"BG Север" - брой 20 (27 май - 2 юни 2011 г.)

 

ШАРЕНО


 

В Арт клуба предпразнично звуча патриотична музика


Стенли и "Епизод" изправиха публиката на крака в две поредни вечери

 

След дълго отсъствие, Стенли се завърна на сцената, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

Две поредни вечери, в навечерието на най-българския празник 24 май, Арт клуба на театъра беше озвучен тематично патриотично.
Пръв на сцената се изправи Стенли и обсеби почитателите си не само с дъх на стар парфюм. Дълго следи в спомените от купона ще останат изпълненията му, редувани с тези на съпругата му Людмила Сланева - Локо, в типичния му оригинален стил - съчетание на рок, български фолклор и специфичното звучене на гайда, тамбура, гъдулка, тъпан, кавал. След дълго отсъствие от сцената, легендарният вокалист на група "Тангра" отново се завърна за радост на почитателите си. И за да отпразнува 30 години на сцена. Очевидно опитът си оказва значение що се отнася до "управление" на аудиторията и създаване на еуфорично усещане за истински купон.
Следващата вечер патриотите на българската музикална сцена - "Епизод" (Емил Чендов - вокал, Симеон Христов - бас китара, Васил Бележков - соло китара, и Стоян Петров - барабани) взривиха почитателите си с добре познати и нови парчета от албума "Народът на Дуло". Албумът съдържа десет композиции. Песните са по текстове на англичанина Джордж Байрон, шотландеца Робърт Бърнс, французина Йосташ Дешан, руснака Николай Некрасов и българите Иван Вазов, Пейо Яворов и Александър Хофарт. Този път песните не са на историческа тема, а са представени в една разчупена композиционна концепция, твърдят музикантите. Парчетата звучат свежо, а невероятната музикална интерпретация на Яворовото стихотворение "Песен на песента ми" е вдъхнала живот на една от най-забележителните балади на "Епизод. Публиката, която беше с преобладаващо представителство на по-силната половина от човечеството, се оказа детайлно започната с творчеството на групата. Освен че музикантите бяха пригласяни от начало до край на участието си в Плевен, имаше вдъхновени фенове, които пееха на колене с ръка на сърцето. Гледка колкото оптимистична, толкова и размисляща - може би за да се събудят българите, им трябва нещо поне толкова разтърсващо като "Епизод".
Списания и вестници в Австрия, Канада, Полша, Аржентина,Сащ и Германия анализират стила на групата и дават отлична оценка на съчетанието рок музика - български фолклор - църковнослявянски ортодокс. На 3 януари 2007 г. английската Би Би Си обявиха "Епизод" за най-качествената българска рок група.
 


Единадесетокласничка с роля в Укротяване на опърничавата
 

Мария СтефановаИнна СТЕФАНОВА

Едва 17-годишна плевенската единадесетокласничка Мария Стефанова вече ще е вдовица. Тинейджърката от националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" е ангажирана за ролята в "Укротяване на опърничавата" от Шекспир. Пиесата с режисир Бойко Илиев е в репетиционен етап, а премиерата е заложена за 10 юни.
Най-младата актриса не смята, че случайно е попаднала в спектакъла. Първо я е забелязала преподавателката й по сценична реч Мариета Калъпова, също актриса в плевенската Драма. Тя посъветвала Мария Стефанова да започне занимания в театралната школа. Вече пристъпила прага на сградата на Мелпомена, Мария е одобрена за ролята и от режисьора Бойко Илиев.
Мария учи оперно пеене,от малка свири на пиано, пее и репетира в Драмата. Обича да рисува и да танцува. Макар и трудно, тя все пак успява да се побере в 24-те часа на денонощието и да се справи с ангажиментите си. Тайната за момичето е в желанието да го правиш.
Като всяка тийнейджърка, Мария Стефанова мечтае. Най-много за световната сцена, на която да излезе като голяма оперна певица и като актриса. Засега определят гласа й като драматичен сопран, но предполага, че след години ще се развие като лиричен сопран. В свободното си време се занимава с хип-хоп. Танцовата група се събира под нейно ръководство. За сега сами си правят танците и сами са си зрители.

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

За паразитите и за Словото

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Има паразити, с които организмът свиква. Живее си, потиснат от болката, вече претръпнал към нея, и не я усеща като болка. Капсулиран в ограниченията й, но така примирил се с нея, че разумът му не я свързва с тях. Приписва ги на друго или дори не мисли. Старае се да продължи въпреки наличието им. И го прави.
Преди месеци нашумя историята за един изключителен дух у човек селянин. Дълги, много дълги години в себе си носил кучешка тения, борил се със земята, борил се с живота. Дори адските болки, които биха покосили спартанец, е припознавал за дребни болежки. Защото е нямал време да се разболее, защото е чувствал, че малкото, което има - земята му, съдбата му, няма да му прости. Ден след ден е побеждавал и себе си, и бита, докато накрая паразитът толкова пораснал, че разместил всичките му вътрешни органи.
Накрая, все пак се наложила оперативна намеса. И истината за едно потайно зло била извадена навън.
И не е само той така. Както и да се рекламира, проповядва, пропагандира здравословният живот в едно нездраво време и в едно нездраво общество, всички тези позитивни истини ще си останат в зоната на сладникавото говорене и масовото лицемерие, защото с не всички неща е способен да се пребори един обикновен, вечно в двоен шах от проблемите си, човек. А като не можеш да се пребориш, остава ти да се примириш. И да забравиш злото. И да живееш въпреки него. Понякога - и когато е стъпило на раменете ти, да го победиш.
Идват обаче дни, в които неочаквано истината за проблема ти излиза наяве. И крещи. Както при този невероятен дух на един обикновен трудов селянин.
Винаги ми действа така 24 май. От години. Не искам да степенувам паметните дати, затова няма да го нарека "най-светлия празник".
Но какво е Словото? То е свобода! И няма друга свобода извън словото. Не е възможна друга. Защото без да е свободен човек в мисълта си, е невъзможно да е свободен инак, а без Слово мисли няма.
И всички славни военни победи не биха имали смисъл, ако не беше отбелязана онази - с мрака на собственото ни невежество.
Улиците стават шарени, блогове, социални мрежи и форуми червясват от поздрави. Разни големци се скъсват в предизборните си битки да се пъчат по трибуни и да се правят на големи деятели на българската култура. Всички уж се радваме, а забравяме ли? Или се опитваме да забравим?
Като толкова е свято Словото, защо в България е обложено с най-високия данък в цяла Европа? Най-високият данък четене. 20% ДДС върху всяко печатно издание. С което четящият си плаща на всички нечетящи огромната щета, която им нанася.
Хубаво би било, който смята, че Словото е стока като всичко останало, просто да не използва празника му, за да се показва!
 

 

върни се в НАЧАЛО