изкореняване на винени лозя" на Държавен фонд "Земеделие". Схемата бе предназначена за производители, решили да се откажат от производството на винени сортове грозде, като им се позволи да извършват алтернативни дейности на съответната площ или да се откажат от земеделското производство. При отпускане на финансовата помощ производителят губи правото за презасаждане на площта, за която е предназначена премията. Според наблюдателния съсед, вместо лозето да бъде облагородено и да му се удължи животът (също с европейски пари, но по друга схема), площта е подготвена да бъде засадена с култура, която не изисква много грижи и е бързо оборотна, а при добра информираност и бърза реакция може също да бъде субсидирана. И очаква догодина там да цъфне рапица, например.

Това е един от многото случаи, в които малките стопани се опитват да изплуват над крупните арендатори. Които обяснимо не са малко в Плевенския регион - благодатен на широки масиви плодородна почва и климатични условия. Същевременно стана ясно, че България въвежда системата на преразпределителните плащания. Според нея първите 300 декара във всяко стопанство ще получават евросубсидии от 45 лв./дка, а за всеки следващ декар ставката ще е около 30 лв. Целта е да се подпомогнат

малките ферми и да се премахне несправедливостта, която е валидна за целия Евросъюз - големите земеделци да усвояват по-голямата част от директните плащания, обясняват от агроминистерството. Според анализ на МЗХ, за финансовата 2012 г. около 80% от директната субсидия за страната отива при 6% от фермите или с други думи - при големите стопанства на зърнопроизводителите.

Анализ на Института за аграрна икономика сочи, че по новата система стопанствата с етерично-маслени култури ще получат през 2014 г. най-високо подпомагане от 445 лв./ха. Производителите на зеленчуци и на плодове ще получават съответно по 418 и 417 лв./ха. За площите с технически култури се очертава подпомагане от 395 лв./ха, а за ливади и пасища - 397 лв./ха. При зърнопроизводството и маслодайните култури (слънчоглед и рапица), подпомагането ще е от 293 лв./ха.

Очакванията на експертите са през 2015 г. всички стопанства да получат по-малки средства за декар обработваема земя, защото изтича преходният период и се въвеждат зелените плащания. За най-малките стопанства ще са изгодни три сектора, за които да получат обещаната от политиците подкрепа, вместо директни плащания - това са производството на зеленчуци, плодове и затревени площи.

Дали това няма да доведе до изкуствено раздробяване на стопанствата и как ще се предотврати това, предстои да се види. От института прогнозират, че пет култури ще продължат да бъдат доминиращи в българското земеделие до 2018 г. Това са слънчоглед, рапица, царевица, ечемик и пшеница.


 

Търговците примамват с частични намаления

 

 

Дрехи са извадени отвън по за 15 лева бройката, сн. авторът

Светлана МАРИНОВА

Частични намаления на цените между 20 и 50 процента масово са обявили магазините за облекло и обувки в Плевен. В отделни търговски обекти за обувки намалената стока не отстъпва като количество от продаваното на редовна цена, а някои артикули са минали даже през две преоценявания. Така сандали с начална цена около 40 лева след две поевтинявания струват 24 лева, например. Когато не е рекламен трик, неудобството при понижените цени е, че липсват всички номера и е въпрос на късмет да си купиш от по-евтиното. Втори, но по-малък проблем, са поостарелите модели, което едва ли е от първостепенна важност, щом човек иска да спести някой лев. Магазин, продаващ предимно бални рокли, е обявил 50-процентно намаление, например. След абитуриентската еуфория, това не е за чудене. Друг търговски обект е изкарал навън позалежалата стока и е сложил надпис, че всички дрехи се продават за по 15 лева. Кандидати, поне да оглеждат предложенията, изобщо не липсват. Частичните намаления са засегнали и кожените облекла и чантите. При първите не е за чудене - едва ли летните жеги са най-силният сезон за дрехите от кожа. Разчистването на залежалата стока и нуждата от оборотни пари за нови зареждания, принуждават търговците да смъкнат надценката. Но едва ли някой допуска, че работят без печалба, а надписите "тотална разпродажба" се приемат по-скоро за привличане на купувачите.

И ако всичко това е разбираемо, а клиентите гледат да се възползват при появата на примамлива възможност, то няма обяснение фактът, че няколко плевенски магазина за обувки продават най-новите си модели с 10 процента отстъпка от написаното на етикета. В това няма особена логика - нищо не пречи там да е посочена истинската цена, но явно се намират хора, които се кефят да пазарят на далавера, макар и заблудата да е твърде прозрачна. Обикновено подобни стоки по принцип не са от евтините - сандали от 107 лева след преизчисляването стават малко над 94 лева, например.


