БИЗНЕС


 

Георги Милев, член на УС на НАЗ:

 

Ще подкрепим закона за зърното, ако приемат нашите предложения

 

В момента търговците се разплащат с производителите разсрочено

 

Лилия ДИМИТРОВА

Продължава да се бави приемането на новия Закон за съхранение и търговия на зърното, чиято цел е изграждане на прозрачна и ефективна пазарна инфраструктура на движението на зърното, ефективно функциониране на системата за контрол, създаване на оптимални условия за съхранение на произведеното зърно и създаване на условия за стабилен и прозрачен зърнен пазар в страната.

За новия закон, дъмпинговата политика и тазгодишния добив на зърнени култури разговаряме с Георги Милев, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и председател на областната организация в Плевен.

- Г - н Милев, имате ли информация какво става със Закона за съхранение и търговия със зърното? Защо още не е приет?

- За първоначалния проект, който беше представен от Министерството на земеделието, НАЗ беше категорично против, защото в него, най-малкото, не беше включен терминът зърнопроизводител, т. е. хората, които произвеждат самото зърно. Имаше само определение "търговец". Това беше абсурдно. Другото, което е, беше предвидено за всяко едно количество да се прави партида от Изпълнителната агенция за контрол на семената и да се окачествяват складовете. В този си вид законът разрешаваше само 3 месеца съхранение на зърното. Това щеше да блокира изцяло пазара. Ние направихме някои предложения, които се надяваме да бъдат приети, и едва тогава ще кажем "да". Засега сме "против".

- Един такъв закон ще може ли да предпази зърнопроизводителите от дъмпинговата политика?

- Аз не твърдя, че има дъмпингова политика в момента, защото много земеделци работят с фирми, които са от всички краища на България. Когато човек е добър мениджър, би трябвало да си намира пазари, независимо къде. Ако разчита само на регионален пазар, е нормално да твърди, че има дъмпинг. Според мен пазарът определя цените на този етап. Евентуално би могло да има дъмпингова политика, но откакто сме в Европейския съюз цените се определят от европейските борси. Ако някой продава по-ниско, си е за негова сметка.

- Все пак смятате ли, че има монополисти на пазара?

- Няма монополисти, има фирми, които определят пазара, но те не са монополисти в никакъв случай, а и никой не е длъжен да продава на тях. Ако говорим за Плевенско - тук няма такива.

- В момента как стоят нещата с разплащането между зърнопроизводителите и търговците?

- Доста фирми преминаха на т. нар. разсрочено плащане. Подписват договор за определено количество и фиксират дата, която е в рамките на 2 - 3 месеца. Прави се с цел зърнопроизводителите да получават малко по-висока цена, но икономическата криза повлия до толкова, че търговците нямат много свежи пари, с които да направят голям оборот за кратко време. Кризата повлия на много производители и те не успяха да проведат своите агротехнически мероприятия. Поради тази причина очаквам да има лек спад в продукцията. Добивите ще бъдат смъкнати с около 10%, но това няма да е навсякъде.

- Какъв ще е добивът на зърнени култури в Плевенска област в сравнение с миналата година?

- Ако говорим за количествени нива, ще запазим нивото си от 2009 г., а в ценовите - очакваме доходите ни да намалеят, защото очакваните цени на зърнените култури се очертават като доста ниски в световен и европейски мащаб.

- Каква е причината да се засява огромно количество рапица, за сметка на слънчогледа?

- Рапицата е сравнително нова култура за България и доста по-доходна за земеделския производител. Слънчогледът в най-добрия вариант би могъл да донесе среден добив от 200 кг, докато рапицата за две години е качила средния добив с 50 кг, т. е. 250. Ние жънем първи в Европа и хващаме още старите цени, което ще рече, че получаваме една много добра цена за рапицата. Това е култура, която се продава веднага и е единствената, която заминава за Европа. Всичко останало - пшеница, ечемик, царевица, е за вътрешен пазар и износ за Третия свят. От произведеното зърно се изнася близо 50%.

- А защо се изнася такова голямо количество?

- Това е обикновеното количество. България произвежда около 3,2 - 3,5 млн. тона, консумацията в страната е около 1,6 млн. тона. Преди години животновъдството и заводите за фуражи консумираха доста големи количества зърно, а сега не е така. Сега ги няма тези пазари и затова сме се ориентирали към Средиземноморския басейн и арабския свят. Голям е проблемът с конкуренцията ни с Русия и Украйна, с които продаваме на едни и същи пазари.

 

 

Сърби, китайци и италианци с интерес към АЕЦ Белене

 

Еми СТАЛЕВА

Още няколко предложения бяха направени през май от правителството към потенциални участници в проекта за АЕЦ "Белене". Сръбският министър на енергетиката Петър Шкундрич заяви пред медиите, че Сърбия обмисля предложението на България да участва в строежа на централата.

