СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ШАРЕНО

Брой 20 (30 май - 5 юни 2014 г.)


 

 

“BG Север” с награда от общината за принос в журналистиката

 

Отличени бяха учители, творци и културни институти по случай 24 май

 

 

Иван Дачев (вдясно) получи наградата от кмета проф. Димитър Стойков, сн. авторът

Мая ПАСКОВА

На тържествена церемония по повод 24 май в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост бяха наградени плевенски учители, творци, журналисти и културни институти от кмета на Плевен проф. Димитър Стойков. Сред тях е и главният редактор на "BG Север" Иван Дачев. "Тази награда е за целия екип на "BG Север”, с който вече 10 години работя. Тя за мен е доста изненадваща, тъй като "BG Север” винаги е била една от най-критичните медии към ръководството на общината. Това я прави още по-ценна, защото показва две неща: оценена е нашата обективност, а от друга страна това е израз на демократичното отношение на ръководството на общината към плевенските журналисти и медии", сподели пред присъстващите Дачев.

За принос в областта на журналистиката бяха отличени и кореспондентът на БТА Малин Решовски и Иван Даков, ръководител радио програма в Общински медиен център.

Традиционният празник, организиран от община Плевен, се проведе в Арт центъра в Градската градина. "Скъпи дейци на културата, преподаватели, творци. Позволете ми още един път да ви честитя най-светлия, най-българския празник, когато с гордост казваме, че и ние сме дали нещо на света. Днес вие сте достойни следовници на първите просветители. Плевен е дал много не само на българската, но и на световната култура”, отбеляза кметът Стойков в речта си и изрази

вярата си, че Плевен ще върне старите си позиции на един от водещите културни и образователни центрове на България.

Награди получиха и колективите на Регионален исторически музей по повод 30 години Музейна палата - Плевен, както и регионалната библиотека "Христо Смирненски” за 60-годишния й юбилей.

 

 

Първоюнско

 

 

Подслушани детски бисери от Градската градина на Плевен

 

Майка кърми бебето си на най-тъмната и зашумена в храсти пейка в Градската градина, а до нея, опулил големи очи, стои баткото, който недоумява:

- Мамо, само не ми е ясно това бебе сега кисело или прясно мляко пие?

 

* * *

Баща върви по алеите в Градската и удивен слуша как двегодишният му син пее научената в яслата песен за теменужката:

- Синеока теменужке, теменужке, мила дружке, мъничка си и не знаеш, колко хубаво унаеш....

- С х тате, с х - ухаеш се казва, през смях поправя бащата отрочето си, което сега се учи да говори. И то пак подхваща:

- ..... мъничка си и не знаеш колко хубаво унаеш с х.

 

* * *

Върти се едно хлапе в пясъчника и иска да се включи в играта на батковците. Те обаче отегчени, не искат "бебета" в играта и за да се отърват от навлека, му казват :

- Добре де, добре, ти ще си шефът.

Минават обаче десетина минути и никой не дава ни кофичка, ни лопатка на малкия. И той нетърпеливо измънква:

- Хайде де, какво ще правя аз?

Най-голямото дете през зъби му отговаря:

- Ами ти нали си шефът, те нищо не правят.

 

* * *

По главната алея на Градската минават майка с детенце, най-вероятно идващи от ЦДГ "Щурче". Момиченцето нетърпеливо пита майка си:

- Мамо, мамо, какво означава секрет?

- Тайна, миличко, тайна означава.

 

 

Да почерпЯТ!

 

 

Мая Паскова залага на изненадите

Като истински представител на зодията си колежката Мая Паскова е изправена пред дилема как да празнува на 30 май: тихо и спокойно извън града или на място с жива музика в Плевен. Засега остава вторият вариант, като при всички случаи почерпката със съмишленици ще е за душата, а важното е да не влизаме в новините, казва Мая. За пожеланията и подаръците разчита на фантазията на хората, които я обичат. Стойността няма значение, най-ценни за нея са спомените. Общо взето ще изненадвам себе си, дано успея, споделя Мая.