 

Румънският посланик:

 

Стокообменът между страните ни се е утроил

 

Светлана ЧАМОВА

Румъния е третият пазар и партньор на българските фирми сред всички европейски страни след Германия и Италия, заяви в Плевен посланикът на северната ни съседка Антон Пакурецу. Той бе тук на 27 май заедно с делегация от дипломатическата мисия по повод Деня на героите на Румъния. Ако преди 6 - 7 години стокообменът между нашите страни бе един милиард евро, то през последните години той се изчислява на 3,5 милиарда евро въпреки кризата, заяви посланикът.

За шеста поредна година румънците са най-многобройните чуждестранни туристи в България, посочи Антон Пакурецу друга сфера на успешни бизнес и социални контакти. Милион - милион и половина румънци годишно посещават страната ви и се чувстват много добре тук, илюстрира той. Посланикът добави, че и около 400 хил. българи отиват като туристи в Румъния. "Така че румънци и българи се чувстват все по-добре при комшията си", допълни той.

Антон Пакурецу посочи като важни общи икономически проекти между страните предстоящото пускане на газовата връзка между Румъния и България, проекти, свързани с корабоплаването по Дунав, изграждане на хидроцентрала, съвместните инфраструктурни европроекти.

 

Антон Пакурецу, сн. авторът


 

Инициативна група финансира проекти

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Местна инициативна група (МИГ) работи към Сдружение с нестопанска цел "Кнежа - лидер" като финансира проекти по ос 4 от "Програмата за развитие на селските райони". 2 800 000 лева са предвидените средства за дейността по проекти, а 709 000 отиват за управлението на МИГ. В Плевенска област работи само една такава инициативна група, а в страната те са общо 35. Това съобщи изпълнителният директор на МИГ Иван Христов.

До момента са финансирани 22 проекта на обща стойност 2 630 000 лева. От тях 8 проекта са за закупуване на земеделска техника и инвентар. Над 100 000 лева е получила фабриката "Олива" за изграждане на допълнителна сграда за бутилиране на олио. По мярка 311 от програмата са финансирани 4 проекта. Сред тях е разкриването на салон за красота, оборудването на зъболекарски кабинет в Кнежа, построяването на сервиз за автомобили и на газостанция в с. Бреница. По тази мярка са усвоени общо 360 000 лева, обясни Иван Христов.

За развитие на малките и средните предприятия са финансирани още 3 проекта. Съществен и важен сред тях е проектът за развитие на туризма.

Община Кнежа работи по две мерки - 321 и 322 от програмата и досега е усвоила общо 1 400 000 лева. За ремонт на читалището са дадени 360 000 лева, а останалите са отишли за ремонтирането на спортна зала, на 3 детски площадки и на църквата в с. Лазарово. В момента в Кнежа финландска фирма изгражда спортно стрелбище, за което са отпуснати 400 000 лева. Там също се прави воден цикъл, за който са отпуснати средства от Министерството на околната среда и водите, обясни изп. директор на МИГ.


 

С 2,2% намаляват наетите на работа в Плевенско

 

С 2,2% намаляват наетите на работа по трудово или служебно правоотношение в област Плевен към края на март 2014 г. спрямо края на декември 2013 г., като достигат 58,9 хиляди, съобщават от Статистическо бюро - Плевен. Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2013 г. най-голямо увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: "Селско, горско и рибно стопанство" - с 36,6%, "Строителство" - с 11,3% и "Професионални дейности и научни изследвания" - с 6,7%.

Най-значително намаление на наетите по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в "Хотелиерство и ресторантьорство" - 31,1%, "Административни и спомагателни дейности" - със 17,1%, "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 16.4% и "Операции с недвижими имоти" - с 16,1%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности през първото тримесечие на 2014 г. най-голям е относителният дял на заетите в "Преработваща промишленост" - 27,8%, "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети" - 15,2% и "Образование" - 10,4%.

В края на март 2014 г. наетите лица по трудово или служебно правоотношение в област Плевен са с 5,4% или с 3,4 хил. по-малко в сравнение със същия период на предходната година.

През първото тримесечие на 2014 г. с 3,4 % намалява и средната месечна работна заплата за област Плевен спрямо четвъртото тримесечие на 2013 г. Така тя достига 593 лв. За обществения сектор средната месечна заплата е 692 лв., а за частния - 545 лева.

Най-високо средномесечно трудово възнаграждение през първото тримесечие на 2014 г. са получили наетите в следните икономически дейности: "Финансови и застрахователни дейности" - 1 251 лв.; "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1 137 лв.; "Държавно управление" - 815 лв.; "Хуманно здравеопазване и социална работа" - 732 лв.; "Добивна промишленост" - 720 лева; "Образование" - 693 лв.

 

върни се в НАЧАЛО