Не сме взели решение, но се подготвяме да го вземем, защото това би било в интерес на Сърбия и на страните от региона и ЕС, заяви Шкундрич на конференцията в Белград, посветена на инвестициите в енергетиката на Балканите. Според него участието на Сърбия в този проект не би нарушило мораториума върху строежа на атомни централи в страната, а Сърбия би се наредила сред държавите, които са "сериозни, способни и отговорни, за да участват в такъв проект".

От медиите се спряга и версията за възможно съвместно участие на Сърбия и Китай в изграждането на АЕЦ "Белене". Те цитират изказване на сръбския министър на енергетиката. В момента Китай и Сърбия преговарят за сътрудничество при рехабилитацията на двата блока на "Костолац". Ако партньорството между двете страни се окаже успешно, то те ще обсъдят възможностите за съвместно участие в нови енергийни проекти.

Сръбският енергиен министър Петър Шкундрич вече е имал среща в Пекин с представители на китайски банки. От агенциите предадоха, че според зам.-министъра на търговията на Китай Гао Хученг, страната има траен интерес към ядрени проекти.

Италианската енергийна компания ЕНЕЛ също е проявила интерес към проекта за АЕЦ "Белене". Новината разпространиха европейските агенции по време на посещението на премиера Бойко Борисов в Италия.

 

 

Газените лампи и печките на дърва отново на мода

 

Бум в продажбите на ретро уреди бележат търговците, сн. авторътМила СТАНЕВА

Бум в продажбите на газени лампи отбелязват търговци в Плевен. Ако до преди година лампите се търсели за пикници, риболов и от международни шофьори, напоследък все по-често ги купуват клиенти с временно прекъснато електричество. Хит на пазара са малките лампи с газова бутилка с вместимост от 190 г. По търговиите те вървят над 20 лв., около петдесетачка излизат по-големите фенери.

Клиентите се шегуват, че една малка газена лампа струва точно толкова, колкото трябва да се внесеш на ЧЕЗ, за да те включат в мрежата след прекъсването. Ако ползвате икономично светилото, то може да издържи до половин година с една бутилка без презареждане, обясниха търговци. Според тях продажбите на газени лампи се покачват в тон с увеличаването на цените на тока.

Напоследък расте търсенето на газови котлони, в търговиите те се продават по 12 лв. без бутилката. Клиенти коментират, че с използването им пестят доста пари, пък и вършат същата работа като електрическия котлон.

Все по-често в употреба плевенчани вкарват и старите печки на дърва и въглища. На пазара в града те вървят от стотачка нагоре в зависимост от големината и възможностите. Разнообразието в моделите е очевидно, някои от клиентите ги купуват просто за да си спретнат ретро кът у дома, но повечето ги използват, за да пестят от парите за електричество.

Така за търговците на ретро уредите пак са дошли добри години. Бизнесът си е бизнес, дори и от Европа да ни гледат с насмешка. Българинът има комбинативен ум, съдено му е да оцелява. А ние му даваме това, което търси, коментират хората зад щанда.

 

 

Земята поевтиня още, търсят се панелки

 

Прави се компромис с цените, за да има сделки, коментират брокери

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Леко раздвижване на пазара на имоти в Плевен регистрират брокери през пролетта. Ниските цени провокират клиентите, които желаят да се сдобият с жилища, но те не разполагат с достатъчно средства, затова изчакват още по-голям спад в следващите месеци. На сегашните нива купуват само крайно нуждаещи се плевенчани, коментират брокери.

Най-търсени са малките панелни апартаменти, често продавачът е склонен да свали процент от цената, ако спешно му трябват пари. Новото строителство не върви на пазара, защото собствениците не могат да паднат под себестойността за изграждане на кооперациите. На далавера ще бъдат предприемачите, които се сдобият със средства и строят във време на криза, защото след няколко години ще могат да изтъргуват жилищата поне на тройно по-високи цени, казват от агенциите в Плевен.

Чувствителен спад има в цените на търговските площи през пролетта, подобно е положението и с наемите. Собствениците вече правят всичко възможно да се отърват от имотите, особено ако не могат да си набавят паричен ресурс по друг начин. Пресищането на пазара в Плевен с офис площи най-вероятно дълго ще държи цените на минимум, на сделки в момента са готови само купувачи със заделени суми, но и те изчакват по-добри времена, за да започнат търговска дейност в обектите, коментират брокери. Според тях цените на търговските площи ще продължат да падат поне до края на лятото. В момента желаещи да купят офиси са предимно чуждестранни дружества.

Значителен срив през първите пет месеца бележат цените на земеделските земи. От 2008 г. насам те са паднали с 45%, като средната пазарна цена вече е под 290 лв. за декар площ. Брокери коментират, че в сравнение с 2008 г. продадената земя е намаляла с близо 40%. По-голям спад се очаква през следващите месеци и при земята за строителство, защото в България тя е няколко пъти по-скъпа от тази в Централна и Източна Европа, прогнозират от агенциите за недвижимости в Плевен.

На пазара се появиха чуждестранни дружества, които търсят парцели в града и околностите, но такива вече не се предлагат. Подобни оферти изчезнаха още през януари т. г., в момента не може да се намери свободна земя за по-мащабно строителство или инвестиционна дейност, коментират брокери.