 

Колегата Иван Илиев с мото: "45 години - стигат и не стигат”

Рожденият ден на колегата журналист и общински съветник Иван Илиев ще премине под мотото “45 години - стигат и не стигат”. "Времето, оказа се, не е само наше. И сега няма да бъде само мое. Ще го споделя с близък човек. Останалото е суета”, семпло обобщи наблюденията си новинарят. На 31 май той ще пожелае "Наздраве!” на всички. Актуалната напитка ще е узо по определени време-пространствени причини...

 

 

НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

Купуването и продаването на гласове е... печална реалност

 

Стефан КРЪСТЕВ

Явно, че с формализми като задължителния текст: „Купуването и продаването на гласове е престъпление” проблемът няма да се реши. Едно: твърде силен е комплексът за безнаказаност. Две: хората наистина са гладни. Не е оправдание, но е фактор. Три: това, че са нещастни, повечето необразовани, мизерстващи и още какво ли не, не ги прави глупави. И могат да правят простички анализи, като този: „ами добре, аз продавам гласа си за двадесет лева, за да се нахраня и да нахраня децата си, но тези горе си продават гласовете ни един на друг; гласувалите на предишните избори за БСП, не гласуваха ли всъщност за ДПС” и т.н., и т.н. И подобен отчаян и нихилистичен анализ всъщност не е съвсем лишен от основание, защото и глухите, и слепите, че и твърдоглавите имахме възможност да проумеем какво прави БСП. В името да управлява всъщност се лишава от управление. За да прелъсти коалиционен партньор, точно – да прелъсти: също както скован с жените, но материално осигурен мераклия, прави всевъзможни подаръци на отраканата си любовница, тъй и БСП прави своите подаръци. И ако тази любовница е толкова отракана, колкото са ДПС, може да завлече нещастника във всевъзможни авантюри, злоупотреби и какви ли не още престъпления, за да й осигури подаръците. Знаем какви бяха подаръците на БСП за ДПС - гласовете на собствените гласоподаватели. Тоест пак сделка с гласове, но в особено крупни размери. И гласоподавателят, който е отдолу, който е гласувал заради идеята, няма как да не остане разочарован: „какво като не хапнах кебапчетата и оставих децата си гладни, сделката с гласа ми пак е направена, но този път без мен”. И до някъде ще е прав и много, много огорчен, че заради ума си, заради душата си е останал гладен в онзи ден, когато далеч по-тъп и ограничен човек се е възползвал от жалкия си бонус.

Така че цялата общочовешка психология работи за това изкушение - изкушението да си продадеш гласа. Срещу него е изправила чело едната му човешка гордост и достойнството, но нека си го кажем: след като две десетилетия ни набиват главите, че няма достойнство или гордост без пари, дори достойнството и гордостта ни не са онова, което би трябвало да са.

Проблемът с глада няма да се разреши за ден, за два, за един мандат, че и за повече мандати, но продължава ли гладът да диктува кой и как да управлява, този глад ще продължи, защото никой, който е на власт и експлоатира този глад, няма интерес да бъде премахнат. Нали и на следващите избори ще укрепи властта си с това, че пак хората ще са гладни и пак ще купи гласовете им.

И трябва с всички възможни средства, не само по време на предизборни кампании, да се предизвиква отвращение към купуването и продаването на гласове. Защото отвращението е по-страшно дори и от глада. Някой ще ми каже: не знаеш какво е глад! Може би ще е прав, защото още не съм бил военнопленник и не съм се хранил с плъхове, или лагерист, но сигурен съм, че дори за най-гладните има една бариера, през която не могат да преминат, че им пречи погнусата, а открива ли се истинското лице на купуването и продаването на гласове, не само по време на кампании, не само с един сух анонс, у доста хора ще предизвика погнуса.

Защото да продадеш гласа си е нещо като да продадеш душата си. И при всички случаи е да дадеш хляба си на онзи, който ще го хвърли на кучетата - дресираните кучета, които са обучени само за да те хапят и пазят, а на теб от твоя хляб ще е дал залък. И достатъчно е да се работи по този въпрос, тогава България ще бъде доста по-добро място - няма да има заинтересовани от това да сме гладни.

 

 

Рубрика "Напушени мисли"

 

 


 

 

 

 

 

върни се в НАЧАЛО