ШАРЕНО


 

Млади рокаджии разтресоха Кайлъка с плачещи китари

 

Изпълненията бяха съпътствани с артистизъм и обичайната бира

 

Група Mental in dump беше гвоздеят на вечерта, сн. авторътВяра ЦЕНОВА

Явно рокът в Плевен няма да умре. Щом непрекъснато се намира време, място и ентусиасти, които да поддържат духа на не толкова многото, но пък истински верни почитатели на този жанр.

"Когато китарите плачат" беше озаглавен последният концерт, който огласи "Кайлъка" в края на миналата седмица. Десетки млади хора - предимно ученици и студенти, и публиката им - приятели, родители и учители, се забавляваха под завладяващия ритъм на музиката в Летния театър. Естествено емоциите се охлаждаха (или зареждаха) с бира, както си е редът при такива мероприятия. Виновник за купона се оказа преподавателят по китара Христо Митов, който всяка година организира такива изяви на учениците си по различно време и на различни места в града.

Формациите - различни, сборни, солови, задължително с присъствие на китари и голяма доза артистизъм, хъс и сценично поведение. Гвоздеят на вечерта беше група Mental in dump, която вдигна публиката на крака със своите изпълнения. Един от основателите на групата, басистът Ивайло Андреев, е ученик в ГПЧЕ. С вокалиста Дани се събрали преди 9 - 10 месеца и решили да сформират група. Така към тях се присъединил барабанистът Адриан, за намирането на който им съдействали "Ватикана". Батковците, които имат не малко влияние върху репертоара на младите рокаджии, ги приели в тяхната репетиционна. Засега нямаме авторски песни, свирим рок, поп, пънк, метал - малко по-модерни групи, не толкова твърди, но с по-комерсиална насока, признава Ивайло. Семейството му пък няма нищо против страстта на сина си. Явно купон може да става и без чалга, а децата да имат и по-социални занимания, различни от висенето пред компютъра или безпаметното обикаляне по кръчми, разсъждават те.

 

 

 Никога не е късно

 

Мисис и мистър Златна възраст в дома "Свети Лазар"

 

Наградите бяха връчени на емоционално градинско партиМисис и мистър "Златна възраст" за поредна година бяха избрани на станалия вече традиционен празник на Дома за възрастни хора с хронични заболявания "Св. Лазар" в град Славяново. Част от празника тази година стана и "БЛИЗУ".

За четвърти пореден път титлите мисис и мистър "Златна възраст" бяха връчени на емоционално градинско парти. За празника пристигат и много близки и роднини на домуващите, които, заедно с всеотдайния екип на дома, се грижат за социализацията на възрастните хора.

Преди официалната част по връчването на почетните ленти специални артистични поздрави имаше от детската формация "Усмивка" в гр. Славяново. "BG Север"

 

 

Реално... с куче в Градската

 

12-годишната Соня е избрана да играе главната роля в игрален филм. Въпреки безграничната си фантазия и освободено поведение, тя не може да се справи с изискванията на режисьора и да се отпусне пред камерата. Неин партньор във филма е популярен актьор. Той вижда неприятностите на момичето и му обяснява, че трябва да намери нещо, което да го успокоява. Соня си измисля кучето Роро и то е спасителят й в трудните моменти. Това е накратко сюжетът на известния български детски филм "История с куче без куче", който днешните малчугани едва ли са гледали.

Достойна за не по-малко интересен сценарий е и реална случка от Градската градина на Плевен, разиграла се съвсем наскоро. Там кучето не е измислено, а съвсем истинско. Неговата малка стопанка толкова силно е привързана към него, че дори го ползва като жива кукла, разкарвайки го с детската количка. Тя има мисията да го спаси от лошото момче, което, появило се незнайно откъде, насочва пистолет към бедното животно... Е, може пък някой продуцент да се заинтересува... "BG Север"

 

 

 НАПУШЕНИ МИСЛИ

 

За таланта и ченгето - по света и у нас

 

Стефан КРЪСТЕВ (Cefules)

Палячовщините нямат край, а някои от тях вече не са смешни. Как я кара българинът по света? Децата му проституират, държат го за заложник сомалийски пирати или - като двамата журналисти от БТВ, го задържат еврейски командоси. 10-годишно българско момиче е изнасилено в Кипър преди дни, а преди малко повече - наш сънародник се оказва, че живее в САЩ с откраднатата самоличност на мъртво дете. Това за него е цялата информация и повече от телеграфичния текст едва ли ще се чуе, защото при всички случаи, виновен докрай или не съвсем, той ще понесе вината. Дали е така? Вероятно е голяма мрежа от услуги за такива като него. И той е последният. И май изобщо из света си минаваме за последните. Защото такова си ни е самочувствието и защото сами един на друг няма да си позволим по-високо. При всичко, което ни се случва обаче из света, все повече като че ли желаем да сме из него, отколкото в разградените граници на родината си. И има резон. Представете си следната ситуация. Мълвата разнася, че съпруг пердаши съпругата си и малтретира дъщеря си. При което той, за да докаже обратното, ги вика в кръчмата. И двете. И казва: "Хайде сега, кажете честно и откровено пред всички дали тези слухове са верни!". Разбира се, после ще каже: "Какво ви говорих аз?", но друг е въпросът кой пък ще повярва на "солидното му доказателство" и дори това да е истината, от този момент нататък все по-силно ще се съмняват в нея и тези, които не са се съмнявали. Аналогична е ситуацията, в която Бат Бойко иска медиите "честно и откровено" да си кажат има ли върху тях политически натиск. Ако има политически натиск, под упражняването на такъв могат ли медиите да говорят за него? А ако няма, не биха били доказателство, че няма такъв, думите каквито биха били еднакви и ако има такъв. Абсурдно е изобщо подобно искане. И някак допълва пейзажа. Кодови имена, кодови имена, ушите ни проглушиха, свят ни се замая. Навсякъде престъпници и във всичко престъпления. От месеци - игра на стражари и апаши, но понякога на игра и особено ако някое от децата я вземе много насериозно, че я преиграе, може да има сериозни травми. Как я караме по света? Както винаги - аутсайдери. Когато някой се опита да покаже достойно лице, друг му се изпречва. Една формалност, без почти никакво практическо значение, дава право на "супер ченгетата" да проснат по лице един меценат. Търг за картини е затворен по най-атрактивния за екшън начин. А как я карат талантите? Колко са се заели професионално с разработката им като арестувания Игор Марковски? И след като е подал молба за сертификатите, държавният чиновник не дължи ли обяснения пред талантите защо сертификатите не са издадени? И ако е действал неправомерно, не е ли редно да си плати пропуснатите ползи? Кого го вълнува обаче?! Някакви си таланти - българска чест из света. Нали трябва да се покаже ченгето.