СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

ОБЩЕСТВО И ПОЛИТИКА

Брой 20 (31 май - 6 юни 2013 г.)


 

 

Любомир Петков:

 

Приоритетите на обществото са над партийните интереси

 

Новият депутат от БСП влиза в парламента с чувство на отговорност

 

Ани ПАВЛОВА

 

- Г-н Петков, заседанието на Народното събрание в сряда бе от изключителна важност, а се оказа, че зависи от процедурата дали изобщо ще се проведе. В крайна сметка се оказа решителен един глас при регистрацията за кворум - този на Волен Сидеров. Как ще коментирате този факт?

 

- Това заседание наистина бе от изключителна важност и разделителната линия е много ясно очертана. Днес тя е между национално отговорното мислене и желанието за деструкция и дестабилизация на държавата. Аз отидох на заседанието с увереността и очакването, че националното мислене ще надделее в тази ситуация. Процедурата не е най-важното в случая. Важното е, че има заявка от политическите сили, които действително искат стабилно и отговорно управление през следващата година.

 

- Макар и кабинетът на Пламен Орешарски да получи подкрепа при гласуването, не се ли опасявате, че той ще бъде подложен на непрекъснати вотове на недоверие?

 

- Ние всички сме със съзнанието, че този мандат на управлението тръгва от изключително ниска база. Не случайно ключовите приоритети в следващите четири години трябва да бъдат възстановяване на държавността преди всичко. Тя беше дълбоко накърнена през последния мандат. Важно е и съживяването на икономиката и солидарността в обществото. Тези приоритети произтичат от изключително тежката ситуация, от която тръгва мандатът на новото правителство. В този смисъл общественото напрежение и обществените очаквания наистина са големи и кабинетът трябва да се доказва всеки ден с работата си.

 

- Как трябва да изглежда управлението на страната като действия и политики?

 

- Аз си мисля, че и в първите дни от работата на законодателния орган личи ясно идеята и амбицията всяко управленско действие да бъде отговор на острите проблеми пред обществото. В този смисъл и правителството е логично да следва такъв тип управление. Ключовите сектори за развитието на обществото не са малко - икономика, социален сектор и всички останали системи, които са в дълбока криза.

 

- Отскоро сте в парламента, какви са впечатленията ви?

 

- Без съмнение се чувства ярката разделителна линия между досегашните управляващи от ГЕРБ и останалите политически сили. И аз не намирам това за неестествено за парламентаризма. Особено като се има предвид ходът на случилото се в предишния мандат - размиване на политическото представителство, преливане на народни представители от една политическа сила в друга, коренна промяна на ориентацията и подкрепата на някои отделни политически представителства в Народното събрание. Това намирам аз за неестествено. А що се касае до това как като нов народен представител възприемам функциите си, то трябва да кажа, че аз всеки ден отивам на заседанията на Народното събрание с чувството на отговорност към хората, които са ме поставили на това място. И вярвам, че през следващите четири години това чувство на отговорност няма да ме напусне.

 

Анкета

 

Какво мислите за старта на парламента?

 

Лора ГЕНЧЕВА

Дни след като 42-рото Народно събрание бе открито, "BG Север" реши да провери какви са настроенията на плевенчани по този повод. Много от запитаните граждани не желаеха да коментират политически въпроси с обяснението, че вече не се интересуват от подобни теми. Ето какво казаха тези, които се съгласиха да изразят мнението си.

Пенка Бойкова, 74 г., пенсионер:

"Парламент трябваше да има вече. Не можеше повече да се чака, защото държавата е в много тежко положение. Ще се радвам, ако този път проблемите се вземат присърце и нещата се задвижат, защото хората просто изнемогват. Нека младите имат бъдеще тук, родителите да са спокойни и животът ни да стане поне малко по-лек."

 

 

Иван Дончев, 55 г., лекар:

"Много ми е трудно да кажа все още. Единственото хубаво за момента е, че вече има парламент. Вярвам, че трябва да бъдем оптимисти, защото песимизмът не е по-доброто решение и избор. От тази математика, това равенство на четирите партии две по две, което обаче се получи, не съм особено доволен. Дано това не доведе до поредната задънена улица в държавата ни."

 

Атанас Пенковски, 35 г., огняр:

"Нищо не мисля. Не гласувах, няма и да го направя повече. И да бях дал гласа си - какво, да не би нещо да се промени. Струва ми се обаче, че така както вървят нещата хората пак ще излязат на улицата и ще има нови протести."

 

 

 

 

Антоанета Маринова, 61 г., бивш съдебен служител:

"Обнадеждена съм и мисля, че този парламент ще бъде успешен. Гласувах и искрено се надявам, че ще бъде за добро. Сега смятам, че преди всичко е необходимо да се направят сериозни промени в социалната политика. Да се осигурят работни места за младите и да се обърне внимание на пенсионерите - това трябва да са приоритетите на новите управляващи."

 

Руслан Бенов, 23 г., студент:

Не съм доволен от това, което се получи. Гласувах за "Атака", но вече съжалявам. Очаквах друга коалиция. Ще видим сега какво ще стане, но като цяло не вярвам, че ще е нещо добро."

