СЕДМИЧНИК ЗА НОВИНИ, АНАЛИЗИ, КОМЕНТАРИ И ОЩЕ НЕЩО...

МАЛКИ СТЪПКИ

Брой 20 (31 май - 6 юни 2013 г.)


 

 

Какво се случва с нас, когато попаднем в криза

 

Стратегиите за справяне помагат, но някои от тях могат да се превърнат от решение

 

в проблем Всеки човек е единствен и неповторим. Не-
говата личност - също. Това своеобразие е причина за разнообразието на реакциите при различни факти и събития, които му се случват по време на биопсихосоциалното му съществуване.

В живота на всеки индивид се случват най-разнообразни събития. Част от тях са с положителен емоционален заряд. Други са изключително травмиращи, водещи до трайни личностови последици и промени. Реакциите при всеки са индивидуални и трудно предвидими, но все пак има фактори, които донякъде ги канализират:

 

- емоционално-моторна устойчивост на личността;

- интереси и нагласи на личността;

- защитни механизми на личността;

- социална подкрепа.

 

Въпросът за защитните психологични механизми на личността е поставен от Зигмунд Фройд. Според него, всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде епизодична, най-вече - като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат в част от личностовата структура на индивида.

Основната психодинамична функция на тревожността е да помага на човека да избяга от осъзнатите у себе си неприемливи инстинктивни импулси.

Дъщерята на Фройд - Ана Фройд, доразвива специфичните механизми, които позволяват да се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха. Психичните защити в зрялата възраст на психично здравите хора, представляват адаптативни социално-психологични, здравословни механизми.

По-долу са изброени различни психични защити.

- Общуване

От гледна точка на приспособяването към средата, общуването представлява един от основните адаптационни или защитни механизми срещу стреса;

- Алтруизъм

Личността изпитва удовлетворение от това, че може да служи, да помага на другите хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства;

- Аскетизъм и самоизолация

Директно отхвърляне на всички съзнателно преживявани удоволствия, елиминиране на удоволствието като един от аспектите на човешките преживявания;

- Изтласкване

Отстраняване от съзнанието на нежелани и стресиращи импулси - един от простите защитни механизми, насочен към отхвърляне от съзнанието на неприемливо съдържание. Например, ако на човек му предстои някакво неприятно задължение и той забравя телефонния номер, на който е длъжен да позвъни;

- Отричане

Отказ да се приеме или да се изправим пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението: говори с гневен глас, мимиката на лицето изразява злост, но той отрича. Родител, чието дете се е провалило в поведението е склонен да отрече "моето дете не може да извърши това";

- Регресия

Връщане към по ранни начини на действие или чувстване; връщане към инфалтилни поведенчески модели и по-ранни детски стратегии. В емоционално трудни ситуации, възрастните могат да се държат като деца (да вярват в ирационални неща, например - в духове). Проявява се и в агресивни действия срещу авторитети;

- Рационализация

Търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно. Способ за справяне с тревожността и неудовлетвореността. Има отношение към аргументацията, при което ирационалното поведение изглежда напълно разумно и се оправдава от околните. Баснята на Езоп за киселото грозде и лисицата. Ако жена отказва системно на поканите на мъж, той я характеризира като непривлекателна. Ако кандидат-студент не успее в приемните изпити, може да убеждава себе си в това, че не харесва тази специалност, за която кандидатства.

- Проекция

Приписване на другите на собствените неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасяне и прехвърляне на собствените представи, желания и качества в околния свят. Например прехвърляне на неприемливи сексуални и агресивни импулси върху друго лице, което се критикува.

- Създаване на реакция

Превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси, например, обгрижване на едно необичано дете, поддържане на педантична чистота, вместо асоциални тенденции (при натрапливите неврози).

- Изместване

Пренасочване на импулси (например, гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект. Смяна на обекта, към който са отправени чувства (в случаи, когато тези чувства са тревожни и опасни): отправяме чувства на гняв към партньора си, иначе предназначени за началника ни;

- Формиране на реакция

Отричане и обръщане на чувства (например, любовта се превръща в омраза или омразата се превръща в любов);

- Психосоциална защита

Даване на външен израз на вътрешно-психичните конфликти. Лицето се опитва да използва някой член на своето семейство, за да се освободи от собственото напрежение в рамките на вътрешно-психичния конфликт. Например, на сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже след това.

- Идентификация

Идентификация с друг човек; сравняване с някой друг, например, детето се сравнява с някой от родителите си.

- Сублимация

Трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им: човек със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург или първокласен романист. Според Фройд, сублимацията на сексуалните инстинкти е причина за велики достижения в западната култура и наука.

- Фантазиране

Мечтаене и неговите заместители, като начини за избягване от проблемите или на скуката;

- Компенсация

Опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин; при вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в други области да дезактуализира комплексите си.

- Отменяне

Действия, целящи, като че ли да се отмени някое зло, което човек допуска, че е сторил;

- Интелектуализация

Криене на емоционалния отговор зад думи и твърдения, отричащи проблема; чувства и конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на вътрешно-психична съпротива.

- Реактивно образование

Способ да се действа противоположно на това, което човек иска да направи: зависимият човек реагира с несъгласие, негативизъм на решенията на родителите си; не следва даваните му съвети. "Не се доверявайте на партньорите си!" - съветва бизнесмен, който сам е нечестен. "Всички мъже си мислят само за едно." - казва млада жена, която изпитва силно сексуално влечение;

- "Сякаш нищо не е станало"

Отстраняване на чувството за вина с магически, постоянно повтарящи се постъпки или забрани. Например, избягване на допир с определени предмети или хора при натраплива невроза.

- Отреагиране

Начин за бунтуване и намаляване на напрежението, чрез поведение;

- Себеотричане

Спечелване на другите или търсене на съчувствие;

- Търсене на силни усещания и увеличаване на адреналина в организма;

- Проява на чувство за хумор...

Защитните механизми се реализират, за да се запази личността. Реализацията на защитните механизми ни предпазва от вътрешен конфликт, но не ни предпазва от конфликт с другите.

Всъщност, защитните механизми определят стратегиите за справяне в различни ситуации.

Според някои психолози има девет различни стратегии:

Пряко действие

Реагира се директно срещу "дразнителя", предизвикал определената ситуация;

Бягство от действителността

Човекът си създава друга реалност, в която проблемът не съществува;

Подтискане

Ситуацията не се приема, всички последици от нея се подтискат - вж. защитата "Сякаш нищо не се е случило";

Търсене на социална подкрепа

Търси се подкрепа в близкото обкръжение, а понякога и сред професионална общност;

Търсене на положителност

Най-добре тази стратегия личи в идеята "Всяко зло за добро!". Отхвърлят се негативните последици от ситуацията и се подсилват позитивните;

Самообвиняване

Човек приема, че за всичко лошо, което му се случва е виновен единствено той. Поведението се ориентира към самонаказание;

Дистанциране от проблема

Заема се позиция "това не ме интересува", "това не ме засяга";

Затвореност в себе си

Човек се изолира и прекратява голяма част от комуникацията с близки и приятели;

Примирение със станалото

Приема се (понякога фаталистично) това, което се е случило.

Стратегиите за справяне рядко съществуват в чист вид и също толкова рядко се използват самостоятелно. Част от тях позволяват на хората да се справят с проблема и да се адаптират към живота и след тежко преживяване. Част от стратегиите обаче могат да се превърнат от решение в проблем.

(Използвани са материали от Internet)


 

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

върни се в НАЧАЛО