"BG Север" - брой 20 (27 май - 2 юни 2011 г.)

 

КОНФЛИКТИ


 

 

Квартал Дълбока Русия тъне в мизерия, смрад и немилост

Зеленогорски и антуражът му многократно обещавали да разчистят района
 

В тези бордеи живеят многолюдни ромски фамилии, сн.  АвторътПоля ТОМОВА

Имаме голям проблем със сметища около нашата кооперация. Тук сме все възрастни хора, нищо не можем да направим. Помогнете!". На този сигнал откликва екипът ни. Жената, която се обажда, казва и адрес - улица "Искър" номер 5 в Плевен. Описва и как най-лесно може да се стигне до адреса - близо е до ТЕЦ-а. След около 40-минутно обикаляне най-сетне стигаме до малката кооперация. Оказват се две. Пететажни блокчета от соц-а, малка градинка, саморъчно направени пейки и масичка от дърво. От едната си страна блокчето е опасано от тръбите на ТЕЦ-а. От другата се вие стръмна пътека. В градинката търпеливо чакат около десетина възрастни хора, някои трудно се движат с помощта на бастуни. Човек трябва да познава много добре района, за да се добере до скритата от треволяк и боклуци кооперация.
През 60-те години тя е построена за работниците на "Топлофикация". Хората се настанили и някои живеят тук повече от 40 години. По-възрастните плевенчани назовават квартала "Дълбока Русия". Обитателите му обаче са на мнение, че живеят в Ада. "Най-много ни тревожи боклука, виждате, че е навсякъде. Тук се видяхме в чудо, идват отвсякъде
Боклуците са навсякъдекаруци, изхвърлят и си отиват, да те е срам да поканиш гости. Искаме да ни обърнат внимание, да дойдат да изчистят, да окосят тревата", споделя желанията си Султана Тодорова. Пътечката между боклуците е най-прекият път на хората от "Искър" 5 до града. От двете страни, в тревата, във всички възможни празни пространства има отпъдъци. В по-ниската част те образуват същинско сметище, чиято смрад се носи на километър. Тревата, човешки бой, сега прикрива част от гледката, но миризмата се усеща. Хората от кооперациите твърдят, че повечето боклуци са изхвърлени от техните комшии - ромите. "Непрекъснато ходим до общината, пишем писма, с кмета сме се срещали. Той извика някакъв помощник, помощникът идва и казва - ще се оправим, и ние живеем в такова положение", разказва патилата си Цанка Божикова. И недоумява защо плаща такса смет, а живее буквално около сметище.
Освен боклуците, хората от кооперациите се оплакват и от липсата на добър път.
"Най-големият проблем е движението, за таксита и линейки това е най-големият проблем. Ние имаме в нашия вход инвалид в количка и това е най-трудното - движението", казва Елена Конярска, която от 46 години живее на "Искър" 5. Хората казват, че често такситата им отказват, тъй като се притесняват от ромите наоколо. "Не само че замерят колите с камъни, ами има деца по на пет години, току тичат пред колата напред - назад...", разказват обитателите на блокчетата. Твърдят, че и линейка е отказвала да влезе нощем в квартала. Според 80-годишния Васил Иванов има и друг наболял проблем. "Крадат. Няма гараж, който да не е разбит по един или два пъти. Даже някои от ромите се заканват и викат - ние ще почнем и да разбиваме тук и да влизаме по мазите", притеснен е възрастният човек. Той също е ходил до общината заради проблемите на съкооператорите си. "Казват - скоро ще ги преместим ромите, ще се сложи край на Обитателите на двете кооперации многократно са търсили помощ от общинататова нещо, ама като гледам, май няма да е толкоз скоро", клати глава дядо Васил. Самите роми отначало посрещнаха враждебно екипа ни. Изпокриха се, но постепенно любопитството надделя. Един по един започнаха да питат какво правим в квартала им. Оказа се, че те също имат своите проблеми. Признават, че в района има много боклуци. Но отричат те да са виновни за това. "Контейнерите не са чистени тука, не ги вдигат, не пръскат за кърлежи... Трябва по-големи контейнери да слагат", викат един през друг циганите. Никой не знае колко точно са жителите на "Дълбока Русия", но от всяка къща надничат по няколко хлапета. Оказва се, че рушащите се и порутени къщурки са общинска собственост. Хората си плащат месечен наем на общинска фирма "Жилфонд". "Доскоро 80 лева, сега, като регистрирах момчето, към 45 - 50 лева на месец плащаме и сме редовни. Ако закъснеем с един - два месеца, веднага ни пращат писма, плашат, че ще ни изхвърлят от жилищата", пали се Илийчо Колев. Неговите съседи са категорични, че трябва да бъдат изведени от това място, но не искат да се настанят в станалия печално известен блок на ул. "Тотлебен" 33 на Стара гара. Да ни дадат съвременни къщи, а не да ни събират всички накуп в едно гето, е желанието на Станчо Маджаров. Неговият брат - Христо, също иска това. Той живее в къща, обявена скоро за необитаема, заедно с жена си и петте си деца. Вода в постройката няма, спряна е още преди пет години. За да се перат, да пият и готвят, мъкнат туби от съседите.
И с просто око се вижда, че някои от постройките едва се крепят. Както и че тук, на една от главните пътни артерии на Плевен, цари невъобразима мизерия и мръсотия. Освен всичко друго, в част от къщите се извършва и не дотам легална дейност. Печално известна стана къща в близост, превърната в публичен дом. В част от дворовете пък се продават части от коли, очевидно без никакви разрешителни.
И хората от двете кооперации на улица "Искър", и тези от къщите на "Георги Кочев" са категорични, че искат по-добри условия за живот. Ромите дори са готови да купят къщите, в които живеят, за да могат да ги ремонтират и да им придадат по-нормален вид. Очевидно обаче отново трябва да чакаме чужд телевизионен екип, който да покаже на света къде и как живеят част от жителите на Плевен. Дотогава тази част на града ще продължи да се превръща в сметище.
 