 

 

 

 

 

 

Лора Табакова, 32 г., оркестрант в Плевенската филхармония:

"Абсолютно спрях да се интересувам от политика, откакто започнаха да се въртят едни и същи физиономии. Не гласувах, защото въобще не вярвам, че нещо ще се промени."

 


 

 

Масово режат българските студенти за бригади в САЩ

 

Поля ТОМОВА

Масови откази за виза имат кандидатите от България за студентски бригади в САЩ, споделиха разочаровани млади хора. "Абсолютно без никакви мотиви на мен ми отказаха виза, без изобщо да разбера защо. На интервюто смятам, че се представих добре, имах вече и ангажимент от работодател, но не ми дадоха виза и всичко се провали. Не съм само аз, много колеги се оплакват", споделя второкурсник от Свищов.

Най-вероятната причина за отказите е несигурната ситуация в България и вероятността заминаващите на бригада да се окажат потенциални емигранти, смятат запознати.

"В интервюто неслучайно има въпрос какво работят родителите ти. Ако се окаже, че са безработни, или пък са на гурбет в чужбина, автоматично се смята, че отиваш не на бригада, а да останеш там", твърди Траян Николов, който е получил отказ за виза. Едно интервю струва 240 лева и на практика тези пари никой не ти ги възстановява, негодуват некласиралите се за бригада студенти. Освен това за да отидеш да работиш в САЩ, трябва сам да си осигуриш парите за такса, за билет, за джобни. "Нашите теглиха заем, защото се оказа, че трябват около 4 хиляди лева за бригадата. Не съм очаквал, че ще имам отказ, тъй като съм много добре с езика и уж всичко беше уредено", казва Траян. "Имаше много чакане. Чакане за регистрация във фирмата, чакане за снимки, чакане за първи етап, за втори етап, абе - яко чакане. И много несигурност, защото нещата са комплексни и не знаеш какво ще стане после, след съответния етап. Във всеки един момент има възможност нещо да не стане и всичко да се прецака", казва момчето, разочаровано от неуспеха си.

Въпреки отказа за виза тази година, Траян е решил да опита пак догодина. Категоричен е, че за трите месеца на бригадата ще може не само да възстанови парите, необходими за отиването, но и да спечели. "Надявам се нещата в България да се нормализират и да не става така, че ние да страдаме заради несигурната политическа ситуация", заяви момчето.

Траян твърди, че много малка част от колегите му искат да отидат на бригада с цел да останат в САЩ. Повечето от младите хора просто имат желание да изкарат пари и да се срещнат с нови хора.


 

 

Румен Петков участва в международна конференция за борба с наркотрафика

 

Румен Петков (вляво) по време на форума в Рим, сн. ИА Фокус

Катя ДИНЕВА

Бившият министър на вътрешните работи Румен Петков участва в международна конференция в италианската столица Рим за противодействие на организираната престъпност и наркотрафика по Кокаиновия път към Европа. На престижния форум плевенчанинът бе поканен в качеството си на председател на Общото събрание на Международния институт за сигурност и сътрудничество.

Основните теми на конференцията са били свързани с производството на кокаин и неговата дистрибуция в различни точки на света. Според статистиката най-големите са Съединените щати и Европейският съюз. "През последните години България се оформи като основна точка в доставката на кокаин за територията на европейския континент и прането на пари от наркотрафик, сивата икономика, криминалната икономика и кооперирането в борбата срещу производството и разпространението на кокаина. Според констатациите на Държавния департамент на САЩ по наркотиците по отношение на България има няколко неща, които са притеснителни. От една страна, България е окачествена като беден пазар (това е и анализът на Международния институт за сигурност и сътрудничество), който е предназначен основно за евтина и синтетична дрога. От друга страна, констатираме опасни симптоми на бъдещото развитие на българския кокаинов пазар. Това прави задължително и своевременно обръщане на специално внимание на тази проблематика", заяви Румен Петков. Той изтъкна, че в доклада на САЩ има изключително тревожни изводи и констатации. Първият е, че България служи като основна точка за контрабандно прехвърляне на хероин от Югоизточна Азия до Балканите и Европа. Организираните престъпни групи в България са силно ангажирани с трафика на наркотици. Констатира се и големият ръст през

последните години на контрабандата на кокаин от Южна Америка за България. На това основание се прави и изводът за опасност от симптоми за бъдещото развитие на българския кокаинов пазар.

Освен това отглеждането на канабис предимно за местна консумация напоследък бележи ръст. "Фактът, че през 2012 г. са открити няколко малки лаборатории за синтетични наркотици, буди много голяма тревога, защото през 2007 г. Департаментът на САЩ извади България от списъка на държавите, произвеждащи синтетична дрога. Това е голяма крачка назад и поставя институциите пред голямо изпитание. Ние трябва да възстановим доверието в нашата страна чрез ефективни действия за унищожаването на лабораториите за производство на синтетични наркотици", заяви Румен Петков.

Според него е много притеснителен и фактът, че в България има около 300 000 наркомани. Това число през годините не се променя, но трябва веднага да добавим, че през годините забелязваме сериозно намаляване на броя на живеещите в страната, което говори за увеличаване на употребата на наркотици. Това изисква изключително сериозни превантивни мерки, смята Петков.

 

върни се в НАЧАЛО