Плевенчанин изгоря с близо половин милион от измама


Борис Начев търсел да закупи жилище, продали му фирма


Емилия КАРАБУЛЕВА
Жертва на измама за стотици хиляди левове стана плевенчанин, който преди година си купил фирма. Борис Начев си търсел апартамент в Плевен, намерил подходяща обява за продажба и се свързал със собственика.
"Харесах жилището, поисках да го купя. Тогава собственичката ми обясни, че апартаментът принадлежи на нейна фирма, която няма други активи и че по-лесно и по-евтино щяло да излезе, ако закупя фирмата заедно с жилището", разказва Борис Начев. Направили всички справки, установено било, че фирмата няма задължения.
Така плевенчанинът се сдобил с търговска фирма, впоследствие отчуждил апартамента, който престанал да бъде собственост на дружеството. Прехвърлил го на член от семейството си.
В началото и в края на април т. г. обаче Начев получил последователно две покани за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител. Оказало се, че срещу придобитата от него фирма има образувани две изпълнителни дела за поръчителство и в качеството на солидарен длъжник. Борис Начев изпаднал в стрес като разбрал, че ще трябва да плаща дълг в размер на близо 303 хил. лева.
"По-късно установих, че собственичката е знаела за дълга, че всичко е било планирано и извършено по точен сценарий с цел да се получи солидна сума от банка и после да се остави друг да погасява тези борчове. Обезпеченията им са били имот в Априлци и апартаментът в Плевен", обясни Борис Начев.
В момента е запорирана сметка на фирмата му. Оказва се, че още при спазаряването с цел закупуване на апартамента, Начев е поел задължение за изплащане на кредита, с който той е бил купен, в размер на 150 хил. лева. Така измаменият вече дължи над 450 хил. лева на банките, а мошениците най-вероятно са духнали зад граница.
Борис Начев е подал жалба в прокуратурата, но не се надява да възстанови щетите си чрез иск срещу бившата собственичка.
 


Самотните майки - ничия грижа у нас


Полина ТОНЕВА
Жените, които сами отглеждат децата си по една или друга причина, са едни от най-ощетените хора в нашата държава. Оказва се, че дори когато има регламент, той е в ущърб на разведените жени с деца. Такъв е случаят с плевенчанката В. И. Разведена е от години, сама отглежда сина си, който вече е на 17 години. Бившият й съпруг не плаща никаква издръжка, затова жената води дело и го спечелва. Районният съд в Плевен присъжда държавна издръжка в размер на 80 лева месечно. Според Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдената издръжка, тя се изплаща на разведения родител тогава, когато другият не в състояние да я плаща. Парите идват от държавния бюджет, но ги изплащат общините по места. В наредбата подробно е описан пътят, по който става изплащането на сумите. Изрично е уточнено, че "невъзможността изплатените средства да се възстановят на държавата не е основание да се отказва изплащането на присъдената издръжка". Така преди пет години плевенчанката В. И. започва да получава по банков път тези 80 лева на месец. "В края на миналата година ми казаха, че издръжката ми се намалява на 60 лева. На въпроса - защо, ми казаха - защото това било разпореждане на г-н Бойко Борисов, тъй като бюджетът бил намален и поради кризата", обяснява жената. С намаляването на месечната сума обаче проблемите не свършват. Последно В. И. получава издръжка за месец март тази година. След това - нищо. След като се обадих по телефона да попитам каква е причината, ми се отговори, че така са решили юристите на общината, разказва жената. По закон тя всеки месец предоставя в кметството задължителна декларация, че не получава пари от бившия си съпруг. Въпреки че се изплаща държавната й издръжка, тя продължава да подава декларации в общината. Пари обаче няма. В. И. твърди, че и преди окончателното спиране на парите е имало проблеми, този път със забавянето им. Постоянно се обаждам по телефона и все ми казват, че съдия-изпълнител не е подал съответните документи, че когато пък ги изпрати, те вече не са годни, остарели са и че има разминаване между съда и общината, твърди жената. След последното забавяне тя подала и жалба в Център за работа с клиенти. Получила и отговор от юридическия отдел на община Плевен. Според него следва да си търси дължимите пари от... длъжника, тоест от бившия си съпруг. Оказва се, че на всеки шест месеца се прави проверка на длъжника. И ако на негово име се води дори гараж, или пък той е съсобственик на имот, държавната издръжка автоматично се спира. Получавам 300 - 350 лева заплата, самотна майка съм и нямам други доходи отникъде, живея под наем и тези пари са ми жизнено необходими, казва жената. Оказва се, че в България законът не е на страната на тези, които имат най-голяма нужда от него. Плевенчанката е категорична, че бившият й съпруг никога няма да й даде и един лев за детето. Държавата пък вдига ръце и не се интересува дали самотните майка ще получават издръжка, ако бившите им съпрузи имат един гараж. В крайна сметка В. И. и много други майки са принудени да лишават не само себе си, но и децата си от елементарни неща, за да оцелеят. В държава, на която изобщо не й пука за тях.

 

върни се в НАЧАЛО